Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2018 05 Japan
Росен Дянков, българо-американски специалист по роботика, е основал в Токио фирмата Mujin Inc. заедно с Исей Такино.
Снимка: Ко Сасаки (за Ню Йорк Таймс)

 

Токио – В едно метално духало няма абсолютно нищо секси. Но може би бъдещето на Япония е свързано именно с подобни технологии.

Цилиндричните метални изделия, произвеждани от Irie Koken Company, напомнят по-скоро за играчките Слинки, отколкото за онези фантастични технически джаджи, с които Япония винаги е била известна – били те Уокменът на Sony, Game Boy на Nintendo или Prius-ът на Toyota. Затова пък те изпълняват ключовата, ако и може би малко недооценявана задача, да помагат на производителите на полупроводници и LCD-панели да поддържат продуктите си чисти и безупречно работещи.

„Технологията, използвана при производството на тези продукти, е много трудна за овладяване“, казва президентът на Irie Koken, господин Норихиро Ири. „Не много компании са в състояние да правят подобни неща.“

Някои икономисти и бизнесмени вярват, че днешната Япония, характеризирана от бавен растеж, може би си изгражда нова, критична роля в глобалната икономика: да произвежда нещата, които на свой ред произвеждат нещата, върху които се гради днешната дигитална революция. Япония се превръща в основен доставчик на роботика, която захранва монтажни линии; електронни системи за автомобили; платки, сензори и други части за смартфони; както и множество други технически компоненти и хардуер, скрити от очите на потребителя.


Small Ad GF 1

Япония се придвижва към „една напълно различна стратегия, в която други страни не могат да се конкурират“, заявява Райоджи Муша, президент на екипа за икономически анализ Musha Research в Токио. „В бъдеще страната ще се превърне в един от локомотивите на световната икономика.“

Това би било добра новина за всички. Япония си остава третата по големина икономика в света, след САЩ и Китай. Една по-силна Япония би предложила наложително необходимата допълнителна опора за подпомагане на глобалния растеж и би служила като противовес срещу нарастващото китайско политическо и икономическо влияние.

Духалата и много други японски продукти като тях вече са помогнали да се съживи растежа на страната. През последните две години японската икономика е претърпяла най-продължителната си непрекъсната експанзия от 1980-те години насам. Миналогодишният прираст от 1,7% е най-големият от 2013 г.

Но поддържането му няма да бъде лесно. Японските компании ще трябва да се стремят да запазят качественото си предимство пред евтиния Китай, който вече е застигнал Япония при производството на телевизори и електронни уреди, както и пред други съперници, сред тях САЩ, Южна Корея и Тайван. Японският престиж в сферата на качеството беше засегнат наскоро от цяла поредица скандали.

Разглеждано в по-широк план, японското общество все още се смалява, застарява и е дълбоко скептично настроено към имигрантите. Това ще затрудни компаниите при търсенето на достатъчно квалифицирани работници и ще окаже натиск върху лидерите на страната да поддържат образователната система на висотата на тази задача.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Много от най-големите икономически играчи в Япония са принудени да гледат отвъд границите на страната при търсенето на растеж. Смаляващото се население беше може би основната мотивация зад скорошната покупка на фармацевтичния концерн Shire от Takeda Pharmaceutical – най-голямата сделка за закупуване на чуждестранна фирма, извършвана някога от японска компания.

„Подводното течение, което оказва силно влияние върху динамиката на растежа, е основното ограничение върху онова, което Япония може да поддържа в дългосрочен план“, казва Кенет Къртис, председател на финансовата фирма „Starfort Investment Holdings“. Въпреки че Япония има някои конкурентоспособни компании, които ще продължат да работят на най-високо световно ниво, той казва: „Не знам дали това ще промени цялостното уравнение“.

Япония вече е имала няколко фалстарта през последния четвърт век – опити за цялостно обновяване, винаги следвани от затишие и покой. Ако този опит се окаже по-различен, една от важните причини за това ще бъдат компании като Irie Koken.

Г-н Ири казва, че бизнесът днес е най-добрият, откак той е поел ръководството на компанията преди 19 години. През последната фискална година продажбите са се увеличили повече от два пъти.

„Не успяваме да насмогнем на всички поръчки“, казва той.

Тъй като информационните технологии стават все по-критични за почти всички производствени сектори и производствени единици, където се правят непрестанни опити за подобряване на ефективността, то се очаква по-голямо търсене на роботи, чипове и други високотехнологични продукти – както и на частите и машините, необходими за производството им.

„Дори и ако има нова рецесия, то не виждам как ще се промени скоростта [на този сектор] точно сега“, казва Росен Дянков, главен технологичен директор на компанията за роботи Mujin Inc.

Г-н Дянков, американски специалист по роботика, е основал Mujin през 2011 заедно с Исай Такино – бивш мениджър по продажби на инструменти за рязане. Компанията се специализира в производство на устройства, контролиращи промишлени роботи. Седалището ѝ, което се намира в ремонтиран склад в източен Токио, създава усещането за стартъп [в американски стил], с офиси и работилници, затрупани с оборудване.

Такива предприемачески компании са твърде редки за Япония, където рисковият капитал и изобщо поемането на рискове са ограничени, в сравнение със САЩ или Китай. Но основателите на Муджин вярват, че Япония сочи пътя, по който ще поеме автоматизацията, и искат да бъдат част от всичко това.

„Можехме да отворим компанията си и в Силиконовата долина“, каза г-н Такино, главен изпълнителен директор на компанията. „Но едно от добрите неща на стартирането в Япония е, че е много лесно да се намерят клиенти.“

На пръв поглед технологиите на Муджин може и да изглеждат малко ретро. Например едно от техните устройства за дистанционно управление изглежда така, сякаш е част от конзола за видеоигри от 1990-те. Но според хората от Муджин техните компоненти правят роботите по-ефективни и по-лесни за употреба, а и е трудно да се възпроизведат от конкурентите.

Самата сложност на тези японски специалитети може би ще помогне на тукашната икономика да поддържа определено конкурентно предимство. За разлика от телевизорите, CD плейърите и останалата потребителска електроника, които лежаха в основата на японския бум в миналото, контролерите на Муджин и духалата на Ири Кокен са много по-трудни за възпроизвеждане в Китай и по други места. Когато пекинската фирма за онлайн-продажби JD.com е искала да автоматизира един свой склад в Китай, тя се е обърнала към Муджин.

Някои от големите корпорации в Япония се ориентират в същата посока. Електронният гигант Panasonic беше някога синоним за телевизори и видеокасети. Но през последните шест години тази корпорация драстично е съкратила потребителския си бизнес – тя вече не продава телевизори в САЩ – и се е изместила по посока на индустриалната електроника, като например производство на батериите за [електрическите автомобили] Tesla, както и сензори, и камери за автомобили.

„Много е важно да се позиционираме разумно“, казва Ясуюки Хигучи, главен изпълнителен директор на отдела за свързани решения [connected solutions] на Panasonic. „В противен случай не можем да бъдем конкурентоспособни.“

Но дори и най-конкурентните сектори не са имунизирани срещу проблемите на Япония. Тежкият недостиг на работна ръка вече силно затруднява бизнеса, казва Марсел Тиелян, старши икономист по проблемите на Япония в изследователската фирма Capital Economics. Той добавя, че страната не приема достатъчно чужденци, за да може да компенсира негативното въздействие на този тренд.

„Демографските насрещни ветрове ще продължат да оказват съпротива“, казва той. По негово мнение, сегашната фаза на растеж в Япония вече е приключила. „Ако не приемате повече имигранти, в крайна сметка се изправяте пред непреодолима преграда.“

Г-н Ири има сериозни трудности при намирането на работниците, от които се нуждае, за да посреща наплива от нови поръчки. Днес клиентите му трябва да чакат два пъти по-дълго от обичайното – до пет месеца. „Икономиката е много добра, така че добрите работници се вземат от други компании“, оплаква се той.

Дефицитът е подтикнал ръководството на фирмата да търси нови начини за привличане на таланти. Муджин има специален главен готвач, който всеки ден приготвя обяд за персонала. През последните години Ири редовно е водел всички свои служители на почивка в Хавай и е обновил офисите на компанията.

„По-възрастните служители питат: „Защо трябва да харчите пари, за да правите нещата по-стилни?“, казва Ири. „Престижът на сферата на производството не е особено висок. Ние искаме да променим това.“

Ири си остава оптимист. През следващите няколко години той планира да разшири капацитета на фабриката си в Япония. Вероятно това ще бъде най-голямата инвестиция на компанията досега.

„Носим се на гребена на мощна вълна“, казва той. „И успяваме да се задържаме върху него, само защото имаме нещо специално.“


Източник

 

Майкъл Шуман е американски автор и журналист, дългогодишен сътрудник по въпросите на Далечния Изток за престижни американки издания като TIME и The Wall Street Journal. Последната му книга е CONFUCIUS AND THE WORLD HE CREATED.

Pin It

Прочетете още...

Учи другояче!

Ребека Мийд 07 Апр, 2016 Hits: 10120
Семействата, които изпращат децата си в…