1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

 Добър ден, господин Гибсън. Можете ли всъщност да програмирате?

Не, аз съм технически напълно бездарен.

Значи сте само наблюдател?

Все едно, че не виждам гората заради многото дървета. Ако разбирах как функционира всичко това, със сигурност нямаше да мога да пиша за него.

Вие сте изобретател на думата Cyberspace. Как всъщност се появи тя?

Търсех нещо, с което да заменя космоса и космическите кораби. Това трябваше да бъде един по-градски вид научна фантастика. Наблюдавах как младежите прекарват времето си в игрални зали с ранните версии на видеоигрите. Хрумна ми идеята, че те биха могли да бъдат свързани с една друга, почти предметна действителност. Това беше по времето, когато можеха да се купят първите персонални компютри. Представих си, че зад тези екрани започва един вид въображаемо пространство. Така се появи идеята. След това седнах с един лист хартия и започнах да си играя с различни думи. И така по едно време се появи тази дума, Cyberspace. Звучеше ми така, сякаш означава нещо. После започнах да работя с нея и ми се струва, че тя си свърши работата доста добре.

Вашите последни две книги вече не са научна фантастика. Междувременно пишете за настоящето. Изгубихте ли интереса към бъдещето?

Не става дума за това, че бъдещето вече не е достатъчно интересно, а за това, че настоящето е толкова по-увлекателно. Да се предсказва бъдещето вече стана академична задача. Много по-наложително ми се струва да се предсказва настоящето. Днес се случват прекалено много неща, за да може човек да пише нормална научна фантастика. Ако някой би описал през 1977 как светът изглежда днес, то сигурно това би изглеждало като доста голямо преувеличение. Имаме промяна на климата, СПИН, генно инженерство, глобализация. Имаме конфликтите в Близкия Изток, които за мен изглеждат като окончателната битка в борбата за суровини. Списъкът може да бъде продължен до безкрайност. Това е вече толкова много материал, който може да бъде употребен в един научнофантастичен роман. По принцип всичко това вече е нещо като научна фантастика.

В най-новата си книга Spook Country вие се занимавате с навигационната система GPS. Намирате ли, че Интернет е станал нещо прекалено делнично?

Когато започнах да пиша за това, Cyberspace беше някъде там, отвъд, а ние бяхме тук. Междувременно обаче Cyberspace е тук при нас, а „там отвъд“ означава да не си свързан, да нямаш онлайн-достъп. Без мобилен телефон или безжична връзка. По онова време това изкуствено пространство беше отделено от останалия свят. Но ако бихме могли да видим по някакъв начин безжичните информации, които се носят около нас, то сигурно бихме имали доста работа. В наша непосредствена близост се носят огромни количества информация, които ние не можем да възприемем. И ако тази размяна на информация би спряла изведнъж, всичко би рухнало. Това, което преди обозначавахме като Cyberspace вече е станало нещо, което държи обществото на крака. Cyberspace се преобърна с хастара навън, сега вече ние живеем в него.

Но не са ли необходими ония огромни шлемове за виртуална реалност?

Не, защото се оказа, че информацията по екраните е достатъчно важна. Ние и без това ги гледаме през цялото време.

Броят на хората, които владеят езика на тази дигитална епоха, тоест действително могат да пишат програми, се намира в рязка противоположност с броя на онези, които ги ползват ежедневно. Би ли могло това да се превърне в проблем?

Хм, този език се разпространява, да, но той го прави не под една и съща форма. Някой ден – и този ден не е особено далеч – ще бъде по-лошо човек да няма връзка с Интернет, отколкото да е бездомен.

Достигнала ли е критична точка зависимостта ни от мрежата?

Не гледам на това като на нещо особено апокалиптично. И това не е някакво ново развитие. Ние винаги сме се опитвали да запазваме по някакъв начин своите спомени и информации, да ги съхраним по такъв начин, че други хора да могат да ги ползват стотици години след нас. Правим го откак сме започнали да рисуваме по стените на пещерите. Изнамирането на Cyberspace е сравнимо с изнамирането на градовете, които в по-ранни времена са ни изглеждали много странни и чужди.

Правата върху парцелите в тези дигитални градове изглежда се намират в ръцете на само няколко софтуерни фирми.

Това е вярно, макар че аз все още имам голямо доверие в първоначалната архитектура на Интернет. Нали той беше разработен като един вид комуникационна система за времето след евентуалния атомен Холкост. Функционира, защото се намира извън контрол. Няма йерархия. Той не може да се управлява. Китайското правителство се опитва да спре достъпа на хората до сайтове като YouTube. Не знам дали те виждат нещата по този начин, но когато на хората не се позволява да виждат страници като YouTube, то се прекъсва един творчески поток, който по-късно ще повлияе върху собствената производителност. Но аз мисля, че китайците ще се справят и така. Интернет разполага с много пътища.

При вас често става дума за страхове и параноя. Това необходими спътници ли са в нашия сложен модерен свят?

Американският постмодернист Фредерик Джонсън веднъж каза, че онова, което той обозначава като постмодерно-възвишено, се характеризира чрез едновременното изживяване на страх и екстаз. Но такива преживявания са все още сравнително нови.

През март празнувахте шестдесетия си рожден ден. Стархува ли се от бъдещето Уилям Гибсън?

Мисля, че имам обикновения страх пред бъдещето. Познавам хора, които се страхуват още повече от мен. Ако човек обаче не се безпокои изобщо, то тогава той със сигурност не гледа достатъчно телевизия или не сърфира в Интернет.

Интервюто води Йоханес Фишер.

Източник

Pin It
Уилям Гибсън
Уилям Гибсън (род. 1948) е американско-канадски писател, наречен още „черният пророк“ на жанра cyberpunk в научната фантастика. През 1982 Гибсън въвежда израза cyberspace и го популяризира в първия си роман, Невромантик (1984).

Посетители

52

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още


    Уважавам безкрайно... преди 23 часа
  • Златко писа Още
    Да ви припомням ли, че... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не се кахърете, явно... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    И още: хората, които... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Уважаеми професоре,... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Българинът е... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Само след половин,... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Собствената ми... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Епидемията ще си... преди 1 ден
  • Люба Александрова писа Още
    Здравейте!
    Не ми се... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Много ценна статия,... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Неолиберализмът... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Съгласен напълно! По... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Аз предлагам тук... преди 1 ден
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Благодаря ви, не... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Съжалявам, че... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ако ми позволите едно... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Напълно съгласен!... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Не случайно е казано... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Здравейте! Не влизам в... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Нека да не... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Нещата далеч не са... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ручилото дудне.... преди 2 дни
  • сухи писа Още
    "един от... преди 2 дни