За да може да се превърне в обект на (обществено) разглеждане и дискусия, историческият разказ трябва да предоставя на потребителите си някакъв вид определена и сравнително интуитивно разбираема ценност. Това е основата, върху която ще изграждам аргументите си: историческият разказ като предлагащ някакъв вид ценност, оправдаваща статуса му на един от водещите дискурсивни (разговорни) елементи във всяко общество. Но по какъв начин може да се определи ценността на подобен вид разказ?

Автор: Златко Енев

По същността си българското национално движение е едно ненасилствено движение и, като се има пред вид неговия акцент върху образование и културно издигане, в много отношения то ни напомня за централноевропейските видове възраждания.

Автор: Раймонд Детрез

Макар и явно доминирани изцяло от собствените си национални рамки на осмисляне на събитието, балканските държави от 2012-13 г. не позволиха спомнянето на войната да доведе до отваряне на нито един стар проблем или да енергизира днешната ситуция отваряйки нов. Очевидно срамувайки се и избягвайки неудобните истини, те са оставали – по различни причини – тези войни в миналото. И това не е малко.

Автор: Стефан Дечев

Има два популярни мита що се отнася до отношението между комунизма и национализма. Първият е, че национализмът и комунизмът са напълно антагонистични и взаимно изключващи се. Вторият е, че в комунистическа Източна Европа национализмът е бил потиснат преди 1989, само за да се появи триумфално след падането на Берлинската стена…

Автор: Мартин Мевиус

В публичния език митът се асоциира преди всичко с нереалност и неистина, както е видно от изрази като „мит за благоденствието“. Историята, напротив, не буди подобни асоциации.

Автор: Киара Ботичи

Когато ни попитат за какво мислим, в нормалния случай мо­жем да отговорим. Вярваме, че знаем какво става в ума ни: съ­знателна мисъл, водеща до друга. Но това не е единственият, нито пък е типичният начин, по който работи умът. Повечето впечатления и мисли възникват в съзнателния ни опит, без да знаем как са дошли там.

Автор: Даниъл Канеман

Прави впечатление, че за разлика от съвременните заплахи, някогашните са се набивали в носа и в очите, т.е. били са достъпни за сетивата, докато днес рисковете на цивилизацията не се поддават на възприемане и са поместени по-скоро в сферата на физикохимичните формули (например съдържанието на отрови в хранителните продукти, атомната заплаха и т.н.)…

Автор: Улрих Бек

Проблемът за българските възрожденски визии за исляма, който се опитваме да повдигнем чрез настоящата статия, при все че не се покрива изцяло с темата за образа на „турчина“, безусловно стои в тясна връзка с нея.

Автор: Олга Тодорова

Едностранчивият образ на „Българското възраждане“ не e плод само на незнание: той e дело на квалифицирания труд на специалисти – историци и филолози българисти…

Автор: Александър Везенков

Можем ли да научим нещо за собствените си животи от онези в традиционните туземни общества? За новата книга на Джаред Даймънд…

Автор: Уейд Дейвис

Идеята, че науката може и трябва да бъде направлявана според фиксирани и универсални правила, е както нереалистична, така и зловредна.

Автор; Пол Файерабенд

Откъс от новата книга на Стивън Левит и Стивън Дъбнър – автори на световния бестселър „Големите измами“ („Freakonomics“)

Автор: Стивън Левит

Комерсиалните тестове на генетичното родословие имат значителни научни ограничения, но са нещо напълно сериозно за множество хора, които се подлагат на тях.

Автор: Дебора Болник*

Ако целият човешки род беше един-единствен индивид, той отдавна вече би бил обявен за луд. Лудостта не би се състояла в гнева и тъмнината на човешкия разум – макар че той наистина може да бъде едно много тъмно и яростно място. Нито пък би се състояла в съвършената доброта на човешкия разум – толкова възвишена, че ние я обхващаме в по-голямото понятие „душа“.

Автор: Джефри Клугър


С работите си по въпросите на езика, субекта и женствеността – сред които се намират класически текстове като Революцията на поетическия език или Чужди на самите себе си – литературната теоретичка, психоаналитичка и писателка Юлия Кръстева е вече от четири десетилетия насам една от най-видните мислителки в европейския феминизъм. В новата си трилогия „Женският гений. Животът. Лудостта. Думите“, която току-що представи в Берлинско-бранденбургската Академия на науките, тя се посвещава на Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет.

Автор: Юлия Кръстева


Любопитство, свобода и отговорност, вместо гонене на бележки: експерименталното училище в Билефелд изпробва от години насам какво точно означава доброто преподаване. То е един от най-важните модели за образователните реформи в Германия – и същевременно едно общество в смален мащаб. 


Какво могат да ни научат пчелите и ударените коли за това какво означава да си беден – и за недостатъците на икономиката?

Автор: Дрейк Бенет

Посетители

64

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Детелина Владимирова писа Още
    Наздраве, наистина!
    За... преди 3 дни
  • Благо писа Още
    За съжаление, на мен... преди 3 дни
  • Zdravka Evtimova писа Още
    Аналитична,... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    А защо Зиновиев ли?... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    В същност всички тези... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Преди век и половина... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И така, Георги... преди 1 седмица
  • баба Катя писа Още
    Какво да кажем за... преди 2 седмици
  • илиан цаков писа Още
    Харесва ми написаното... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и окончателният... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още
    Според Евангелието -... преди 4 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много важен  текст.... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Трудно е да си... Понеделник, 27 Септември 2021
  • Пако писа Още
    Защо няма коментари... Неделя, 26 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Най-вероятният... Събота, 25 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    Защо ако Османската... Събота, 25 Септември 2021
  • Светлана Христова писа Още
    Това е много красив... Петък, 24 Септември 2021
  • Pendo писа Още
    Геният на Христо... Сряда, 22 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Казват, че... Сряда, 22 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... Вторник, 21 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... Вторник, 21 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... Вторник, 21 Септември 2021
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... Понеделник, 20 Септември 2021
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... Неделя, 19 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... Неделя, 19 Септември 2021