От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2021 07 Clonings

 

Могат ли технологиите да ни помогнат да направим съзнанието си вечно? Нека разгледаме следната притча за един много богат човек, когото ще нарека Никола Фламел.

С напредването на възрастта си Фламел се фиксира върху идеята, че не иска да умре. След като дълго обмисля проблема, той стига до извода, че това, което трябва да направи, е да премести съдържанието на ума си в съд, по-стабилен от човешката глава. Фламел е инженер, който енатрупал богатство в областта на мрежите, и е сигурен, че онова, което смятаме за наш мозък – и за самите себе си – всъщност не е нищо повече от комбинация от електрически импулси. Със сигурност те могат да бъдат копирани и съхранени на сигурно място. Задачата ще е трудна, но не и невъзможна: в средния мозък има 85 милиарда неврони и картографирането им изглежда като проблем, който не се различава от картографирането на интернет. Фламел обича да казва на приятелите си: „Един ден ще започнете да четете имейли от мен и ще се чудите къде съм отишъл“.

Фламел посвещава състоянието си на проекта за качване на мозъка и с течение на годините осъзнава, че ще може да прави каквото си иска – с една доста важна уговорка. Прехвърлянето на информацията, съдържаща се във физическия му мозък, би изисквало унищожаването на мозъка. Но на осемдесет и осем годишна възраст, след като е изпробвал технологията си върху плъхове, той в крайна сметка решава да продължи напред. Ще се подложи на собствената си процедура.

По време на операцията Фламел остава в съзнание и докато лежи на болничната маса, мозъкът му е разглобен на части, а информацията му е прехвърлена в компютър една по една. Отначало не усеща нищо, но накрая изпитва чувство на избледняване, сякаш заспива. И тогава се случва нещо неочаквано. Компютърът му каза отчетливо: „Аз съм буден.“ Но Фламел забелязва, че все още лежи на масата. И тогава разбира, че каквото и да се случи с компютъра, той е на път да умре.

Историята на Фламел е само притча, но през последните години качването на мозъка или постигането на „емулация на целия мозък“ се превърна в нещо като кауза сред някои учени и предприемачи. „Теоретично е възможно мозъкът да бъде копиран на компютър и по този начин да се осигури форма на живот след смъртта“, заяви миналата година Стивън Хокинг. Рей Курцвайл, автор на поредица от книги за това, което той нарича „сингулярност“, заяви, че може би ще качим мозъците си още през 2030-те години. Понастоящем най-известното усилие за разработване на система за качване на мозъци е нещо, наречено Инициатива 2045, основана от Дмитрий Ицков, руски милиардер. Неговата цел е да даде възможност за „прехвърляне на личността на индивида на по-съвършен небиологичен носител и удължаване на живота, включително до степен на безсмъртие“.


Small Ad GF 1

Нека приемем, заедно с Хокинг и Курцвайл, че е правдоподобно информацията в главите ни да бъде дигитализирана и съхранявана някъде другаде. И да приемем, както учените сега са склонни да правят, че нашите умове всъщност се съхраняват във физическите ни мозъци. (От друга страна, Декарт е смятал, че умът се намира в епифизата.) Както подсказва историята на Никола Фламел, все още не е съвсем ясно какво би означавало качването на мозъка. Ами ако създадената единица, дори да има копие на мозъка ви, просто не сте вие?

Някои хора не смятат това за проблем. В края на краищата, ако едно копие мисли, че е вие, може би това е достатъчно. Дейвид Чалмърс, философ от Австралийския национален университет, посочва, че губим съзнание всяка нощ, когато заспиваме. Когато си го възвърнем, не мислим за нищо. „Всяко събуждане е наистина като нова зора, която малко прилича на началото на нов човек“, казва Чалмърс. „Това е достатъчно добре.... И ако това е така, тогава реконструктивното качване също ще бъде достатъчно добро.“

Може би това е всичко, което има значение, особено ако смятате, че чувството ни за себе си е илюзорно. Много будисти заемат нещо близко до тази позиция: те смятат, че цялото ни усещане за себе си е плод на погрешно възприемане на спомени, мисли или емоции за нещо повече от мимолетни усещания. Ако Аз-ът няма смисъл, то и смъртта му има по-малко значение; ако компютърът мисли, че е вие, то може би наистина е така. Философът Дерек Парфит улавя тази идея, когато казва, че „смъртта ми ще прекъсне по-преките връзки между настоящите и бъдещите ми преживявания, но няма да прекъсне различни други връзки. Това е всичко, което се отнася до факта, че няма да има жив човек, който да е аз“.

Подозирам обаче, че повечето хора, които търсят безсмъртие, доста силно вярват, че имат „аз“, поради което са готови да похарчат толкова много пари, за да го запазят жив. Те не биха били доволни, ако знаят, че мозъкът им продължава да живее без тях, подобно на клонинг. Това е самосъхраняващата се или егоистична версия на вечния живот, при която се стремим да сме абсолютно сигурни, че безсмъртието запазва усещането за нас самите, действайки от определена гледна точка.

Фактът, че не можем да постигнем съгласие по въпроса дали чувството ни за себе си би оцеляло при копирането, е напомняне, че общото ни разбиране за съзнанието и самосъзнанието е невероятно слабо и ограничено. Учените не могат да го дефинират, а философите също се затрудняват. Джулио Тонони, теоретик от Университета на Уисконсин, определя съзнанието просто като „това, което изчезва, когато изпаднем в сън без сънища“. През последните години той и други учени, като Кристоф Кох, сега в Института за мозъчни науки „Алън“, са постигнали напредък в разбирането на това кога възниква съзнанието, а именно от огромната сложност и връзки между различните части на мозъка. „За да бъдеш съзнателен – пише Кох, – трябва да бъдеш единна, интегрирана единица с голям репертоар от силно диференцирани състояния“. Това е доста абстрактно. И все още не ни дава почти никаква представа за това какво би означавало да се прехвърлим в някакъв друг съд.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Само с качен мозък и без тяло, бихте ли били изобщо съзнателни в някакъв смислен смисъл? Не и според Алва Ное, автор на книгата „Извън главите ни: Защо не сте вашият мозък“. Ное твърди, че нашето самочувствие не се поражда само от наличието на мозък. То изисква да имаме тяло и да живеем в света. „Смислено мислене възниква само при цяло животно, което е динамично ангажирано със средата“, пише той. Това, което наричаме съзнание, според Ное, всъщност е „постижение на цялото животно в контекста на околната среда“. По този начин сериозното съзнателно безсмъртие би изисквало не само електронен мозък, но и фантастично роботизирано тяло, което да има достатъчно нерви, за да може да усеща какво се случва около него.

Лично аз съм склонен да се чудя дали способността ни да дублираме не е изкривила мисленето ни в тази област. Способни сме да правим копия на неща, които нашите предци са смятали за неизразими, като кантатите на Бах или образите в момента на раждането. Може би именно тази способност ни е дала идеята, че можем да копираме и други неща, които изглеждат неземни – като нашите умове. Но, разбира се, постигането на безсмъртие със сигурност ще бъде много по-трудно от архивирането на твърдия ви диск.

Може би по-добрият подход за бъдещите Никола Фламеловци – или Рей Курцвайловци, или Дмитрий Ицковци – не е да копираме мозъците си, а по-скоро да се опитаме да преместим себе си на нов физически носител. Подобно на рака отшелник, който търси нова черупка, безсмъртието може да не е свързано с копиране на самите нас, а със създаването на процес, при който бавно напускаме сегашния си биологичен дом и се преместваме на по-трайно място – това е мнението на Стивън Новела, клиничен невролог и доцент в Йейл.

Как би могло да стане това? През последните две десетилетия учените по-добре разбраха невропластичността или идеята, че мозъкът непрекъснато се пренастройва. Жертвите на инсулт например понякога възстановяват загубените си функции, след като мозъкът им преразпредели контрола върху определени действия от увредената област. Идеята е дейностите на мозъка бавно да започнат да се прехвърлят към масово свързан електронен мозък. С течение на времето, ако нещата вървят добре, нашата интелигентност и идентичност могат да бъдат подтикнати да изоставят стария мозък и да се приютят в по-издръжлива единица (която ще бъде прикрепена към тялото на робота, споменато по-рано).

Но това не е задължително. В края на краищата истинският Никола Фламел е френски книжар от XIV век, който практикува алхимия и смята, че е открил еликсира на живота и философския камък. Той умира през 1418 г. и е погребан в Париж.

Февруари 2015

Източник

 

Тимоти Шиу-Минг Ву е американски адвокат, юрист, политически деятел и държавен служител, който е бил професор по право в Колумбийския университет и е писал мнения за The New York Times. Той е известен сред юридическите и академични среди с направеното от него предложение „Carterfone“ и други важни приноси в антитръстовата политика и безжичните комуникации, както и с това, че през 2003 г. е въвел фразата „мрежов неутралитет“. В края на 2010-те Ву беше водещ привърженик на антитръстовото дело, насочено към разпадането на Facebook.

Pin It

Прочетете още...