1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2021 07 MRna Super

 

Големи надежди се свързват с технологията, която ни води към излизане от пандемията

След като гръдната кост е разцепена и сърцето е спряло да бие, лекарите започват да прилагат медицинското лечение на бъдещето. Те прекъсват байпас операцията и след това с помощта на изключително тънки игли поставят в сърдечния мускул на пациента 30 инжекции, всяка от които съдържа 200 микролитра лекарство.

Те разполагат с около 10 минути, за да направят инжекциите, преди да приключат по-стандартната процедура, и сърцето отново започва да бие. Байпасът гарантира, че през сърцето преминава повече кръв, отколкото преди, но самото сърдечно заболяване не може да бъде излекувано чрез този конвенционален метод. За разлика от него 30-те инжекции съдържат чудодейно ново лекарство за лечение на сърцето – биотехнологично вещество, което може да предизвика производството на нови коронарни кръвоносни съдове.

Повечето хора чуха за първи път за технологията мРНК в резултат на коронавирус-пандемията. Ваксините срещу COVID-19, произведени от BioNTech в Майнц, Германия, и Moderna в Кеймбридж, Масачузетс, бяха разработени и одобрени в рекордно кратки срокове и демонстрираха 90% ефикасност срещу вируса SARS-CoV-2 – огромен успех.

Ако всичко върви добре, чудото с ваксината ще бъде само началото. Новата високотехнологична медицина има потенциала да лекува редица болести, от които страдаме. Изследователите на MRNA са разработили терапевтични подходи срещу СПИН, грип, туберкулоза, множествена склероза, ревматизъм, всички видове алергии, Алцхаймер, муковисцидоза, артрит на коляното, изплъзване на дискове и много различни видове рак, включително на гърдата, дебелото черво, кожата, белия дроб и простатата.

Опитът да се лекуват болни сърца е подготвян от изследователите от доста време насам. Първите тестови субекти са набрани във Финландия, въпреки че лекари от Мюнхен също участват в проучването. Общо 24 пациенти със сърдечни заболявания ще получат инжекциите. Финансирано от британско-шведската фармацевтична компания AstraZeneca, проучването очевидно е постигнало значителен напредък и може да приключи още това лято.

Съоснователят на BioNTech Угур Шахин прогнозира, че през следващите няколко години на пазара ще се появят едно след друго нови медицински лечения на базата на мРНК. „Предвиждам, че след 15 години една трета от всички новоодобрени лекарства ще се основават на мРНК технология“, казва той. Пазарът би могъл да нарасне до стойност над 300 милиарда долара годишно. Освен това новите чудодейни лекарства може да надхвърлят просто революцията в медицината и да лекуват заболявания, които досега пациентите просто е трябвало да приемат като съдба. Технологията може да преобърне фармацевтичната индустрия с главата надолу.

В крайна сметка вълненията, свързани с тази технология се разпространяват отвъд изследователските сфери. Фармацевтичните мениджъри и инвеститори също започнаха да се интересуват от нея, желаейки да се възползват от печалбите, които се очакват със сигурност. Но откъде ще дойдат тези печалби? Дали ще бъдат генерирани от малки стартиращи фирми с нова идея, или от огромните фирми, с техните огромни ресурси?

Дълго време потенциалът на мРНК беше подценяван дори от експертите в бранша. Тези, които се занимаваха с технологията, се сблъскваха с огромни предизвикателства, когато ставаше въпрос за набиране на средства за експериментите им.

Но след това се появи коронавирус-пандемията, която постави технологията на мРНК пред практическо изпитание в реални условия. Триумфът на ваксините, разработени от BioNTech и Moderna, промени всичко: двете компании доказаха, че технологията им действително работи. BioNTech разработи своята ваксина сама, преди да я тества в клинични проучвания и да я произведе с помощта на американския фармацевтичен гигант Pfizer. До края на тази година компаниите планират да произведат поне 2,5 милиарда дози от ваксината, като приходите ще бъдат разпределени между тях.

В момента младата индустрия се намира във вихъра на трескава активност. Японската фармацевтична компания Takeda е платила 120 млн. долара, за да си сътрудничи с Anima Biotech в Ню Джърси. Френската компания Sanofi купи Tidal Therapeutics за 470 млн. долара. Изследователи от германската химическа фирма Evonik Industries са установили сътрудничество с изследователи от Станфордския университет в Калифорния.

„Индустрията преживява цунами от еуфория“, казва Гаурав Сахай, доцент в катедрата по фармацевтични науки в Държавния университет в Орегон, който консултира стартиращи компании и инвеститори в рисков капитал. „Тази технология ще промени начина, по който се гледа на заболяванията и как те се лекуват.“

Трудно начало за пионерите

Много биолози са фокусирали вниманието си върху генетичния материал ДНК в клетъчното ядро. В края на краищата там се намират гените, които по същество са ръководство за конструиране на необходимите протеини. За да се реализира ДНК наръчникът обаче, трябва да се създаде проект – мРНК. Буквата „m“ в мРНК означава „пратеник“ [messenger], защото тя пренася инструкциите на ДНК до онези части на клетката, където се произвеждат белтъците.

Молекулите на мРНК обаче са изключително нестабилни и бързо се разграждат, особено когато изследователите си играят с тях в лабораторията. Освен това те лесно се разрушават веднага след като бъдат инжектирани в тялото. Това не е изненадващо: Еволюцията е научила имунната ни система, че чуждата мРНК може да принадлежи само на вируси или други патогени. По тази причина телата ни незабавно атакуват молекулите на мРНК и ги разграждат на съставните им части.

Поради това мРНК се считаше дълго време за неподходяща като възможен терапевтичен път. Но въпреки това някои изследователи започнаха да се опитват да разберат как да използват тези пратеници за лечение на болести. Би ли било технически възможно да се синтезира определена мРНК в лаборатория, за да се задейства производството на желания протеин? Би ли било възможно да се вкара контрабандно такава мРНК молекула в клетките? И дали след това клетките ще произвеждат значителни количества от желаните протеини?

През 1990 г. американският генетик Джон А. Улф публикува статия в списание Science, в която посочва, че всичко това наистина е възможно. В един от експериментите екипът му инжектира определена мРНК в мускулите на мишки и след това открива, че набелязаният протеин действително се произвежда. Улф обаче се съсредоточава върху други подходи, които според него са по-обещаващи. Три години по-късно френски изследователи съобщават за сходни резултати, но и те решават да не продължат с изследванията си върху мРНК.

Но биологът Ингмар Хьор, докторант в университета в Тюбинген, Германия, решава да продължи да се занимава с технологията. При някои от експериментите си той инжектира определена мРНК в мишки и установява, че тя остава активна в клетките поне за кратко време и води до производството на желания протеин.

„Аз бях първият, който видя потенциала“, казва Хьор. И през 2000 г. заедно с някои колеги той основава компания, която се надява да произвежда мРНК продукти като лекарствени терапии. Компанията се нарича CureVac, комбинация от английските думи „cure“ и „vaccine“.

Хьор и съоснователите му получават финансиране от програма за млади иноватори в германската провинция Баден-Вюртемберг, но то не е достатъчно. CureVac бързо се сблъсква с проблема, че почти никой в Германия не е склонен да инвестира в недоказани биотехнологии.

„Рисковите капиталисти бяха най-лошите. Веднъж един съветник просто стана и си тръгна точно по средата на срещата. Никога не бях виждал такова нещо“, казва Хьор. Един от инвеститорите дори поискал парите си обратно, след като те вече били похарчени. Намесила се местната спестовна каса, която отпуснала на компанията заем.

По това време двама големи инвеститори решават да направят огромен залог на германски биотехнологични стартъпи. Единият от тях е съоснователят на софтуерния гигант SAP, милиардерът Дитмар Хоп. Той инвестира 22 млн. евро в CureVac, а след това добавя още милиони. Днес той държи почти 50% от акциите на компанията. Все пак случаят с CureVac показва и рисковете, свързани с новата технология. След като наскоро компанията съобщи, че нейната кандидат-ваксина COVID-19 е показала едва 47% ефикасност при клиничните изпитвания, цената на акциите ѝ се срина с около 50%.

Другите значими инвеститори в индустрията са близнаците Андреас и Томас Щрунгман. Те са основатели на компанията Hexal, която произвежда генерични версии на добре познати лекарства. С продажбата на дела си в компанията двамата набраха 5,6 млрд. евро и сега искат да покажат, че могат да направят нещо повече от това да копират другите.

В интервю от октомври 2008 г. Томас Щрунгман заяви, че той и брат му имат „огромно желание да бъдат част от иновативен продукт от разработването до пускането му на пазара“. Брат му Андреас добави: „Разработване на терапия за рак, която не само удължава живота на пациентите, но и побеждава тумора“.

Те избират да насочат финансовото си внимание към семейната двойка Озлем Тюреджи и Угур Шахин, основателите на BioNTech, които имат медицинско образование и са деца на турски имигранти в Германия. Скоро те започват да съсредоточават вниманието си върху разработването на напълно нов подход за лечение на рак с помощта на технологията на мРНК. Братята Щрунгман са впечатлени от концепцията им и през годините инвестират около 200 милиона евро в компанията на двойката.

Тези инвестиции са от съществено значение за продължаване на изследователската дейност на компанията. Те успяват да модифицират двата края на нишките на мРНК, като по този начин ги правят по-издръжливи. Опаковат ги в изключително тънки мастни обвивки, което прави възможно инжектирането им в клетките, без да бъдат разрушени. Но как може да се гарантира, че имунната система на пациента ще се въздържи от атака срещу чуждата мРНК?

Тук се намесва Каталин Карико, биохимичка от Университета на Пенсилвания. Тя се интересува от разработването на лекарство против инсулти и решава да насочи вниманието си към технологията на мРНК. Това решение я превръща в нещо като аутсайдер в нейната област.

„Никой не се интересуваше от мРНК“, казва тя. „Не получих никакво финансиране за научни изследвания.“ Първоначално тя желаела да стане професор, но това не се получило и тя продължила работата си по договор като обикновен изследовател.

Хората в университета „бяха изненадани, когато казах, че оставам“, казва Карико. Но тя продължава да търси партньори и един ден, докато стои до копирната машина, тя разговаря с изследователя Дрю Вайсман и в крайна сметка го убеждава да се присъедини към нея.

Заедно те решават загадката на мРНК: Очевидно един специфичен градивен елемент на мРНК (нуклеозидът уридин) задейства агресивния отговор на имунната система. Двамата изследователи заменят уридина с друг, но подобен нуклеозид. И чудото се получава: При експерименти с животни мРНК вече не е отхвърляна от реципиента.

Moderna и BioNTech (където сега работи Карико) продължават изследванията си с този вариант. CureVac, напротив, съзнателно избира различен подход, като вместо това избира нуклеозидите гуанозин и цитидин за стабилизиране на мРНК. До този момент обаче нито една от компаниите, провеждащи изследвания на мРНК, все още не е представила продукт на пазара.

Но тогава светът се сблъска с нов коронавирус. И след като геномът му беше секвениран през януари 2020 г., всяка от компаниите произведе мРНК, съдържаща инструкции за изграждане на специфичен коронавирусен протеин. След инжектиране човешкият организъм би произвел значителни количества от този протеин, имунната система би го разпознала като „чужд“ – и би създала имунологична памет срещу този вирус.

Благодарение на тази процедура BioNTech и Moderna разработват ваксини COVID-19 за рекордно кратко време. За разлика от тях ваксината на CureVac все още не е одобрена. Възможно е компанията да се е фокусирала върху грешен вариант на мРНК, като по този начин е загубила надпреварата за ваксина срещу COVID-19.

Ново оръжие срещу неизлечими зарази

Класическите ваксини се състоят от отслабени или деактивирани вируси или вирусен материал. Но този метод се оказа неефективен срещу много инфекциозни заболявания, като например СПИН и треската Денга.

Оказа се, че той не е подходящ и за маларията. Заболяването, разпространено в тропическите и субтропическите райони, се причинява от паразити, които се пренасят от комара Анофелес. Паразитът произвежда определен протеин (PMIF), с който потиска човешката имунна система. В резултат на това хората могат да се разболеят от болестта многократно, дори след преодоляване на първоначалната инфекция. Всяка година от малария умират над 400 000 души, повечето от които са деца.

Д-р Ричард Букала от Йейлската школа по медицина в Ню Хейвън, КТ, понастоящем работи върху мРНК ваксина срещу протеина PMIF и наскоро успя да предпази мишки от заразяване с малария.

Дълго време работата му не е била призната. Но сега към него сега са се присъединили световноизвестни изследователи на маларията. В момента в Оксфордския университет се планира клинично проучване за тестване на ваксината.

Първите експерименти с хора биха могли да започнат след две години, казва Букала, който изглежда облекчен, че подходът му най-накрая е възприет сериозно. „РНК вече е призната от обществеността и регулаторните агенции като жизнеспособна технология за ваксини, което отваря поле на ваксините за лечение на много болести, които досега не са били достъпни за подобни подходи“, казва той.

Междувременно BioNTech, с подкрепата на фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, се надява да разработи ваксина срещу ХИВ и срещу туберкулоза, която отнема живота на 1,5 млн. души годишно. Moderna се надява скоро да започне фаза 3 на изпитване на мРНК ваксина срещу т. нар. цитомегаловирус, който може да доведе до тежки увреждания при децата, ако майките им се заразят с този патоген по време на бременността.

Освен това технологията на мРНК може да помогне и за преодоляване на сезонния грип, от който всяка година умират до 650 000 души. За използваните досега противогрипни ваксини грипните вируси трябва да се размножат в около 500 000 милиона кокоши яйца и да се обработят в процедура, която отнема няколко месеца. Но грипните вируси непрекъснато произвеждат нови щамове, което прави ваксините по-малко надеждни.

Екип от трима австрийски изследователи към Icahn School of Medicine at Mount Sinai Hospital в Ню Йорк е разработил нова кандидат-ваксина, която помага на имунната система да атакува грипния щам на различни места едновременно. Ваксинираните мишки се оказали имунизирани срещу H1N1, въпреки че в експеримента били изложени на вирусен товар, който е 500 пъти по-голям от смъртоносното количество.

Сега изследователите планират да повторят експеримента с други грипни щамове. В крайна сметка те може да успеят да създадат ваксина, която да предизвиква имунитет срещу всички известни щамове на грипа.

Ваксини срещу рак?

Човешкото тяло е съставено от около 100 трилиона клетки и всеки ден много от тях се превръщат в ракови. Това се случва не само заради цигарения дим, ултравиолетовите лъчи или вредните химикали. Случайни грешки по време на клетъчното делене също могат да доведат до генетични мутации, чрез които клетката може да загуби контрол над собствения си растеж. Резултатът е непрекъснато размножаване – и раков тумор. Туморът заема все по-голямо пространство, може да метастазира и да отнема жизненоважни ресурси, докато накрая организмът не може да издържи повече на натоварването.

В повечето случаи обаче ситуацията не стига толкова далеч, тъй като мутациите произвеждат и нови туморни протеини на раковите клетки – вещества, които имунната система на организма разпознава като чужди. В повечето случаи такива клетки се унищожават незабавно.

Но системата за защита от рак далеч не е съвършена. Само в Германия всяка година се диагностицират 500 000 нови случая на рак. Имунната система на всеки пациент с тумор в някакъв момент е пренебрегнала ракова клетка и ѝ е позволила да продължи да се дели. Именно това нарушение изследователите се надяват да отстранят.

„Благодарение на съвременните машини за секвениране е възможно да се изследва генетичният състав на тумора и да се сравни неговата последователност с тази на здравата тъкан. Това ни позволява да видим къде туморът е направил промени“, казва туморният имунолог Нилс Халама, който ръководи отдела за транслационна имунотерапия в Германския център за изследване на рака в Хайделберг. „За всеки отделен пациент е възможно да се идентифицират особеностите и да се изберат уникални точки на атака, към които да се насочим. Това е огромна крачка напред.“

С помощта на технологията на мРНК в тялото на пациентите трябва да се развият голям брой туморни протеини, така че имунната им система да разпознае тези протеини, както и тумора, като чужди. Надеждата е, че подобна ваксинация ще доведе до унищожаване от организма както на туморите, така и на метастазите, без да е необходима химиотерапия и облъчване.

Изглежда, че тези надежди наистина могат да се сбъднат. За целите на проучване, публикувано през 2017 г., например, 13 души, страдащи от рак на т. нар. „черна кожа“, са получили по един персонализиран препарат от BioNTech. Осем пациенти не са претърпели рецидив в продължение на 12 до 23 месеца, а при двама от петима участници в проучването съединението наистина е проработило, макар че при един от тях ефектът не е бил дълготраен. Шахин и Тюреджи казват, че имунната система на всички пациенти все пак е реагирала с лесно проверими отговори. „Всеки пациент разви силна реактивност на Т-клетките срещу няколко от туморните си мутации“.

Следващата стъпка е разработването на персонализирани препарати от мРНК за пациенти с рак на дебелото черво. Обичайната процедура при такива пациенти включва хирургично отстраняване на засегнатия участък, последвано от химиотерапия за унищожаване на всички ракови клетки, които може да са останали. Лечението невинаги дава резултат, като при около 20% от пациентите се наблюдава рецидив.

В рамките на проучването пациентите ще получават персонализиран препарат от мРНК в допълнение към стандартната терапия. „Надяваме се, че имунната система ще бъде стимулирана да открие и унищожи всички останали ракови клетки“, казва Дирк Арнолд, главен лекар по онкология в клиниката „Асклепиос“ в Алтона и ръководител на туморния център „Асклепиос“ в Хамбург, който ще участва в клиничните изпитвания. Първите участници в тестовете ще бъдат лекувани до края на тази година.

Скоро ще бъдат тествани и много други методи за лечение на рак. Само в Германия Институтът „Паул Ерлих“, германският медицински регулаторен орган, е одобрил 29 заявления за клинични тестове, включващи терапии за рак с мРНК. В световен мащаб вниманието е насочено не само към рака на кожата и дебелото черво, но и към злокачествените образувания в панкреаса, белите дробове, гърдите, простатата, мозъка и яйчниците. Ако продуктът бъде пуснат на пазара, той почти сигурно ще бъде хит. Според прогнозите през 2022 г. пазарът за лечение на ракови заболявания ще възлиза на повече от 200 млрд. долара.

Тренировки за имунната система

В борбата срещу патогени или ракови клетки препаратите с мРНК са предназначени да активират имунната система. В други случаи обаче се цели обратният ефект – забавяне на имунната реакция. Това е резултат, от който биха могли да се възползват хората, страдащи от автоимунни заболявания.

При юношеския диабет например островните клетки [islet cells], произвеждани в панкреаса, са атакувани от собствената имунна система на пациента, което ограничава способността им да произвеждат инсулин, което пък води до опасно високи нива на кръвна захар. В същото време при болестта на Крон и улцерозния колит пациентите страдат от хронично възпаление на червата. Псориазисът от своя страна предизвиква сърбеж по кожата и може да засегне ставите. Ревматоидният артрит също е продукт на имунната система, която атакува структури, принадлежащи на тялото на пациента: стави, сухожилия, кожа или дори вътрешни органи.

Около 8% от всички хора страдат от автоимунно заболяване и засега не се вижда лечение. За да се премахнат подобни нарушения, имунната система на организма ще трябва да се научи да понася структурите, които погрешно е определила като чужди.

Точно това се опитват да направят от доста време основателите на BioNTech, като са избрали за основна цел борбата срещу множествената склероза (МС). При МС имунните клетки атакуват протеини в централната нервна система, която след това губи способността си да контролира правилно ръцете и краката. Пациентите често изпитват изтощение заедно с изтръпване или бодежи по кожата, и дори могат да получат парализа. Често се атакува и зрителният нерв, поради което пациентите вече не могат да виждат ясно.

Изследователите вече са достигнали до етап, в който могат да спрат множествената склероза, поне при мишки, както съобщиха в началото на тази година в Science. Според статията те са успели да възстановят двигателния контрол.

Този успех е станал възможен с помощта на мРНК, която е била модифицирана и опакована по такъв начин, че е намерила път към далака, където имунните клетки се учат да толерират собствените структури на организма. Атаките срещу обвивките на нервните клетки са намалели.

През следващите години подходът може да бъде полезен не само в борбата с автоимунните заболявания, но и с алергиите. По данни на Института „Роберт Кох“, германският център за контрол на заболяванията, повече от 20% от децата и 30% от възрастните страдат от алергии.

Екип от имунолози, ръководен от Рихард Вайс от университета в Залцбург, неотдавна разработи препарат от мРНК, който съдържа плана на алергията към сенна хрема, и го инжектира на мишки. Резултатът е трайна защита на животните срещу алергията.

BioNTech е закупила правата върху метода, казва Вайс. „Като се имат предвид огромните ресурси, с които BioNTech вече разполага, мисля, че шансовете за мРНК ваксина срещу алергии не са лоши.“

Възобновяем хрущял

Подходът с мРНК може да бъде полезен и в борбата с друго широко разпространено заболяване. Хондроцитите са закръглени клетки в ставите ни, от които е изграден хрущялът. Когато тези клетки престанат да изпълняват ефективно предназначението си, се стига до артрит – болест, която е едновременно болезнена и нелечима.

Терапията с мРНК вероятно е единственият шанс за облекчаване на проблема, казва д-р Кейджи Итака от Института по биоматериали и биоинженерство към Токийския медицински и стоматологичен университет. Заедно с екипа си той разработва метод за опаковане на мРНК в особено малки глобули. С диаметър от само 50 нанометра те могат да проникнат дълбоко в тъканта и да достигнат до най-вътрешния слой на хрущяла в ставата.

Японските изследователи се надяват, че методът им ще укрепи хондроцитите в хрущяла на коленната става. Те се нуждаят от определен протеин, за да работят правилно. Учените са успели да инжектират мРНК с необходимия план в коленните стави на мишки, чийто медиален менискус е бил отстранен, а важно сухожилие – прекъснато.

Подобно увреждане обикновено води до артрит, но инжектирането на мРНК е успяло забележимо да забави очакваното износване на коляното. Протеинът, внесен контрабандно с мРНК подхода, всъщност предизвикал повишено производство на хондроцити и хрущялът издържал по-дълго.

Японската група наскоро получи държавно финансиране за проекта си за артрит и сега планира изпитания върху хора заедно с японската компания Axcelead Drug Discovery Partners. Очаква се тези опити да започнат след две години, казва Итака. „Надявам се, че това ще бъде първият случай на терапия с мРНК в областта на регенеративната медицина.“

Изследователите в Япония са изпробвали своя метод и за лечение на приплъзване на дискове. Гръбначният стълб на почти всеки човек започва да се влошава в някакъв момент, като дисковете се свиват и дори се изплъзват от мястото си, причинявайки ужасни болки на много пациенти.

Отново Итака и екипът му се обръщат към мРНК, за да произведат необходимия протеин, като го инжектират директно в гръбначния стълб на плъхове. Гризачите очевидно са имали полза от експерименталната терапия: В сравнение с контролните животни гръбначните им дискове останали по-дебели.

Фонтан на младостта за мозъка

Екипът в Япония планира също така да спре деградацията на мозъка в резултат на стареенето. При болестта на Алцхаймер например върху нервно-клетъчната тъкан се образуват плаки, съставени от протеин, наречен бета-амилоид, което вреди както на паметта, така и на други способности на мозъка. Съществува обаче протеин, наречен неприлизин, който може да премахне тези плаки. Изследователите са използвали РНК технология за въвеждане на неприлизин в мозъчните клетки на мишки, което действително е довело до по-ниска концентрация на бета амилоид.

В нов експеримент Итака и екипът му се фокусират върху нарушенията на кръвообращението в мозъка. Когато мозъкът вече не е достатъчно снабден с кислород, какъвто е случаят след инсулт например, цели региони могат да бъдат унищожени. Един протеин, наречен BDNF, може да представлява потенциален антидот. Той действа подобно на мозъчен тор, като подхранва растежа на нови клетки. Японският екип създава съответна мРНК и я инжектира в мозъка на плъхове – с успех. „Това ни позволява да спасяваме мозъчни клетки, които иначе биха загинали“, казва Итака.

Подобна цел преследва и биологът Мартин Фюсенегер от катедрата по биосистемни науки и инженерство в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Той би искал да помогне на хората, страдащи от болестта на Паркинсон. Такива пациенти страдат от треперене и имат проблеми с ходенето, тъй като клетките в мозъка им, които произвеждат допамин, умират.

Неотдавна Фусенегер и екипът му са разработили техника за обработка на мРНК, която поне забавя този процес при мишки. „Интересът към нея в момента е огромен“, казва Фусенегер. „Повечето запитвания идват от други изследователи, но и компаниите също се свързват с нас.“

Борба със сърдечните заболявания

Коронарните артерии се извиват като венец около сърцето, като го снабдяват с хранителни вещества и кислород. Но при около 18% от жените и 28% от мъжете коронарната артерия се свива трайно, ограничавайки или дори прекратявайки кръвоснабдяването, което води до инфаркт, аритмия или сърдечна недостатъчност – водеща причина за смъртността в Германия, както и навсякъде другаде. В действителност много хора оцеляват след остри сърдечни проблеми, но последицата често е загубата на милиони клетки в сърдечния мускул.

През последните осем години д-р Лиор Занги от Медицинското училище „Айкан“ в болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк провежда изследвания на начините за възстановяване на тези увреждания. „Нашата цел е да насърчим и реактивираме сърдечната регенерация след миокардна инфаркция“, казва той.

В изпълнение на тази цел екипът му е създал мРНК, която стимулира растежа на нови кръвоносни съдове. Когато екипът инжектира мРНК в сърцата на мишки непосредствено след инфаркт, очевидно се образуват нови съдове и сърцата на животните отново започват да бият силно.

Изследователи от Moderna и AstraZeneca научават за резултатите и провеждат подобни експерименти върху домашни прасета – с успех. Именно резултатите от този експеримент накараха AstraZeneca да инвестира милиони и да започне да тества процедурата върху хора – в споменатото по-рано проучване, включващо 24 пациенти, които получават 30 инжекции в сърцата си по време на байпас операции.

В световен мащаб 27 милиона души страдат от хронична сърдечна недостатъчност и мРНК може да спаси живота им. Резултатите от проучването се очакват до края на тази година.

Ще се превърне ли Германия в световната аптека?

Според наблюдателите на пазара технологията mRNA се превръща в бизнес за много милиарди долари. Американската инвестиционна банка Berenberg Capital Markets прогнозира, че към 2030 г. пазарът на мРНК лекарства ще нарасне до 88 млрд. долара годишно, а до края на 2020-те ще генерира общи приходи от 460 млрд. долара.

Според прогнозата производителите ще генерират малко под една пета от продажбите през 2030 г. от ваксините COVID и още една пета от други мРНК ваксини. Производителите ще генерират повече от половината от бъдещите приходи от приложения на мРНК срещу рак, автоимунни заболявания и протеинови терапии, заяви за DER SPIEGEL Жицян Шу, авторка на изследването. „Тази технология е революционна в много области“ и ще замени конвенционалните методи.

Шу очаква, че днешните пионери засега ще продължат да доминират на пазара. „BioNTech, Moderna и може би CureVac ще поведат революцията“, казва тя. „Технологията на мРНК е нова и трудна за разработване; само няколко души я проучваха интензивно преди пандемията. А ако погледнете историята на медицината, често са необходими десетилетия, за да могат другите компании да наваксат с подобни нови разработки.“

Един от двамата германски пионери би трябвало да има най-големи шансове, казва Шу. „BioNTech би могла да играе във фармацевтичната индустрия подобна роля, каквато имат Tesla или Apple в своите индустрии“, казва Шу: сравнително малка компания, която се утвърждава срещу утвърдените големи корпорации на световния пазар.

Преди година и половина беше трудно да си го представим. Компанията от Майнц беше почти непозната извън индустрията. В края на 2019 г. BioNTech имаше само 1339 служители, а приходите през тази година бяха спаднали от 127 на 108 млн. евро, като загубите скочиха от 48 на 179 млн. евро.

По това време Шахин и Тюреджи се занимавали предимно с разработването на препарати от мРНК за борба с рака – докато през януари 2020 г. не започнали да се концентрират върху разработването на ваксина срещу COVID-19. Все пак те са продължили с изследванията си в областта на рака и това вече се отплаща.

„BioNTech винаги е имала поглед върху лечението на рака и това им е дало предимство“, казва Елмар Краус. Анализаторът прекарва години наред във фармацевтичната и биотехнологичната индустрия, където провежда изследвания в областта на РНК. Днес той работи като анализатор с фокус върху сектора за германската DZ Bank. Краус казва, че ако изпитанията на BioNTech дадат добри резултати, мРНК лекарство за рак може да достигне до пазара още през 2023 или 2024 г.

Краус смята също, че компанията, която е пионер в областта, има добри шансове да запази преднината си пред фармацевтичните гиганти. „Те са патентовали някои от технологиите си – не само лекарствата, но и процесите.“ И двата фактора ще затруднят живота на потенциалните имитатори.

Също така помага и фактът, че BioNTech вече не изпитва недостиг на средства, необходими за развитието на изследванията си. През тази година компанията очаква приходи от над 12 млрд. евро, което представлява стократно увеличение на оборота в сравнение с 2019 г. Компанията е сключила и дългосрочен договор за доставка с Европейския съюз за до 1,8 млрд. дози. Очакваните допълнителни ваксинации биха могли да осигурят постоянен поток от пари през следващите години.

„Ваксината на BioNTech е сравнима с iPhone от Apple“, казва анализаторът Краус. „Това е продукт, който много хора искат силно и съответно са готови да платят повече за него“.

И все пак, не съществува ли опасност BioNTech да бъде погълната от голяма фармацевтична компания? Анализаторите смятат, че това е малко вероятно, като твърдят, че бившият стартъп вероятно вече е станал твърде скъп. Миналата седмица пазарната капитализация на компанията на фондовата борса беше около 53 млрд. долара. Всеки купувач ще трябва да предложи на настоящите акционери значително повече в случай на опит за поглъщане – ако приемем, че настоящите акционери изобщо искат да продават.

Досега основните акционери на BioNTech, братята Щрунгман, не са проявили интерес към продажбата на своя дял, въпреки че той е на стойност над 20 милиарда евро. Шахин, чиито акции сега вероятно са на стойност около 7 млрд. евро, има съвсем различни планове. Той и братята Щрунгман искат да превърнат Германия в глобален играч.

Единственият съперник, който би могъл да се пребори с BioNTech, е Pfizer – компанията, с която германската фирма си партнира за производството, продажбата и разпространението на ваксината COVID-19. Американската мултинационална компания има намерение в бъдеще да създаде свои собствени мРНК продукти за други заболявания.

Собствените учени на Pfizer са научили много от партньорството с COVID-19, казва главният изпълнителен директор Алберт Бурла. „Има технология, която е доказала драматично въздействие и драматичен потенциал“, каза Бурла пред Wall Street Journal през март. „Ние сме компанията с най-добра позиция в момента да я изведем на следващия етап поради нашия размер и нашия опит.“

С обща стойност от около 80 млрд. долара, американската компания Moderna има дори по-висока пазарна капитализация от BioNTech. Най-големият акционер на компанията е Нубар Афеян, 58-годишен мъж с армено-ливански корени, който инвестира в биотехнологични компании от около две десетилетия със своя фонд за рисков капитал Flagship Pioneering. Благодарение на приходите от собствената си ваксина срещу коронавирус, Moderna ще разполага с достатъчно свеж капитал за следващите години, за да напредне в разработването на нови мРНК лекарства.

За разлика от BioNTech, Moderna досега се е концентрирала предимно върху ваксините, казва експертът в бранша Краус. Американците далеч не са толкова напреднали, колкото германците в областта на лекарствата срещу рак.

Вероятно за CureVac ще бъде още по-трудно да не изостава от BioNTech. Вторият германски пионер в областта на мРНК има значителен опит в изследванията на рака, но провалът на неговата ваксина срещу коронавируси засега спира работата на компанията. Междинните резултати от изследванията, публикувани от компанията миналата сряда вечерта, показват, че ваксината не показва дори 50% ефективност.

Въпросът дали ваксината изобщо ще бъде одобрена е отворен. А дори и да бъде разрешена, на този етап е малко вероятно да се промени нещо. Германският министър на здравеопазването Йенс Шпан вече е изключил CureVac от настоящата кампания за ваксиниране в Германия.

Възможно е договорът, който компанията е сключила с ЕС за 225 млн. дози, плюс опция за още 180 млн. дози, вече да не е валиден. „Ако се окаже, че Европейската агенция по лекарствата не дава зелена светлина, продуктът няма да може да бъде пуснат на пазара и тогава държавите членки няма да платят за покупката“, заяви пред DER SPIEGEL говорител на Европейската комисия.

За CureVac това би означавало, че при предполагаема продажна цена от 10 евро на доза, компанията ще загуби милиарди евро ликвидни средства, които биха могли да отидат за изследвания и разработване на нови лекарства. Това би било тежък удар, тъй като в момента компанията генерира малко други приходи. През 2020 г. оборотът на дружеството е бил по-малко от 50 млн. евро.

Цената на акциите на компанията се срина с почти 50% в рамките на часове след съобщението за слабата ефективност на ваксината. Пазарната капитализация на CureVac от по-малко от 8 млрд. евро е много по-ниска от тази на BioNTech и Moderna.

Но това не означава непременно, че компанията ще бъде обект на поглъщане. Нищо не може да се случи без съгласието на основните акционери. Един от тях е съоснователят на SAP Дитмар Хоп, който притежава около 43% от акциите чрез своята холдингова компания Dievini. Друг е германската федерална инвестиционна банка KfW, която притежава 16% от акциите на компанията.

Досега Хоп не е имал особен успех с биотехнологичните си инвестиции. Като цяло той не участва в ежедневната дейност на своите холдинги, като много от важните решения се вземат от Фридрих фон Болен унд Халбах, главен изпълнителен директор на биотехнологичния холдинг на Хоп Dievini.

Фон Болен унд Халбах, племенник на бившия собственик на стоманодобивната компания Крупс, има докторска степен по невробиология, познава темата за мРНК и се твърди, че е ентусиазиран от медицинската технология. Но той често избягва да си партнира с корпорации и други инвеститори, а предпочита да опитва сам. Но това може да доведе до провали, както се случи с ваксината COVID-19.

От години насам мултимилиардерът Хоп инвестира много пари в биотехнологии. Според собствените му изявления до 2018 г. той вече е инвестирал около 1,4 млрд. евро в сектора. За времето оттогава досега той е инвестирал в поне 16 компании. Някои от тези инвестиции са се оказали провал, но досега CureVac не е била една от тях. Дори при сегашната цена на акциите делът на Хоп в компанията струва над 6 млрд. евро. Но е малко вероятно 81-годишният Хоп да похарчи повече пари за научноизследователска и развойна дейност.

Много други инвеститори сега се редят на опашка, за да инвестират в биотехнологични стартъпи, което е част от златната треска в индустрията след успехите с ваксините срещу коронавируси. Възможностите на мРНК технологията изглеждат безкрайни.

Германската химическа компания Evonik е основен доставчик на липидите, необходими за доставянето на мРНК агентите в клетките. Пазарният потенциал на Evonik за тези липидни системи се оценява на повече от 5 милиарда долара до 2026 г. В съвместен проект със Станфордския университет компанията иска да разработи метод за целенасочено въвеждане на мРНК в различни тъкани и органи.

Понастоящем в световен мащаб се разработват над 150 различни лечения и ваксини, базирани на мРНК, като иновациите често се осъществяват от малки екипи. Междувременно фармацевтичните компании търсят партньори. Около половината от проучванията се подготвят в Северна Америка. Houston Methodist, болница към Медицинския център в Тексас, например, разполага със собствен специализиран отдел, където изследователите в болницата могат да поръчват мРНК по поръчка за своите пациенти.

Следователно конкуренцията вероятно ще се увеличи и сега фокусът трябва да бъде върху изграждането на нова индустрия около мРНК, казва Угур Шахин. „Разбира се, държавата може да подкрепи това“, добавя той.

Но индустрията все още изпитва трудности в Германия, където получаването на разрешителни за необходимите производствени съоръжения може да отнеме много месеци.

Все пак през последните години процедурите за одобрение бяха значително ускорени. В случай на лекарства за сериозни заболявания властите често участват в концепцията на проучванията – и постоянно получават междинни резултати в хода на тези проучвания.

Този променлив процес на преразглеждане, който се оказа успешен за ваксините COVID-19, вече се използва и за някои лекарства срещу рак. Все по-голяма е вероятността това да стане стандарт за животозастрашаващи заболявания.

„За новите технологии трябва да се прилага следното: Иновациите трябва да получат предимство. Трябва да има повече стимули и по-малко забрани. Повече конкуренция и по-малко държавен контрол“, казва Кристиан Кулман, главен изпълнителен директор на Evonik. Новите производствени мощности ще направят Германия и други страни в Европа по-малко зависими от глобалните вериги за доставки. „Добра стратегическа цел е отново да бъдем ‚световната аптека‘. Това винаги е било добре за света и добре за Германия.“

Във всеки случай идеи не липсват. Учените от CureVac в момента разработват специален „принтер“, който би произвеждал мРНК с едно натискане на бутон. Прототипът се намира в специална лаборатория в германския университетски град Тюбинген и вече е доставил първите молекулни проби. Подобно устройство би било сравнително лесно за транспортиране и би направило възможно производството на личните лекарства на всеки пациент на място.

Няма ограничения за това, което може да се направи, казва съоснователят на CureVac Хьор. „След 10 години ще бъде съвсем нормално много от нещата, които получавате от аптеката, да се състоят от мРНК.“

 

Източник 

Pin It

Посетители

74

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Детелина Владимирова писа Още
    Наздраве, наистина!
    За... преди 3 дни
  • Благо писа Още
    За съжаление, на мен... преди 3 дни
  • Zdravka Evtimova писа Още
    Аналитична,... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    А защо Зиновиев ли?... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    В същност всички тези... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Преди век и половина... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И така, Георги... преди 1 седмица
  • баба Катя писа Още
    Какво да кажем за... преди 2 седмици
  • илиан цаков писа Още
    Харесва ми написаното... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и окончателният... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още
    Според Евангелието -... преди 4 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много важен  текст.... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Трудно е да си... Понеделник, 27 Септември 2021
  • Пако писа Още
    Защо няма коментари... Неделя, 26 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Най-вероятният... Събота, 25 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    Защо ако Османската... Събота, 25 Септември 2021
  • Светлана Христова писа Още
    Това е много красив... Петък, 24 Септември 2021
  • Pendo писа Още
    Геният на Христо... Сряда, 22 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Казват, че... Сряда, 22 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... Вторник, 21 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... Вторник, 21 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... Вторник, 21 Септември 2021
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... Понеделник, 20 Септември 2021
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... Неделя, 19 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... Неделя, 19 Септември 2021