От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 04 Corona 3

 

Сред десетките места, където може да се появи ваксината срещу коронавируса, едно от по-интересните е DIOSynVax, малка компания, стартирана от канадския патолог Джонатан Хийни. В по-нормални времена бих посетил Хийни в кабинета му, в представителната сграда от червени тухли в Кеймбридж [Масачузетс]. Бих се запознал с хората от екипа му, а също и с неговия цитометър[1] Aria III, който изглежда като машина за приготвяне на силно еспресо от космическата епоха, но всъщност използва четирите си лазера, за да отделя и изброява клетки, маркирани с флуоресцентни багрила, докато преминават през машината със скорост 10 000 клетки в секунда. Бих се опитал да намеря пътя си из лабораторията, (която е със строго ограничен достъп от ниво 3, най-високото ниво на сигурност на биологична безопасност), където биолозите на Хийни изследват патогени от рода на вируса от Западен Нил или туберкулозния бацил. Те са толкова смъртоносни, че лабораторията е почти херметична. Фугите по стените, пода и тавана са запечатани и пре-запечатани; стоманените панели в стените, съгласно правителствените указания, трябва да бъдат „от типа, използван в ядрената промишленост“. (За да се предотврати изтичането на микробите навън трябва непрекъснато да се подава въздушен поток, ако вратата е отворена.) Дори бих видял самите кандидати за ваксина срещу коронавируса: проби с бистра течност, държани в стъклени флакони.

Но Хийни не можеше да поеме риска. Напълно разбираемо: той не иска никой да донесе Covid-19 в лабораторията му и да зарази персонала. „Достатъчно сложно е и така: не знаете покрай кого минават в автобуса или влака когато се прибират при семействата си,“, каза той, когато за първи път разговарях с него миналата седмица. По онова време Хийни обмисляше дали да се самоизолира. Един колеж в Кеймбридж му бе предложил стая, за да може да се придвижва между лабораторията и леглото си, като се среща с възможно най-малко хора. „Нямам време да се разболявам“, казва Хийни. Той ръководи компанията си от катедрата по ветеринарна медицина в университета в Кеймбридж, където е професор. Отдалечен е само на 12 минути път с колело от мястото, където живея, но провеждаме разговора си чрез видеовръзка.

От 2016 насам Хийни изпитва набор от методи – платформа, на езика на ваксините – които могат да се използват за производството на ваксини, които могат да обезвреждат цели семейства от вируси. Миналата година е спечелил безвъзмездна помощ от Фондацията Гейтс в размер на 2 милиона долара, за да финансира изследвания на универсална ваксина срещу грипа – такава, която би могла да надвие всеки вид грипен вирус. „Това е майката на всички предизвикателства, светият граал“, казва Хийни. През януари е започнал да следи една нова болест, която току-що се е появила в Източен Китай. Две седмици по-късно, когато китайски учени публикуваха генетичната последователност на коронавируса, екипът му решил: „Нека да направим онова, което правим с грипа.“

За да бъде победен Covid-19 ще са нужни далеч повече неща от само ваксини; евентуалната победа ще включва карантини, социално дистанциране, антивирусни и други лекарства, както и грижа за болните. Но идеята за ваксина – „сребърният куршум“ – се е превърнала в почти неразумно изкушение. Коронавирусът идва при нас в момент, в който генетичната технология е изключително зряла. Напредъкът през последните пет години е дал възможност проектите за ваксини да бъдат разработвани веднага щом вирусът се секвентира [когато е известен точният му генетичен код]. За изграждане на нашия имунитет тези авангардни ваксини не използват отслабени форми на вируса, както всички ваксини от миналото; вместо това те съдържат кратки копия на части от неговия генетичен код – неговата ДНК или РНК – които могат да произведат фрагменти от вируса в телата ни.

По този начин учените за първи път са успели да предложат проекти за създаване на ваксина само седмици след появата на новото, бързо разпространяващо се заболяване. В момента по света има минимум 43 проекти за разработка на ваксини срещу Covid-19 – в Бризбейн и Хонконг, в САЩ и Великобритания, в лабораториите на различни университети и компании. Повечето от тях са ДНК или РНК ваксини. А една от тях, създадена само за 63 дни от американска биотехнологична фирма на име Модерна, вече е навлязла в стадия на изпитания върху хора на 16 март, като е била инжектирана в кръвта на първия от 45 доброволци в Сиатъл. Това беше „световен рекорд на закрито“, казва Антъни Фаучи, лекарят, който ръководи Националния институт по алергия и инфекциозни заболявания в САЩ. „Нищо и никога не се е получавало толкова бързо.“


Small Ad GF 1

До нашия век изработването на ваксина дори и за някой отдавна познат патоген като полиомиелитния [детски паралич] вирус, въвеждането до фаза на изпитания и пускането ѝ на пазара е можело да отнеме 10 или 20 години. Първият от тези три етапа е поразително бърз; изследователка от една днешна компания, Inovio Pharmaceuticals, е заявила пред списание New Scientist, че екипът ѝ е разполагал с предварителен модел за ваксина срещу Covid-19 само след три часа работа.

Целта на тази революция – способността да се създаде безкрайно малка част от и един без това микроскопичен вирус, без изобщо да се борави с вирусен образец – може да изглежда направо богоподобна. Но следващите два етапа – тестването на ваксините при хора, а след това производството им за широка употреба – си остават мъчително бавни. Това е така по ред причини, но най-вече защото тези свръхнови видове ваксини – въз основата на ДНК или РНК на вируса – все още не са лицензирани за употреба при хора. Извън лабораторията те са напълно недоказани. При Covid-19, както заразата, така и ваксината са толкова нови, че е невъзможно да се каже какво ще разкрият изпитанията с хора или колко време ще отнеме целият процес. Всеки от учените, политиците и изследователите, с които разговарях, ми каза, че можем да говорим за голям късмет, ако разполагаме с готова за употреба ваксина в рамките на 12-18 месеца.

Ако срещу Covid-19 някога бъде одобрена ДНК или РНК ваксина, това ще бъде преломен момент – не само защото ще се изпълни обещанието на тази технология, но и защото технологията ще ни направи по-малко уязвими за бъдещи пандемии. През последните няколко години епидемиолозите, анализаторите на рискове и политиците полагаха съгласувани усилия за ускоряване на научните изследвания и преосмисляне на индустриалния модел на производство на ваксини – всичко това в подготовка за хипотетичната катастрофа, която се нарича „​​болестта X“: всяка неизвестна болест, която се появява внезапно и започва да се разпространява светкавично. Covid-19 е първата болест X, възникнала след изобретяването на термина, но тя няма да е последната. Климатът се затопля, изсичаме горите, човешкото население расте непрекъснато, а и уменията ни за водене на биологична война се подобряват. Шансовете, че ще продължаваме да се сблъскваме с все повече и повече болести Х, се увеличават. А това означава, че ще се нуждаем от всички ваксини, които можем да създадем.

Хийни бил на зимна почивка с приятели в Канада, когато за първи път прочел за епидемията в Китай. „Аз съм учен“, казва той. „Не мога да не следя този вид новини, дори и когато съм на почивка.“ Тогава [болестта] изглеждала като грип или пневмония, който може и да си остане в Ухан. Но само няколко дни по-късно, вече през новата година, готовността на болестта да пътува станала очевидна и по времето, когато Хийни отново се присъединил към екипа си в Кеймбридж, вече било ясно и естеството на патогена. И те веднага си помислили: „Аха, това е коронавирус. Сигурно ще е доста корав.“

Първият път, когато Хийни се сблъскал с коронавирусите, бил през 1988, като изследовател на вируса на СПИН в Националните здравни институти (NIH) в САЩ. Първоначално той се обучавал като ветеринарен лекар, поради което шефът му го помолил да разследва вълна от случаи на коронавирус сред един доста необичаен набор от пациенти: група гепарди. „Един колекционер в Орегон се опитваше да опази вида, като ги развъждаше в пленническа колония“, казва Хийни. Гепардите отслабнали, венците им се подули, а черният дроб и бъбреците им почти престанали да функционират. Те се влачели вяло из парка си, депресирани и болни. По-късно Хийни установил, че котешкият коронавирус бил предаден на гепардите от домашна котка. През следващите няколко десетилетия Хийни си останал учен, занимаващ се основно със СПИН. Не работел особено много с животински вируси чак до 2007 г., когато дошъл в Кеймбридж, за да изучава болести, прехвърлили се от животни на хора, и да разработва ваксини срещу тях.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

По същността си дори и най-напредничавата ваксина функционира въз основа на същата предпоставка както и най-ранния сред исторически известните начини на имунизация (тампони от памук, напоени с гной от едра шарка, които били натъпквани в ноздрите на здрави деца в Китай от 16 век). Принципът на ваксинацията все още е да се „блъфира“ тялото: да му се подадат отслабени микроби или дори части от микроби, които не причиняват вреда, а предизвикват освобождаването на антитела, които водят до създаването на дълготраен имунитет. Начините на въвеждането им са станали по-сложни, но те продължават да разчитат на биологичните защитни сили на организма. Досега човечеството не е разработило система за имунен отговор, по-ефективна от онази, която се намира вътре в нас от стотици хиляди години насам.

Най-новият клас ваксини – типът, върху който работи Хийни – съдържа генетичен материал като ДНК или РНК; именно това са ваксините, които още не са лицензирани за употреба. Те могат да бъдат създадени много бързо и усилват имунитета ни по начини, различни от всичко, което сме опитвали досега. Най-старият метод на ваксинация представлява „зареждане“ на човека с неактивни или отслабени форми на патогена. През по-голямата част от миналия век създаването им е било силно трудоемка работа. В продължение на десетилетия учените са отслабвали вирусите, като са ги отглеждали в щамове от човешки клетки, съхранявани в лаборатории при ниски температури; след като вирусът е ставал достатъчно слаб, вече е било безопасно да бъде изпратен в човешкото тяло под формата на ваксина. Само един набор от белодробни клетки, получен от абортиран човешки зародиш в Швеция, размножаван отново и отново в лабораторни култури в САЩ, е помогнал да се имунизират 300 милиона души срещу рубеола, бяс, заушки и няколко други заболявания.

През 1980-те години изследователите са се научили да произвеждат масово частици от вируси, всеки фрагмент съставен от протеини и захари. Това може да бъде токсин или част от вирусната обвивка – просто малка частица от патогена, която е в състояние да предизвика същите имунни реакции, когато бъде въведена в тялото. Тези молекулярни фрагменти се наричат ​​антигени, тъй като те генерират антитела, които целево атакуват патогените. Но въпреки този технологичен напредък, все още е трябвало всички тези антигени да се култивират в лаборатории или фабрики.

Едва през нашия век се е стигнало до истинския скок, който позволява на учените да създават ДНК и РНК ваксините от вида, който развиват Хийни и други. След като компютрите станаха достатъчно мощни, за да секвентират генетичния код на всеки патоген бързо и евтино, учените вече са в състояние лесно да създават фрагменти от неговите гени, които след това да бъдат въведени в човешкото тяло. Тези фрагменти могат да произвеждат антигените си вътре в нас, използвайки собствените ни клетки като миниатюрни фабрики. Веднага след като генетичната последователност на патогена е известна, учените могат да започнат да приготвят ваксина срещу него.

Именно това се е случило с Covid-19. В последния ден на 2019 г. здравните власти на Ухан са докладвали на Световната здравна организация странния вариант на пневмония [който се е появил в града им]. Към средата на януари китайските учени вече са публикували онлайн пълния, машинно четим геном на вируса Covid-19: всичките му 29 903 нуклеинови основи, които съдържат неговата последователност от РНК – рибонуклеинова киселина, генетичния му материал.

За учените по целия свят това било равносилно на изстрел от стартов пистолет. Изучавайки публикувания геном, те са в състояние да изолират набори от гени, които образуват специфични протеини на вируса Covid-19: например S-протеинът, от който са оформени шиповете по външната обвивка на вируса, или протеинът, наситен с фосфор, от който се състоят стените на вътрешната капсула, която опакова РНК на патогена.

Малко след публикуването на последователността на коронавируса екипът на Хийни започнал работа. Основният въпрос в техните изследвания е следният: какви антигени – какви части от вируса – могат да се намерят, които да имат сходни характеристики сред различните коронавируси? Ако учените успеят да открият такива антигени и да ги използват във ваксини, те биха могли да „тренират“ имунната ни система да ги разпознава, а по този начин ние ще можем да се справим с няколко вида различни коронавирусни заболявания, сред тях и Covid-19. Шиповите протеини, които стърчат по външната страна на всички тези вируси и им придават вид на ресниста корона, са отличен пример за такива антигени. Всеки коронавирус използва шиповете си, за да нахлуе в човешките клетки. След като нашите имунни системи генерират антитела в реакция срещу ваксина, [създадена от] от шипово-протеинови антигени, те ще разполагат не само с метод за идентифициране на коронавирусите, но и с потенциална точка за атака, която да ги обезврежда.

Първото, което направили хората от екипа на Хийни, било да сравнят генетичните последователности на вируса Covid-19 и други коронавирусни щамове, за да разберат какви структурни общи характеристики могат да използват като антигени. Този подход ми напомня за действията на пълководец от някаква средновековна армия, който е получил плановете на замъците, които възнамерява да атакува и сега ги изучава, за да провери дали всички те съдържат едни и същи слаби места, така че да може да си поръча една и съща обсадна машина, с която да ги превземе.

Когато след няколко дни те вече подбрали нужните антигени – шиповия протеин, но и някои други – биолозите от лабораторията на Хийни потърсили „плановете“ им: гените, които управляват начините, по които вирусът изгражда всеки от тези антигени. Те се намират в генните последователности на коронавирусите: една част от генетичния код съдържа информацията за създаване на шипов протеин, друга – за различен антиген и т.н. Към края на януари лабораторията изпратила по електронен път тези части от кода на немска компания, която ги изгражда в синтетични гени – направени изкуствено, но инак съставени от същите захари и други материали като нашата собствена ДНК.

Тези минимални парченца от ДНК били изпратени обратно в Кеймбридж, опаковани във флакони с безцветна, вискозна течност. При евентуалните практически изпитания върху хора тази ДНК ще бъде инжектирана в тялото, за да направи онова, за което е предназначена: да конструира антигени, които привеждат имунната система в действие. Това е щателна, сложна работа, но силата на съвременните изчислителни системи може да я ускори до удивителна степен. През първата седмица на февруари учените на Хийни вече провеждали опити върху мишки.

През цялото това време никой човек от екипа на Хийни не се е намирал в какъвто и да било досег със самия коронавирус; всъщност, докато синтетичната ДНК не е пристигнала от Германия, по-голямата част от работата им се вършела на компютри. Това би било невъобразимо за по-ранните поколения изследователи на ваксините, които са вземали патогени с пълна сила, а след това с огромна предпазливост са намалявали потентността им. Хийни копнеел да разбере от първа ръка как точно се държи вирусът в клетките и какви видове антитела реагират срещу него. В продължение на седмици, по собствените му думи, „никой извън Китай не беше изолирал вируса“. Но към края на януари учени от Мелбърнския университет обявили, че са отгледали култури на вируса.

Преодолявайки несигурността, свързана с пътуването [във време на епидемия], Хийни отлетял за Австралия през Тайланд, където пристигнал на 19 февруари – навреме за първия експеримент върху мишка, инжектирана с култивирания вирус. „Исках да установя сътрудничество с тези екипи. Те ще бъдат важни за нас по-нататък“, каза ми той. В по-стари времена дори би могъл да се върне вкъщи заедно с флакон, съдържащ вируса. „Когато бях млад, хората просто поставяха проби в куфарчетата си или във вътрешните джобовете на палтата си. Но протоколите за биосигурност сега са много по-интензивни, така че такива неща вече не могат да се правят.“

За разлика от проекта на Хийни, който обхваща цялото семейство вируси, повечето проекти за ваксина са насочени само към вируса, причиняващ Covid-19, но те следват същия основен, все още експериментален подход: синтезирайте ДНК или РНК, поставете този генетичен материал във ваксина и го накарайте да изгражда антигени, след като бъде инжектиран в тялото. (Открих само няколко проекта, които работят по по-стария начин, използвайки отслабена форма на целия вирус.) Хийни е наясно, че тези проекти за ДНК и РНК ваксини все още могат да се сринат във фазата на тестването. „Има цели гробища, пълни с неуспешни кандидати за вирусна ваксина“, казва той. Но дори и ако успее само един, „то тогава ще навлезем в този прекрасен нов свят на ваксините“.

За един външен човек, правенето на ДНК или РНК ваксина в лабораторни условия изглежда като готина, подредена наука, правена от компютри, техници в стерилни костюми и тихо бучащи машини. Но следващият етап – когато ваксината трябва да бъде подложена на клинични изпитания – е изпълнен с всичките разхвърляни несигурности на човешката биология. Докато генетичните технологии драстично свиват първия етап на процеса – от години до седмици – то вторият си остава също толкова дълъг, колкото винаги е бил, така че разработката на ваксина сега прилича на чифт панталони, при които единият от крачолите е бил отрязан наполовина.

Регулаторните тестове отнемат месеци или дори години, защото, от една страна, те не могат да преминат по-бързо от скоростта, с която хората метаболизират ваксините. Но те отнемат време и защото залозите, свързани с тях, са толкова големи: невъзможно е да се предвиди как нашата сложна физиология ще реагира срещу една нова ваксина. Тези проучвания определят дали ваксината е безопасна, какви трябва да бъдат дозировките ѝ, колко ефективна е тя и какви са страничните ѝ ефекти. В САЩ около 90% от лекарствата не успяват да преминат през тези изпитания. Определящата характеристика на процеса е изключителна предпазливост; една ваксина, която неочаквано се е оказала вредна, е най-тежкият кошмар на индустрията.

В литературата по въпроса злополуките от миналото премигват като червени предупредителни лампички. През 1942 г. ваксина срещу жълта треска, замърсена с вирус на хепатит В, е била дадена на повече от 300 000 американски войници; близо 150 от тях умират в резултат на трагичната грешка. Класическият текст на тази област, т. нар. „ваксини на Плоткин“, по името на лекаря Стенли Плоткин, се позовава мрачно на „инцидента с Кътър“ – епизод от 1955 г., при който производителска фирма на име Cutter Laboratories не е успяла да деактивира правилно вируса във ваксината си срещу детски паралич. Дефектната ваксина причинява приблизително 40 000 случая на болестта, парализира 260 души и убива десет.

Строгите правила на САЩ за регулиране на ваксините са се появили отчасти заради Cutter Laboratories. Компанията е оцеляла, но е изплатила милиони за граждански щети. Инцидентът с Кътър е създал прецедент за още повече съдебни дела през следващите три десетилетия, в които родители са твърдели, че децата им са били увредени от неправилно функциониращи ваксини. Някои фармацевтични фирми, притеснени от многомилионни споразумения с ищци, са изоставили ваксините напълно; други са повишили цените си, за да покрият евентуални бъдещи съдебни разходи. За да поддържа ваксините евтини и ваксинациите редовни, правителството на САЩ е трябвало да създаде компенсационен фонд, който да облекчи по-голямата част от отговорността на компаниите, произвеждащи ваксини.

В разгара на една пандемия толкова много сили подлагат на натиск процеса на разработване на ваксина – политика, индустрия, наука, пари, страх, надежда – че има постоянен риск от избързване при клиничните изпитания или от лошо планирана схема на ваксинации. Един исторически аналог се открива в недалечната 1976 – която, също като нашата 2020, е година на избори [в САЩ]. През онзи февруари в един армейски пост в Ню Джърси избухва свински грип и един войник почива. В сравнение с Covid-19, тази епидемия изглежда незначителна, но тя разтърсва силно правителството на президента Форд, което вече страда от срама поради оставката на Никсън само две години по-рано. Администрацията се притеснява, че през есента, в разгара на грипния сезон, вирусът ще предизвика огромни загуби на живот; според една правителствена оценка се очаква, че ще умрат един милион американци.

И така Форд обявява план за ваксиниране на всички в страната и разпорежда Центровете за контрол на заболяванията да изготвят съответен план на стойност 136 милиона долара. Той игнорира предупрежденията на Алберт Сейбин, един от героите на полиомиелитната ваксина, който съветва имунизацията да не се провежда, считайки, че не предстои никаква епидемия. Президентът пренебрегва и предупрежденията от клинични изпитания, при които е станало ясно, че една от четирите фирми-производители е предоставила ваксина, в която неизвестен брой от доставените 2,6 милиона дози е била създадена въз основа на съвсем различен грипен вирус. Конгресът освобождава всички тези компании от юридически задължения, ако ваксините им навредят на някого. В началото на октомври 40 милиона американци са ваксинирани, но до средата на декември се оказва, че ваксинациите са свързани с леко повишен риск от заразяване със синдрома на Гилен-Барè: неврологично състояние, което води до физическа неподвижност.

Ваксинационната кампания е прекратена скоро след това; към този момент близо 450 души са засегнати от синдрома на Гилен-Барè. Невъзможно е да се каже колко от тези случаи са предизвикани от ваксината. И ако тя наистина е предотвратила епидемия от свински грип, то няма начин как това да се узнае; обратният случай – липса на ваксинация, която да доведе до разрушителна пандемия – никога не е бил налице. Наследството на тази ваксина, що се касае до публичната памет, е парализата на тези стотици хора.

Изкушението да се ускорят изпитанията на ваксини срещу Covid-19 е налице и в настоящия момент. По-рано през месец март Доналд Тръмп предложи да се използва „солидна ваксина срещу грип… върху короната“. Това е невъзможно, информираха го учените. Когато пък заяви, че до няколко месеца ще има готова ваксина, трябваше да му се каже, че в рамките на това време ваксините ще са готови единствено за тестване. Обикновено изпитанията върху хора идват след много фази на тестове върху животни, но поне две компании – една от тях „Модерна“, са решили да правят и двете неща паралелно. Учените, с които разговарях, все пак ми казваха, че тестването не може да бъде ускорявано. „Ще има много тестове и трябва да сме готови за някои провали“, казва Хийни. Той се навежда към уеб камерата си, сякаш иска физически да подчертае важността на казаното. „Трябва да избягваме свръхпредлагането, защото ако се получи инцидент с някоя от тези първи ваксини – ако някой се разболее и историята попадне в ‚Дейли мейл‘ – примерно под заглавие ‚Новата ваксина заплашва оцеляването ни‘ или някаква подобна нелепица – то хората няма да приемат дори по-късните ваксини, които вършат работа. Движим се по острието на бръснача.“

Сред особеностите на тази пандемия освен това е и фактът, че ние, общото население, бихме могли да определим доколко добре ще преминат тестовете с хора. Ако огромни части от обществото се заразят преди ваксината да е готова за тестване върху хора, опитите ще бъдат трудни за провеждане, казва Сара Гилбърт, имунолог от Института за изследване на ваксините „Едуард Дженър“ към Оксфордския университет. Екипът на Гилбърт също има проект за ваксина срещу Covid-19, разработвана въз основа на по-ранна ваксина, която те са създали срещу Близкоизточния респираторен синдром (MERS), друго коронавирусно заболяване. В средата на март Гилбърт е трябвало да настрои имейла си на автоматичен отговор. „Когато екипът е готов да наеме хора за тестове с ваксини, това ще бъде оповестено на уебсайта ни“, пишело в него. „Моля, не се свързвайте с мен относно доброволното участие.“

Тревогата на Гилбърт е, че в пика на инфекцията вирусът ще се пренася толкова неистово сред населението, че „не можете да отделите доброволците си. Докато върнете резултатите им, те може вече да са били изложени [на заразата].“ Организирането на опити след отминаването на пиковия момент представлява друг проблем, тъй като дотогава много хора вече ще са изградили естествен имунитет. Предаването на вируса също ще е спаднало, казва Гилбърт – трудно е да се знае колко добре върви изпитването на ваксината, ако субектите изобщо не са били изложени на вируса. „Това е стадният имунитет – полезен за населението, но пък затрудняващ тестването на ваксината“, обясни тя.

От гледна точка на учените най-добрият възможен сценарий включва забавяне на пика на пандемията – изтласкването му през лятото, към август, за да могат те да получат няколко допълнителни месеца. „Така че наистина ще се радваме“, казва строго Гилбърт, „ако всички просто правят онова, което им се казва, и си стоят у дома.“

В някакъв момент през март чувството за време на Хийни започнало да се обърква. Нещата се случвали толкова бързо и седмиците му били толкова пълни, че датите изгубили значението си; веднъж, докато ми говореше, той трябваше да прегледа обратно имейла си, за да си припомни дори грубо кога се е случила тази или онази конкретна стъпка в изследването му. „Коронавирусът доминира ежедневието ни“, каза той. Събуждал се преди зори, за да преглежда дълги поредици от научни данни и статии. „А освен това има конферентни разговори, трябва да се попълва цялата тази документация, за да можем да се справим безопасно с патогените, трябва да се разшири лабораторията, където работим върху ваксината. Просто вече няма рутинни неща. В момента се чувствам като в дивия запад.“

Както всеки друг учен, Хийни прекарва част от времето си в притеснения относно финансирането. Всички тези проекти за ваксини, които в момента достигат фазата на тестването, все още могат да бъдат провалени поради липса на пари. Изпитанията са скъпи; големи са и разходите за производство и маркетинг. „Ако ще правите достатъчно дози за целия свят, то ще ви трябват милиарди и милиарди долари“, казва той. По-рано тази седмица, Wellcome Trust е посочил точната цифра: още 3 млрд. долара, разпределени сред цялата индустрия, за да се финансират и произведат ваксини в достатъчни количества за победа над пандемията.

По-голямата част от тези пари ще отидат за тестове и производство, разходите за които сега често се поемат от лекарствените компании. След 1980-те години, когато поредица от сливания оставиха фармацевтичната индустрия в ръцете на няколко гигантски фирми, ваксините са изпаднали изцяло под влиянието на пазарните сили, подчинени на вида логика, която подтикна Goldman Sachs в доклад за 2018 г. да се пита: „Дали лечението на пациентите е устойчив бизнес модел?“ (А то не е, според заключението на анализаторите.)

Заболяванията, като например холерата, които се пораждат от бедност и изискват евтини ваксини, до голяма степен се игнорират, казва Питър Джей Хотез, деканът на Националната школа по тропическа медицина към Медицинския колеж „Бейлор“ в Хюстън. Такива са и редките болести, а също и болестите, които са идвали и са си отивали. Повечето изследвания за ваксини се финансират от данъкоплатците, но фармацевтичните титани, които могат да ги произвеждат в големи количества, не са склонни да се ангажират с тях, ако вероятността за печалба е малка. „Имаме разбита екосистема за производство на ваксини“, каза ми Хотез.

Ако бизнесът не беше оформен по този начин, смята Хотез, той вече щеше да е предложил ваксина срещу Covid-19, базирана на по-ранен проект, който се е провалил поради липса на финансиране. Историята на ваксината на Хотез е показателна за тази област и тя предсказва много възможен сценарий на бъдещо развитие за цялата вълнуваща работа, която в момента се върши в борбата срещу Covid-19.

Когато SARS избухна през 2002 г., учени и компании са запретнали ръкави, за да предоставят ваксина. Но след 2004 г. нямаше съобщения за нови случаи на Sars, така че проучванията са били спрени; една ваксина, от фирмата Санофи, никога не е стигнала отвъд фазата на клиничните изпитания. В идеалния случай, казва Хотез, ваксините все още биха могли да бъдат прокарани през първите няколко стъпки на изпитания и да бъдат запазени за бъдещи спешни случаи. Между 2011 и 2016 г. Хотез и неговият екип са проектирали потенциална ваксина срещу Sars и са довели нещата дотам, че Институтът за изследвания на Армията „Уолтър Рийд“ е имал готовност да произведе 20 000 дози, за да бъдат тествани върху хора. Но никой от обичайните финансиращи на Хотез не му е дал субсидия за тези изпитания. „Sars отпадна от списъка на приоритетите“, каза ми Мария Елена Ботаци, една от сътрудничките на Хотез в Бейлор. „Имахме други проблеми, като Ебола или Зика.“ Вниманието на индустрията лесно се отклонява, казва Хотез. „Ситуацията е като при група малки деца, които играят футбол. Топката отива в една посока и всички деца тичат след нея. След това тя отива в друга посока и всички отново тичат натам.“

Около Covid-19 все още има толкова много неясноти, че компаниите не могат да преценят маржа на печалбата от евентуалната ваксина. Дали болестта ще отмине, преди ваксината да е била одобрена? Ще проработят ли тези нови ДНК или РНК ваксини? Ще бъдат ли ваксинирани всички – при което ще има огромни печалби от милиардите дози – или ваксините ще отидат само при няколко рискови групи, като здравни работници или хора над 40? „В някакъв момент всяка от компаниите ще трябва да вземе решението дали да върви напред или не“, казва Джейсън Шварц, учен, който работи върху политиките на ваксините в Йейл. „И тогава ще трябва да преценят дали рискът е оправдан.“ Един от начините за това е да се включат в битката по ценообразуването – нещо, което лекарствените компании винаги са правили. По-рано този месец в САЩ беше приет законопроект за коронавируса, който умишлено остави настрана въпроса за контрола върху цените на ваксините.

В същото време фармацевтичните компании са незаменими, казва Чарли Уелър, която оглавява програмата за ваксини към Wellcome Trust. (Докато Уелър говореше с мен по телефона една вечер, тя трябваше да се откъсне за минута, за да утеши малката си дъщеря, която беше избухнала в сълзи, след като научила, че като дете на служител в ключов бизнес, ще трябва да продължава да ходи на училище, докато всичките ѝ приятели остават вкъщи.) Фармацевтичните фирми плащат за повечето клинични изпитания, инвестират в експерти и оборудване, и пускат лекарствата на пазара. Затова пък те мълчаливо си вземат правото да определят цените и да решават какви ваксини да продават, тъй като те носят най-голям финансов риск. „Ако трябва да сме готови за повече болести X, то ще трябва да преосмислим цялата тази базисна структура“, каза ми Уелър. „Трябва да направим така, че рискът да бъде споделен.“

Преди две години беше създадена Коалицията за иновации при подготовката срещу епидемии (Cepi), за да се направи точно това: да се понижи част от финансовия риск, свързан с научните изследвания и да се продължат тези изследвания дори в периодите между епидемиите. Финансирането на Cepi – около 740 млн. долара – идва както от частни филантропи, така и от различни правителства. Мелани Савил, нейната директорка за разработване на ваксини, ми каза, че те финансират осем текущи проекта за ваксина против Covid-19. Но собствените пари на Cepi за Covid-19 ще изтекат до края на март. Без повече дарения, нито една от финансираните от тях ваксини няма да премине след първата фаза на клиничните изпитания.

Една от амбициите на Cepi е да създаде свой собствен „изследователски запас“ от ваксини – такива, които са преминали през първите два от трите етапа на клиничните изпитания и които след това остават на студено съхранение. Всички се надяват, че тези ваксини никога няма да бъдат изискани, но ако е необходимо, те могат да бъдат извадени, ускорено прокарани през последния етап на клинично изпитване – който трябва да се проведе по време на истинска епидемия – и да бъдат пуснати в производство. Савил каза, че Cepi няма собствени хранилища или клинични съоръжения и че запасите ще се съхраняват от индивидуалните производители. Това ме разочарова; за секунда бях се замечтал за склад с ваксини, сгушен някъде в Арктика – някакъв Свалборд[2] срещу болестите, един толкова титаничен трезор, че да направи маловажни микробите, с които възнамерява да се бори, бидейки милиони пъти по-могъщ от тях.

Една седмица след като бях разговарял с Хийни по [видеоконферентната програма] Zoom, аз му се обадих отново. Той ми даде телефонен номер в колежа си в Кеймбридж; в крайна сметка беше решил да се самоизолира в отделна стая. „Не е като да съм изложен на някакъв особено голям риск, но ако един от нас падне, всички останали го следват като домино“, каза той. Беше изпълнен с похвали за екипа си – „всички тези светли, талантливи личности, които все още се връщат по домовете си, но инак се опитват да живеят възможно най-изолирано, като монаси в манастир“. Когато се преместил в стаята си, той внимателно избърсал всички повърхности. Но един ден отишъл да пие кафе и когато се върнал, видял, че двама техници са влезли в стаята му, за да сменят батериите на пожарната аларма. „Беше лудост. Помислих си: ‚Ето ме тук, в отчаяни опити да понижа рисковите фактори. Точно сега ли трябваше да се случи това?“

В лабораторията му все още се провеждат опити върху мишки. Това е дълъг процес, казва той. „Взимаме тъкани от мишките и ги изучаваме. Получаваме всички тези купища от данни, така че да можем да видим какво работи и какво не.“ Все още е прекалено рано да се каже кой от всичките проекти за ваксини ще успее, подчертава той. „Знаеш ли, за мен е направо страхотно, че хората вече имат ваксини в опитна фаза. Изпитанията ще ни покажат онова, което трябва да знаем. Но се притеснявам, че с този коронавирус дяволът е в детайлите. Все пак се надявам да греша. Наистина се надявам да греша.“

Източник

 

[1] Инструмент, подобен на микроскоп, с който се измерва броя на кръвните клетки в дадена кръвна проба. Бел. пр.

[2] Склад в Гренландия, където се съхраняват критични запаси от най-важните посевни култури на планетата. Бел. пр.

Самант Субраманиан е кореспондент на списание The National и автор на две книги с репортажи, "Following Fish: Travels Around the Indian Coast" and "This Divided Island: Stories from the Sri Lankan War." Негови материали са публикувани в редица реномирани издания като the New Yorker, the New York Times, WIRED, Granta, the Guardian, the Wall Street Journal, Newsweek и др.

Pin It

Прочетете още...