Изгледи – Наука

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2019 10 Vaxxed

 

Ваксинации и аутизъм

Ветровито е, небето е облачно, темата на филма е мрачна. Единствената утеха тази сряда вечер е името на програмното кино: Glückauf [късмет да се отвори]. На афиша се чете Ваксирани – една шокираща истина!? Във филма става дума за предполагаемата връзка между ваксинациите и аутизма – и за един скандал.

Зрителите се трупат пред входа на киното близо до жп гарата в Есен. Критици на ваксинациите разпространяват листовки. Присъства режисьорът. Каква истина ще излезе наяве тази вечер?

Премиерата на Ваксирани се е състояла преди една година във филмовия център „Ангелика“ в Ню Йорк. Централното му послание гласи така: Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) са прикрили резултатите от едно проучване, според което има връзка между тройната ваксина срещу морбили, заушки [паротит] и рубеола (МПР), и аутизма. Режисьор на филма е британският гастроентеролог Андрю Уейкфийлд, който през 1998 г. за първи път формулира съмненията относно такъв страничен ефект и с това предизвика вълна от глобален скептицизъм по отношение на ваксинациите. Но тезата му се оказа просто несъстоятелна. Уейкфийлд трябваше да оттегли публикацията си и загуби лекарския си лиценз.

Случаят изглеждаше приключен, но легендата за аутизма като резултат от ваксинации започна да се разпространява в Интернет с удивителна бързина и настойчивост. С филма си британецът Уейкфийлд, който междувременно е емигрирал в САЩ, пробужда старата дискусия. През последните седмици [годината е 2017] той е на обиколка из Германия.

За да стигне до Glückauf, човек трябва да се спусне надолу – киното е в мазето. Залата, драпирана в червено, е пълна до последното място. Дали тези 250 души очакват да бъде потвърдено дългото им недоверие [в една утвърдена медицинска практика]? Или имат въпроси като: мога ли аз, като отговорен родител, да ваксинирам детето си?

Завесата се вдига. Върху публиката се посипва барабанен огън от данни, свидетелства на очевидци и обвинения. Впечатляващи диаграми се издигат чак до тавана на залата. Те свидетелстват за поразително увеличение на случаите на аутизъм в САЩ. Между тях, отново и отново, затрогващи снимки на засегнатите родители. Тъкмо са държали в ръце оживените си деца, а сега, малко след ваксинацията, малките изведнъж са станали тъпи и безразлични …

Над всичко друго се изтъква подозрението, че върховният здравен орган [на САЩ] е манипулирал данни. Ключов свидетел е изследователят от CDC Уилям Томпсън. Той изглежда е проучил възможните странични ефекти от МПР-ваксината. Според Томпсън CDC не е публикувал части от резултатите от изследванията му относно връзката между ваксините и аутизма. Изтрити са данни, унищожени са документи. Но самият Томпсън не се появява във филма, чува се само гласа му. Брайън Хукър, биоинженер и баща на дете с аутизъм, е записал телефонни разговори с учения.

По същество служителят на CDC твърди, че според данните има указания за повишен риск от поява на аутизъм след МПР-ваксина. Но анализът не се харесал на шефа му. Така например, изборът на анализираните набори от данни впоследствие бил променен – и тъй като това също не се оказало достатъчно, за да бъде оборена хипотезата, данните дори били унищожени – нещо, което всички колеги от CDC отричат.

Хукър се обърнал към Уейкфийлд със своите записи. В резултат на това бившият гастроентеролог се заел да оповести пред света „най-голямото престъпление в историята на медицината“. Той е не само режисьор, но и се появява във филма като свидетел на собствената си кауза: ако твърденията са верни, то първоначалната му теза ще получи закъсняло оправдание, а самият той – отдавна и силно желано удовлетворение.

За да бъде обаче реабилитирана тезата, аргументите в нейна полза трябва да са водоустойчиви. И така режисьорът започва да развива твърденията си свидетел по свидетел, изследване по изследване, подозрение по подозрение. В някакъв момент дори подготвеният зрител започва да губи връзките. Онова, което остава в съзнанието, са образите на плачещата чернокожа майка, която разказва трагичната история на двете си  деца. Момчето, ваксинирано, летаргично трака по някакъв лаптоп. Дъщерята, която не е ваксинирана, с лека ръка свири на пиано класическа музикална пиеса. Посланието е ясно: виновна е ваксината.

Ваксирани повдига множество въпроси – но заедно с това е очевидно, че филмът съзнателно представя само една определена гледна точка. Ние разгледахме много от твърденията, проучихме състоянието на научните изследвания, разговаряхме със специалисти от института Пол Ерлих, постоянната ваксинационна комисия и [специалисти от известната берлинска болница] Charité – и не на последно място го обсъдихме с кинозрителите.

Всяка от 91-те минути на филма трябва да затвърждава у зрителите впечатлението, че държавната комисия CDC заблуждава обществото. Негласно изказаният мотив: За разлика от случая с лекарствата, [при ваксините] фармацевтичните производители не са задължени да носят отговорност за страничните ефекти. Тук отговорността се поема от една държавна институция. Всеки случай [на аутизъм] струва на държавата пет милиона долара, казва пред камерата американски сенатор. С това конспиративната теория е окончателно оформена: медиите, фармацевтичната индустрия и държавата мамят гражданите.

Подозрението пада на плодородна почва

Научният скептицизъм е нещо широко разпространено в САЩ, където президентът Доналд Тръмп открито изразява съчувствие към скептиците срещу ваксинациите. Робърт Де Ниро, самият той баща на син с аутизъм, е искал да покаже филма в програмата на своя филмов фестивал Tribeca в Ню Йорк. Перспективата тезите на Ваксирани да бъдат включени в един престижен филмов фестивал е накарала многобройни изследователи, спонсори и представители на организации, свързани с аутизма, да критикуват филма като „безотговорен“ и „вреден“. Фестивалът е отменил филма, което се оказало само подарък за режисьора: сега пък Уейкфийлд заговорил за „цензура“. Посещаемостта изведнъж се увеличила.

В Есен се спуска завесата. Появява се Райнер Кунд, старши медицински служител на град Есен и, както самият той казва, „защитник на ваксинациите по задължение“. От първия ред се чува протестно обаждане: „Не ви ли смущава това?“ Следва Алфред Ланглер, главен лекар на Катедрата по педиатрия и юношеска медицина в общинската болница Хердеке, лекар-антропософ, но въпреки това принципен защитник на ваксинациите. „Страхът не е подходящият начин да се говори за ваксинациите“, казва той.

Кунд се оплаква, че документалният филм е едностранен. Следват освирквания от страна на публиката. Андрю Уейкфийлд може да се чувства спокоен. След няколко минути симпатизантите му вече доминират в гневния обмен на мнения. Един от малкото скептични въпроси идва от млада жена. Дали антибиотиците, пестицидите или други потенциални пускови механизми, също са изследвани като рискови фактори за аутизма? Уейкфийлд избягва директния отговор: „Ако CDC не беше излъгал, днес щяхме да имаме отговор на въпроса.“ Нито дума за мета-анализа от списанието Молекулярен аутизъм, в който току-що са били оценени 80 различни изследвания на проблемни фактори, свързани с околната среда.

Страничните последици от ваксините изобщо не се съобщават, обажда се един от зрителите. Изненадващо, Алфред Ланглер се съгласява, че лекарите често нямат достатъчно време да докладват всеки подозрителен случай на отговорния институт Пол Ерлих (PEI).: „Аз също мога да потвърдя това, има само две до три съобщения годишно“, подкрепя го Кунд.

Нито един от тях не указва, че PEI води списък с неочакваните лекарствени ефекти, който е достъпен за всеки. Той е запълнен с всички налични данни назад до 2000 г. Освен това в него могат да депозират наблюденията си не само лекари; от 2012 г. насам може да го прави всеки загрижен гражданин (verbraucher-uaw.pei.de).

Един мъж иска да знае защо има толкова много случаи на аутизъм в САЩ – но не и в Европа. Уейкфийлд аргументира, че средният млад американец получава до 70 ваксинации годишно. Никой от присъстващите лекари не му отговаря, че определението за аутизъм е било разширявано в САЩ вече на два пъти. Тъй като децата с аутизъм получават в САЩ специално образование [свързано с много пари, които семействата инак не биха получили], разстройствата от аутистичния спектър са се превърнали в „модна диагноза“.

Лекарите си остават неубедителни. Тук в Glückauf неспециализираните защитници на ваксинациите не могат да се противопоставят на тежестта на филма и гневните му зрители. Къде са експертите от PEI и Института „Роберт Кох“, които изследват тази област толкова отдавна?

Един от тях посещава след няколко дни прожекция на Ваксирани в Берлин. Мартин Терхард е член на Професионалната асоциация на педиатрите – а освен това е член на Постоянната ваксинационна комисия. В един неделен следобед около 400 посетители заменят доброволно първите слънчеви лъчи срещу здрача на голямата зала в кино „Вавилон“ на Роза-Люксембург-Плац. Майки с бебета на ръце се бутат във фоайето. Противници на ваксините отново разпространяват листовки. Терхард казва, че след края на филма си е мислил: „присъстващите родители сигурно се чувстват много неуверени“. Практикуващият педиатър би искал да коригира много неща, казани във филма. Като например това, че е твърде малко вероятно симптомите на аутизъм да се появят толкова внезапно след ваксинация, и че днес вече е научно установено, че МПР-ваксината не предизвиква аутизъм.

Уейкфийлд излиза на сцената. За зрителски въпроси са предвидени30 минути. „Не се ли държите крайно безотговорно?“, пита го журналистка от Британския Канал 4. „Умират вече хиляди деца, защото не са ваксинирани …“ Изречението изчезва под шума на освиркванията, идещи от публиката.

Колко опасни са формалдехидът, живакът и алуминият като компоненти на ваксините, иска да знае човек от публиката. „Не съм експерт в тази област“, отговаря Уейкфийлд. „Но чета много, живакът е много токсичен за развиващия се мозък и когато се комбинира с алуминий, той значително увеличава токсичността си.“ С това той умело се позовава на многократно дискутираната връзка между аутизма и консерванта „Тиомерсал“, едно живачно съединение.

Борбата на един паднал лекар срещу професионалния свят

Като член на Постоянната ваксинационна комисия, Мартин Терхард би могъл да уточни, че точно в МПР-ваксината не се съдържа Тиомерсал. Той би могъл да обясни също, че преди и след допускането им на пазара ваксините се тестват върху десетки хиляди субекти в продължение на месеци и години – а не само в течение на три седмици, както се твърди във филма. Сега той би могъл да се обади и да възрази, че тристранната комбинация от МПР е нещо разумно, тъй като има голям риск последващите ваксинации да не бъдат направени и децата да останат незащитени.

Но Терхард продължава да стои неподвижен. Кой ли би желал да се превърне в мишена за крещящата публика? Засега стратегията на неговата професионална асоциация се състои в това да не се дава прекомерна гласност на възраженията, идещи откъм противниците на ваксинацията. „Може би трябваше да се подготвим по-добре за филма“, казва той по-късно пред вестник Die Zeit.

В този ден съмняващите се родители ще трябва да се задоволят с полуистини. Уейкфийлд подхожда много стратегически. Той вече не твърди, че знае истината, а просто обвинява другите, че я прикриват. „Този ​​филм не доказва, че ваксината МПР причинява аутизъм. Онова, което се доказва тук е, че CDC са извършили измами, че в продължение на 14 години потенциалният риск от заболяване от аутизъм е прикриван, с което милиони деца са били потенциално застрашени.“ Какво филмът не казва: Проучване от Вирджиния с 95 000 деца и друго от Дания с 500 000 деца не дават никакви указания за наличието на потенциална връзка между ваксината МПР и аутизма.

След само 20 минути дискусията приключва. Уейкфийлд напуска кинозалата, а критичната журналистка от Канал 4 бърза след него. Възрастна жена я задържа и крещи: „Фарма-мафия!“

Няколко дни преди това в Потсдам, редом с Андрю Уейкфийлд на сцената на киното е седял педиатърът и имунологът от [берлинската болница] Шаритè Хорст фон Бернут. Той има голям опит в публичните полемики, в САЩ е подпомагал демократите в изборната им кампания. Бернут не оспорва рисковете от ваксината срещу морбили. „Тъй като това е ваксина с отслабен, но жив вирус, то никой не може да гарантира сто процентова безопасност.“ Но едно е ясно: докато сериозни странични ефекти се проявяват при изключително малко от ваксинираните, то за един от всеки 500 заразени с морбили [тоест, не-ваксинирани] хора, последиците са изключително тежки. „Особено през първите месеци от живота рискът е много висок, така че трябва да ваксинирате децата си възможно най-рано.“

Но не би ли било по-добре ваксинациите срещу заушки, морбили и рубеола да се провеждат поотделно? „Ако това би довело съмняващите се до ваксинация, аз бих бил ‚за‘“, казва фон Бернут. Но с диференцирани аргументи той трудно може да постигне нещо с публиката в Потсдам. И все пак: след прожекцията във фоайето на киното са се събрали куп любопитни хора, които са искали да узнаят нещо повече.

Ваксирани не е балансиран документален филм, а продължение на една предишна битка [която Уейкфийлд е изгубил]. Това е поредният епизод в упоритата битка на един паднал лекар срещу професионалния свят. Въпреки че самият той подчертава отново и отново в Берлин: „В този ​​филм става дума не за мен, а за човек от центровете за контрол и превенция на заболяванията [в САЩ], който потвърждава работата, която ние сме свършили преди това“.

А какво казва самият свидетел? Още през август 2014 г. Уилям Томпсън е обяснил чрез адвокатите си: Да, имало е фалшифициране на данни. Имало ли е репресии от страна на работодателя му? „Не съм изпитвал натиск или опити за възмездие – и със сигурност никога не съм бил, както твърдят някои, ескортиран вън от вратата.“ А какво е собственото му мнение по въпроса за ваксинациите? „Искам да уточня, че продължавам да вярвам, че ваксините са спасили безброй животи, и ще продължат да ги спасяват.“

 

Случаят Уейкфийлд

През 1998 г. едно изследване, публикувано в британското медицинско списание The Lancet, доведе до разпалени дискусии по цял свят. В него лондонският лекар Андрю Уейкфийлд и колегите му изказваха предположението, че тройната ваксина срещу морбили, заушки и рубеола (МПР) може да доведе до аутизъм. Тезата им се основава на изследването на дванадесет деца, проведено през 1996 и 1997 г. При осем от децата изследователите са установили, че има връзка между прилагането на ваксината МПР и последващи възпалителни заболявания на червата, както и аутистично поведение.

В резултат на степента на ваксинация срещу морбили във Великобритания е спаднала от 92 до по-малко от 80 процента. Британците са преживели най-тежките епидемии от морбили и заушки за последните две десетилетия, само през 2005 г. 43 000 деца са се разболели от заушки.

Още през 2004 г. десет от дванадесет съавтори на публикацията Lancet са оттеглили твърденията си за наличието на връзка между ваксинацията и аутизма – за това просто няма достатъчно доказателства. В същото време списанието посочва, че Уейкфийлд не е разкрил определен финансов конфликт на интереси. Малко по-късно The Lancet напълно оттегля публикацията на Уейкфийлд.

Висшата британска медицинска асоциация General Medical Council (GMC) разследва случая. GMC решава, че Уейкфийлд е използвал неетични методи на изследване и е представил откритията си по „нечестен“ и „безотговорен“ начин. През май 2010 г. GMC заличава името на Уейкфийлд от медицинския регистър на Обединеното кралство.

 

Източник

 

Харо Алберт

Д-р Харо Алберт е научен редактор в отдела „Знание“ на германския вестник Die Zeit. Завършил е медицина, има докторска степен по невроанатомия, практикувал е в немските градове Хусум и Мьолн, както и в Мейдстоун, Великобритания. Журналист-документалист в Шпигел, редактор в научния раздел на SonntagsZeitung в Цюрих, научен редактор в Шпигел онлайн, световен здравен сътрудник на фондация „Ниман“ в Харвард.

Посетители

13
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Сложна... преди 3 часа
  • Серкан писа Още
    Аз никога не съм си... преди 3 часа
  • Лора писа Още
    Благодаря. Страхотен... преди 4 часа
  • Златко писа Още
    Благодаря и на двама... преди 5 часа
  • Серкан писа Още
    Радвам се за теб,... преди 5 часа
  • Гост писа Още
    Кой, аз ли? Ще го... преди 5 часа
  • Златко писа Още
    И пак в същия дух:... преди 8 часа
  • Златко писа Още
    Вярно. На Запад пък... преди 8 часа
  • Гост писа Още
    Само заглавието на... преди 9 часа
  • Златко писа Още
    Изля се долу-горе по... преди 12 часа
  • Лин писа Още
    Страхотен завършек на... преди 12 часа
  • Росица Гичева писа Още
    Ани писа:
    От известно време ...
    преди 23 часа
  • Златко писа Още
    Здравейте, Ани!

    Не... преди 2 дни
  • Ани писа Още
    Здравейте!

    Случайно... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Ухаа, току-що реших "да... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    И аз съм боледувал... преди 2 дни
  • peterpup писа Още

    Статията е супер... преди 4 дни
  • Олег Витов писа Още
    Здравейте г-н Златков,... преди 4 дни
  • Анастасия писа Още
    Благодаря за това че... преди 5 дни
  • Peterpup писа Още
    Златко,
    Защо не... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Ще повторя тук... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Chavdar...
    преди 1 седмица
  • Б. Илиева писа Още
    Всяка емоция, описана... преди 2 седмици
  • Мими писа Още
    Благодаря Ви, открих... преди 2 седмици
  • Liliana Deyanova писа Още
    Blagodaria ti za texta, Zlatko, nai -... преди 2 седмици