Изгледи – Наука

Джим Симънс, царят на цифрите

Институтът „Флатйрън“, който се намира в единадесететажна сграда в стил fin-de-siècle, на ъгъла между Двадесет и първа улица и Пето авеню, е посветен изключително на компютърните науки – разработването и прилагането на алгоритми за анализ на огромни масиви от научни данни. През последните десетилетия университетските изследователи са придобили особени умения за събиране на цифрова информация: билиони базови двойки от секвентирани [тоест, с вече известен порядък] човешки геноми; светлинни измервания от милиарди звезди. Но тъй като малцина от тези учени са професионални програмисти, те често са анализирали улова си с второкласни алгоритми, разработени от студенти. Целта на института е да помогне на най-добрите изследователи в целия научен спектър с алгоритми, които могат да открият дори най-слабата мелодия сред цифровата какофония.

Автор(и): Д. Т. Макс

Прочети още...

Борбата между човешкия и изкуствения интелект продължава (засега)

Ая Хуанг бръква в дървената купа, пълна с полирани черни камъни и, без да гледа, стисва един между средния пръст и показалеца си. С поглед, втренчен през очилата с телени рамки, той поставя черния камък върху дъската, в една почти празна зона, точно под и вляво от друга зона, заета почти изцяло от бели камъни. Според разговорния език на играта Го това е „удар с рамо“, отстрани, далеч от местата, където се развиват останалите действия в играта.

От другата страна на масата, Ли Седол, най-добрият играч на Го през последното десетилетие, почти се вцепенява. Той оглежда 37-те камъка, разпределени по различни места на дъската, после се изправя и излиза.

В залата за коментаторите, на около 30 метра, Майкъл Редмънд гледа играта на телевизионен екран. Редмънд, единственият западен играч на Го, който е успял да стигне до девети дан, най-горната фаза на майсторство в играта, буквално трябва да се увери, че е видял правилно. Той е също толкова шокиран, колкото и Ли. „Наистина не знам дали това е добър или лош ход“, коментира Редмънд за почти 2-та милиона души, които следят партията онлайн.

Автор(и): Кейд Метц

Прочети още...

Третата вълна на демокрацията

Когато става дума за утвърждаването на демокрацията, историята е опровергавала както оптимистите, така и песимистите. Събитията от бъдещето най-вероятно ще направят същото. В много общества съществуват огромни пречки пред разширяването на демокрацията. Третата вълна, „глобалната демократична революция“ от края на ХХ век, няма да продължи вечно. Тя може да бъде последвана от нова вълна на авторитаризъм, достатъчна, за да представлява трета обратна вълна. Това обаче няма да попречи на четвъртата вълна на демократизация да се появи и развие в някакъв момент от двадесет и първи век. Ако може да се съди по миналото, двата най-решителни фактора, които засягат бъдещата консолидация и разширяване на демокрацията, ще бъдат икономическото развитие и политическото лидерство.

Автор(и): Самюъл Хънтингтън

Прочети още...

Правни аспекти на държавната антиеврейска политика в Царство България (1940-1944 г.) – Откъс

Стремежът към справедлива оценка на действията на българските власти по време на Втората световна война във Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини настоятелно изисква да се раздели темата на две части. От една страна, българските действия в тези територии не са израз на агресивен апетит за повече „жизнено пространство“, какъвто е мракобесният дух на времето. Намерението на тогавашната българска държава e да поправи една историческа несправедливост, случила се броени години по-рано, когато именно с инструментите на международното право границите на балканските държави са прекроени в ущърб на българската държавна територия, стотици хиляди хора с български произход са оставени отвъд границите на собствената си родина, огромни бежански потоци заливат пределите, в които Ньойският договор затваря България.

Втората и незаoбиколима част от темата за действията на българските власти в Беломорието, Вардарска Македония и Западните покрайнини е съдбата на евреите в тези земи и активната роля, която Царство България има в налагането на многобройни ограничения на правата на тези хора, нежеланието да бъдат третирани като собствено население и съответният, обрекъл ги на правен произвол, отказ да им бъде дадено българско поданство. А на края и най-тежко – депортацията на цялата еврейска общност от тези земи и предаването им в ръцете на нацистите, където почти всички намират смъртта си.

Автор(и): Здравка Кръстева

Прочети още...

Силициевата долина и търсенето на вечния живот – част 2

Бенджамин Рапопорт, неврохирург в Центъра за изследване на мозъка към Корнелския университет, който работи по собствен проект за осъществяване на директна връзка между мозък и изкуствен интелект, казва, „Въпросът е кое точно е онова фундаментално нещо, което прави Аза? Повечето хора смятат, че това е умът. Но може ли умът ви да съществува единствено в една биологическа опаковка, която тежи около 1,5 килограма, е изключително влажна и плува във вода като медуза? Или може би той може да съществува и някъде другаде?“ Например в един компютър. Един двустранен интерфейс за директна връзка с мозъка може би ще бъде постигнат през следващото десетилетие, а учените вече правят опити за съставяне на карта на стоте милиарда неврони и над стоте билиона връзки между тях – нещото, което на научен жаргон се нарича „конектом“. Понастоящем е възможно да се моделира нечий мозък на синапсово ниво единствено чрез разрязването му на микроскопично тънки резенчета, след като човекът е умрял. Но вече изглежда, че ще бъде възможно да се постигне „емулация на цялостен мозък“ при живи хора. И тогава вече ще има перманентни копия на мозъците ни, които – така поне се надяваме – ще имат собствени съзнания.

Автор(и): Тад Френд

Прочети още...

Силициевата долина и търсенето на вечния живот – част 1

В продължение на десетилетия решението на проблема със стареенето е изглеждало кажи-речи на прага. През ранните деветдесет години изследвания, извършени върху C. elegans, мъничък кръгъл червей, който прилича на влакно от марля, показват, че една определена генна мутация удължава живота му, докато друга такава блокира това продължение.  Представата, че възрастта може да бъде манипулирана чрез натискане на няколко контролни копчета разпалва изследователски бум и в скоро време, чрез различни клинични мъчения, продължителността на живота на червея е удължена десет пъти, а на лабораторните мишки – два пъти. През цялото това време научният консенсус продължава да се променя. Разбиранията за възрастта преминават през най-различни фази – от финална фаза (една корица на списание Time от 1958 гласи: „Да остаряваме полезно“), през социален въпрос (Time, 1970: „Да остаряваш в Америка: нежеланото поколение“), до нещо, което може да се избегне (1996: „Завинаги млади“) или поне отложи много дълго време (2015: „Това бебе би могло да доживее до 142 годишна възраст“). Смъртта вече не е метафизически, а просто технически проблем.

Автор(и): Тад Френд

Прочети още...

Александър Везенков: 9 септември 1944 г.

Монографията на Александър Везенков „9 септември 1944“, колкото лаконична, толкова и съдържателна, е важно явление в българската историография. Тук драматичната история на България от 1940-те е фокусирана като в призма върху този ден от късното лято и неговите и до днес силно вариращи оценки – от „светла дата“ до „черен ден“. Пространството между тези две крайности изпълва книгата на Везенков.

Автор(и): Щефан Трьобст

Прочети още...

Прекрасният нов свят на биологията

Само за няколко години синтетичните биологични изследвания са станали сравнително евтини и лесни. През 2003 г. проектът за човешкия геном завършва първото пълно секвениране [пълно описване и документиране] на човешката ДНК. Това е струвало няколко милиарда долара и е включвало хиляди учени и техници, работещи в повече от 160 лаборатории, като е отнело повече от десет години. Едно десетилетие по-късно вече е възможно да се купи устройство за секвенция, струващо няколко хиляди долара и да се извърши описание на цялостен геном – в собствения дом, за по-малко от 24 часа. Днес вече, за още по-малко пари, някоя частна компания ще проследи генома ви – и цените продължават да падат. Разходите за секвентиране са спаднали до такава степен, че индустрията вече не е печеливша в развития свят и до голяма степен е пренесена в Китай. В огромни лабораторни складове в близост до Пекин, Шанхай и Шенжен автоматични секвенсъри днес дешифрират, а масивни компютри съхраняват, повече генетична информация месечно, отколкото е общата сума на информацията, натрупана между времето, в което Джеймс Уотсън и Франсис Крик са открили ДНК през 1953, и синтезата на phi X174 от Джон Крейг Вентър през 2003.

Автор(и): Лори Гарет

Прочети още...

Историография и картография на Македонския въпрос

Изключително мащабен обзор на различните историографски, картографски и етнографски изследвания, които съпровождат развоя на Македонския въпрос от самото му пораждане, някъде в средата на 19 век, до наши дни. Важно не само за специалисти, надявам се…

Автор: Василис Ц. Гунарис

Прочети още...

Военното робство и мюсюлманската раздяла с племенната система

Институцията на военното робство в Османската империя е безкрайно специфична в много отношения. Тъй като никой мюсюлманин не може да бъде хвърлен законно в робство, то и никой мюсюлмански жител на империята не може да се надява да достигне най-висшите постове в управлението. Също като в Китай, и военната, и гражданската бюрокрация тук са високо меритократични, със систематични процедури за набиране и повишаване на възможно най-добрите воини и служители. Но за разлика от китайската бюрокрация, османската е отворена за чужденци, които са етнически различни от обществото, което управляват. Тези роби – войници и чиновници – израстват в един вид официална оранжерия, те са силно обвързани с господарите и другарите си, но инак откъснати от останалия свят и обществото, над което властват. Те развиват висока степен на вътрешна солидарност и действат като изключително сплотена група. В по-късните стадии от развитието на империята понякога те се превръщат в сила, избираща султаните по своя собствена воля.

Автор: Франсис Фукуяма

Прочети още...

Икономическо развитие и демокрация

Концепцията за модернизацията има дълга история. През деветнадесети и двадесети век една марксистка теория за модернизацията постановява, че отмяната на частната собственост ще сложи край на експлоатацията, неравенството и конфликтите. Една конкурентна капиталистическа версия поддържа, че икономическото развитие ще доведе до повишаващи се стандарти на живот и демокрация. Тези две версии на модернизационната теория са в яростна конкуренция през по-голямата част от Студената война. Към 1970-те обаче комунизмът започва да стагнира, а в множество бедни страни не се наблюдава нито икономическо развитие, нито демократизация. Никоя от версиите на тази утопия изглежда не се потвърждава в практиката – и критиците обявяват модернизационната теория за мъртва.

Но от края на Студената война насам концепцията за модернизацията се пробуди за нов живот. Появи се нова нейна версия, в която има по-ясни заключения за това накъде най-вероятно ще ни поведе глобалното икономическо развитие. Изчистена от прекомерните опростявания на ранните си версии, новата концепция хвърля светлина върху протичащите в момента културни промени, като например възхода на равенството между половете, последната вълна на демократизация и теорията за демократичния мир.

Автори: Роналд Ингълхарт и Кристиан Велцел

Прочети още...

От националните движения към напълно формираната нация: процесът на изграждане на нациите в Европа – част 2

Но защо, може да се попита, етническите и езикови аргументи толкова често придобиват основна важност в програмите на много от новите национални движения в Централна и Източна Европа – при това точно по време, когато Западният свят се опитва да каже сбогом на етничността като организационен принцип на икономическия живот? Опитът на класическите национални движения от региона подсказва едно възможно обяснение. Когато тяхната агитация е започнала за пръв път през деветнадесети век, членовете на недоминантната етническа група не са имали никакво политическо образование, нито пък опит в областта на публичните действия в едно гражданско общество. Призивите за някакъв политически дискурс върху гражданските или човешки права едва ли са могли да бъдат ефективни при такива условия. При такива условия реалността на общия език и обичаи може да бъде схваната много по-лесно от абстрактните понятия на конституционната свобода. Днес, по сравнително аналогичен начин, след петдесет години на диктаторско управление, образованието по въпросите на гражданското общество липсва до голяма степен, а езиковите и културни апели отново могат да служат като заместители на ясно формулираните политически искания – можем да видим това в бившите републики на Югославия, в Румъния, при Балтийските страни. Това може да се случи на практика дори и там, където официалният дискурс инак кънти от речи за демокрация и граждански права. 

Автор: Мирослав Хрох

Прочети още...

От националните движения към напълно формираната нация: процесът на изграждане на нациите в Европа – част 1

Нацията представлява неотделим елемент от модерната европейска история. Не е трудно да се иронизира по повод постиженията на „национализма“ в минало и настояще, да се критикува неговата роля и да се поставят добри или лоши оценки на различни групи, личности или даже нации, в процеса на развитието му. Има публика, която намира този подход точно по собствения си вкус, но той не трябва да се обърква с научния подход към темата. Историците не са съдии; тяхната задача се състои в обясняване на действителни исторически трансформации. През последните години се появи значително количество нови изследвания по въпроса за нациите и национализма, голяма част от тях разработвани от социални учени, които първо разработват голямомащабни теоретически рамки, а след това илюстрират обобщенията си чрез внимателно подбрани примери. Историците предпочитат да започват първо с емпирическите изследвания, а едва след това да се придвижват към по-мащабни заключения. В собствената си работа не съм се опитвал да разработя теория на изграждането на нациите, а по-скоро да създам ефективни методи за класифициране и оценка на опита при създаването на нациите, разглеждан като процес, протичащ в рамките на по-широка социална и културна история – тоест третиран не толкова като набор от единични, неповторими събития, колкото като част от по-широка обществена трансформация, която се поддава на контролируеми обобщения. 

Автор: Мирослав Хрох

Прочети още...

Период и екология

Понякога литературоведът има навика да мисли за понятията, с които работи (а „период“ е едно от важните негови понятия), като за безобидни инструменти. Когато това се случи, въображението му обикновено се плъзва към услужливите метафори на простичките домашни сечива – клещите, чука, ножа, отвертката. По кротък и лежерен начин тези традиционни преноси всъщност правят критиката на понятията безсмислена – какво толкова може да възрази човек срещу една отвертка? Разбира се, има и далеч по-ефективни инструменти (от автоматични отвертки до комбинирани фрези), но все пак във всекидневието на един нормален дом или в една скромна частна работилница сякаш не може без отвертка. Тя там, в мащабите на домашния бриколаж или в скромната манифактура, изглежда съвсем на място и някак е смешно да бъде критикувана.

Автор: Александър Кьосев

Прочети още...

Науката и българските ѝ критерии

Ако приемем, че съществува жанрът „научна публицистика“ и ако причислим към него настоящото есе, редно е да разкажа за първото значимо произведение от този жанр, с което съм се сблъскал, защото и в него, и в еволюцията на отношението ми към него, се съдържат отговори на много въпроси относно българските критерии в науката.

Автор: Д-р Георги КАРЕВ, д.м.н.

Прочети още...

Конспиратистите

Конспиративните теории обикновено се струпват около насилствени и неочаквани политически събития. Само преди малко повече от осемдесет години в Берлин – по онова време намиращ се в ранната фаза на прехода от Ваймарската република към Третия райх, при която Хитлер вече е канцлер, но все още не притежава диктаторска власт – се случва точно такова, важно и напълно непредсказуемо събитие. Около девет часа вечерта на 27 февруари 1933 минувачите дочуват звук на строшени стъкла, идещ откъм Райхстага, а малко след това виждат пламъци вътре в сградата. Повикани са пожарни команди, които скоро потушават огъня, но вече е прекалено късно, за да се спаси залата за дебати. Току-що пристигнали на мястото, Хитлер, Гьоринг, Гьобелс и министърът на вътрешните работи Вилхелм Фрик обявяват, че палежът е резултат от комунистически заговор, предназначен, както Гьобелс формулира в дневника си, „чрез огън и терор да всее объркване, за да може след това да се завземе властта във всеобщата паника“. Така започва една от най-мистериозните афери в историята на Третия райх, около която и до днес се водят разпалени, до голяма степен може би неразрешими спорове.

Автор: Ричард Дж. Еванс

Прочети още...

Защо „да си роден гей“ е опасна идея

Но, макар че този биологически детерминизъм на сексуалността обикновено се свързва с големи успехи на движението за гей-права, той все пак представлява огромна спънка за обществения разговор. Борбата за гей-брака е спечелена, но пред ЛГБТ-движението лежат други, далеч по-трудни битки. И, за да успеят в тях, активистите и учените трябва да се разделят с фундаменталната фикция, която сами разпространяват. Фалшивата увереност в биологическия детерминизъм нанася значителна вреда. Тя маргинализира някои от най-несигурните членове на гей-общността, като например трансджендърите. Тя ограничава способността ни да дискутираме нещата, които оформят една добра и справедлива общност. Накрая, тя води мнозина от нас до погрешни разбирания за самите себе си и обществото.

Автор: Шеймъс Кан

Прочети още...

Изгубената История

Целта на това изследване е не толкова да очертае събитията, свързани с османското нашествие на Балканите през ХІV и ХV век, колкото да открои паметта за тях – какво и как се помни, забравя или изобретява – преди всичко през ХІХ и ХХ, та дори през ХХІ век.

Автор: Евгения Иванова

Прочети още...

Еволюционната мистерия на хомосексуалността

Критиците твърдят, че еволюционната биология е въпрос на предположения, в най-добрия случай. Реалността обаче е друга. Еволюционистите са успели да обяснят начина, по който са еволюирали огромен брой преди това необясними явления – в анатомията, физиологията, ембриологията, поведението. Но все още има много мистерии и една от най-известните сред тях е произходът на хомосексуалността.

Автор: Дейвид П. Бараш

Прочети още...

Национално-формиращият процес в Османската и Хабсбургска империи

Макар че като правило разликите между тези региони се подчертават силно (а и са очевидни), да се сравняват те означава, че заедно с това ние предполагаме и наличие на някои съществени общи черти. Решаващ сред тях е фактът, валиден и за двата региона, че трансформациите откъм традиционни, пред-модерни, към модерни общества, са утвърдени и като национално-оформящи процеси, т. е. и в двата региона модерни нации възникват като резултат от успешни национални движения. И в двете империи националните движения започват като реакции срещу техните икономически, политически и културни кризи…

Автор: Мирослав Хрох

Прочети още...

Македония във водовъртежа на Втората световна война

Десетилетието, започнало с избухването на Втората световна война през септември 1939, заварва много кръгове в тогавашна Македония в убеждението, че тази нова европейска война ще промени, както и предишните, картата на региона: всъщност това е и основната причина, поради която страните от района побързват да се присъединят към съюзите на Великите сили, които според тях ще обслужат националните им интереси.

Автор: Йоанис Колиопулос

Прочети още...

За ролята на историографията при развитието на българското национално съзнание

Досега говорех само за българската традиция на писане на история. В повечето изследвания, които съм ползвала в работата си, историческите творби са подредени според годината, в която са написани. При този подход Паисий Хилендарски обикновено се представя като човека, който е дал началото на българската историографска традиция, следван от другите две ръкописни български истории. Но ако бихме искали да реконструираме националното движение така, както то се е случвало в България през деветнадесети век, един друг подход изглежда много по-обещаващ: да се изследва традицията на четене на история, тоест да се изследват произведенията по реда, в който те са ставали достъпни за българската публика или поне за голяма част от българските интелектуалци.

Автор: Жанет Сампимон

Прочети още...

Солунските братя в нова светлина

„Тази книга кръжи около братята Кирил и Методий.“ Книга от германски автор, която започва с това обещание, може да бъде сигурна в интереса на българския читател. А вероятно и в подозрителността му, след като общественото разстройство, предизвикано от баташкия епизод, показа колко лабилно и уязвимо е българското самосъзнание. Но „Славянският език в богослужението“ на реномирания историк Готфрид Шрам със сигурност ще бъде балсам за истеричното нашенско его.

Автор: Стоян Гяуров

Прочети още...

Петият призрак. Опит върху истината и мнението (Част 2)

Идеята за ефективно социално управление не би изглеждала непостижимо сложна, ако тя бъде подложена на редукция чрез опит за отговор на въпроса какво е онова първостепенно „друго нещо“, което превръща тълпата в група с относително единно и прогнозируемо поведение и което й гарантира социална територия, изглеждаща малка и подредена заради нейната обозримост, гарантирана от оптиката на валидна познавателна конвенция...

Автор: Пламен Шуликов

Прочети още...

Петият призрак. Опит върху истината и мнението (Част 1)

Едва ли има такъв български студент по PR, който да не усети остър спазъм от смътно и недефинитивно усещане за опасност, когато за пръв път чуе, че предметът на неговата бъдеща професионална компетентност се нарича „spin“. Как ли самият Волфганг Паули (ако беше българин, разбира се) би осмислил това интуитивно усещане за недоказуема синхронност между авангардната (все още) професия и нелечимата (все още) болест?

Автор: Пламен Шуликов

Прочети още...

Помаците като балканска общност

Има една турска пословица: „Никой не е достатъчно богат, че да мине без съседа си.“ Ние живеем на Балканите от векове и ще продължим да го правим. Ако искаме да ги превърнем в география, управлявана от мира и спокойствието, а не в място, което се помни с битките и безредиците си, трябва да уважаваме взаимно различията си и да превърнем Балканите в земя на обща култура и цивилизация, като си сътрудничим. Ако не го направим сега, когато всяка балканска държава и народ отбелязват стогодишнината от Балканските войни, страхувам се, че това ще хвърли сянка върху нашето утре. Поздравявам всички ви с уважение, благодарност и пожелания за мир, спокойствие и братство на Балканите.

Автор: Ахмед Гюншен

Прочети още...

Идентичност на помаците в Турция

Изселването на помаците в Турция е дълъг процес, започнал в хода на Руско-турската война и продължил почти до края на ХХ век. В резултат на тази етнодемографска промяна днес преобладаващата част от представителите на тази общност населяват република Турция. Мащабите и насилственият характер на този процес ми дават основание да го определя като етническо прочистване. В българската помакология това основно демографско ядро на помашката популация напълно отсъства. Изследванията са фокусирани изцяло върху помаците в България, без да се държи сметка за това, че те са част от една транснационална общност, при която в последните две десетилетия се наблюдават видими тенденции към унифициране на идентичностите. Тези тенденции изведоха на преден план помашката общност в Турция, не само защото е най-многобройна, но и затова, че е по-добре интегрирана в местното общество в сравнение с помаците в България, Гърция, Македония, Косово и Албания.

Автор: Георги Зеленгора

Прочети още...

Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. век

Българската историография за османския период е принудена да разчита предимно на чуждестранни (османски и западни) извори, тъй като домашните извори за епохата от 14. до 18. век са извънредно оскъдни. В резултат, значимостта на наличните немногобройни домашни извори често бива надценявана. „Летописът на поп Методий Драгинов“ е добър пример за това явление. Оригинал не е известен. Летописната бележка е позната в печатна версия от 1870 г. От самото начало е ясно, че тя не е писана на българския език от 17. в., а издателят й, Стефан Захариев (1810-1870) е правил – поне стилистични – промени в текста.

Автор: Бернар Лори

Прочети още...

Идентичности – конструирани, вменявани, налагани…

Българите мюсюлмани са описвани като общност, чиято културна специфика се изгражда на основата на религиозната обвързаност с исляма и етническата им характеристика, свързвана с българския език.Етническата принадлежност се интерпретира и във връзка с общи регионални културни традиции, споделяни с българите християни. Тези традиции са описвани от изследователи преди повече от столетие и в продължение на десетилетия наблюдения. Това е официалната гледна точка или – казано по друг начин – това е описанието на българите мюсюлмани като общност „отвън“, от външния наблюдател. Българите мюсюлмани обаче споделят разнообразни виждания за произхода си, както и за отношението между религия и език, което продължава да е в основата на дискусии – мюсюлмани, които говорят български език или говорещи български език, които изповядват исляма.

Автор: Ирена Бокова

Прочети още...

Идеологическият завой към национализъм и политиката на БКП към мюсюлманското население в страната в края на 50-те и през 60-те години на 20 век

Сред важните дългосрочни последици от предприетата през 1956 г. от новия съветски лидер Никита Хрушчов десталинизация и последвалата дълбока системна криза в Полша и Унгария следва да се причисли и окончателния крах на идеята за създаването на световна пролетарска държава и на свързания с нея идеологически „багаж“. В световното комунистическо движение започва бавна и негласна ревизия на абстрактния коминтерновски интернационализъм, опиращ се върху постулата за всеобщото братство между народите по света в името на една универсалистка цел – тържеството на световната пролетарска революция. Донякъде това е естествена еволюция в идеологическите схващания на комунистическите партии във всички просъветски режими и резултат от осъзнаването на утопичния характер на тази цел. След като става ясно, че реализацията й е невъзможна, за повечето от тях все по-важно започва да става внушението за тяхната органичност, телеологичност, произтичаща от вековните национални традиции и следователно – легитимност, основана на историческата закономерност. Подобна промяна настъпва в посланията на повечето източноевропейски комунистически партии и особено осезаемо при балканските автократични режими. Всеки един от тях обаче следва да се разглежда като частен случай. Такъв е и българският, който, за разлика от режимите в Албания, Румъния и Югославия, нито за момент не заема антисъветска окраска и нито веднъж не декларира позиция, нюансирана по отношение на Москва.

Автор: Михаил Груев

Прочети още...

Метафора, епохи и митологии в понятието „Възраждане“

В този текст ще се опитам да коментирам отношенията между метафоричното и строго понятийното в термина „възраждане“; отношения, които и досега подриват способността на термина да се превърне в еднозначно понятие за историческата наука поради променящия се живот на метафората вътре в самия него, която и до днес компрометира способността му да бъде чист и рационален концепт. С други думи, ще разсъждавам неособено системно как живата метафора в термина работи срещу понятието в същия този термин. В тази връзка ще разгледам накратко три версии на работата на метафората в понятието „възраждане“ с оглед на способността му да структурира и формулира една българска „епоха“ и най-вече началото на тази епоха: 1) началото на Възраждането като откровена калка на „Ренесанс“ и последиците от това; 2) началото на Възраждането като формулирано чрез неговото означено, а не чрез наличието на термина, който го назовава, и 3) началото на Възраждането като формулирано чрез появата на неговия термин. Сега бихме казали, че и трите версии са ясно митологични, но митологични по различен начин и в различен смисъл.

Автор: Албена Хранова

Прочети още...

За значението на названието помак

Досега липсва една убедителна етимология на названието помак. В разговорната практика битуват неумели народни етимологии, които не издържат научна критика. Предлаганото разглеждане се опира на постиженията на детската лингвистика, фразеологията и стилистиката.

Автор: Петър Вълков

Прочети още...

Клопката на изоставането: модерност, темпоралност и източноевропейският национализъм

Този текст си поставя за цел да разгледа тълкуването на изостаналостта в културна среда, която по общо признание определя господстващия тон в източноевропейската историография до края на 20. век (и изобщо в Европа най-малко до средата на 20. век), а именно национализма, сполучливо наречен от Лобера „бог на модерността“. С това се опитвам да предложа начин да се заобиколи клопката на търсене на първоизворите, като въвеждам идеята за относителна синхронност в рамките на дълготрайния период, longue durée.

Автор: Мария Тодорова

Прочети още...

Естетизм, утопизъм и идеята за съвършенство

Естетизмът и радикализмът трябва да доведат до отхвърлянето на разума и заместването му с отчаяна надежда за политически чудеса. Това ирационално отношение, произхождащо от опиянението по мечти за един прекрасен свят е нещото, което аз наричам Романтизъм. Той може да търси небесния си град в миналото или бъдещето; може да проповядва „назад към природата“ или „напред към един свят на любов и красота“, но призивът му се отнася винаги до емоциите, а не до разума ни. Дори и при най-добрите намерения за създаване рай на земята, той успява единствено да я превърне в ад – онзи ад, който само човекът може да създаде за събратята си.

Автор: Карл Попър

Прочети още...

Балканизъм и постколониализъм, или за хубавата гледка от самолет

В случая с Османската империя, чието наследство за известно време според моята теза е било определящо за Балканите, ще посоча редица черти, които според мен не ни позволяват да я описваме като колониална империя. Първо, няма пропаст или институционално/правно разграничение между метрополията и зависимите от нея области. Второ, няма предварително съществувала стабилна цялост, която извършва колонизацията. Османската империя се превръща в сложна държавна машина и империя в хода на оформянето си като разширяваща се държава, която представлява органично цяло във всичките си територии. Трето, няма го комплексът за усъвършенстване, няма я онази обладаност от някаква цивилизаторска мисия, съпоставима с френския или английския колониален проект. Четвърто, Османската империя не оставя след себе си някакъв хегемонен културен остатък, сравним с езиковата и общата културна хегемония на английския в индийския субконтинент и на други места, или с хегемонията на френския в Африка и Индокитай.

Автор: Мария Тодорова

Прочети още...

Посетители: 176

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Ранделова писа Още
    Чудя се как ли би... преди 23 часа
  • Златко писа Още
    Казват, че Елиас... преди 2 дни
  • Анатоли Кирилов писа Още
    Скандалност, не... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Всеки обича пазарът... преди 6 дни
  • Броди писа Още
                      Тъкмо... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Прав е г-н... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Най-важното е никой да... преди 6 дни
  • Сухи писа Още
    Никола Георгиев има... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Отговорът на издателя... преди 6 дни
  • Жоро Ончев писа Още
    С риск да разсърдя моя... преди 6 дни
  • Броди писа Още
                       В... преди 6 дни
  • Антония Бонева писа Още
    На мен ми беше... преди 1 седмица
  • Светла Петкова писа Още
    Съгласна съм с... преди 1 седмица
  • Боян писа Още
    Приемам рецензията на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Голямото изключение,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Попаднах на този... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А Турция, като всяка... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ок, стига толкова... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Впрочем, нека обобщя... преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Драги Златко, "петата... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И един дребен въпрос:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Професоре, вашият... преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Цитат: "всички... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Да, разбира се,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Сложна тема. Колкото е... преди 2 седмици