Едва ли някога въпросът за граничните очертания на кръстопътните (и кръстословни) Балкани, за това точно откъде и докъде географски и цивилизационно се простира полуостровът, ще намери що-годе приемлив отговор. Докато западните предели на „барутния погреб“ са по-неустановени и размити – за едни те стигат дотам, откъдето започва да се слуша класическа музика, за други – където населението престава да пие боза, все ефектни отговори, претендиращи за екстравагантност, то източната граница на полуострова е по-ясно набелязана, за нея обикновено се приема географската, която маркира бреговете на Босфора, Мраморно море и Дарданелите.

Автор: Хюсеин Мевсим

Странно, но най-мултикултурната държава, оставаща на Балканите днес е Сърбия, с нейните значителни албански, унгарски, ромски и мюсюлмански малцинства. Но именно най-слабата балканска държава, Македония, днес е изправена пред най-тягостното наследство на Берлинския конгрес. Днешният македонски въпрос противопоставя правата и аспирациите на македонците – народ, който не е съществувал в съвременния смисъл на думата по време на Конгреса – срещу правата и аспирациите на една от най-старите общности на полуострова. Албанците са единственото голямо малцинство в Македония, но те растат по брой и са недоволни. Въпросите на войната и мира в южните Балкани в крайна сметка зависят от това дали тези два народа (или може би по-реалистично, техните два политически елита) могат да стигнат до споразумение върху необходимостта от съвместно съществуване.

Автор: Миша Глени

Погледнато повърхностно, онова, което Домът на терора представя е лъжа: един фалшифициран разказ за историята на Унгария. Това е един населен с призраци, увеселителен разказ, в който посетителите се оказват натъпкани в товарни вагони, заключени в затворнически килии и изпратени в дупки за изтезания – по този начин Домът на терора върши за 20-ти век същото, което адските къщи вършат за ада. Но под повърхността музеят предава една скрита истина за идеологията на Фидес за национално обновление. Орбан е прав да го нарича затвор за ужасите на двадесети век. Реалната притегателна сила на Дома на терора е подсъзнателна. Той говори езика на удоволствието и страха. Като преживяване той се отнася не толкова до Унгария, колкото до перверзната привлекателност на тоталитарната власт.

Автор: Джейкъб Микановски

За Украйна няма бъдеще без Европа, но и за Европа няма бъдеще без Украйна. През целия ход на вековете историята на Украйна е разкривала повратните точки в историята на Европа. Това изглежда все още важи и в наши дни. Но, разбира се, по какъв начин ще се обърнат нещата зависи, поне в течение на следващите няколко седмици, от европейците.

Автор: Тимъти Снайдър

Сутринта на 15 март 1921 г. един тежък мъж, облечен в дебело палто, е застрелян от упор, изотзад в главата, докато се разхожда по Харденбергщрасе в берлинското предградие Шарлотенбург, след което умира на място сред кървава локва на тротоара. Убиецът му, много по-млад и по-слаб човек, прави вял опит да избяга, но почти веднага е хванат от няколко минувачи. „Той беше чужденец“, са първите му думи, на развален немски език. „Аз също съм чужденец. Няма загуба“. 

Автор: Марк Мазовер

В последно време граждани и медии все по-настойчиво поставят въпроса: „Какво се случва в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съдът)?“. В „мрежата“ има дори призиви за протести срещу „намесата на държавата при решаването на делата срещу България“. Напрежението е провокирано от бланкетните писма, с които страсбургският съд „поздрави“ за Нова година стотици българи, съобщавайки им, че техните жалби са обявени за недопустими.

Автор: Михаил Екимджиев

Осъзнавам, че Германия престана да тласка под вода страните-длъжници. Те вече получават по малко кислород и започват да дишат. Някои от тях, особено Италия, все още затъват, но с много по-ниска скорост. Това позволи на финансовите пазари да се покачат, защото икономиките стигнаха до дъното, а това почти автоматично води до възстановяване.

Автори: Джордж Сорос и Грегор Петер Шмитц

Проблемът с германските предписания за еврозоната е в това, че те са – в зависимост от вкуса – или просто нефункциониращи, или не функциониращи достатъчно бързо. Един прост, теоретичен детайл ми се струва подходящ за указване тук. Германия, шампионът на износа, е описвана като Китаят на Европа. И точно по същия начин, по който никой в света не може да бъде Китай, или пък, ако всички биха били, то Китай не би могъл да бъде Китай – защото кой в такъв случай ще купува неговия износ? – така и никой в еврозоната не може да бъде Германия. А при слабо вероятния случай, в който някой друг би могъл да стане като Германия, то пък самата Германия вече не би могла да бъде Германия. Тоест, освен ако допуснете, че останалият свят с радост би разширил вътрешното си търсене до степен, при която да може да изкупи едно увеличено до все-германско ниво предлагане на износни продукти от страна на еврозоната.

Автор: Тимъти Гартон Аш

Оприличават нахлуването на Путин в Крим на окупацията на Судетите от Хитлер през 1938. Или, ако приемем, че аналог на Судетите е откъсването на части от Грузия преди това, то сегашния акт напомня следващата стъпка на Хитлер – окупирането на Чехословакия.

Действията на Германия тогава са чист израз на имперска политика. И ето, че някои анализатори излязоха с мнение, че днес Путин е започнал да гради нова империя – Третата руска такава.

Ако има нещо вярно в това, то е вярно само наполовина. Може би Путин (именно той, а не Русия) иска да гради нова руска империя. Едно е, обаче, да искаш, друго – да можеш, а трето и четвърто – да го направиш, както казваше навремето един герой на Хайтов.

Автор: Веселин Кандимиров

Путиновият марш към Крим е много по-различен от руската война в Грузия през 2008. По време на онази катастрофа Москва упражни сила, за да прокара червена линия, която западните столици не могат да прекрачват. В Крим Москва демонстрира готовността си да пресича червените линии, прокарани от Запада – да поставя под въпрос законовите норми и структури на европейския ред в света след Студената война…

Автор: Иван Кръстев

Ако трябва накратко да си отговорим на въпроса доколко чуждите анализатори са доловили настроенията на турците по повод „Завоевание 1453“, можем да кажем следното. Да, филмът е откровена пропаганда (за това е достатъчно да се гледа самият филм). Да, интересът на турците към историята на Османската империя нараства (за това свидетелства не само „Завоевание 1453“). Да, този интерес към миналото може би е провокиран от AKP. Но интересът към миналото носи противоречия или по-скоро раздухва стари вражди – между светското начало на Република Турция и османското наследство. Така че в случая притесненията от монолитността на турския национализъм, радикализирането му в посока външна експанзия, дори притесненията от т.нар. „неоосманизъм“ на AKP  са пресилени. Турците все още не са решили проблемите, наследени от историята си. А доколко те ще ги превъзмогнат или ще поемат (или продължат) само по пътя на едното... нека да завършим с баналната фраза „Времето ще покаже“!

Автор: Никола Раковски

Преди няколко седмици, покрай участието на Стефан Цанев в „Панорама“ и моята забележка във Фейсбук към коментара на известния писател за това, че бедата на „българската революция, е че не проля и капка кръв“, дадох интервю за блога „Площад Славейков“, където разсъждавам за ролята на насилието в днешните български протести и по принцип. Но дебатът за насилието и въобще за методите и моралните основания на българската революция си стои на дневен ред, тоест не сме приключили дискусията, дори не сме я започнали като хората. Затова и ми беше много интересно да прочета долния анализ, посветен на събитията в Украйна, и определено смятам, че има какво да научим, ако четем повече.

Автор: Константин Павлов – Комитата

Зад повърхностните споменавания на скандални антисемитски прояви в пресата и зад официалния дискурс на политиците, въпросът за антисемитизма в Румъния продължава да е по-скоро тема на политически употреби, премълчаване, конфронтация и фрустрация, отколкото на диалог, който да я превърне в част от разказа за миналото на румънците.

Автор: Стилиян Деянов

Моето разрешително за престой в Швейцарската конфедерация е въз основа на трудовия ми договор. Фактът, че години след началото на пребиваването си тук се омъжих за местен гражданин не оказа влияние на статута ми. С разрешително тип Б имам право на работа и социални осигуровки и задължение да плащам данъци като всички останали швейцарци.

Автор: Йолина Брунер

...често си мисля за един определен момент, за една ситуация. Когато се случват масови убийства и са ви вързали, а след това ви водят до дупката, в която хвърлят мъртвите тела, и когато виждате как те убиват хора и знаете, че след малко идва собствения ви ред – в тази секунда, точно преди да ви убият, кое е нещото, за което си мислите?

Автор: Том Бартлет

Може би част от европейците отчаяно се нуждаят от нови евреи. Франция е страната в Европа с най-голяма еврейска общност, но все повече евреи обмислят да емигрират. След терористичния акт в Тулуза, израелският вицепремиер Силван Шалом открито призова френските евреи да се заселят в Израел. Къде обаче ще се заселят ромите?

Автор: Орхан Тахир

Континентът не може да си позволи да бъде управляван от толкова много моралисти, които не разбират нищо от финанси, и толкова много финансисти, които не разбират нищо от морал.

Автор: Джеймс Мийк

Ако Берлускони се избави от затвора, дори и у дома си, и му бъде позволено да продължава в политиката, възприятието, че един политик е по-скоро феодален господар, отколкото обикновен гражданин, ще бъде абсолютно потвърдено, и няма да има никаква възможност да се променят италианските нрави в продължение на още много години.

Автор: Тим Паркс

Безогледността и умението на Милошевич при печеленето на вътрешно-партийни битки, чрез използване на заменими доверени лица, става най-очевидна когато той елиминира от президентството стария си приятел Иван Стамболич. Без да го е атакувал директно когато и да било, Милошевич тайно печели кадрите на Стамболич на своя страна и започва медийна кампания срещу най-близкия си политически съюзник и личен приятел.

Автор: Алекса Джилас

Независимо от различните подходи, мнения и ниво на компетентност на отделните публикации [за Балканите], между всички тях има нещо твърде общо: те не поставят под въпрос един „конструкт“, на който всъщност се крепи идеята за Балканите, а именно представата за Европа като отделен континент с ясно очертани граници. Твърдя, че без този конструкт ние не бихме имали и конструкта Балкани, не бихме ги разглеждали като част от Европа, не бихме ги виждали като различни от Ориента.

Автор: Александър Везенков

Британският журналист Питър Померанцев навлиза в матрицата на управляваната руска демокрация, която се представя като лице на постмодерната диктатура в Русия. Общество на чистия спектакъл, с фалшиви партии, фалшива опозиция, фалшиви скандали и фалшиво действие: това е проектът на политическите технолози, в който почти всичко се превръща в реклама.

Автор: Питър Померанцев

Керем Йоктем от Оксфордския университет обяснява защо протестите от Гези парк в истанбулския площад Таксим бързо се превърнаха в огромен бунт и изблик на протест.

Автор: Керем Йоктем

Едва години по-късно, след като бях посетил „обединения“ Изток, аз започнах да разбирам, че двете Германии са били разделяни и от нещо повече от безмилостното разделение, наложено от Великите сили. От историческа гледна точка разделението може да бъде разбирано като студена гражданска война. Двете общества се бяха раздалечили бавно, станали чужди и непознати едно на друго по начини, които далеч не бяха само пропаганда.

Автор: Нийл Ашърсън

Гърция има централна позиция в европейското въображение. Щом само модерността е установила легитимността си на основата на античността, а страна като Германия е конструирала себе си около идеята за мистично родство с Гърция, вече става невъзможно да не се включва Гърция в съвременната европейска сцена.

Автор: Жорж Превелакис

Те потеглят от южносръбската провинция Прешево: Дилавер Мислиу, Гани Шакири и Назим Айдини. В раницата – голямо албанско знаме, което ще носят в продължение на четиринадесет дни, през планините чак долу до албанския бряг на Вльора. Там, където преди сто години, на 28 ноември 1912 е обявена независимата албанска държава...

Автор: Андреас Ернст

На 25 април 1983 списание Stern – немският вариант на Life – дава пресконференция със сензационно заявление: техният стар-репортер е открил сандъче с личните дневници на Хитлер, изгубени по време на самолетна катастрофа през 1945.

Автор: Сали Макгрейн

Споразумението от Берлин създава объркване и възмущение сред големи части от Балканите. Това е и голямото бедствие от 1878. Новите елити по балканската периферия научават добре урока, който им е набит в главите по време на конгреса: консолидацията и разширението на държавата могат да бъдат постигнати само чрез намиране на мощен покровител, а не чрез сътрудничество с някой от съседите.

Автор: Миша Глени

В продължение на векове германците са били в състояние на война с най-различни враждебни съседи. Катаклизмите от 19 век и двете световни войни доведоха до някакъв вид уталожване на тази ситуация, но днешна Германия е едновременно прекалено силна и прекалено слаба, за да поеме полагащата й се роля в световната политика.

Автор: Брендан Симс

За повечето хора, живеещи в така наречения Стар свят, национализмът е просто понятие, широко използвано от изследователи, политици и журналисти, докато за множество източноевропейци той все още има идеологическо и политическо значение.

Автор: Антъни Д. Смит

От Ирландия до Кипър, цяла Европа изглежда е блокирана от икономическа и политическа криза. Но в сърцето на континента има една малка област, в която цари спокойствие: Швейцария.

Автори: Роланд Бенедиктер и Лукас Келин

Умилението пред армията като „пазител на делото на Ататюрк и на светския характер на Турция“ е плод и на механично възпроизвеждане на пропагандните клишета на един авторитарен режим и неговата идеология.

Автор: Александър Везенков

С възхода на интернет наред с битката за културните емблеми все повече в центъра на балканските разпри застава тялото. Расовите теории преживяват днес неочакван възход в аматьорските постинги и клипове.

Автор: Ивайло Дичев

Първият път, когато във Франция се чу за седемдесет и пет процентния „супер-данък“, беше през февруари миналата година… Американците настояват бедните да бъдат по-добре; французите настояват богатите да бъдат по-зле.

Автор: Лорън Колинс

Нео-османският проект на Давутоглу не трябва да се определя като „империалистически“, тъй като амбициите на AKP не предполагат включването на околните страни в някаква сфера на турска хегемония и влияние…

Автор: Ада Петиуала

Архивите на щабовете в Солун и Атина, където е служил W, показваха, че тогавашният оберлейтенант действително се озовава в близост до съответния връх на командната пирамида, без обаче да има изпълнителни правомощия. Вместо това той действа като добре смазано зъбно колелце с щабни компетенции...

Автор: Хаген Флайшер

Посетители

51

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    Точни факти и научни... преди 1 ден
  • Златко писа Още


    Уважавам безкрайно... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Да ви припомням ли, че... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не се кахърете, явно... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    И още: хората, които... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми професоре,... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Българинът е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Само след половин,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Собствената ми... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Епидемията ще си... преди 3 дни
  • Люба Александрова писа Още
    Здравейте!
    Не ми се... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Много ценна статия,... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Неолиберализмът... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Съгласен напълно! По... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Аз предлагам тук... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Благодаря ви, не... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Съжалявам, че... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ако ми позволите едно... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Напълно съгласен!... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Не случайно е казано... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Здравейте! Не влизам в... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Нека да не... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Нещата далеч не са... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ручилото дудне.... преди 4 дни