1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

News Bilder des Tages  VOLGOGRAD, RUSSIA - MAY 9, 2020: Posters featuring Marshal of the Soviet Union Georgy Zhukov, Joseph Stalin, and Marshal of the Soviet Union Konstantin Rokossovsky L-R on GAZ M-1 trucks seen during the Immortal Regiment event ma
Военен парад в Москва (2020 г.): Портретът на Сталин в средата, до него маршал Жуков вляво и маршал Рокосовски вдясно.
Снимка: Дмитрий Рогулин / ИТАР-ТАСС / ИМАГО

 

Британският историк Антъни Бийвър вижда Русия като „затворник на своето минало“. В интервю историкът разказва защо нахлуването на Путин в Украйна му напомня за съветските военни атаки от миналото – и какви грешки е допуснала руската армия.

 

DER SPIEGEL: Виждате ли прилики между [действията на] съветската Червена армия през Втората световна война и „специалната военна операция“ на Путин в Украйна?

Бийвър: Преди всичко трябва да се помни, че Русия на Путин не е продължение на Съветския съюз, а руската армия днес вече не е Червената армия, което прави сравнението още по-интересно. Защото и двете са дълбоко повлияни от миналото. Твърдя, че никоя страна не е толкова пленник на миналото си, колкото Русия, както разкрива изкривената визия на Путин за историята. Неговата мания по „Великата отечествена война“ срещу хитлеристка Германия наистина допринесе за изключителни грешки при нахлуването в Украйна и за странно повтаряне на грешките от миналото.

Например?

Манията на Путин не само изпъстри политическата му реторика със странни противоречия, но и повлия на военния му подход. Очевидно той все още вижда в танка великия символ и оръжие на силата от дните на съветската победа, въпреки че той вече се е оказал остро уязвим за днешните безпилотни самолети и противотанкови оръжия в Либия и дори още в конфликта в Нагорни Карабах през 1988 г. Удивително е, че ключовите уроци от битките при Сталинград и Берлин също са забравени. През април 1945 г. маршал Георгий Жуков, под силния натиск на Сталин, изпраща танковите си армии в Берлин без подкрепата на пехотата. Силите на Путин не само допускат същата грешка, но дори копират начина, по който гвардейските танкови войски са прикрепвали към кулите си странни парчета желязо, включително и табла за легла, с надеждата, че това ще взриви преждевременно противотанковите оръжия. Това не спаси руските танкови екипажи при настъплението към Киев. То просто повиши видимостта им и привлече украински ловци на танкове, точно както са го правили групите на Хитлерюгенд и СС с противотанкови оръжия „Панцерфауст“ в Берлин.


2022 04 Russ tanks
Руски танкове, снабдени с „предпазни клетки“ на върха, 2021.

 

Описали сте Червената армия, която се е сражавала срещу Германия преди около 80 години, като „едновременно модерна и средновековна“. По какво се е различавала тя по онова време – отвъд таблата за легла – от западните армии и от германския Вермахт?

Професионализмът на фронтовите части на Вермахта е идвал от добре обучените сержанти (подофицери), готови да поемат управлението, ако офицерът бъде убит. Британската армия също е разчитала в голяма степен на сержантите си за организацията и управлението на хората, но те са били слабо подготвени да поемат управлението на бойното поле. От друга страна, Червената армия, която се е намирала в постоянна криза след юни 1941 г., просто е компенсирала липсата на подготовка чрез огромна численост и пълно безразсъдство по отношение на живота на хората си. Масовата военна повинност, често извършвана безразборно, при което на случаен принцип са били призовавани цивилни граждани, се е доближавала до начините на набиране на войски от XVIII век. Жертвите сред младшите офицери са били толкова много, че всеки добър сержант е бил повишаван веднага, което е оставяло опасна празнина в по-ниската командна верига. Това довежда до колебания в дисциплината, която в един момент е била хлабава или хаотична, а в следващия момент се е стигало до екзекуции по бързата процедура.

В The Atlantic писахте за други фактори, заради които атаката на Путин срещу Украйна изглежда „атавистична“, т.е. примитивна и обърната назад, като например масовото опустошаване на градове.

Друг модел, който се очертава в Украйна, е зависимостта на руската армия от тежките оръжия. През Втората световна война Червената армия се хвалеше с мощта на своята артилерия, която наричаше „Богът на войната“. По време на Берлинската операция артилерията на Жуков изстрелва повече от три милиона снаряда, които унищожават по-големи части от града, отколкото стратегическата въздушна офанзива на съюзниците. Унищожаването на Грозни и Алепо в Сирия също така разкри колко малко се е развила руската доктрина за градски конфликти от Втората световна война насам, за разлика от западните въоръжени сили. Повторното завладяване на Мосул и Ракка през 2016 г. и 2017 г. демонстрира далеч по-научен подход, като всеки град беше запечатан, а след това прочистен сектор по сектор.

Възможно ли е руската безпощадност да се корени в отношението към собствените ѝ войски, които традиционно търпят презрение и унижение?

Да. И тук също грешките, които бяха допуснати при продължаващото нахлуване в Украйна, не са просто повторения от Втората световна война. Начинът, по който на войските на Путин беше казано, че ще бъдат посрещнати като освободители в Украйна, напомня на нахлуването в Чехословакия през 1968 г., когато войските на Варшавския договор установиха, че са били излъгани. След това храната и горивото им свършиха и моралът им се срина. Контролът на Путин върху вътрешните медии може да скрие истината от почти 80% от руското население, но неговите наборници, принудени сега да подписват нови договори, които да ги превърнат в доброволци, са твърде наясно с реалността – както сега са наясно и техните майки.

Бруталността на Путин в това отношение подобна ли е на тази на Сталин?

Отношението на Путин към собствения му народ е също толкова безпощадно, колкото и към враговете му, което е смразяващо напомняне за Сталин. Армията дори докара мобилен крематориум за бързо отстраняване на [телата на собствените] жертви, за да се намали броя на чувалите с трупове, които се връщат у дома. През 1945 г. Червената армия се сблъсква с редица бунтове, предизвикани от подобно пренебрежение към чувствата на войниците и техните семейства. На войниците е наредено да навлизат в ничията земя през нощта – не за да прибират телата на загиналите си другари, а за да съблекат униформите им и да ги използват отново от заместващите ги войски. Подобни унижения, преживени от войниците на Червената армия от ръцете на техните офицери и комисари, допринасят за техния гняв и разочарование. Това разочарование се изкарва на цивилното население в Германия, Полша, Унгария и на други места, въпреки че официалното обяснение е, че това е отмъщение за нацисткото насилие над родината.

През 1941 г. германските войски нахлуват в Съветския съюз, опустошават големи части от Източна Европа и извършват ужасяващи кланета. Дали самоналожената задача за борба с националсоциализма – както с реалното му проявление в миналото, така и с фиктивното в Украйна – е още един паралел между Сталин и Путин? В книгата си „Берлин“ стигате до извода, че заради тази мисия Червената армия „е можела да се държи изцяло както ѝ харесва, както в личен, така и в политически план“.

Изкривеният начин на мислене на Путин, обсебен от триумфалната война срещу нацизма, е обърнал всичко наопаки. Не е ли велика пропагандна задача да се освободи врага от нацизъм? Путин и неговите идеолози гротескно изобразяват украинците като новородени нацисти, които трябва да бъдат елиминирани и превъзпитани, както е описано в напълно маниакалната статия на Тимофей Сергеев в РИА Новости. Ролята на освободителка от нацизма наистина дава на Червената армия идеята, че може да се държи както си иска както в личен, така и в политически план. Това дава представа за превъзходство. Правото на завоевание е означавало не само налагане на съветски режим в съседните държави. То е включвало и цялостно разграбване на страната като форма на репарация, както и идеята, че съществото, което Иля Еренбург е наричал „русата вещица“ – тоест германските жени и момичета – трябва да плати за престъпленията на своите мъже в руската родина.

Вие намеквате за масовите изнасилвания през 1945 г. и след това.

Дори и да е твърде рано да се правят заключения, има все повече доказателства за подобни нападения в Украйна. Макар че ще мине известно време, преди да може да се оцени по-надеждна картина, подобни инциденти изглежда се случват като отмъщение за жалкия провал на войските на Путин да смажат украинския патриотизъм.

През 1945 г. маршал Константин Рокосовски нарежда на войниците да „насочат чувствата на омраза към борбата с врага на бойното поле“ и да наказват „грабежите, насилието, обирите, ненужните палежи и разрушения“. Има ли някакви признаци за подобно ясно послание към войниците днес?

Не съм чувал за такова.

Възможно ли е от историята на Червената армия Путин да е стигнал до извода, че една нечовешка армия е по-добра бойна сила? Много неща подсказват, че жестокостите, на които станахме свидетели в Буча и на други места, са част от плана.

Путин иска да внушава страх – също като Сталин и Хитлер. Той е твърдо решен наследството му да бъде възстановяването на руската империя, каквато е била по времето на СССР. Убеден, че либералният Запад е упадъчен и слаб, той вярва, че стратегията на шок и ужас ще постигне целите му. Точно така е мислел и Хитлер през 1941 г., преди да нападне Съветския съюз, когато е казал: „Избийте вратата с ритник и цялата прогнила структура ще се срути“. Това е в по-голяма степен погрешният начин на мислене на диктатора, отколкото на професионалния генерал. И в двата случая зверствата предизвикват далеч по-ожесточена съпротива, а не капитулация.

Кремъл настоява, че „се грижи за цивилното население“. Как тогава е възможно грабежите, мъченията и изнасилванията да са толкова широко разпространени?

Разбира се, всички подобни практики са официално забранени, но това е по-скоро като съветската конституция, в която са изброени свободи, които никога не са били налични. Всеки аспект на правото е в зависимост от прищевките на властите и техните служители, както е във всяка диктатура.

В книгите си сте описали многобройни исторически заблуди относно слабостите на руснаците. Възможно ли е да попаднем в подобен капан и в конфликта в Украйна?

Не. Мисля, че днес имаме много по-ясна представа за армията на Путин, отколкото германското разузнаване за Червената армия през януари 1945 г. Всъщност американското и британското разузнаване са изключително точни, докато френският президент Еманюел Макрон уволни шефа на собственото си военно разузнаване заради това, че не е повярвал, че Путин ще нахлуе.

Какво е цялостното Ви впечатление от състоянието на руската армия?

С изключение на Спецназ и парашутните формирования, армията не е професионална, тъй като се основава предимно на огромен брой неохотни, хазартни новобранци. През някои години това отношение е довело до хиляди самоубийства. Въпреки че от хаотичното нахлуване в Грузия през 2008 г. насам Путин хвърля пари за подобряване на въоръжените сили, резултатът не е впечатляващ. Например новата комуникационна система на бойното поле – „Ера“ – се оказа катастрофа. Това принуди руските офицери да общуват по мобилни телефони, а украинските сили спечелиха много в резултат на това. Много други системи също се оказаха неефективни, като в много случаи това се дължеше на повсеместната корупция в цялата система за снабдяване с оръжие. Снабдяването и логистиката бяха пренебрегнати като приоритет, докато парите бяха насочени към престижни проекти като уж високотехнологичния танк Т-14 „Армата“, който не може да направи почти нищо, освен да се движи впечатляващо по Червения площад на 9 май.

В изследването си за Втората световна война стигнахте дотам да говорите за „силните и слабите страни“ на руския национален характер, цитирайки един пехотинец, който отбелязал в дневника си, че войниците са раздразнителни, когато наоколо няма офицери, покорни и невъзмутими, когато има такива, и че умират тихо, сякаш това е част от работата им.

Това е само едно наблюдение, а не универсална истина. Колкото повече човек изучава Втората световна война, толкова повече вижда, че националният характер не съществува истински, освен може би като ироничен или идеализиран образ за самите себе си.

Имало ли е някога разплащане с грешките и оплакванията на съветската армия?

Не е имало никаква разплата: нито преоценка, нито трибунали за зверствата, извършени срещу цивилни граждани или затворници. Съветската тайна полиция НКВД е работела на пълни обороти, занимавайки се с така наречените „предатели“, които са се предали на германците, и ги е изпращала в ГУЛАГ, а съветското контраразузнаване СМЕРШ е арестувало офицери и войници, които са критикували съветското ръководство, колхозите или необходимостта от диктатура сега, когато фашизмът е победен. През първите пет месеца на 1945 г. са арестувани повече военнослужещи от Червената армия, отколкото през целия останал период на войната, отчасти поради опасенията, че както по време на въстанието на декабристите през 1825 г., войниците, които са станали свидетели на много по-добри условия на живот в Западна Европа, могат да донесат вътре в страната недоволство от режима. Путин знае твърде добре, че една успешна и свободна Украйна е заплаха и за неговия режим.

Руският писател Василий Гросман, за когото сте писали, веднъж е казал: „Крайното насилие на тоталитарните системи се оказа способно да парализира човешкия дух на цели континенти“. Разпознавате ли подобна заплаха днес?

След като либералният Запад самодоволно прие, че след разпадането на Съветския съюз заплахата от тоталитаризъм е станала немислима, особено с разпространението на икономическия и културния глобализъм, днес той е изправен пред спад и дори вероятно срив на доверието в парламентарната демокрация. Героичната съпротива на Украйна е може би единствената надежда, че ще разпознаем навреме опасностите от общото плъзгане към авторитаризъм в един все по-манихейски свят – т.е. един нов дуализъм на два властови блока, които се противопоставят един на друг: един със свободна и либерална позиция и един без такава.

 

Източник

 

Pin It
Антъни Бийвър
Сър Антъни Джеймс Бийвър (род. 1946 г.) е британски историк, автор на различни трудове, посветени на различни аспекти от Втората световна война, сред тях битката при Сталинград, битката при Крит, десанта в Нормандия и битката за Берлин, както и на труд за Испанската гражданска война.

Посетители

61

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    „Поражението на... преди 1 ден
  • Йордан Нихризов писа Още
    В анализа мисля, че... преди 2 дни
  • мхм писа Още
    Този Мишра няма как да... преди 2 дни
  • мхм писа Още
    Толкова по-зле. Значи... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Кафà. преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Затварям... преди 3 дни
  • Броди писа Още
                        С... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    За мен нещата за Русия... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Интересно с какво... преди 5 дни
  • Тихомир Тачев писа Още
    Явно авторът е... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Хубаво е Броди да... преди 5 дни
  • Метър писа Още
    Д-р Канов...ВЕЛИКанов! преди 6 дни
  • Броди писа Още
    ... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Има ли някой някъде да... преди 1 седмица
  • фон Шванц писа Още
    Йоахим Фест доказва,... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Съгласен съм Златко -... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, Николай,... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Като цяло отговорите... преди 1 седмица
  • pendo писа Още
    Може да е глупаво, но... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Виж, Вальо,... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Интересна публикация... преди 2 седмици
  • мхм писа Още
    Кирхов, проклета... преди 2 седмици
  • мхм писа Още
    Да не забравяме също,... преди 2 седмици
  • Боян писа Още
    Блестящ анализ и... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Между другото,... преди 3 седмици