1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2022 04 Belgrade Putin

 

Съзнавайки гневните и все още незараснали рани, оставени от бомбардировките на НАТО над Сърбия преди повече от 20 години, но все пак с надеждата да предизвика съчувствие, посланикът на Украйна се появи по сръбската телевизия, след като Русия нахлу в страната му и я бомбардира.

Но вместо да получи време да обясни катастрофата в Украйна, посланикът Олександър Александрович трябваше да седи пред проруски настроени сръбски коментатори и да гледа дълги видеоклипове, в които президентът на Русия Владимир Путин заклеймява Украйна като гнездо на нацисти. Предаването, излъчвано от проправителствената телевизия Happy TV, продължи три часа, като повече от половината от тях беше с участието на Путин.

Ядосан от тази засада, устоена в ефира, посланикът се оплакал на продуцента от прокремълското пропагандно упражнение, но му било казано да не го приема лично и че Путин „е добър за нашия рейтинг“.

Това, че руският лидер, смятан от мнозина на Запад, включително от президента Байдън, за военнопрестъпник, служи в Сърбия като примамка за зрителите, напомня, че Кремъл все още има почитатели в Европа.

Докато Германия, Полша и няколко други държави от ЕС демонстрират солидарност с Украйна, като издигат нейното знаме пред посолствата си в Белград, на близка до него улица се отдава почит на Путин. На стената е изрисуван образ на руския лидер заедно със сръбската дума „брат“.

Част от очарованието на Путин се крие в образа му на силен човек, привлекателен модел за президента Александър Вучич, все по-авторитарния лидер на Сърбия, също като при министър-председателя Виктор Орбан, войнствено нелибералния лидер на Унгария. Пред изборите в неделя сръбските и унгарските лидери също гледат на Русия като на надежден източник на енергия, за да могат избирателите им да бъдат доволни. Проучванията на общественото мнение сочат, че и двамата ще спечелят.

Освен това има и история, или поне митологизирана версия на миналото, която в случая със Сърбия представя Русия, братска славянска и православна християнска нация, като непоколебим приятел и защитник през вековете.

Но може би най-важна е ролята на Путин като опора за народите, които, независимо от престъпленията си в миналото, гледат на себе си като на страдалци, а не като на агресори, и чиято политика и психика се въртят около култовете на собствената жертвеност, подхранвани от възмущението и недоволството срещу Запада.

Арижан Джан, психотерапевт от Белград, споделя, че е била шокирана от липсата на съпричастност сред много сърби към страданията на украинците, но осъзнава, че мнозина от тях все още носят белезите на травма от миналото, която е заличила всякакво чувство за болката на другите.

„Хората, които страдат от травми, с които никога не са се справяли, не могат да изпитват съпричастност“, казва тя. Тя допълва, че обществата, подобно на хората с травми, „просто повтарят едни и същи истории за собственото си страдание отново и отново“, като повреден запис, който „заличава всякаква отговорност“ за това, което са причинили на другите.

Чувството за собствена жертвеност е дълбоко застъпено в Сърбия, която разглежда престъпленията, извършени от етнически роднини по време на Балканските войни през 90-те години на ХХ век, като защитен отговор за страданията, причинени на сърбите, точно както Путин представя кървавото си нахлуване в Украйна като справедливо усилие да защити преследваните етнически руснаци, които принадлежат към „Руския свят“ или „руския свят“.

„Руският свят“ на Путин е точно копие на това, което нашите националисти наричат Велика Сърбия“, казва Бошко Якшич, прозападен колумнист във вестник. И двете, допълва той, се хранят с частично запомнена история на минала несправедливост и изтрити спомени за собствените си грехове.

Разказът за жертвите е толкова силен сред някои в Сърбия, че Informer, бурен таблоиден вестник, който често отразява мисленето на президента Вучич, миналия месец съобщи за подготовката на Русия за нахлуването ѝ в Украйна със заглавие на първа страница, в което Москва е представена като невинен човек: „Украйна напада Русия!“, крещи изданието.

Оттогава сръбското правителство, което се опасява да не изгори мостовете със Запада, но е чувствително към широко разпространените обществени симпатии към Русия като към друга онеправдана жертва, подтиква новинарските издания да заемат по-неутрална позиция, казва Зоран Гаврилович, изпълнителен директор на Birodi, независима група за медиен мониторинг в Сърбия. Според него Русия почти никога не е критикувана, но злоупотребите с Украйна са намалели.

Александрович, украинският посланик в Сърбия, заяви, че приветства промяната в тона, но че все още му е трудно да накара сърбите да погледнат отвъд собствените си страдания, причинени от НАТО през 1999 г. „Заради травмата от случилото се преди 23 години, всичко лошо, което се случва по света, се разглежда като вина на Америка“, казва той.

Унгария, съюзница на губещата страна в двете световни войни, също има комплекс на жертва, който се корени в загубата на големи части от територията ѝ. От години Орбан с охота подклажда тези чувства, като често застава на страната на Русия по отношение на Украйна, която контролира парче от бившата унгарска земя и заема важно място в усилията му да се представи като защитник на етническите унгарци, живеещи отвъд границата на страната.

В съседна Сърбия Вучич, който се стреми да не отблъсне проруски настроените избиратели преди изборите в неделя, се противопоставя на налагането на санкции срещу Русия и на спирането на полетите между Белград и Москва. Но на 2 март Сърбия гласува в подкрепа на резолюция на ООН, осъждаща руската инвазия.

Това беше достатъчно, за да получи похвала за Вучич от Виктория Нюланд, заместник държавен секретар на САЩ, която благодари на Сърбия „за подкрепата ѝ за Украйна“. Но това не попречи на руския външен министър Сергей Лавров в понеделник да предложи Белград като добро място за провеждане на мирни преговори между Москва и Киев.

Сърбите, които искат страната им да се присъедини към Европейския съюз и да спре да танцува между Изтока и Запада, обвиняват Вучич, че играе двойна игра. „Настъпват тектонични промени и ние се опитваме да ги проснем“, каза Владимир Меджак, вицепрезидент на Европейското движение на Сърбия, лобистка група, която настоява за членство в ЕС.

Според него Сърбия е „не толкова проруска, колкото мразеща НАТО“.

Вместо да се движим към Европа, добавя той: „Все още говорим за това, което се случи през 90-те години на миналия век. Това е един безкраен цикъл. Заседнали сме в говоренето на едни и същи неща отново и отново.“

Повече от две десетилетия след края на сраженията на Балканите много сърби все още отхвърлят военните престъпления в Сребреница, където сръбски войници избиха повече от 8000 босненски мюсюлмани през 1995 г., и в Косово, където бруталното сръбско преследване на етнически албанци предизвика бомбардировките на НАТО през 1999 г., като обратната страна на страданията, причинени на етническите сърби.

Запитана дали одобрява войната, разгърната от Путин, докато минава покрай стенописа в негова чест в Белград, Милица Зурич, 25-годишна банкова служителка, отговори, като попита защо западните медии се фокусират върху мъките на Украйна, когато „не се интересувате от сръбската болка“, причинена от военните самолети на НАТО през 1999 г. „Никой не е плакал за това, което ни се случи“, каза тя.

Докато голяма част от световните медии бяха фокусирани миналата седмица върху разрушаването на украинския пристанищен град Мариупол от страна на Русия, Сърбия отбеляза началото на бомбардировките на НАТО. Първите страници на вестниците бяха облепени със снимки на сгради и железопътни линии, разрушени от НАТО. „Не можем да забравим. Знаем какво е да живееш под бомбардировки“, гласеше заглавието на Kurir, проправителствен таблоид.

Малка група протестиращи се събра пред посолството на Съединените щати, а след това се присъедини към много по-голяма проруска демонстрация, на която протестиращите развяваха руски знамена и транспаранти, украсени с буквата Z, която се превърна в емблема на подкрепата за руската инвазия.

Дамнян Кнежевич, лидер на „Народен патрул“, крайнодясна група, която организира събирането, заяви, че се чувства солидарен с Русия, защото тя е представяна на Запад като агресор, точно както Сърбия през 90-те години на миналия век, когато според него „Сърбия всъщност е била най-голямата жертва“. Русия е длъжна да защитава етническите си роднини в Украйна, както Сърбия е направила в Босна, Хърватия и Косово, каза Кнежевич.

Бошко Обрадович, лидер на консервативната партия „Двери“, заяви, че съжалява за цивилните жертви в Украйна, но настоя, че „НАТО носи огромна отговорност“ за тяхната съдба.

В неделя Обрадович събра радостни поддръжници на предизборен митинг в белградско кино. На сергия пред входа се продаваха сръбски парашутни барети, военни шапки и големи руски знамена.

Предраг Маркович, директор на Института за съвременна история в Белград, заяви, че историята служи като основа на държавността, но изкривена от политическите цели, „винаги предлага грешни уроци“. Той добавя, че единственият случай на държава в Европа, която напълно е признала престъпленията си от миналото, е Германия след Втората световна война.

„Всички останали имат история на жертва.“ каза Маркович.


Източник

 

Pin It
Андрю Хигинс
Андрю Хигинс е ръководител на бюрото на в. „Ню Йорк Таймс“ за Източна и Централна Европа във Варшава. Той е в екипа, удостоен с наградата „Пулицър“ за международен репортаж през 2017 г., и ръководи екипа, спечелил същата награда през 1999 г., докато е шеф на московското бюро на The Wall Street Journal.

Посетители

155

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Какво мислите за... преди 4 часа
  • Теодора Петранова писа Още
    Добре е да пише/мисли... преди 4 часа
  • Златко писа Още
    Благодря! преди 4 часа
  • Милка Кралева писа Още
    Провалът в личния... преди 4 часа
  • Татяна Ангелова писа Още
    Истински... преди 5 часа
  • Вл. Трифонов писа Още
    Добре си се... преди 14 часа
  • Иван Вакрилов писа Още
    Мисля, че има признаци... преди 1 ден
  • Venera Dachkova писа Още
    Връщам се за втори път... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Благодаря, позадрямал... преди 1 ден
  • Format Z писа Още
    Nineteen-twenties са... преди 1 ден
  • Бахтияр писа Още
    Силно въздействащо... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    По книгата на Агата... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    По интернета има... преди 3 дни
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Първо започвам,... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Прощавайте за дългата... преди 1 седмица
  • Серкан писа Още
    горчиво, болезнено,... преди 1 седмица
  • Надя писа Още
    Беше време, когато ме... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    За евреите е писано... преди 1 седмица
  • Виргиния писа Още
    Поздравления на... преди 1 седмица
  • Дом Зелен писа Още
    Този етап в... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Уважаеми, гънките и... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    От твоите думи излиза,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук пък... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Верно е, че... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Добре е, че споменаваш... преди 2 седмици