1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2021 07 Spiegel Long Covid
Zohar Lazar / DER SPIEGEL

 

Хората в правителствения квартал на Берлин в момента се сбогуват – в едно бавно, тихо сбогуване, без изявления, без прессъобщения. Сбогуване, което вече не може да бъде спряно. И то ще има последици през следващите месеци, а може би дори години. Това е сбогуване с една илюзия.

Миналия понеделник например германският министър на здравеопазването Йенс Шпан от дясноцентристката партия Християндемократически съюз (ХДС) проведе малка онлайн среща на експерти – политици, лекари и други служители. В центъра на разговорите бяха есента, следващите стъпки в борбата с пандемията, въпросът за подновените варианти на ваксините. Както и целта, която политиците преследват от началото на годината: стадния имунитет.

С други думи, целта да се имунизират толкова много хора срещу вируса, че той да изгуби почти всякаква способност да ни застрашава. Това би било краят на пандемията, триумф над COVID-19. Такъв беше планът, надеждата. Илюзията.

На заседанието се изказаха представители на Института „Роберт Кох“ (RKI), германския център за контрол на заболяванията: Те заявиха, че за да се постигне стаден имунитет, трябва да бъдат ваксинирани 85% от хората на възраст от 12 до 59 години, както и 90% от всички хора над 60-годишна възраст. Те твърдяха, че това ще бъде възможно до септември. Това беше официалната линия, която RKI прокарваше в продължение на месеци – но напоследък имаше все повече отдръпвания от нея, включително и в понеделник.

Според репортажите от срещата няколко участници са дали ясно да се разбере, че вече не смятат тази цел за реалистична. Те смятат, че 85-те процента далеч няма да бъдат постигнати. Здравният експерт Карл Лаутербах от лявоцентристката партия на социалдемократите (SPD), който също взе участие в срещата, се съгласи с това.

„За съжаление на този етап трудно мога да си представя, че ще постигнем стаден имунитет“, казва Лаутербах и добавя, че процентът на ваксинираните вече намалява и че случаите отново се увеличават. Процентът на хората, които са били напълно ваксинирани, е 47%.

Лаутербах се отказва от илюзията. Сега и Шпан трябва да разбере, че до есента няма да има стаден имунитет. И така, какво да правим?

Един от участниците във видеоконференцията съобщава, че на срещата са били обсъждани алтернативи и последствия. „Моделите показват, че дори да достигнем ниво на ваксинация от 75% и да приемем, че 10% все още могат да се заразят въпреки пълната защита, няма да можем да се справим без ограничения на контактите“, твърди един човек.

Завръщане към ограниченията на контактите? Въпреки добре функциониращото разпространение на ваксинацията? Въпреки че има достатъчно налична ваксина за всички? Нещата не се развиват по начина, по който е трябвало да се развият.

Изгубените илюзии

Историята на германската пандемична политика е история на провалени мечти и разбити илюзии. В самото начало някои се надяваха, че нещата няма да се влошат толкова много. След това се появи вирусът. И нещата наистина станаха доста лоши.

През лятото на миналата година някои водещи германски политици се отдадоха на надеждата, че най-лошото е отминало. Но след това дойде втората вълна и тя беше по-лоша от първата.

От началото на годината, когато започна кампанията за ваксиниране, мнозина се надяваха, че нещата ще приключат до есента, че дотогава достатъчно хора ще бъдат ваксинирани или излекувани от болестта, за да е възможно връщане към нормалния живот, въпреки че студеното време отново ще принуди хората да се затворят вкъщи.

Но това няма да се случи. Процентът на ваксиниране не е достатъчно висок. Това наистина е преломен момент, също и от психологическа гледна точка.

Досега политиката по отношение на пандемиите с всичките ѝ ограничения и навлизане в ежедневието имаше своите обнадеждаващи моменти. Съществуваше предположението, че всичко ще има своя край.

Всички забрани и правила – затворените училища и детски градини, сватбите без гости, носенето на маски на открито – трябваше да продължат само докато кривата с броя на случаите отново се изравни достатъчно, а след това, когато има достатъчно ваксини и достатъчно хора са получили своите инжекции, всичко щеше да приключи. Тази надежда помогна на цяла една страна да преживее зимата.

Краят на безгрижното лято

Но недостигането на стаден имунитет означава, че нещата няма да приключат сега, а вероятно и никога. Германия трябва да се подготви за още една есен, а вероятно и зима с вируса. Вариантът „делта“ вече слага ранен край на безгрижното лято.

Многобройни лидери заявиха, че няма да има ново блокиране. „Много скоро всеки, който иска да се ваксинира, ще може да го направи“, казва губернаторът на Тюрингия Бодо Рамелов от партията „Левите“. „Би трябвало да се върнем към някаква форма на нормалност през есента – а също и да разпознаем вариантите, които се разпространяват по-агресивно.“

Това е като война, за която ръководството признава, че не може да бъде спечелена. Ще трябва да се научим да живеем с врага, по някакъв начин, и да се надяваме, че той ще се държи мирно.

Как ще изглежда това ново нормално състояние? В момента в цялата страна се извършва подготовка – на някои места се прави повече, на други по-малко.

Оливер Айсинг, директор на гимназията „Волфганг Ернст“ в град Бюдинген, в централната германска провинция Хесен, е прагматик. В началото на пандемията, когато в Германия все още се обсъждаше дали има смисъл да се мият ръцете, той изпратил един от възпитателите си до най-близкия супермаркет да купи толкова течен сапун и хартиени кърпи, колкото може да се пренесе.

През март, когато Германия жадуваше да сложи край на втората блокада, Айсинг получил предложение. Една компания от региона го попитала дали иска да тества нов UV-C пречиствател на въздуха в затворени помещения. Айсинг приел предложението начаса. „В Ханау, нашия съседен град, пречистватели на въздуха бяха инсталирани във всеки автобус“, казва той. А това, което работи за автобусите, не може да бъде лошо за класните стаи, нали?

Айсинг инсталирал първото устройство – сива кутия с размерите на 80-литров контейнер за боклук – в учителската стая.“ „Искахме да проверим колко силно бръмчи – и дали шумът пречи на преподаването.“ Не е така – учителите намират шума за поносим.

Айсинг бил развълнуван, искал да поръча още устройства, но районът Ветерау отхвърлил идеята и посочил препоръка на Германската агенция за околната среда, според която пречиствателите на въздуха са необходими само в помещения, които се проветряват трудно. „Нашата сграда има голяма фасада от прозорци“, казва Айсинг. „С това дискусията на практика приключи.“

Поради това е малко вероятно Айсинг да разполага с пречистватели на въздуха в училището тази есен. Той просто ще трябва да отваря прозорците и да проветрява стаите – дори когато навън е буря и градушка.

Германия често е добра в управлението и лоша в създаването. Такъв е бил случаят и по време на пандемията. Федералното и щатските правителства реагираха на новите събития, но така и не развиха начин на стратегическо планиране или предвиждане. Те възприеха подход на изчакване, който засегна особено тежко училищата и родителите, учителите, децата.

Понякога децата си оставаха вкъщи, понякога провеждаха хибридно обучение с онлайн уроци и полупълни училища, а класните стаи трябваше да се проветряват често. Предната седмица министърът на здравеопазването Шпан беше бесен на заседание на кабинета. „Ако бях набавял маски по същия начин, по който вие тук обсъждате вентилацията, до ден днешен нямаше да имаме такива“, каза той на колегите си. Въпреки това кабинетът реши да закупи мобилни пречистватели на въздуха на стойност 200 млн. евро (236 млн. долара) – почти година и половина след началото на пандемията.

Но в някои германски провинции училището вече започва в началото на август, като до този момент е малко вероятно устройствата да са пристигнали. Не е ясно и докъде ще стигнат тези 200 милиона евро. Хайнц-Петер Майдингер, председател на Асоциацията на германските учители, изчислява, че за пълното оборудване на около 650 000 класни стаи в Германия ще са необходими 1,5 милиарда евро. Тази цел изглежда толкова далечна, колкото и стадният имунитет.

Друга пречка пред стадния имунитет е, че той би изисквал да ваксинираме децата, което е сложна тема. Не са ваксинирани дори 2% от децата и юношите на възраст между 12 и 18 години – и то не само защото досега не е имало достатъчно ваксини.

Както често се случваше по време на пандемията, отговорните лица се колебаеха по този въпрос. Европейската агенция по лекарствата одобри ваксината на BioNTech/Pfizer за деца над 12-годишна възраст. От друга страна, Постоянната комисия по ваксинация (STIKO) препоръча ваксинацията само за деца с вече съществуващи заболявания. Междувременно министърът на здравеопазването Шпан е заявил, че децата и младежите трябва сами да решат дали да се ваксинират.

Родителите са свободни да вземат собствени решения, но дори и добронамерените родители вероятно ще се чувстват несигурни в този момент. А и досега така или иначе не е одобрена нито една ваксина за деца под 12 години. Сега натискът върху STIKO се засилва. Политици от различни партии настояват тя да промени препоръката си за деца над 12 години.

Дали училищата са изправени пред още един период на хибридно обучение или дори пред още по-голямо закриване на училища? Изглежда, че Шпан се опасява точно от това. Заедно с германския министър на образованието Аня Карличек (ХДС) той писа миналата седмица до министрите на здравеопазването и образованието на провинциите. „След лятната ваканция общата ни цел трябва да бъде овладяването на пандемията без по-нататъшно затваряне на детски градини и училища“, се казва в писмото. В него се твърди, че за тази цел е необходим „систематичен и чувствителен план за тестване на децата“. Но в писмото се твърди също, че този план липсва в отделните ландове [щати].

По време на пандемията Спан и Карличек бяха обект на много критики и този път не искат да бъдат онези, които да поемат вината, особено след като са издали предупреждение.

Умора от ваксинирането

Но пречиствателите на въздуха, плановете за тестване и ваксинирането на децата ще имат само малък ефект, ако възрастните не се ваксинират. Има достатъчно ваксини и всеки, който иска да се запише, може да го направи бързо. Но мнозина просто не искат да го направят.

Еуфорията от ваксинацията изглежда е отстъпила място на умора и въпреки всички усилия и призиви, част от населението все още не иска да се ваксинира. Основният въпрос е колко голяма ще бъде тази част от населението. И каква част от него все още може да бъде убедена или принудена да се ваксинира.

Възможно ли е задължителното ваксиниране? Досега това правило е било прилагано само в държави като Таджикистан и Туркменистан, които по принцип не са големи привърженици на правата на човека. Ватиканът също е въвел задължителна ваксинация за всички жители и служители. Но къде другаде?

Във Франция всеки, който работи в болница или старчески дом, трябва да се ваксинира до 15 септември. Гърция е въвела подобни правила. В Италия медицинският персонал, който има контакт с пациенти, трябва да се ваксинира от края на май.

Оказване на натиск

Френският президент Еманюел Макрон някога водеше кампания като икономически либерален политик, но в условията на пандемия той все повече разчита на регулации. От тази седмица всеки във Франция, който иска да присъства на публично събитие с повече от 50 участници, ще трябва да покаже „санитарен паспорт“ или доказателство за ваксинация, или че се е възстановил от вируса, или че тестът му е отрицателен. От есента французите ще трябва да плащат и за собствените си PCR тестове. От август пропускът ще е необходим и за достъп до търговските центрове, влаковете на дълги разстояния, ресторантите и кафенетата. Това не е задължителна ваксинация, но увеличава натиска – и приближава нещата до ръба на възможното в едно свободно общество.

А в Германия? Миналата седмица Ангела Меркел и Йенс Шпан отново заявиха, че не планират да въведат задължителни ваксинации за работещите в детски градини или училища, например. Но и те искат да засилят натиска.

Пандемията е мащабен експеримент за това колко солидарно може да бъде едно общество. Имаше солидарност с възрастните и болните хора, защото те трябваше да бъдат защитени повече от всички останали. Но какво да кажем за солидарността с онези, които отказват ваксините и поставят собствените си резерви над здравето на обществото? На няколко пъти през миналата седмица Шпан подсказваше как биха могли да се развият нещата. Той наистина каза, че в по-късен етап на пандемията изследванията може да престанат да бъдат безплатни за хората, които не са се ваксинирали. Заедно с други ограничения, това би могло, както във Франция, да се превърне в непряк стимул за ваксиниране на хората.

Германският министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер от Християнсоциалния съюз (ХСС), баварската сестринска партия на ХДС на Меркел, не е съгласен с това. „Не вярвам, че хората, които отказват ваксината, трябва да бъдат принуждавани в бъдеще сами да плащат за тестовете“, каза той пред DER SPIEGEL. „В такъв случай мнозина биха се въздържали от тестване. Това би довело до това, че ще загубим представа за ситуацията с инфекциите, което би било катастрофално“.

Опозицията гледа на нещата по подобен начин и вместо това призовава за повече стимули. „Нуждаем се от широкомащабна образователна и рекламна кампания за ваксиниране, в идеалния случай с участието на известни личности от сферата на изкуството, спорта и обществото като цяло“, казва Михаел Теорер, заместник-председател на парламентарната група на подкрепящите бизнеса Свободни демократи (СвДП).

Ръководителката на парламентарната група на Зелената партия Катрин Гьоринг-Екхард призовава за „атрактивни възможности за ваксинация“, които да бъдат доближени „възможно най-близо до ежедневието на хората“. Тя твърди, че все още има твърде малко реклама и недостатъчно информация за достъпните възможности за ваксинация, както и че не се прави достатъчно за развенчаване на митовете около ваксините. „Ваксинирането в пешеходната зона, пред супермаркета или пред университета не може да бъде изключение или еднократен проект“, казва тя. Но федералното правителство всъщност насърчава ваксинирането с рекламна кампания, в която участва бившата звезда от „Спасители на плажа“ Дейвид Хаселхоф.

Младите хора в момента са голям проблем, тъй като броят на заразените при тях нараства особено силно. Германските министерства на здравеопазването и образованието вече са обезпокоени от зимните семестри на университетите. В писмо двете ведомства апелират към ръководителите на Германската ректорска конференция и на Студентския съюз студентите „да бъдат информирани на местно и регионално ниво за важността и значението на ваксинациите“.

Предпочитане на ваканцията пред ваксинацията

Но проблемът не е само в това, че хората отказват ваксини, а и в това, че е сезонът на отпуските. Още през пролетта хората се притесняваха, че няма да могат да пътуват без ваксинация. Сега всеки може да го направи – което изглежда е накарало много германци да дадат приоритет на почивката си пред ваксинацията.

Броят на ваксинациите, които се поставят всеки ден, намалява от седмици, а много от назначенията не се спазват. Напоследък се обсъжда идеята за налагане на санкции в такива случаи. Засега такива няма да бъдат налагани. Вместо това въпросът е как да се постъпи с тези, които се връщат от отпуск.

Въпросът беше обсъден миналия вторник от берлинския кризисен екип COVID-19. Една от възможностите е да се изисква от всички пътници, които се връщат от почивка, да носят със себе си отрицателен тест или доказателство за ваксинация – независимо от коя държава идват и дали влизат в Германия със самолет, влак или кола.

Нещата могат да се окажат неприятни за неваксинираните, докато, обратно, ваксинацията може да предложи на пътуващите предимства. Кризисният екип обмисля съкращаване на карантинния период за ваксинирани хора, които се връщат от т.нар. региони с вирус. В момента той е 14 дни – със или без ваксинация. „Аз съм категорично против задължителното ваксиниране“, казва министърът на вътрешните работи Зеехофер, „но определено съм за обвързване на ваксинацията с последици, например когато става въпрос за правилата за влизане в страната: без карантина, без тестове за ваксинирани хора.“

Задълбочаващи се разногласия

Новата нормалност ще бъде раздвоена и ще се усеща различно от ваксинираните и от неваксинираните. Това ще задълбочи разделението – но разривът щеше да е още по-дълбок, ако нищо не се променяше за ваксинираните и всички трябваше да правят отстъпки за онези, които отказват инжекциите.

Но някои неща ще бъдат еднакви за всички: нови числа и показатели. В началото на пандемията Германия се взираше натрапчиво в абсолютните числа и в така наречената R-стойност – средния брой хора, на които заразеният с коронавирус предава инфекцията. Докато повечето хора разберат последното, стойността на заболеваемостта – броят на новите инфекции на 100 000 жители през последните седем дни – стана по-важна. Но в бъдеще може да се появи още една стойност извън заболеваемостта, която да привлече ново внимание.

Колкото повече хора са ваксинирани, толкова по-висока може да бъде стойността на заболеваемостта, без системата на здравеопазването да се срине. Миналата седмица канцлерката Меркел заяви, че в бъдеще могат да бъдат разрешени по-високи нива на заболеваемост. В Обединеното кралство заболеваемостта е доста над 300, но въпреки това нещата се отварят.

Министерството на здравеопазването не иска да стигне толкова далеч, но служителите там сега разглеждат и друга стойност: нивото на хоспитализация. По този начин от миналия вторник германските болници събират повече данни за своите пациенти с COVID-19.

Това е дълъг и труден път. Страната постепенно се учи да живее с пандемията, но се бори, отчасти защото не всички последствия са предвидими. Новата нормална ситуация се изяснява едва постепенно.

Притеснения около „дългия COVID“

Хейо Крьомер, например, ръководител на берлинската университетска болница „Шарите“, наскоро имаше среща, свързана с т. нар. „дълъг COVID“ – случаите, при които хората страдат от симптоми на болестта (като умора, задух, безсъние) дълго време след като са я прекарали.

„На среща със заместник-директорите на нашите клиники миналата седмица ми беше казано, че има изключително голямо търсене от страна на пациенти, страдащи от дълъг COVID“, казва Крьомер. Екипът му смята, че до 10 процента от заразените с коронавирус са засегнати.

„Тежестта на инфекцията и тежестта на дългия COVID изглежда не са в еднозначно съответствие, въз основа на нашите констатации“, казва Крьомер. Това означава, че пациентът може да е имал безвредно протичане на заболяването и въпреки това да страда от дългосрочни последици. Това е плашеща перспектива за обществото и Крьомер очаква, че дългият COVID ще занимава здравната система още известно време. Той очаква университетските болници да създадат централни контактни точки за него.

Какво означава това? Просто, че дори ако един ден всичко „приключи“, нещата все още няма да са приключили.

 

Източник

 

Pin It

Посетители

68

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... преди 14 часа
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... преди 17 часа
  • Женя Кънева писа Още
    Да, и аз се обърках в... преди 17 часа
  • Pendo писа Още
    Успеха на Христо... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Нямате го, спокойно.... преди 1 ден
  • grainis писа Още
    Значи хем имало... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Напълно е възможно да... преди 3 дни
  • Galia писа Още
    Много интересна... преди 3 дни
  • Декрипто писа Още
    Хората с високият... преди 2 седмици
  • Декрипто писа Още
    Оценяването дали си... преди 2 седмици
  • Гого писа Още
    Всеки читател в... преди 3 седмици
  • Гого писа Още
    Какъв научен отговор... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Минало, минало,... преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    Много интересна теза... преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    Всичко това е много... преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    1150 000 е 50% от 2300 000, а не... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Г-н Колев,

    Съвсем не... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Пендо писа:
    Би било много по...
    преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Гого писа:
    Великият историк от...
    преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    Великият историк от... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Пендо писа:
    Професор Стефанидис...
    преди 4 седмици
  • Angel писа Още
    Go to the hell with your vaccine. don't... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Професор Стефанидис... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Гого писа:
    Всичко, което...
    преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    Всичко, което... Четвъртък, 19 Август 2021