От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 04 Corona economy

 

Бурята вече започна да опустошава няколко страни, но в много други тя все още наближава. Ковчезите се трупат в Бергамо, докато в Ухан броят гробовете. Болниците в Мадрид, Париж и Техеран се борят с претоварването, а вирусът се разпространява светкавично сред населението на Ню Йорк. В Индия правителството поиска от своите 1,3 милиарда души да спазват 21-дневна карантина. Черните облаци на COVID-19 се сгъстяват над Африка и Америка.

Хората казват, че е невъзможно да се предскажат предстоящи събития, но когато се появи екзистенциална заплаха, вниманието ни по неизбежност се насочва към бъдещето. Ще се заразя ли? Ще оцелее ли майка ми? Колко време ще бъде тук вирусът? Колко хора ще умрат? Колко щети ще бъдат причинени? Ще продължа ли да работя, когато всичко свърши? Ще оцелее ли компанията ми през следващите шест седмици? Колко дълго могат да издържат децата да киснат в апартамента? Колко време ще трябва да остана вкъщи?

Това са огромни, плашещи въпроси – и те изглеждат още по-страшни, когато нямат отговори. Но животът все пак трябва да продължава. Някак си.

Когато са изправени пред невидима заплаха, просветените общества се обръщат към учени и изследователи – вирусолози и математици, епидемиолози и статистици, икономисти, психолози, социолози и терапевти. Тези хора също не могат да видят бъдещето, но познават правила, закони и модели, които биха могли поне да хвърлят малко светлина в сегашната тъмнина.

Днес правителствата по света преценяват експертни съвети и обмислят различни модели и сценарии. Изправени пред изгледите за голям брой смъртни случаи и потенциален срив на системите на здравеопазване, почти всички държави затвориха границите си и разпоредиха на цялото население да остане у дома.


Small Ad GF 1

Но постепенно на преден план започва да излиза друг въпрос, настояващ за нашето внимание: Колко време можем да продължим така? Колко дълго може да оцелее икономиката? Как можем да разрешим напрежението между общественото и икономическото здраве? От етична гледна точка е невъзможно да се балансира икономическият растеж с физическото благосъстояние. Но трябва ли да бъде съсипана една здрава икономика в търсене на идеалния отговор, предвиден от вирусолози и други медицински специалисти?

И колко дълго демокрациите могат да ограничат свободите на хората до степента, която преживяваме в момента? Германия все още не е напълно затворена, но Италия, Испания и Франция са. За какъв период от време на хората в тези страни може да се забранява да излизат?

Безпрецедентни мерки

Тук в Германия конституционните ни права са ограничени – по начин, който още никога не е прилаган в мирно време. Мерките, наложени от федералните и държавните правителства за ограничаване на контактите между хората, спряха почти напълно обществения живот, първоначално за период от две седмици. Страната продължава да работи, но на много по-ниско ниво, като икономиката, обществото и правителството се управляват откъм кухненските маси в цялата страна.

Новите правила за социален контакт се появиха в резултат на консултации с вирусолози и експерти по пандемията. Само социалното дистанциране, съветваха експертите, може да забави пандемията и да предотврати срива на системата на здравеопазването. Ужасяващите картини от Италия и Испания насочиха вниманието на всички към учените. Но изследователите си противоречат взаимно и стигат до противоречиви заключения, въпреки че гледат към един и същ набор от цифри. Освен това те имат различни гледни точки за това какво означават диаграмите. В крайна сметка науката винаги е била конфронтация с неизвестното.

Ето защо политиците в Германия и на други места се опитват в момента да постигнат един труден баланс. От едната страна са онези, които подкрепят строги мерки, позовавайки се на цифрите, предоставяни ежедневно от Института Роберт Кох (RKI) в Германия и от университета Джонс Хопкинс в САЩ. Докато увеличението на броя на инфекциите и смъртните случаи не се забави, твърдят те, ще трябва да се спазват строги мерки, включително ограничения за излизане навън, както и затваряне на училища и магазини. Няколко местни ръководители в Германия, включително Маркус Зьодер в Бавария, Винфрид Кречман в Баден-Вюртемберг и Тобиас Ханс в Заарланд, проповядват предимствата на такива строги мерки и се радват на повишаващи се оценки на обществено одобрение,.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Но има и такива, които подкрепят по-сдържан отговор. Те също гледат цифрите и подкрепят строги мерки. Но освен това те вземат предвид и допълнителни фактори, като например: Как хората са засегнати от продължителната изолация? Колко време могат да се поддържат забраните за контакт? Тази група е склонна да изчака няколко дни след прилагането на мерките, за да може да се проучи ефекта им – и едва тогава да се обмисля налагането на още по-строги разпоредби. Германската канцлерка Ангела Меркел е част от тази група, а също и нейният началник-щаб Хелге Браун. Към тях се присъединява Армин Лашет, управител на най-населения ланд в Германия, Северен Рейн-Вестфалия. През последните седмици те често се съгласяваха с хардлайнерите.

Германският министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер се определя като хардлайнер и казва, че се застъпва за строги мерки. Той твърди, че възгледите му са определяни преди всичко от научните и медицински данни. Преди две седмици той покани Лотар Вийлер, президент на Института Роберт Кох – водещата германска агенция, отговаряща за борбата срещу болестите – заедно с Кристиан Дростен, вирусолог от берлинската университетска болница Charité, на обяд в министерството. Част от разговора е била свързана с въпроса дали би било разумно да се затворят вътрешноевропейските граници. Един от експертите предположил, че вместо да се използват полицаи за патрулиране на границата, би било по-продуктивно те да доставят хранителни продукти на възрастните и други застрашени хора, за да помогнат при защитата на онези, които са най-застрашени.

Но Зеехофер въпреки това реши да затвори границите. Мнението му е, че като политик той не може да разчита напълно на науката, защото изследователите също имат различни мнения. Той казва, че това е станало ясно по време на онази част от разговора, в която се е дискутирало дали училищата трябва да бъдат затворени. По време на обяда в МВР Дростен се противопоставил на тази мярка, защото това би означавало, че много лекари и медицински сестри ще бъдат принудени да се грижат за собствените си деца, вместо да ходят на работа, а това би било по-лошо, отколкото да оставяме училищата отворени. Но когато на следващата вечер Дростен взел участие в среща между канцлерката и управителите на ландове, той вече е променил решението си. Новите данни са го убедили, че закриването на училището всъщност е разумно.

Зеехофер очертава три допълнителни критерия, които ръководят решенията му. Първо, правният кодекс. В законите, свързани с анти-епидемичните мерки, кодексът подчертава необходимостта от превенция, идентификация и забавяне на разпространението. А това, казва Зеехофер, е от първостепенно значение за него. Вторият критерий е политическият опит, събран от хората, които са прекарали много години на публични длъжности. Зеехофер е прекарал вече много кризи – замърсени кръвни банки, птичи грип, свински грип, както и широко разпространената продажба на развалено месо. Всяка криза е различна, казва той, но все пак има някои общи изводи, които могат да се приложат: строгите мерки, според него, са най-добри, поради което той е разпоредил на здравния отдел на министерството си още на 10 февруари да следи внимателно разпространението на коронавируса.

Трето, като основа за вземане на решения, Зеехофер определя личния си житейски опит. „Знам колко невероятно безсилен можете да се почувствате след вирусна инфекция“, казва той. През 2002 г. той почти умря в резултат на грипни усложнения и в продължение на почти година след това страдаше от сърдечно възпаление. „[При тези предпоставки] надявам се ще разберете, че спасяването на човешки животи е най-големият ми приоритет“, казва той.

Потискане или сдържане

И все пак цифрите и научните сценарии си остават най-важният ориентир за политиците. За Зеехофер меродавно е проучването на Лондонския имперски колеж относно стратегиите за интервенция за борба с коронавируса. Той идентифицира два възможни пътя за справяне с пандемиите. При „потискането“ акцентът се поставя върху опитите да се предотврати по-нататъшното разпространение на вируса – по същество усилието да го оставим да „гладува“ до смърт. Другата възможна стратегия – „смекчаването“ – се фокусира върху забавяне на разпространението, така че системите за здравеопазване да разполагат с достатъчно време за подготовка. „Аз съм решаващ привърженик на потискането, дори ако този път е значително по-скъп“, казва Зеехофер. „Но той спасява най-много животи.“

Наскоро той е поръчал поверително проучване на вътрешното министерство, озаглавено „Как можем да поставим COVID-19 под контрол“. Чрез него се прави опит да се определи в кой момент здравната криза може да се превърне в системна криза за държавата. Няколко учени са помогнали за разработването на редица различни сценарии.

Най-лошият сценарий е следният: държавата прави само малко, което бързо води до ситуация, при която 70 процента от населението е заразено и повече от 80 процента от критично важните пациенти трябва да бъдат отхвърлени от претоварените болници. Над един милион души умират в Германия. Друг сценарий предвижда стриктното предотвратяване на нови инфекции, като се използват обширни тестове и строга изолация на заразените.

Според този втори сценарий броят на тестовете трябва да бъде увеличен през следващите седмици, а за постигането на тази цел трябва да бъдат създадени мобилни тестови сайтове. „За да се гарантира, че тестването става по-бързо и по-ефективно“, се казва в проучването, „използването на големи масиви от данни и проследяване на местоположението [на заразените] е неизбежно в дългосрочен план.“

Ако се следва този модел, предвиждането е, че в Германия биха се заразили около един милион души и ще умрат около 12 000 – оптимистичен сценарий, имайки предвид настоящата ситуация. Това ще изисква спазването на строги мерки в продължение на два месеца. Но тъй като в такъв случай само малка част от населението би била имунизиран срещу вируса, „трябва да се поддържа изключителна бдителност“, посочва проучването. Зеехофер вижда изследването като потвърждение на подхода си. Той е против „балансираните мерки“.

Все пак германското правителство непрекъснато оценява колко дълго ще продължи кризата. Ще бъде ли достатъчно да се оставят по-строгите мерки до Великден, а след това да започне постепенно облекчаване? „В един момент ще дойде време да се премине към защитна изолация“, казва началник-щабът на канцлерството Хелге Браун, който освен това координира действията на правителството във връзка с кризата. Когато това се случи, смята той, по-младата и здрава част от населението ще може да възобнови нещо, приближаващо се към нормалност. Само възрастните хора и тези с предишни усложнения ще трябва да продължат да живеят със значителни ограничения. Браун описва голяма промяна в стратегията. „Балансирането“, което Зеехофер отхвърля, ще стане реалност.

Притеснения относно поверителността на данните

Много политици в Берлин биха искали да бъдат разглеждани като хора, които са разпознали опасността още в началото. Но всъщност коронавирусът се разглеждаше твърде дълго време като далечна криза, с която Китай някак ще се справи. От януари и февруари изминаха много седмици, които бяха пропилени на много места, тъй като беше предприет подход на изчакване. В Германия тази фаза продължи чак до март, когато правителството въведе граничен контрол (на 16 март). Федералната полицейска служба беше предложила такава мярка още на 22 февруари, три седмици преди окончателното ѝ прилагане.

От тогава насам броят на въздушните пасажери е спаднал с 80 до 90 процента. Полетите навън са намалели със сходни пропорции. „Прекъснахме пътуванията“, казва един федерален служител. Това се отнася и за незаконните влизания, като полицията в понеделник е отброила само 10 такива. Предстоят и по-строги мерки: Скоро всички немски гранични пунктове ще бъдат наблюдавани. Същото важи и за полетите от един все по-дълъг списък от държави.

Единствено ясното в момента е, че разпространението на вируса трябва да се забави до степен германските болници да могат да се справят с броя на хората с тежки симптоми. Вийлер препоръча да се удвои броят на леглата за интензивно лечение в страната от сегашното ниво от 28 000 до поне 56 000 – мярка, която беше включена в плана за спешни ситуации, изработен между федералното правителство и 16-те ланда.

Ще бъде трудно да се определи дали ограниченията на свободата на движение имат ефект. По-лесно ще бъде да се провери дали те се спазват. За да направи това, RKI използва анонимните данни на 46 милиона клиенти на Deutsche Telekom.

Министърът на здравеопазването Шпан би искал да последва примера на Южна Корея и да отиде още по-далеч. В ревизирания Закон за защита от инфекции, който беше приет в германския парламент, той искаше да се включи пасаж, позволяващ събирането на данни за движенията на хора с доказани коронавирусни инфекции – без анонимност. Това би улеснило здравните служители да идентифицират възможните хора за контакт и да издават по-прецизни предупреждения за риска от инфекция. Но пасажът беше отхвърлен поради опасения относно защитата на данните. Шпан съжалява за решението, тъй като според него подобни данни биха улеснили организирането на отмяна на карантинните мерки, както показа примерът с Южна Корея.

Етични съображения

Всъщност Шпан преглежда ситуациите по целия свят в опит да определи най-добрите практики. Поуката от Италия според него, е, че политиците трябва да ускорят усилията си, за да осигурят капацитет за лечение и достатъчно дихателни апарати. Опитът на Китай показва, че разпространението на вируса може да бъде спряно чрез изолиране на големите градски райони, но също и че тази форма на домашен арест идва на висока цена, включително страхови неврози, изолация, депресия и домашно насилие.

Политиците постоянно претеглят тези проблеми един срещу друг. Има абстрактни данни, но има и реалности от ежедневието, които не могат да бъдат прецизно представени чрез статистиката. Как да се балансира степента на заразяване срещу конституционните права? Броят на случаите срещу политическите ценности? Новата заплаха срещу изпитаните демократични традиции?

Шпан постоянно обмисля подобни въпроси. Миналата седмица той дори се е обадил на Питър Даброк, ръководител на германския съвет по етика, за да го попита за мнението му относно настоящите възможности. Отговорът на Даброк, озаглавен „Солидарност и отговорност по време на корона-кризата“, е пристигнал на бюрото на Шпан няколко дни по-късно. В него експерти от Съвета по етика говорят за „основен етичен конфликт“, в който необходимостта да се защити здравната система от колапс се противопоставя срещу необходимостта от ограничаване на последствията от реакцията върху обществото като цяло. Те представляват, според специфичната терминология, „конкуриращи се морални ценности“.

Съветът е обрисувал в строги тонове последствията от продължително неограничено блокиране. В документа се твърди, че дълбокото замразяване на обществения живот може да доведе до „системни рискове“ за почти всички части на обществото, от науката и образованието до културата и спорта. В частност, страничните ефекти на мерките биха могли да застрашат здравето и дори живота на хората от определени рискови групи.

Тези групи включват предимно хора, чието лечение трябва да бъде прекъснато поради увеличения фокус върху пациентите с Ковид-19. Това са хора, които разчитат до голяма степен на услугите за социални грижи или на съоръжения за инвалиди, а също и такива, които живеят в специални домове. Това се отнася и за хората, застрашени от социална изолация, както и жени и деца, изложени на риск от домашно насилие. Съветът по етика също е обезпокоен от „широката загуба на просперитет“ и „срив на системата на пазарна икономика“.

Съветът препоръчва на политиците непрекъснато да следят дали мерките са необходими и дали са подходящи – и кога могат да бъдат приключени. „Задължително е да се обясни на обществеността как и при какви условия ще протече пренагласата към нормално състояние“.

В самостоятелно изявление Съветът по етика предупреди да не се оставя решението за бъдещи стъпки изцяло на вирусолози и епидемиолози. „Въпросите, които трябва да бъдат изяснени сега, засягат цялото общество. Те не могат да бъдат оставени в ръцете на отделни хора или институции“, се казва в съобщението. „В частност, болезнените решения“ трябва да се вземат от избраните обществени представители. „Коронавирусната криза е часът на демократично легитимирано вземане на решения“.

В момента нещата се вършат стъпка по стъпка, на всички нива на вземане на решения. Световната здравна организация (СЗО) се опитва да наблюдава глобалната ситуация, докато германското правителство и неговите институции търсят национални отговори. Местните служители също правят всичко възможно в борбата срещу пандемията. Във федералната система на Германия те носят значителна отговорност.

Великден като евентуална повратна точка

В момента Великден се очертава като евентуална повратна точка. Всички училища и детски центрове в страната ще останат затворени поне дотогава. Мануела Швезиг, управителка на ланда Мекленбург-Померания, също гледа с надежда към Великден. Тя казва, че „всички се надяваме, че ще можем да разхлабим мерките стъпка по стъпка, но не мога да обещавам толкова много. В момента никой не може.“ Възможно ли е да се политизира надеждата? Да, казва Швезиг, защото „можеш да се бориш и да упорстваш само ако имаш надежда“.

Бавария от своя страна се възползва изцяло от пълномощията, които ѝ предоставя федералната система на Германия и се опира на експертните познания на собствената си администрация. Ландът бе засегнат от пандемията рано. Управителят Маркус Зьодер и неговият кабинет трябваше да решават как да се действа със случаите на зараза още през януари. Оттогава той се представя като човек на действието и често подчертава, че математиката е била основен фокус на образованието му. Всеки път, когато се обмислят нови мерки – закриване на училища, обявяване на извънредни ситуации, ограничения на свободното движение, Бавария винаги е първият германски ланд, който ги приема. Оправдавайки стъпките си, Зьодер последователно посочва препоръките, издадени от Института Роберт Кох, който в тези дни се превърна в нещо като „правителство в сянка“ на Германия.

Но управителите на ландове не действат сами. Държавните и федералните лидери постоянно участват в конферентни разговори за ситуацията. Управителят на Тюрингия Бодо Рамелов, който тези дни работи от вилата си, заяви, че миналата неделя е участвал в осем конферентни разговора, двама с членове на държавния си кабинет и един с канцлерството в Берлин. Той следва и съветите на болничния хигиенист Клаус-Дитер Застроу. Но, казва Рамелов, не всяка препоръка на експерти е осъществима. Застров например е препоръчал на всички хора да носят маски. Това обаче е нещо невъзможно, казва управителят на Тюрингия. „Няма достатъчно маски дори за болничния персонал.“

Прегледът на ежедневния доклад за ситуацията от кризисния екип на Тюрингия илюстрира дилемите. В един от дните докладът отбелязва, че първа помощ и спешната медицинска помощ се намират само на дни от колапса. Липсва защитна екипировка, добавя се там. В една от общините ситуацията е особено тежка.

Но Рамелов имаше малко късмет в тази злощастна ситуация. В средата на миналата седмица на летището в Ерфурт пристигнаха 100 тона маски от Русия. Имало е известни затруднения с митниците, защото по маските е липсвала маркировката „СЕ“, която ЕС изисква за определени продукти. И така, Рамелов лично се отбил в офиса на митницата и товарът най-накрая бил освободен. Целият свят изглежда импровизира в наши дни.

„Ние сме в началото“

Това е вярно и в Баден-Вюртемберг, където Стефан Брокман, ръководителят на здравната служба на ланда, в момента е нещо като главен епидемиолог в Щутгарт. Брокман казва, че в Баден-Вюртемберг към средата на март е имало над 8000 заразени и 76 смъртни случая. „Все още сме в самото начало на вълната“, казва той.

Най-рано през този уикенд ще видим дали мерките на федералното правителство са били успешни, казва той. „Ако сме успели да сплескаме кривата на инфекцията чрез изолация, това би било частичен успех.“ Той казва, че държавните служители ще трябва да продължат да коригират мерките си въз основа на данните. И добавя, че трябва да има контролирано покачване, а след това и спад на инфекциите, за да се имунизира населението и да се сплеска кривата. Самият той нямал впечатление, че политиците са схванали това. Според него е налице грешна представа, че е възможно  просто да се „проседи“ вируса като някаква преминаваща буря.

Светът се насочва към неизследвана територия, а видимостта е лоша. Мнозина вече се отказаха от надеждата, че след вируса Германия ще изглежда по същия начин, както и преди. Пандемиите са безпощадни в излагането на слабости, които често са дремели и са оставали незабелязани в нормалното ежедневие. Коронавирусът отприщи една перфектна буря, защото реакцията срещу епидемията също създава криза.

Светът изпадна в принудителен покой и образите, които този покой рисува, са ужас за света на бизнеса – както за големите, така и за малките компании. Буквално за броени дни авиокомпаниите и веригите от хотели и ресторанти започнаха да се борят за самото си оцеляване. Световната туристическа организация предупреди тази седмица, че само в тази индустрия могат да бъдат застрашени 75 милиона работни места. Автомобилните фабрики са в бездействие, в текстилната индустрия са се разпаднали веригите за доставки, засегнати са също таксиметровите шофьори, както и сервитьорите, фризьорите и собствениците на малки магазинчета. Скоро цели икономики ще имат далеч по-високи дълг, отколкото когато и да било. Кой ще успява да реагира на всичко, което се случва в тази буря? И как?

Дори и в най-добрите времена Филип Щайнберг има едно от най-трудните работни места в германското министерство на икономиката. Той има задачата да прогнозира бъдещето. Главният икономист на министерството е отговорен за прогнозирането на растежа на брутния вътрешен продукт на Германия. Той получава помощ от някои от най-способните икономисти в страната, които му предоставят данни и анализи, събрани в Германския съвет на икономическите експерти.

Преди взрива на коронавируса, той е подготвял следващата си прогноза за април – и цифрите всъщност изглеждали истински добре. Щайнберг очаквал лек подем на икономиката. Но сега експертите вече не говорят под формата на цифри. В момента икономическото ни бъдеще се описва под формата на три букви – V, U и L – всяка от които представлява различен сценарий.

Буквите се отнасят до формата на кривите в координатна система, представяща математическата картина на икономическото развитие. Евентуалното „L“ означава катастрофа: рязко падане и дълга, разтеглена депресия. „U“ също означава лоши перспективи. Обратът в долния край на буквата може да се преведе като дълго, болезнено преобръщане на тенденцията, преди икономиката да започне да се повдига отново.

Възможно е да се случи и най-добрият сценарий – „V“. Това означава рязък спад, последван от незабавен подем. Членовете на Съвета на икономическите експерти са информирали Щайнберг, че смятат това за най-вероятния сценарий. Но увереността в тази теория не е универсална. Всъщност изглежда, че в момента важи правилото от стария виц: Задайте въпрос на трима икономисти и ще получите четири отговора.

Икономиката може да се свие с 5 до 20 процента

В момента оценките се колебаят още по-лудешки от обичайното. Съветът на икономическите експерти, който официално съветва правителството, прогнозира 5-процентен отрицателен растеж на БВП. Междувременно Килският институт за световна икономика (IfW) оценява отрицателния ръст на 9 процента. Институтът Ifo в Мюнхен предупреждава, че БВП може да се срине с цели 20 процента. Това би било равносилно на икономически срив, съпоставим с кризите, които Източна и Централна Европа преживяха след разпадането на Съветския съюз.

Ifo изчислява, че спирането на промишлеността, търговията и услугите ще струва от 40 до 50 милиарда евро за всяка седмица, през която продължава. Ще се повишат ли тези разходи допълнително, ако кризата продължи? Или в един момент те ще пробият експоненциално през тавана, също като броя на коронавирусните инфекции? И възможно ли е икономиката да достигне преломна точка, при която да стане толкова парализирана, че вече да не бъде възможно да се задвижи отново? Какво означава фактът, че главните купувачи от 5000 европейски компании обявяват (както го направиха при последното месечно проучване), че ги очаква най-големият икономически крах в историята на индекса?

Щайнберг и персоналът му се представят и с други теории, включително една, която може да се определи като „свикване“. Това означава компаниите да се научат да живеят със затварянето. Автомобилните компании биха могли да организират производство по начини, които да държат работниците на достатъчно разстояние едни от други. Веригите за доставки също могат да бъдат организирани, въпреки всички препятствия. Но кой ли вярва във всичко това?

Всичко отвъд април би било изключително сериозно

В икономическото министерство в момента слушат само с едно ухо към какофонията на експертите. Програмите за спешна помощ и заеми си остават необходими, дори и когато не е никак ясно дали икономиката ще се свие с 5 или 15 процента. Но наистина ли това означава, че правителството взема решения на тъмно? „Не на тъмно“, казва министърът на икономиката Алтмайер. „Канцлерката би казала: Трябва да вземем отворено решение.“

Длъжностни лица в министерството предполагат, че икономиката ще оцелее до известна степен, ако мерките бъдат облекчени отново в края на април. Всичко, което надхвърля април, би било изключително тежко. Най-важното е, че спадът би бил неизчислим, тъй като моделите на икономистите не са проектирани за толкова продължителни сценарии. „Би трябвало да знаем докъде се е разпространил вирусът сред населението“, казва Алтмайер. „Освен това би трябвало да имаме конкретна регионална информация, за да може след това целенасочено да премахне първоначалните ограничения.“

Служителите от финансовото министерство вече са оценили всичко, което са успели да открият относно икономиката на затваряне, т.е. неочаквано катастрофално събитие, което води дотам, че части от икономиката временно трябва да бъдат спрени. Ако кризата продължи по-дълго от няколко седмици, резултатите са много отрезвяващи. Ако по-големите части от икономиката бъдат спрени за два или три месеца, много компании вече няма да могат да се справят със загубите. В този момент правителството ще трябва да изплати част от оперативните разходи, за да спаси възможно най-много предприятия от фалит. В противен случай не би било възможно икономиката да се стартира отново, когато пандемията приключи.

Министърът на финансите Олаф Шолц и неговият персонал са изчислили, че ако спирането доведе до 20-процентен спад на германската икономическа продукция за три месеца, БВП ще спадне с около 5 процента за годината. Ако правителството компенсира две трети от тази сума, ще се получи цена от 125 милиарда евро. За да се отдаде дължимото на предпазливостта, в специалния бюджет, който Шолц представи, се изхожда от предпоставката, че БВП ще се свие с 6 процента. Това ще увеличи разходите за спасителна помощ до 156 милиарда евро.

Всичко това може да звучи като огромна сума пари, но всъщност тя е управляема за голяма икономика като тази на Германия. По време на финансовата криза през 2009 г. германското правителство изразходва повече от 200 милиарда евро, за да смекчи удара от глобалната рецесия. Националният дълг по това време се увеличи драстично от 65 до 82 процента от БВП. Това беше огромно бреме, но в крайна сметка то се оказа поносимо. Седем години по-късно германското правителство вече беше изплатило дълга.

Дали и този път ще може да се успее, зависи от редица въпроси, на които в момента никой няма надеждни отговори. Дали щетите, причинени от коронавируса, са по-големи от предполагаемите, защото пандемията е прекъснала повече доставки и транспорт, отколкото се смяташе досега? Ще трябва ли да се повтори, може би дори няколко пъти, икономическото стопиране, чието предназначение е да предотврати пренасищането на болниците? И какво се случва, ако преустановяването на производството доведе до финансова и банкова криза, която избутва в икономическа бездна страни от еврозоната като Италия и Испания? Ще трябва ли тогава Германия да носи цялата отговорност за паричния съюз?

Човекът, който трябва да има отговори на въпроси като тези, живее в берлинския квартал Пренцлауер Берг. Ранна вечер е и за първи път Волфганг Шмид не е останал в кабинета си до полунощ. Вместо това той прекарва няколко часа със семейството си. Модният, добре разположен квартал, който обикновено кипи от живот, е също толкова мъртъв, колкото и останалата част от страната. Бизнесите са затворени, а улиците – празни.

„Кризата ще промени страната“

Шмид е държавен секретар във финансовото министерство и от години е най-близкият довереник на Олаф Шолц. Той се надява, че страната скоро ще може да започне отново да се движи, но не е сигурен. Има само едно, в което е сигурен: „Тази криза ще промени страната“. Като дясна ръка на Шолц, през последните години, Шмид е преживял множество различни кризи, както и стъпките, предприети за решаването им. Той е бил там по време на финансовата криза през 2009 г., когато Шолц (по онова време също финансов министър) внезапно е трябвало да поеме отговорност за стотици хиляди работници, чрез държавна субсидия, която поема разходите за труда на работниците, така че работодателите им не ги уволняват. А също и по време на бежанската криза през 2015 г., когато Шолц, тогава кмет на независимия град Хамбург, е представял интересите на ландовете, управлявани от лидери от неговата Социалдемократическа партия.

Сега Шмид е един от висшите служители в министерството на Шолц, а също и един от най-важните правителствени кризисни мениджъри. Той ръководи работата по разпределянето на милиардите евро държавна помощ, която шефът му обяви по-рано тази седмица. Освен това той поддържа тесен контакт с шефа на канцлерския персонал Хелге Браун, който координира кризисната програма на канцлерката Ангела Меркел заедно с останалите държавни лидери.

Шмид вече е преживявал немалко стресови фази в управлението, но коронавирусът представлява едно изцяло ново измерение на думата „криза“. Той казва, че има „безброй пожари“, които трябва да бъдат потушени, защото „са засегнати много индустрии едновременно“. На всичкото отгоре, според него Берлин „винаги трябва да мисли за Европа“ като цяло. Шмид отхвърля обвиненията, че правителството е подценило вируса. Той казва, че истинският проблем е друг. „Пандемията се развива експоненциално, но всички мислим в линейни измерения.“

Германското правителство е започнало подготовката на първия си спасителен пакет за бизнеса в началото на март. За да компенсират възможните загуби, свързани с коронавируса, на засегнатите компании е бил осигурен по-лесен достъп до програмата на правителството за осигуряване на краткосрочна заетост, а освен това те могат да кандидатстват за широкомащабна помощ по вземане на заеми. Ставало е дума за много голям пакет, но само няколко дни по-късно е станало ясно, че набързо съставените мерки за помощ са в най-добрия случай „начало“.

Тогава Шмид е поканил в министерството група изтъкнати икономисти, за да обсъдят бързо ескалиращата криза, сред тях Клеменс Фюст, Габриел Фелбермайер и Марсел Фратчер. Групата бързо е стигнала до заключението, че мерките, предприети от правителството, са стъпка в правилната посока, но те не отиват достатъчно далеч. Планираната подкрепа за ликвидност също може „да се окаже недостатъчна“, заявява се в документ, публикуван от професорите. Те пишат, че мерките ще трябва да бъдат допълнени чрез намаляване на данъците и в краен случай – чрез спасителен фонд за компаниите. Малко след това канцлерката Меркел и 16-те управители на ландовете в Германия са взели решението да поставят страната в положение на карантина. На този етап, на експертите в министерството на Шмид е станало ясно, че правителството ще трябва отново да увеличи размерите на спасителния си пакет и че той трябва да бъде много по-голям. Сега ве е взето решението, че малките фирми и хората на свободни професии ще трябва да получават директни субсидии, а не само заеми.

Правителството създава и фонд, който ще му позволи да изкупува акции в компании, засегнати от коронавируса, така че те да не фалират. Освен това е разчистен пътя на хората с частична заетост и на свободна практика да получат обезщетения за социална помощ, без основен преглед на активите им. По същество с едно единично постановление, германското правителство въведе [тъй много дискутирания през последните години] безусловен основен доход, поне за момента.

Пакет за спасяване в размер на 1,8 билиона евро

Действията на правителството са ръководени и от едно допълнително разбиране: За да бъде в състояние да успокои хората и финансовите пазари, програмата трябва да има необходимото въздействие. „По време на кризата с еврото ние преживяхме какво се получава, когато правителството непрекъснато работи в модус на догонване“, казва Шмид. Сега федералното правителство е договорило пакет, състоящ се от заеми и гаранции на обща стойност до 1,8 билиона евро.

В историята на Германия никога не е имало подобна програма. По същество държавата е прехвърлила цялата икономика в интензивното отделение. В хиляди фирми част от заплатите вече ще се изплаща от правителството. Индустрии като туризма и авиацията ще се държат в плаващо състояние с помощта на публични заеми. А във фирмите, които са най-силно засегнати, сега правителството има възможност да изкупува дялове, за да ги предпази от фалит. Въпросът е дали тези мерки стигат достатъчно далеч и за колко време ще може да издържи икономиката – а също и правителството. Седмици? Месеци?

Програмата за подпомагане на Шолц ще определи как страната ще гледа назад към времената на кризата. Дала ли е държавата добър, справедлив и щедър отговор? Добре инвестирани ли са били тези 1,8 билиона или са били изхвърлени през прозореца? Успели ли са малките фирми наистина да се възползват от спасителната помощ? Макроикономистите представят кризата и противодействието срещу нея под формата на диаграми и модели. Става дума за билиони евро – невъобразимо голяма сума пари. Но дали всички изчисления и модели ще успеят да предотвратят това, което инак със сигурност би се превърнало в много осезаема екзистенциална криза за милиони хора?

Юлиан Мюлер е един от хората, които някой ден ще могат да кажат дали програмата е проработила или не. Мюлер, изпълнителен директор на [малката фирма] eBuch Cooperative, казва, че неговата компания няма да може да преживее стопирането, ако то би продължило повече от „четири до шест седмици“. Той звучи така, сякаш и сам не може да повярва в това. Но паричните му резерви се изчерпват с всеки изминал ден. От миналата седмица насам, казва той, недостигът му е достигнал цифри в размерите на няколко милиона.

Базираната в Хайделберг компания на Мюлер има 25 служители. Той снабдява 800 независими продавачи на книги в цяла Германия. Има и двама партньори, които освен това държат по няколко книжарници. Самият Мюлер е книжен червей. Откакто е стартирал компанията преди 20 години, тя е нараствала много плавно и спокойно. „Преди три седмици дори не можах да си представя, че някога ще трябва да се борим, за да поддържаме компанията над водата“, казва Мюлер. Напротив: за 20-тата си годишнина eBuch е планирал парти с 800 гости, което е трябвало да се проведе по време на годишната среща през май.

За първи път компанията е била ударена тежко в началото на март, с отмяната на Лайпцигския книжен панаир – много голямо събитие за издателите и продавачи на книги в Германия. Вече е бил резервиран щанд, били са отпечатани брошури и сключен договор за изграждане на щанда по време на събитието. Отмяната на панаира беше разбира се болезнен удар за цялата книжна индустрия, но в този момент нещата все още не са изглеждали като пълна катастрофа. Но след това, когато правителството реши да затвори повечето магазини, ситуацията се влошила драстично. Малко по-късно всичко това беше последвано от молбата на канцлерката всички да стоят вкъщи колкото е възможно повече.

От тази черна сряда насам, стотиците книжарници, които кооперативът снабдява, са изгубили 95% от приходите си. В централния склад на eBuch в Бад Херсфелд вече са се натрупали 1,5 милиона книги, включително и нови пролетни издания. Започва верижна реакция: Книжарниците, чиито приходи са се понижили, молят eBuch за отлагане на плащанията. Мюлер казва, че компанията му се опитва да помогне където може, но и самият той има да плаща сметки на издателите, за книги и стоки, продавани в навечерието на Коледа.

Той се опитва да договори собствени отсрочки за плащане. А междувременно кризата за продавачите на книги се е превърнала и в такава на авторите. Мнозина печелят прилична част от прехраната си от четения, които правят в книжарници, театри и други заведения. А всичко това е изчезнало за броени дни.

Компанията на Мюлер е провела първата кризисна среща с основния си екип преди две седмици. „Ситуацията беше сюрреалистична“, казва той. Буквално за една нощ напълно здравата компания внезапно трябваше да урежда молби за краткосрочна работна помощ за служителите си, плюс правителствени облекчения за самата фирма. Изведнъж всички се оказаха под властта на непредвидими екзистенциални притеснения, над които никой няма контрол. Това беше „масов шок“ за всички, казва Мюлер.

Засега Мюлер и съоснователите му са взели ипотеки върху частни недвижими имоти и са се втурнали да направят годишния си финансов отчет, за да могат да кандидатстват за спешните заеми, предоставени от държавната инвестиционна банка KfW. Те кандидатстват и за финансова помощ по спешната програма на правителството.

„Напълно лудешка година“

Но след това, когато говорил с банката и разгледал молбите за кредит, Мюлер узнал какви са условията по заемите на KfW: 2 процента лихва за 5-годишен срок. „Това е виц“, казва той. „Дори и в добри финансови години, това щеше да подкопае дълбоко сърцевината на нашия бизнес.“ А това е още по-вярно за една „напълно лудешка година“ като сегашната, от която „се очаква да бъде фиаско, огромна загуба“. Той добавя: „Колкото по-дълго трае задължителното затваряне, толкова по-ребром всички собственици на бизнеси ще трябва да си зададат въпроса колко висока цена са готови да плащат, за да оцелеят – и в какъв момент просто ще се предадат.“

Наемът трябва да се плаща на първи април. Той казва, че в началото на месеца е регистрирал повечето си хора за краткосрочна работа, включително и служители, които са били с него от самото начало. Мюлер казва, че чувства „загрижеността и страха им“, но също и желанието им да направят всичко възможно, за да помогнат за спасяването на компанията, въпреки че ще изгубят една трета от заплатите си. Той казва, че все още е „пълен с енергия“. Единствената му надежда е, че това „състояние на напрежение без възможност да се разбере каквото и да е“ ще приключи скоро, за да може компанията му да започне работата по възстановяването.

А дотогава той, както и целият останал свят, ще обикаля из неизследвана територия.

Източник

 

Pin It

Прочетете още...