От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 02 Karrenbauer

 

Германия отново е в затруднения. Демокрацията ѝ е подложена на изпитание. Двете големи традиционни партии, отдясно и отляво, се смаляват бързо. Ангела Меркел, мощната канцлерка от 14 години, изглежда безсилна.

Ето защо, когато избраната за нейна наследница Анегрет Крамп-Каренбауер обяви в понеделник, че ще отстъпи от поста [шеф на партията], това беше поражение и на г-жа Меркел. А може би и за страната, и за цяла Европа.

Съобщението от понеделник засили дълбокото чувство за болнавост и политическа парализа в Германия, и то в момент, когато съседните страни нетърпеливо очакват Берлин да поеме лидерството в пост-брекзитова Европа.

Изправена в момента пред трудна борба за политическа приемственост, страната се бори с неудобното чувство за déjà-vu, тъй като нарастващата сила на крайната десница напомня за възхода на нацистите през миналия век.

„Отчаяно се нуждаем от визия, нуждаем се от голяма стратегия, имаме нужда от лидерство“, заяви Андреа Рьомеле, професорка по политика в берлинската Школа за управление „Херти“. „Но Германия ще бъде заета със себе си през следващата година – ще бъде вторачена в пъпа си.“


Small Ad GF 1

„Опасно е“, добави тя.

Но това, което беше поражение за г-жа Меркел и г-жа Крамп-Каренбауер, изглежда като триумф на крайната десница.

Миналата сряда една от местните секции на техния Християндемократически съюз гласува заедно с крайно дясната Алтернатива за Германия при избора на управител на щата Тюрингия, с което наруши политиката за несъгласие с крайната десница.

Гласуването беше поражение за г-жа Крамп-Каренбауер, националната лидерка на Християндемократите, и изложи на показ липсата ѝ на авторитет в собствената десноцентристка партия. Това сложи началото на пет дни политически сътресения, които завършиха в понеделник с изненадващото известие, че тя ще се оттегли от поста шеф на партията и кандидатка за поста на г-жа Меркел като канцлер.

Освен това кризата разкрива пълзящото влияние на Алтернатива за Германия, известна с инициалите АзГ, върху избора на политическа посока в страната.

Един от начините да се схваща всичко това, според г-жа Рьомеле, е следният: „Алтернатива за Германия свали лидера на християндемократите.“

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Г-жа Крамп-Каренбауер призна в понеделник приблизително същото.

„Всяка форма на сближаване с АзГ отслабва ХДС“, каза г-жа Крамп-Каренбауер на пресконференция, в която обяви решението си.

„В момента чувстваме силни центробежни сили в обществото и в нашата партия“, предупреди тя. „Трябва да сме силни, по-силни, отколкото сме днес.“

Докато събитията се развиваха през последните дни, това чувство за неотложност се споделяше от много германци, които организираха протести в големи градове в цялата страна, на които демонстрантите скандираха антифашистки лозунги. Заглавията на вестниците говореха за „преврат“, коментаторите предупреждаваха срещу „пакт с фашизма“, а един бивш министър на вътрешните работи говореше сериозно за „полъха на Ваймар“, надвиснал над републиката.

Ваймарската република [1919–1933], първият кратък опит на Германия в демокрацията, преди да бъде премахната от нацистите, е популярна ориентировъчна точка в сегашна Германия.

Процъфтяваща, мощна и уважавана, днешна Германия не е онази от 1920-те, но някои паралели са забележителни. Тогава, както и сега, демокрацията е попаднала под атаката на крайно десен терор и политически убийства; миналогодишната атака срещу една синагога в Хале, както и убийството на регионалния политик Валтер Любке от десен екстремист, носят мрачни отзвуци от събитията отпреди век.

Вотът в Тюрингия имаше своя собствена историческа аналогия: именно там, в последните дни на Ваймарската република преди повече от 90 години, нацистите за първи път печелят властта на местно ниво, преди да я спечелят на национално.

И те го правят с помощта на тогавашните консервативни партии.

Ето защо решението на 57-годишната г-жа Крамп-Каренбауер да се оттегли от поста, повдига неудобни въпроси относно посоката, която християндемократите ще поемат, след като 65-годишната г-жа Меркел напусне властта през следващата година.

Засега партията е сериозно разделена между по-консервативните си членове, които искат да обединят силите си с крайната десница, и онези като г-жа Крамп-Каренбауер, които искат да теглят гранична бразда пред идеята за всякакво подобно сътрудничество.

На местно ниво има засилен натиск върху християндемократическите лидери да сътрудничат с АзГ. Който не прави това, твърди АзГ, игнорира волята на хората.

Алтернатива за Германия побърза да представи оставката на г-жа Крамп-Каренбауер като собствена победа. Александър Гауланд, висш лидер на АзГ, приветства съобщението като знак, че сред християндемократите няма съгласие по въпроса за изолацията на АзГ.

„Абсолютно безсмислено и налудничаво е в дългосрочен план те да не искат да работят заедно с Алтернатива за Германия“, каза г-н Гауланд. „Партийните членове на по-ниските нива отдавна разбират това.“

По-либералните гласове твърдят, че традиционните партии в страната, отляво и отдясно, трябва да намерят обща кауза за защита на демокрацията, а не да се борят едни срещу други и да търсят политика на краткосрочни печалби, докато се стремят да удържат на властта.

Дори временните съюзи с крайната десница имат за цел да я легитимират и овластяват, твърдят те.

„Консерваторите от Ваймарската република са смятали, че могат да използват Хитлер за собствените си цели. А истината е, че самият той ги е използвал“, се казва в неотдавнашна редакционна статия на седмичното списание Der Spiegel.

„Те са се намирали в последната фаза от разпадането на демокрацията, без дори да го осъзнават“, продължава статията. „Сравненията като тези са по неизбежност недостатъчни, но в никакъв случай не е вредно да се разглежда сегашната ситуация като ранна фаза, подобна на онази, преживяна преди един век.“

Допълнителна опасност идва от вакуума на властта, който се оформя, когато традиционните партии отслабват. Парадоксално е, но евентуалните предсрочни избори (преди планомерното гласуване през следващата година), изглеждат по-малко вероятни като следствие от настоящите катаклизми.

И християндемократите на г-жа Меркел, и нейните коалиционни партньори, социалдемократите, са толкова слаби, че биха могли да загубят, при това драматично, ако изборите се проведат в настоящия момент.

Но една продължителна политическа парализа също крие рискове.

„Има опасност да се образува още по-голям вакуум на властта“, казва Аналена Бербок, една от лидерките на прогресивните Зелени, които се покачват в допитванията до общественото мнение като явна противотежест на Алтернатива за Германия. Консерваторите, казва тя, „трябва да изяснят как биха били в състояние да осигурят стабилно правителство.“

Някои от проблемите на християндемократите са причинени от самите тях.

Г-жа Крамп-Каренбауер, която ще остане министър на отбраната, беше избрана за лидер на консервативната партия на г-жа Меркел през декември 2018 г. и се очакваше да я наследи като канцлерка.

По онова време победата ѝ над други двама консервативни политици-мъже беше разглеждана като одобрение за либералното наследство на г-жа Меркел – а също и мандат за запазването му.

Но това беше победа с много малка разлика и през 14-те месеца оттогава г-жа Крамп-Каренбауер не само не успя да спечели скептиците в партията си, но и загуби подкрепата на някои предишни съюзници, а популярността ѝ в проучванията на общественото мнение започна да се руши.

В поредица от гафове тя успя да обиди много хора, включително транссексуалната общност и младежите, гледащи YouTube.

В понеделник тя каза, че ще остане на поста лидер на партията, докато не бъде избран заместник – и кандидат за канцлер – на партийния конгрес през декември.

Няколко потенциални кандидати чакат в готовност, главният сред тях е Фридрих Мерц, който през 2018 г. загуби от г-жа Крамп-Каренбауер, но е популярен сред консервативното крило на християндемократите.

Г-н Мерц, който веднъж вече гласува против криминализирането на изнасилванията в рамките на брака, каза този месец, че ще се оттегли от работата си в областта на финансите, за да „служи на страната си“ по-пълно.

Друг потенциален претендент е Армин Лашет, центристкият лидер на Северна Рейнска Вестфалия, който се възприема като кандидат на приемствеността и човек, за когото би било лесно да си сътрудничи със Зелените, които са възможен коалиционен партньор.

В по-консервативното крило на християндемократите оставката на г-жа Крамп-Каренбауер бе приветствана.

Ханс-Георг Маасен, бивш шеф на разузнавателните служби, който подаде оставка през 2018 г., след като станаха известни крайнодесните му симпатии, беше сред онези, които отпразнуваха нейното решение.

„Това беше правилното решение“, писа той в Туитър „ХДС вече има нужда от шеф, който да решава проблемите, а не да бъде част от тях.“

Източник

 

Катрин Бенхолд е кореспондентка на The New York Times в Лондон. Германка, която е прекарала по-голямата част от кариерата си във Франция, тя е писала по най-различни теми – от терористически атаки в Алжир до младежки бунтове в етнически смесените предградия на Париж и незаконни сделки, извършвани в една от най-големите френски банки.

Pin It

Прочетете още...