Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 02 Russian History

 

Седемдесетгодишнината от победата на СССР над нацистка Германия беше отбелязана в грандиозен стил през 2015 г. В същото време в няколко града, особено в югозападните части на страната, по предложение на комунистическата партия започнаха да се издигат по-голям от обичайния брой паметници на Сталин. Призивът на комунистите дойде, след като един закон, приет от Думата през 2014, въведе криминални наказания срещу онова, което в Русия се счита за реабилитиране на нацизма и критикуване на съветските действия през Втората световна война. Законът предвижда до пет години затвор за „разпространяване на лъжи за историята“. Подобни стъпки са предприети и по отношение на преподаването на история в училищата.

Академично пренареждане

През август 2017 г. Олга Василиева, която е известна с тесните си връзки с Кремъл и Православната църква, беше номинирана за нов руски министър на образованието и науката. Тя замени Дмитрий Ливанов, който се смяташе за либерално настроен технократ. Тази промяна не се прие като голяма изненада. Уволнението на Ливанов се обсъждаше в близките до Путин кръгове от известно време насам. Министърът имаше много врагове, особено след ожесточената битка, която водеше срещу академичното плагиатстване при докторските и пост-докторски дисертации в руските университети. Освен това Ливанов беше работил върху реформирането на Руската академия на науките (РАН), с което на теория се целеше да се подобри руската академична практика и наука. На практика това доведе до изземване на активите и операциите на РАН от страна на правителството. В резултат на реформата беше учредена Федералната агенция за научните организации (ФАНО). Това е подчинен на правителството административен орган, който управлява собственостите и другите активи на всички образователни институции в Русия.

Въпреки че реформата на РАН се оказа в полза на правителството, Путин все пак реши да премести Ливанов, като го направи свой съветник по търговските и икономически отношения с Украйна. Решението се разглежда като отстъпка на президента към консерваторите от управляващия елит, които смятат, че Ливанов не е положил достатъчно усилия за насърчаване на патриотизма и гордостта от постиженията на руската държава.

В академичните среди Василиева е високо ценена историчка, специализирана в делата на Православната църква. Изследванията ѝ са фокусирани най-вече върху съветската епоха и по-специално върху отношенията между комунистическия режим и духовенството. По-малко известен обаче е фактът, че Василиева е завършила музикално образование, с акцент върху дирижирането на църковни хорове. Започнала е академичната си кариера като учителка по история и пеене. Без съмнение, министърката е плодовита изследователка. Тя е публикувала близо 160 академични статии, за период от 30 години. С други думи, спорът около номинацията на Василиева е свързан не толкова с академичните ѝ постижения, той се върти по-скоро около нейната интерпретация на миналото.

Статиите и лекциите на Василиева демонстрират открито одобрение към епохата на Сталин, както и оценката ѝ за въздействието – според нея положително – което Сталин е имал върху развитието на Православната църква, а също и за насърчаването на родолюбието и гордостта сред руснаците. Не е изненадващо, че номинацията ѝ беше приета с искрен възторг от православното духовенство, в лицето на патриарх Кирил и архимандрит Тихон (личният изповедник на Путин). В деня на номинирането си за нов министър на образованието Василиева даде интервю за Комсомольская правда, в което се предават думите, че нейното назначаване било „реализация на Божията воля“. Няколко дни по-късно обаче тя се дистанцира от тези коментари, обяснявайки, че думите ѝ всъщност били „осъзнаване на неизбежното“. Тъй като и двата израза звучат много подобно на руски (съответно божествование и долженствование), новоназначената министърка се оказа в състояние да обвини интервюиращия в неправилно тълкуване и липса на професионализъм.


Small Ad GF 1

Така Василиева изнамери умен начин да се справи с една неудобна ситуация. Номинацията ѝ предизвика доста вълнение в руските медии, които бяха започнали да я цитират по-рано, с редица одобрителни позовавания на Сталин и Съветския съюз. Изказванията ѝ от 2013 г. бяха публикувани на lenta.ru, водещ новинарски уебсайт в руския Интернет, където тя беше цитирана така: „Въпреки недостатъците си, Сталин е обществено благо, защото в навечерието на избухването на войната той се е отдал изцяло на обединяването на нацията; той е възстановил героите от предреволюционна Русия и популяризирал руския език и култура, което в дългосрочен план е позволило на Русия да спечели войната.“

Василиева е активна не само академично, но и политически. Преди да бъде номинирана, тя работеше в администрацията на президента, благодарение на участието си в широко обсъжданата подготовка на един друг проект, наречен „единен учебник по руска история“.

„Единният“ учебник

През 2013 г., когато Путин разкритикува преподаването на история в училищата – заявявайки, че различни учебници представят противоположни гледни точки – беше поставено началото на нова ера в образователната система на Русия. В отговор на критиката на президента беше предложен нов, единен учебник по руска история. Този нов учебник трябваше да бъде написан „на красив и коректен руски език… и без вътрешни противоречия и неясноти“. За да постигне тази цел, президентът свика група от лоялни служители и учени (сред тях Ливанов, Александър Цубарян от РАН, Сергей Наришкин, председател на Държавната дума, и Владимир Медински, министър на културата), които бързо се заеха с проекта. Той бе одобрен през октомври 2013 г. и с това започна подготовката на стандартизирания учебник по руска история.

Учебникът е замислен така, че да насърчава на патриотизма, чувството за гражданска отговорност и толерантност към други националности. Целта е да се научи руската младеж да се гордее със страната си и по-конкретно с постиженията на героите от войната от 1812 г., както и с Великата отечествена (Втората световна) война. В него трябваше да се подчертаят общите военни усилия на една нация, изправена пред огромна опасност. Очакваше се също така той да включи информация за последните придобивки на Руската федерация: Крим и пристанищния град Севастопол (рефренът „Крим е наш“ все още подпомага поддържането на високата популярност на Путин в цялата страна).

По време на подготовката обаче беше решено, че ще има не само един, а няколко учебника. „Ще имаме единен стандартизиран поглед върху историята и културата, който трябва да се спазва при подготовката на всички учебници по история. Това обаче не означава, че ще има само един-единствен учебник“, каза Ливанов пред руския ежедневник Известия, през август 2014 г. В крайна сметка за въвеждане в училищните програми през октомври 2015 г. бяха одобрени три различни учебника.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Един от резултатите от реформата беше значително по-краткият списък на учебниците по други предмети, разрешени от министерството за използване в училищата. Някои учебници, които по-рано бяха доста популярни сред учителите (включително и няколко учебника по математика), и бяха достъпни в училищните библиотеки, сега изчезнаха от списъка, тъй като се считаха за непатриотични и „неефективни“. Освен това чрез реформата се разпореждаше одобрените учебници да се подготвят на всеки пет години, а не ежегодно. Издателите на учебници вече ще имат по-дълъг период на изчакване, преди да получат още един шанс да се включат в конкурсите за публикуване на нови учебници.

Единно тълкуване

В момента най-големият дял от пазара на учебни материали в Русия се държи от издателството „Просвещение“. В резултат на реформата само в Москва това издателство увеличи дела си от едва 1,23 % през 2013 г., на 93,2 % за 2015. Този феноменален пазарен успех може да се обясни сравнително лесно като се има предвид кой е собственикът на „Просвещение“ – Аркадий Ротенберг, дългогодишен приятел и бивш спаринг партньор по джудо на президента Путин. Добре известно е, че компании, собственост на Ротенберг, реализираха огромни печалби по време на подготовката за Олимпийските игри в Сочи, след като им бяха дадени голям брой силно изгодни договори.

Операциите на „Просвещение“ подканят към редица въпроси. Например през май 2015 г. московският отдел за образование е изпратил до директорите на московските основни училища писмо, в което с категоричен тон им е „предложено“ да закупуват учебни материали и учебници, публикувани от „Просвещение“. Запитани директно, служителите на издателството отричат да са знаели каквото и да било за писмото. По същия начин през 2016 г. беше разпространено писмо, подписано от директора на издателството Михаил Кожевников. В него се посочва, че след дебатите на Националната конвенция на учителите по история и гражданско образование (през април 2014 г.) се препоръчва учебниците, публикувани от „Просвещение“ и редактирани от Анатолий Торкунов, да бъдат приети като най-добър вариант за учителите по история. Въпреки това в действителната резолюция, която беше подготвена да обобщи решенията на конвенцията, „Просвещение“ не е било споменато нито веднъж.

Що се отнася до практическите ефекти от реформата върху преподаването в руските училища, то историята на Владимир Лузгин, учител от Перм, е доста поучителна. Това е и предупреждение относно нещата, които могат да се случат на хората, които се опитват да се отклонят от „правилния разказ“ (или поне онова, което в момента се разглежда като такъв разказ). Лузгин е публикувал изявление във ВКонтакте (популярен руски сайт за социални медии, подобен на Facebook), че пактът Молотов-Рибентроп от 1939 г. е позволил на Хитлер да започне Втората световна война и че подписалите пакта заедно са нахлули в полска територия през септември 1939 г., като по този начин са отприщили войната. За споделянето на тази информация той беше глобен от местния съд с 200 000 рубли (почти 3 000 евро). Съдът обоснова решението си, като постанови, че дейността на Лузгин представлява акт на „реабилитация на нацизма“, който може да доведе до преразглеждане на последиците от войната, и по този начин стои в противоречие с решенията на Нюрнбергския трибунал. Върховният съд на Руската федерация потвърди присъдата, като отхвърли аргумента, че постът на Лузгин е в съответствие с интерпретацията на историята, както тя е била представена в учебниците по история от 1994-1995 г. – тоест времето, когато самият Лузгин е изучавал история в училище.

Друг пример, илюстриращ процеса на създаване на единна версия на историята и възлагане на тази отговорност на лоялистите на Путин, е противоречието около докторската дисертация на настоящия министър на културата Владимир Медински. През 2011 г. той е защитил докторска дисертация, в която е анализирал проблемите на обективността в руската история от 15 до 17 век. Пет години по-късно, през април 2016 г., руското министерство на науката е получило искане за отнемане на степента му поради предполагаемо плагиатство и цитиране на несъществуващи източници. Дисертацията беше преразгледана през юни 2017 г., със заключение, че Медински може да запази доктората си. Случаят беше възобновен отново през октомври, след като научният съвет на Висшата атестационна комисия към Министерството на образованието бе препоръчал академичната степен на министъра да бъде анулирана, тъй като дисертацията му не отговаря на необходимите академични стандарти. Но решаващият орган – президиумът на атестационната комисия – отхвърли обвинението и на министъра отново бе позволено да запази доктората си. Този епизод предизвика силна критика в рамките на академичната общност (включително сред членове на РАН), които твърдят, че академичните среди трябва да бъдат независими от правителството: според тях Висшата атестационна комисия не трябва да зависи от Министерството на образованието, а да бъде подчинена единствено на Руската академия на науките.

Виж кой се връща

Много руснаци гледат на Сталин като на строител на Съветския съюз, победител във Втората световна война, а също командир и стратег, който е имал изключителни умения и невероятна политическа интуиция. Подчертаването на прагматизма на диктатора улеснява оправдаването на морално съмнителните му решения, които са довели до масови репресии и убийства. Вместо това се спори, че именно благодарение на Сталин Русия се е превърнала в глобална суперсила – нещо, по което днес много руснаци изпитват носталгия. Ето защо потребността от един подновен култ към Сталин изглежда нараства в наши дни.

Новите паметници на Сталин са само един от начините за почитане на диктатора. През 2015 г., няколко дни преди отбелязването на Деня на победата, Комунистическата партия представи предложение за издигане на нови статуи на Сталин в цялата страна. Такива паметници вече могат да бъдат открити в Липецк, Ставропол и Пенза. Също през 2015 г., на 70-годишнината от конференцията в Ялта, в града е открит паметник на Големите трима (Сталин, Чърчил и Рузвелт). На церемонията по откриването присъстваха председателят на Думата и президентът на Руското военноисторическо дружество (РВИД). През 2016 г. в областта Псков бе осветен бюст на Сталин, финансиран от РВИД. По друга инициатива на същата организация, в Москва е изградена „Алея на вождовете“. Там, редом с бюстовете на различни политически фигури от съветския и постсъветския период, се намират и онези на Ленин и Сталин.

Митовете, свързани с победата на Съветския съюз във Великата Отечествена война, се споделят от много руснаци, които разглеждат това като най-голямото постижение на съветската нация (в същия ред на мисли, руската нация), и се използват от Кремъл като основа за процес на изграждане на идентичност. Но, докато интерпретацията на историята, която сега се разпространява от Кремъл, обикновено подчертава военните победи и технологичния напредък, то репресиите на Сталин са удобно забравени. Тази манипулация намира плодородна почва в руското общество: някои изследвания например установяват, че мнозина в Русия все още смятат Сталин за най-известната фигура в руската история. В едно социологическо проучване, проведено от центъра „Левада“, на първо място е класиран Сталин, следван близо от Путин, Александър Пушкин и Ленин.

Като цяло познанията за сталинските репресии и терор са доста ограничени в Русия. През 2012 г. шест процента от анкетираните твърдят, че не са запознати с неговите престъпни деяния, докато през 2017 г. 13 до 25 % са казали, че репресиите „са политически обоснована необходимост“, а 36 % са заявили, че целите и постиженията на сталинския период оправдават броя на жертвите. Има обаче места, където местните власти се противопоставят на инициативите за откриване на нови паметници на съветските лидери. В Сургут, например, по искане на жителите на града статуя на Сталин е била премахната от общинските власти. Паметникът е бил пръскан с червена боя на няколко пъти. Подобни действия, предприети или от властите, или от неправителствените организации, показват, че необходимостта от възпоменание на жертвите на терора и репресиите се споделя от част от руското общество, въпреки че тя все още е малцинство. Обнадеждаващо е също, че учебникът по история, подготвен от друго издателство „Дрофа“, който беше щателно оценен от експерти и беше допуснат до публикуване и разпространен в Русия през 2015 г., подчертава, че докато Сталин е символ на победата на Съветския съюз във Втората световна Война, той е отговорен и за политическите репресии.

Историческа свръхчувствителност

Както всяко друго общество, руснаците искат да популяризират една идеализирана версия на своето минало, а не да се сблъскват с неудобни истини. Това е версия, която се задвижва от емоциите и служи като насока за социално поведение и ценности. В това отношение учебниците по история са полезен инструмент, тъй като именно чрез тях младото поколение формира своето разбиране за историята. Досега нищо не е работило в Русия по-добре от мита за Великата отечествена война, който до голяма степен е конструиран върху съветската победа над нацистите, като по този начин прави възможна идеята, че през 1945 г. Червената армия е спасила Европа от пълно бедствие. Това от своя страна се тълкува в смисъл, че Русия е имала моралното право да решава съдбата на други нации в Източна Европа.

Неимоверната сила на внушението, упражнявана от руските власти, както и оспорването на мита за Великата отечествена война, доведоха до определена свръхчувствителност, особено по отношение на изявления, които омаловажават ролята на Съветския съюз в победата над нацизма. Тази ситуация е едно от обясненията за настъпващите промени, които включват постепенното възраждане на култа към Сталин, наказанията за онези, които „разпространяват лъжи за историята“, и въвеждането на нови учебници, които представят официално приетата историческа версия. Такива действия се предприемат с дългосрочната цел да се формира едно лоялно към правителството общество, гордо с историческите си постижения и готово при нужда да го защитава. Преди да съдим, самите ние трябва да се запитаме: има ли държава в света, която да не иска да има точно това?


Източник

 

Дагмара Москва работи като асистент в Института за политически изследвания на Полската академия на науките, докато подготвя доктората си в Източния институт на университета „Адам Мицкевич“. Научните й интереси включват преди всичко изследвания на паметта, особено историческата политика на съвременна Русия. В центръа на изследователското й внимание стои митът за Великата отечествена война и неговото въздействие върху идентичността на руснаците, както и историята на Русия и нейната външна политика.

Pin It

Прочетете още...

Румъния

Тони Джуд 29 Сеп, 2012 Hits: 16355
„Някои страни“, пише Е. М. Чоран, гледащ към…