1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

 Йорг Плат: Вие участвахте като военен кореспондент на руския вестник „Новая Газета“ във военните действия в Южна Осетия. Как стигнахте до там?

Аркадий Бабченко: Не беше ясно дали ще стигна до Южна Осетия. Отидох във военна униформа в един от сборните пунктове в Северна Осетия и се записах като доброволец. На границата с Южна Осетия никой не контролира нашата колона от 10 автобуса и 200 души. Само трябваше да държим паспортите си високо. „Минавайте, момчета“, казаха ни. „Воювайте за Русия!“ Едва когато се върнах обратно след четири дни ме задържаха от руската служба за сигурност FSB и ме разпитваха защо нямам печат за изходна виза. Доброволците не бяха допуснати до Цхинвали. Аз се отделих от тях и отидох сам до Цхинвали с кола. Градът беше много тежко разрушен.

От нападението на грузинската армия върху руския батальон там?

Батальонът беше разположен само в един гарнизон. Нападението беше проведено срещу целия град. При това батальонът беше силно засегнат, имаше високи загуби.

Повторение на стари грешки

Вие бяхте войник по време на войната в Чечения. Какво беше по-различно в Грузия?

В Чечения Русия се биеше срещу партизани, брадати мъже с автомати. В Грузия това беше професионалната армия на една друга държава, с много добро техническо оборудване. Чеченските войни бяха при всички случаи по-жестоки. Но руската армия повтори отново всички тогавашни грешки: отново една колона пехотинци навлезе в Цхинвали без боева подкрепа и беше силно засегната. Отново техниката беше в лошо състояние, за войниците нямаше вода, а за машините – нафта. Ние имаме една такава поговорка: целият свят воюва с руски оръжия, само Русия воюва със своите момчета.

Защо се стигна до войната?

Причината за войните в Чечения и Грузия е една и съща: Русия иска да бъде велика сила и междувременно е решена да постигне тази цел на всяка цена, също и чрез военна сила.

Какво мислите за официалната руска позиция, според която в Южна Осетия и Абхазия е имало геноцид?

В цялата област нямаше никакви следи от геноцид. Президентът на Южна Осетия, Едуард Кокойти, каза, че в Цхинвали са били убити 2000 цивилни граждани. Това не е вярно. По моя преценка става дума за около 150, 200, може би 300 убити, в никакъв случай не и за хиляди. Във всеки случай обаче всяка сграда там беше повредена от грузинския обстрел.

Вие писахте, че Русия не е трябвало да навлиза в Грузия.

Стационирането на руските миротворчески сили беше уредено чрез договор. Русия не можеше просто да наблюдава как тези сили се намират под обстрел. Тя трябваше да навлезе в Цхинвали, за да спаси руските войници и да прекрати грузинския обстрел. Ако всичко беше се ограничило до това, не би имало въпроси. Защо обаче Русия зае грузинска територия и бомбардира грузински градове аз не разбирам и до днес.

Не назовахте ли току-що една причина: утвърждаването като велика сила?

Ако Медведев иска Русия да стане велика сила и да се простира от островите Фиджи до Гибралтар, то тогава да завоюва всичко сам, с неговия си Калашников! Но не и да седи в топлия си кабинет и да изпраща 18-годишни руски момчета! Когато Елцин искаше да бъде президент на една велика сила и нападна Чечения, там трябваше да отиде малкият Бабченко. Сега Медведев иска да бъде президент на една велика сила и воюва в Южна Осетия – и отново Бабченко трябва да отиде там, да фотографира горящи войници. Стига ми толкова! Струва ми се, че Русия прилича на Германия от тридесетте години: тя си фантазира за световно господство и се подготвя за него.

Подклаждани страхове

Дали акцията срещу Грузия отново е опит на КГБ и хората около Путин да осигурят властта си, като пораждат вътрешно напрежение чрез външни конфликти?

Да, вероятно. Последните трима президенти започнаха войни: Елцин първата чеченска война, Путин втората, а рейтингът на Медведев нарасна от 40 на 80 процента в резултат на грузинската война. Два от телевизионните канали в Русия излъчват само пропаганда. Постоянно разправят за американски военни кораби в Черно море и за ракетите на НАТО в Полша. Кремъл подклажда страховете, той иска да отклони вниманието. Русия е богата, тя плува в милиарди от петрол и газ. Защо тогава средният доход е 385, а не 1000 долара?

В Украйна, в балтийските страни и Кавказ руските действия в Грузия пробудиха големи страхове. Намирате ли тези страхове прекомерни?

Само допреди месец бих казал, че това са нереални страхове. Днес вече нямам еднозначен отговор. Още повече, че Крим е много по-важен за Русия от Южна Осетия. Не разбирам какво прави Русия. Не разбирам обаче и Запада, който подклажда конфронтацията. Какво очаква той от това? Ескалацията идва в момента и от двете страни.

Имате пред вид ангажимента на САЩ в Грузия?

Не, Грузия е независима страна и може сама да си избира приятелите. Но така както Русия години наред окуражаваше Южна Осетия, така и Западът окуражаваше Грузия. Когато доставят оръжия на Грузия, очевидно не искат да произвеждат играчки.

Следователно страховете на Кремъл, че бива обкръжаван от Запада, не са напразни?

Може би. Но аз не вярвам в Трета световна война. Очакват ни малки локални войни. Кремъл знае това и се опитва да спечели съгласието на народа. В сегашната ситуация всяка крачка, колкото и малка да е, може да има непредвидими последици.

Без интеграция в Европа

На Запад се говори за нова Студена война. Споделяте ли това мнение?

Студената война вече започна. Но тя няма да стане толкова студена, колкото по съветски времена. Няма да има желязна завеса, но няма да има и интеграция на Русия в Европа.

Трима журналисти на „Новая Газета“ бяха убити, една от тях беше Ана Политковская. Страхувате ли се?

Не, за живота си не се страхувам. Управляващите в Русия вече са до такава степен паметник, че на тях им е напълно безразлично какво пише Аркадий Бабченко. Путин каза за Ана Политковская, че тя не е влиятелна журналистка. И за съжаление това отговоря на истината. Всяка от статиите на Политковская би трябвало да задейства разследване, но у нас няма независима съдебна власт. В Русия настъпвате някого по палците само когато разследвате как той печели парите си. А аз не се занимавам с такава разследваща журналистика. И щом Ана Политковская не е била влиятелна журналистка, то тогава аз пък изобщо не съм.

Разговорът се води от Йорг Плат.

Източник

Pin It
Аркадий Бабченко
Руският журналист и писател Аркадий Бабченко стана известен с романа Цветът на войната, в който с неумолима правдивост описва войната в Чечения.

Посетители

54

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Кунев писа Още
    Вижте, тази статия... преди 5 часа
  • Valpet писа Още
    Брилянтен коментар на... преди 11 часа
  • Снежана Иванова писа Още
    Благодаря за силния... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Ето целия текст, в... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 1 ден
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Преди пандемията да... преди 1 ден
  • Кунев писа Още
    Познавам Наталия. Ще... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Всяко събуждане е... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    Хубаво пише Джина... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Не беше съвсем точно... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    А, разбрах. Е, в такъв... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Има важна разлика... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Що е "бохемски"... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Най-хубавият и... преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Сериозна оценка, г-н... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не съм изненадан от... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    “Хората свикнаха да... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Разказът не е издаван... преди 2 седмици
  • Георги писа Още
    От коя книга е този... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Няма ли мъже, няма и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А това момче, младо... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз съм тук достатъчно... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Златко внимавай! ... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Отпушихме темата за... преди 3 седмици
  • Любопитен Коментатор писа Още
    Историята писа:

    Вярвах и се надявах,...
    преди 3 седмици