Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)

 

2019 08 Letter from Hungary
Пристигането на унгарците
(панорамно изображение) от Арпад Фести, на което е представено унгарското завладяване на Карпатския басейн в края на девети век. Създадена от Фести и приблизително двадесет помощници между 1892 и 1894 г., циклорамата е с размери приблизително 15 на 140 метра.

С любезното съдействие на TiborK и Националния парк Ópusztaszer, Унгария

 

Великият Курултай – събитие, което се провежда ежегодно близо до градчето Бугач, Унгария, се представя и като „Племенен събор на хунско-тюркските нации“, и като „Най-голямото събитие за конен спорт в Европа“. Когато пристигнах там миналия август, бях приветстван от различни ездачи: някои облечени като хуни, други като партски кавалеристи, скитски стрелци, маджарски воини, Csikós-каубои, и betyár-бандити. Общо взето, имаше представители на двадесет и седем „племена“, всички членове на „хунско-тюркското“ братство. Входът на фестивала бе белязан от осемнадесетметров портрет на самия Атила, размахал огромен меч, на фона на гигантски огън или небе, озарено от мрачното сияние на войната. Носеше малка козльова брадичка в стила на Стивън Сегал и, ако човек би се абстрахирал от военните му плитки и шлем, изглеждаше напълно като човек, когото можете да срещнете в някой будапещенски бар. Лека усмивка подсказваше, че в душата му се смесват голямото веселие и голямото насилие.

След като влязох вътре гледах шествие на конни ездачи – азери, авари, башкири, чуваши, каракалпаци – което се въртеше в галоп около амфитеатъра, огромен овал от утъпкана земя. Малко по-късно, след като бяха обявени имената на всички братски нации, започна представянето на битката при Посони. Четиристотин петдесет и четири години след смъртта на Атила, през 907 г., франкска армия нахлува откъм Бавария в сърцето на зараждащото се по онова време унгарско кралство. Унгарците ги побеждават, използвайки стар номадски трик: първо заблуждават франките да мислят, че се оттеглят, след което се обръщат в последната секунда, за да ги хванат в капан, и ги засипват със стрели, когато те са вече твърде близо, за да избягат. Оригиналната кървава баня се е водила в продължение на три дни, но в този ден от програмата на  фестивала унгарските войски трябваше да приключат нещата в хода на тридесет и пет минути.

От самото начало франките, пеша и малко на брой, изглеждаха недобре. Мечовете и щитовете им бяха страшно крехки, като играчки. Принц Луитполд, техният главнокомандващ, изглежда не присъстваше. Когато унгарците навлязоха в бойното поле, на едри коне, с далеч по-блестящи шлемове и размахващи неща, които изглеждаха като истински мечове, те се оправиха на бърза ръка с очевидно превъзхожданите нашественици. Тълпата се развесели – и то по добра причина. Според уебсайта на Курултай битката при Посони е обект на прикриване от поколения насам; това е битката, за която „те“ не искат да знаете. Защо, пита сайтът, тази тъй важна военна победа не се преподава в училищата? Защо вместо нея учениците изучават битките при Мерсебург и Лехфелд, с които най-накрая е сложен край на маджарската заплаха, надвиснала над Европа? („Маджари“ е историческото име, с което унгарците все още наричат себе си.) Със сигурност всичко това е част от някакъв социалистически заговор за принуждаване на унгарците да се чувстват като виновен, измъчван от поражения народ, продължава сайтът, в поредица от въпроси, отправени към всички – от австрийците до Съветите, до Европейския съюз – които ги окуражават „да се осмелят да бъдат дребни“.

Това е ключът към политическото послание, което стои зад Курултай: че истината за унгарското минало е потисната, с което се затъмнява произхода на унгарския народ като номадска раса от езически воини, родени за завоевания, но принудени на подчинение от коварни съседи, либерални идеолози, дори от самото християнство. Като се има предвид националистическата му ориентация, не е изненадващо, че Курултай е създаден в тясна връзка с Йобик, бившата ултранационалистическа политическа партия на Унгария. (Оттогава насам тя леко е смекчила посланието си.) Днес патрон на фестивала е Фидес, партията на премиера Виктор Орбан, която сега заема най-дясното място в политическия спектър. Фидес дава на фестивала около един милион евро годишно, което е причината входът да е безплатен, и дава обяснение на факта, че, за да пристигне тук, посред нищото, човек трябва да чака около час в задръстения трафик.

Спонсорството на Фидес е обяснението и за това, че тук е Ласло Кьовер, говорител на Парламента, който се обръща към участниците във фестивала в палатката за конференции. Той започва, като приветства „наследниците и поклонниците на народите на Атила и Арпад“ (последното е името на вожда, който е формирал първата унгарска династия), и за няколко кратки минути излага собствената си версия за заговора, който пречи на унгарците да познават истинското им минало, Някога, обясн той, хуните са разбивали враговете си със свирепите си конни стрелци. Днес враговете на родината използват по-коварна стратегия: те атакуват умовете ни. Фалшифицират историята и сеят объркване относно „пола, семейството, религиозната и националната идентичност на хората“, чак докато те изпаднат в пълно объркване относно това кои са и откъде идват. Но Кьовер знае. Унгарците са „най-западният източен народ“. Истинските им корени са на бойното поле, в степите, при номадите. Те са при хуните на Атила.

За почти всяка държава в Европа има момент някъде в дълбокото минало, който служи като обосноваване на символичния ѝ произход. Тези спекулативни наченки обикновено се поставят в ерата на варварите, където документацията е удобно оскъдна. По този начин Франция има Франкът Кловис и „нашите предци Галите“, докато германците празнуват Арминий, който е победил римските легиони в Тевтобургската гора. Отвъд Атлантическия океан дори САЩ веднъж са флиртували с идеята за собствени корени някъде в тъмната ера. Първоначално Томас Джеферсън е искал да постави върху Големия печат на Съединените щати образите на Хенгист и Хорса, двамата пра-саксонци, които са започнали след-римското завладяване на Великобритания, като се е аргументирал с това, че те са пример за „политическите принципи и форма на управление, които сме приели.“

Унгарската версия е само малко по-екстремна, въпреки че, що се отнася до каноничната история, унгарският произход е вече доста зрелищен. Ранните унгарци се появяват в Европа през девети век като съвкупност от мигриращи племена, които вдигат на главата си целия континент в продължение на един век, преди да се установят в равнините на Карпатския басейн. В резултат на миграцията си от места далеч на изток, унгарците говорят език, който е практически уникален в Европа. (Най-близките им езикови роднини са шепа мънички племена, живеещи в централна Русия, а освен това споделят далечна връзка и с финландците.)

Но според митологията, представяна в Курултай, унгарците, вместо някакъв вид „сираци на Европа“, са членове на голямо междуетническо братство, чиито герои включват кажи-речи всички завоеватели от Атила до Тамерлан и Чингис Хан, и чиято територия се простира от Будапеща до Манджурия. Хуните са споделените предци на това братство, както и скитите, партите и множество други номадски бъдещи световни завоеватели. Благодарение на това споделено наследство, продължава тезата, могат да се намерят следи от унгарското родство и влияние в Турция, в Монголия, в Азербайджан, дори в Япония. Ето защо представители на всички тези и други народи се събират на полето до Бугач – за да отпразнуват общото си наследство, като някогашни господари, идещи от тревистото сърце на Евразия, напук на проклетата официална история.

Докато пътувах надлъж и шир из цяла Унгария в продължение на две седмици през август миналата година, от Сегед на юг до Естергом на север, започнах да разбирам, че историческият национализъм, който се е установил в страната, е истинска политическа сила. Нещо повече, той не се ограничава до няколко отделни зрелища като Курултай, а включва цяла алтернативна култура, със своя собствена серия от конференции и вярвания. Има своя литература, своя картография, свои музикални жанрове. Напълно възможно е да се живее изцяло в неговата орбита – да се яде от националистически чинии, да се правят богослужения според предполагаемо древните националистически обреди, както и да се изпращат децата в националистически летни лагери, където те могат да спят в юрти на предците, да пият ферментирало кобилско мляко и да изучават изкуството на шаманското биене на барабани.

Докато гледах паради на конници, облечени в бойни доспехи или стенописи на хунски кончета, които правят под копитата си фина каша от римските центуриони, част от мен инстинктивно се присвиваше. Самият аз имам дълбоки корени в Източна Европа. Родителите ми са поляци, самият аз съм отраснал отчасти във Варшава. Моите предци са били дребни търговци, земеделци, книговезци, стъклари, производители на презрамки. Някои от тях (но не всички) са евреи, тоест онзи вид хора, за които е по-вероятно да играят историческата роля на тъпкания, отколкото на тъпчещия.

И все пак не мога да твърдя, че съм напълно имунизиран срещу привличането на този специфичен вид митотворчество. Баба ми беше унгарка. И за разлика от смесицата от евреи, поляци, чехи и германци, съставящи останалата част от потеклото ми, тя беше благородничка. В някакви отдавнашни времена семейството ѝ трябва да е било облагородено, в резултат от заслуги в борбата срещу турците: семейният герб изобразяваше отрязаната глава на турчин, нанизана на меч. Една от сестрите на баба ми притежаваше пръстен с печат, гравиран с друга подобна ужасяваща сцена на обезглавяване.

За едно дете, израстващо между малко градче в Пенсилвания и сънливата Варшава от края на 1980-те, това бяха мощни картини, впрягащи в работа въображението. Първите ми стъпки в световната история се състояха предимно от разкази за различни юнаци, които се дялкат едни-други с мечове. Всяка епоха можеше да свърши работа, но аз предпочитах приказки, в които печелеха варварите. Библиотечната ми лавица беше пълна със заглавия като Готите, История на остготите и Нарсес, чукът на готите. И докато стоях пред юртата на Атила в Курултай („най-голямата юрта в света“), започнах да осъзнавам, че все още усещам примамливостта на това варварско минало, не на последно място и поради факта, че хуните са толкова привлекателно платно за формиране на определен вид фантазии на мъжка идентичност и принадлежност. В исторически план изглежда, че хуните са били не толкова племе, колкото смесица от всевъзможни наемници, избягали роби и скитници, обединявани от обещанията за щедри грабежи. Поредица от дисциплинарни ръководители са насочвали по-насилствените им импулси около една кауза, но освен това са осигурявали и усещане за споделено родителство. Подобно на толкова много съвременни авторитарни водачи, Атила е привличал хората си отчасти и като заместител на бащинската фигура. Знаем това с определена сигурност: на езика на неговите васали, готите, името му означава „Тате“.

Теорията за хунския произход на Унгария далеч предшества Орбан или Кьовер. Нейни споменавания могат да бъдат открити в средновековните хроники от XII и XIII век, само няколко поколения след като маджарите са преминали от езичество към християнство. За църковните пропагандисти, които първи са предложили идеята, хуните са очевиден избор на предшественик. В края на краищата враговете на маджарите са оприличавали номадския им стил на воюване с онзи на хуните, а и двете племенни групи са родом от азиатските степи. Налице е и етимологична връзка: Хун и [Х]унгарски звучат много подобно. (Това на пръв поглед убедително доказателство е за съжаление резултат от напълно случайно съвпадение). Оттам вече е лесно да се твърди, че управляващата унгарска династия произлиза не само от стария крал Арпад, но и от самия Атила.

От Средновековието до Ренесанса не е имало нищо необичайно в измислянето на сложно, исторически съмнително родословие за управляващата клика или народ. За унгарците просто се е наложило да свършат малко повече работа по връзките с обществеността, като се имат предвид преобладаващите по онова време теории, че хуните са породени от вещици и демони, чифтосващи се по бреговете на Азовско море. Хронистите и други кралски пропагандисти са работили усилено за реабилитирането на Атила, представяйки го като справедлив, почти християнски цар, който е проявявил доброта към папа Лео, като не е превзел Рим. Препоръчан от хуманисти и възпяван в латински стихове от ревностни йезуити, този дружелюбен Атила е преминал добре в Просвещението и до деветнадесети век се е утвърдил здраво като част от унгарската национална догма.

Но след това идва силен удар върху националистическото съзнание. Езиковеди от осемнадесети век откриват, че в една далечна част от света все още има етническа група, тясно свързана с унгарците. Известни днес като манси, те също говорят език, близък до финландския, но инак са възможно най-далеч от всички възможни завоеватели – живеят дълбоко в сибирските гори и оцеляват предимно чрез риболов. Твърдо решени да опровергаят този долен произход, по онова време из Централна Азия тръгват всевъзможни авантюристи, в търсене на други, по-войнствени племена от изгубени унгарски предшественици. Един от тях твърди, че е намерил милиони унгарци, живеещи в Кавказ. Друг е толкова убеден в унгарско-тюркската връзка, че научава турски и пътува преоблечен като дервиш през Централна Азия до Самарканд, през области, принадлежащи към съвременния Узбекистан. Шандор Чома де Кьорьоси, полиглот-трансилванец, предприема друго подобно пътуване, като стига чак до Тибет.

В края на деветнадесети век търсенето на хунското минало на Унгария постепенно се превръща в теория, наречена туранизъм. (Името произлиза от староперсийския език, в който Туран означава нещо като „земя на мрака“ и обозначава един граничен регион на Сасанидската империя, населен с неспокойни номади.) Отчасти политическо движение, отчасти религиозно възраждане, туранизмът е голямомащабен национализъм в стила на панславизма и пангерманството, породен от имперските амбиции на Унгария от XIX век. Той постановява, че унгарският народ е родом от Азия, свързан е с турците и други централноазиатски народи, и че тяхната номадска и езическа история трябва да служи като основа за културния живот и външната политика на Унгария, а не да бъде подчинена на загрижеността относно техните номинални Австро-Хабсбургски господари.

След поражението на Австро-Унгария в Първата световна война, туранизмът се превръща в идеология на негодуванието и служи като вдъхновение на унгарските фашистки движения. Той предлага на унгарците начин да станат равнопоставени конкуренти в рационализираното насилие от междувоенните години – в един свят, в който нацистите са обявили историческата си мисия като водач на арийските нации, за Унгария има достатъчно много смисъл да хвърля възможно най-широка мрежа в търсене на приятели. В туранисткото въображение България, Турция и Япония, всички те са възможни съюзници, чиято подкрепа може да се използва за възстановяване на величието (и територията), които са се изплъзнали на Унгария след поражението в Първата световна война. Но в хода на следвоенното комунистическо превземане на Унгария туранизмът е забранен. Преустановено е публикуването на водещите му списания, институтите му са затворени, а учените, които се занимават с него (доколкото са останали), са принудени да замълчат. Известните активисти от славните дни на движението около 1930-те или напускат страната, или умират в забвение.

И тъй като през това време туранизмът се практикува в нелегалност, идеите му придобиват нови, фантастични форми. Емигрантски учени и местни самоуки аматьори се срещат тайно в селските музеи и публикуват самиздат-трактати, изпълнени с рунически знаци и чудати етнологически хипотези. В тези памфлети, древните маджари се смесват с и раждат парти, шумери, маи, баски, всъщност когото и да било, без твърдо установена линия на потекло. Понякога теориите варират още по-надалеч, чак до Атлантида и Асгард. Тор се смята за унгарец, както и Исус, и цар Артур. Една от тези хипотези настоява, че първите маджари са извънземни същества, идещи от планета, обикаляща около Сириус Б.

За повечето ентусиасти обаче, фактът, че маджарите първоначално са се появили в историческите данни на коне, говори за малко по-земно потекло. През 2006 г. един полупрофесионален археолог на име Андраш Золт Биро заявява, че е локализирал унгарската родина някъде в Казахстан – място, което повече отговаря на предполагаемо номадския им произход. Биро се оказва перфектен говорител по хунско-тюркските въпроси. Винаги с тъмен тен, по маниера на професионален пътешественик или организатор на някой адриатически клуб, той разполага с физиката на инструктор по джудо и дълга, гарваново-черна коса, вързана на конска опашка. И до ден днешен той често прави медийните си изяви в ризница, готов за битка.

Предците, за които Биро твърди, че са принадлежали към група мюсюлмански номади, наречени – проклето да е всякакво съвпадение, маджари – чиито Y-хромозоми, твърди Биро, говорят за генетическа връзка със съвременните унгарци. (Критиците казват, че няма такова нещо и че казахското название Маджар [Madjar] няма нищо общо с унгарското Маджар [Magyar], и означава просто „добър мюсюлманин“.) Без да се смущава от възраженията, Биро се завръща триумфално в Унгария, за да сподели откритието си. На следващата година той присъства на племенен събор на казахските маджари като ръководител на унгарска делегация, състояща се главно от бойни артисти. Там двата народа – Madjar и Magyar – подписват договор за братство. На следващата година Биро основава унгарския Курултай, наречен така по тюркска дума, която означава „среща на племената“.

В първото събитие, организирано без правителствено спонсорство, са били представени предимно унгарски и казахски фолклорни групи. Но с разпространението на мълвата събитието разширява международния си обхват, като привлича групи от цяла Централна Азия и собствено унгарска публика с десетки хиляди. В процеса на развитието си той постепенно се превръща от първоначалната комбинация от банкет на открито, къмпинг от юрти и демонстрация на конно майсторство, в многодневна музикална бурлеска, увенчана от специфичните спектакли „Юртата от Атила“, голям огън на открито и огромни реконструкции на първоначалното маджарско завоевание на унгарската родина.

Разхождайки се из Курултай аз забелязах демонстрации по стрелба с лък (както на конници, така и на пешаци), работилници за изработване на брони, многобройни огньове и продавачи на традиционни занаятчийски произведения. В хранителната част  представители на монголското посолство сервираха кнедли, а в палатката за конференции археолози от Киргизстан, Казахстан и Турция обсъждаха историческото единство на тюркските народи през хилядолетията. Откъм основната сцена една азерска фолклорна група представяше сладкодумна възхвала на Аллаха; те бяха последвани от танцьори от Узбекистан и Туркменистан и майстори на гърленото пеене от няколко отдалечени руски републики. Вътре в Юртата на Атила артефакти от хунски гробници седяха в сандъчета, редом с репродукции на характерно-продълговатите черепи на хунското благородничество. На един стенопис беше изобразена армията на Атила в действие, помитаща римските си опоненти с помощта на дълги лъкове и нещо, което изглеждаше като бойни вълци.

Що се отнася до останалите посетители, аз установих, че някои от тях са просто любопитни зяпачи. Други пък – особено турците, азербайджанците и членовете на делегациите от Централна Азия – бяха пристигнали с дипломатическа подкрепа. Един посетител, стрелец на традиционен турски лък, отбелязваше събитието с чести публикации в Инстаграм, провъзгласяващи вечния съюз на Туранското братство „от степите на Казахстан до планините на Турция, до равнините на Унгария.“ (В социалните медии той се самоопределя като „Изследовател на историята, културата и духовността на хуно-турците“.) Други са дошли, както го определи един посетител на фестивала, защото са „чули призива на барабаните“ и са там, за да изпитат вкуса на угасналата историческа слава на Унгария. Голяма част от стоките за продажба по занаятчийските щандове са насочени към тази аудитория. На много от продуктите – чинии, тениски, тави за салата, чанти и колани с огромни токи в тексаски стил – може да се види картата на Велика Унгария – онази по-голяма територия отпреди Първата световна война, чието възстановяване е основната цел на местните иредентисти. Същата карта, забелязах, беше изобразена върху декоративни ваденки и стикери за коли, раздавани безплатно от доброволци, разположени в стратегическа близост до мобилните тоалетни.

следва продължение...

Източник

 

Джейкъб Микановски

Джейкъб Микановски е млад американски културолог и литературовед, сътрудник на множество американски културни издания, сред които LA Review of Books, Newyorker, The Point, The Awl и HiLoBrow.com.

Други статии от този автор

Посетители

14
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • деду Въсу писа Още
    '' Не знаем точно какви... преди 3 дни
  • Румен Петров писа Още
    Много добър и полезен... преди 3 дни
  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 2 седмици
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 3 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 4 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 4 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици