Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2019 05 Euro elections

 

След четири дни на избори по целия континент популистите и националистите, които биха искали да ограничат правомощията на Европейския съюз, увеличиха дела си в Европейския парламент, но това не беше катастрофалния резултат, от който се страхуваха много традиционалисти.

При окончателното преброяване на гласовете се очаква популистите да получат около 25% от 751-те места, в сравнение с 20% преди пет години, както показват данните в неделя.

Но една по-висока от обичайната избирателна активност показва, че проевропейските гласоподаватели също са по-мотивирани от преди.

Като цяло резултатите показват, че борбата за бъдещата посока на блока – по-голяма или по-малка интеграция между европейските страни – само ще се усили.

С повече гласове в Парламента, от популистите и националистите се очаква да се намесват по-усилено във въпроси като контролирането на имиграцията и бюджета. И те вероятно ще се опитат да блокират плановете на проевропейците, настоявайки за повече власт за отделните нации, а не за бюрокрацията, която смятат за елитарна.

И все пак анти-европейските сили си остават разделени по множество въпроси, и може би ще имат проблеми с по-значителната власт, която ще упражняват оттук нататък.

Но най-голямото въздействие от изборите така или иначе се очакваше точно там, където крайнодесните и популистки лидери го желаеха най-много – в собствените им страни, особено във Франция и Италия, където те заплашват да разрушат традиционните партийни системи и да поемат по-голяма част от властта. В продължение на месеци те прокламираха тези избори като лакмусов тест за собствената си популярност.

„Електоратът крещи за промени, и е нестабилен точно по тази причина – хората предпочитат да подкрепят нови бунтовници, а не партиите от статуквото, които съществуват от десетилетия насам“, казва Марк Ленард, директор на Европейския съвет за външни отношения. „Страхът от крайно дясното превземане на Европейския парламент мобилизира проевропейските сили на континента, което доведе до огромен скок в активността и подкрепата за зелените и либерални партии в цяла Европа.“

 

В неделя резултатите отекнаха бързо по цялата политическата сцена от Рим до Париж.

Във Франция резултатите от гласуването показаха, че е настъпило трудно време за президента Емануел Макрон, който се представя като борец за европейска интеграция и опора срещу онези, които искат да я отслабят. Изходните проучвания показаха, че неговата листа за Европейския парламент е била победена от партията „Национално Събрание“ на Марин Льо Пен, изявената критичка на блока.

Поражението изглежда е само с малък марж – но то би било достатъчно, за да се нанесе символичен удар на младия президент.

Госпожа Льо Пен нарече резултата „гласуване за Франция и за хората“.

Министър-председателят Едуар Филип призна поражението и каза, че е приел „тези резултати със смирение“. Освен това той заяви, че „политическите лидери трябва да чуят посланието“ и че е „време за действие“.

Очаква се избирателната активност във Франция да достигне 50%, значително по-висока от онези 42% отпреди пет години.

Същото важи и за Европейския съюз като цяло. Налице е първото увеличаване на избирателното участие от 40 години и най-доброто от 1994 г. насам.

 

В Германия, където избирателната активност също беше висока, Зелените се представиха много добре, превръщайки се в основната партия отляво, докато Социалдемократическата партия се справи много зле, което може да я накара да напусне съществуващата коалиция.

Най-голямата партия, управляващите Християндемократи, също загуби позиции, а крайнодесните популисти, Алтернатива за Германия, получиха около 11%. Представянето на крайнодесните изглеждаше по-слабо, отколкото на националните избори през 2017, когато те спечелиха 12,6%.

В Европейския парламент, със западането на основните партии и увеличената фрагментация, за първи път от 40 години десноцентристкият и левият център вече не контролират мнозинството. И двата центъра загубиха позиции, докато центристките либерали, Зелените и популистите очевидно набират скорост.

За момента изглежда, че проевропейските масови партии са спечелили около две трети от местата. Представителите на десния и левия център ще трябва да работят в коалиция с либералите, подпомогнати от партията на г-н Макрон, за да формират устойчиво мнозинство. А зелените, които се справят добре по целия континент, ще имат по-силен глас.

Лидерите на двете най-големи партии в Европейския парламент изключиха възможността да работят с крайно десните и призоваха за сътрудничество между проевропейските партии.

Манфред Вебер, лидер на десноцентристката Европейска народна партия, заяви в неделя вечерта, че „отсега нататък онези, които искат да имат силен Европейски съюз, ще трябва да обединят силите си.“ Той каза, че неговата група няма да сътрудничи „с никоя партия, която не вярва в бъдещето на Европейския съюз.“

Центристите изглежда се чувстват донякъде утешени от резултатите.

„Още веднъж се противопоставихме на апокалиптичните пророци. Европа продължава да се справя сравнително добре“, казва Холгер Шмидинг, главен икономист на германската банка Беренберг.

„Предишните печалби за популистките партии на национално ниво, както и предизвикателствата на Брекзит, Тръмп, Китай и Русия, изглежда водят до ответна реакция от страна на проевропейския мейнстрийм“, каза той. Според него това е един „до голяма степен здравословен дебат относно бъдещето на европейската интеграция“.

Г-н Леонард, директорът на Европейския съвет за външни отношения, заяви, че „противно на прогнозите, нямаше континентален преход към крайнодесни или антиевропейски партии.“

Но спадът в дела на гласовете за това, което той нарича „партии на статуквото“, е „предупреждение, че ‚бизнесът както винаги‘ не е опция“, каза той. „Съставът на новия парламент ще бъде леко наклонен в полза на проевропейците, но това не означава, че те имат мандат за „ още повече от същото [лекарство]“.

Тазгодишното гласуване за Европейския парламент предизвика по-голям интерес от което и да е друго през последното десетилетие. Наблюдателите го разглеждат като мяра за популярността на различните антиимиграционни, антиелитни и евроскептични партии в целия Съюз.

За отделните държави-членки резултатите бяха разглеждани като присъди за работата на управляващите партии, особено в големите страни като Франция, Германия, Италия и Полша.

В Белгия, която освен това проведе национални и регионални избори, имаше голяма победа за холандско-говорещия север (Фландрия), и за идещата оттам Vlaams Belang, която е крайно дясна, антиимигрантска и сепаратистка партия. Тя може да стане втората по големина партия във фламандския парламент, веднага след N-VA, друга националистическа партия. Зелените и социалистите се представиха добре в Брюксел и френско-говорещата Валония.

В Гърция, след тежко поражение в борбата срещу консерваторите, премиерът Алексис Ципрас от лявата популистка партия Сириза призова за предсрочни избори, вероятно през юни, а не през октомври. Смята се, че с това той иска да ограничи очакваните загуби на партията си срещу Нова демокрация, от която се очаква да спечели контрола над правителството.

Гласовете в Германия ще се разглеждат като преценка за работата на социалдемократите, на крайнодясната Алтернатива за Германия и на новата лидерка на Християндемократите, Анегрет Крамп-Каренбауер, която се надява да наследи канцлерката Ангела Меркел.

Италия бе наблюдавана, за да се види колко добре се е справил заместник-министър-председателят, шумният популист Матео Салвини от Лигата, в сравнение с коалиционните му партньори от движението „Пет звезди“. Изглежда съдбата на коалицията е изложена на риск. Салвини си остава най-шумният проповедник на европейската анти-имигрантска десница.

Анти-имигрантската, популистка Лига на г-н Салвини излезе на първо място, с около 30% от гласовете, според изходните проучвания. Очакваше се повече. И все пак преди пет години Лигата беше спечелила само 6,2% от гласовете. Коалиционният му партньор, ляво-популисткото движение „Пет звезди“, е на трето място, след социалистическата Демократическа партия.

Салвини представи гласуването като референдум върху Европа и подобри шансовете си да стане водач на евро-антагонистичните и националистически сили в Европейския съюз.

Макар че различните популисти ще се опитат да гласуват като блок, не се очаква те да успеят да образуват единна група, тъй като между тях има силни различия по въпроси като Русия, регионалната помощ и разпределението на мигрантите в целия блок.

Единственото, по което различните популисти се съгласяват, е разрушаването на системата – и това със сигурност ще направи далеч по-трудно постигането на консенсуса, необходим за оформянето на бъдещите европейски бюджети и законодателство. Този Европейски парламент просто ще бъде по-объркан и по-труден за контрол, отколкото преди.

Великобритания е специален случай, предвид плановете за напускане на Европейския съюз. Изборите се възприемаха повече като оценка на двете основни партии – управляващите консерватори и опозиционните лейбъристи – отколкото на който и да е континентален въпрос.

Резултатите изглеждат като катастрофа и за двете основни партии, с огромен успех за новата партия на Найджъл Фарадж. Но основното въздействие ще касае далеч повече британската вътрешна политика, отколкото общоевропейската.

В исторически план избирателната активност за европейски парламентарни избори винаги е била много ниска. Избирателите са традиционно склонни да използват тези петгодишни избори като начин да протестират срещу националните си правителства. Повечето от тях гласуват по национални въпроси и за национални партии, които след това се обединяват в политически групировки вътре в Европейския парламент.

Източник

Стивън Ерлангер
Стивън Ерлангер е американски журналист с дългогодишна практика и настоящ шеф на лондонското бюро на New York Times, след повече от пет години работа на същия пост в парижкото бюро на вестника.
Други статии от този автор

support

Посетители: 158

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • доц. кирил пиневски писа Още
    Е, добре -... преди 20 часа
  • Свързан с корените с... писа Още
    Сърбите свързват... преди 2 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,Тамара... преди 2 дни
  • В. писа Още
    И какво от това, че... преди 2 дни
  • В. писа Още
    Златко писа:
    Няма възможност да се...
    преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Няма възможност да се... преди 2 дни
  • В. писа Още
    "Защо слагаме... преди 2 дни
  • В. писа Още
    "Впечатлението ми е,... преди 2 дни
  • Франк писа Още
    Аз пък без да съм... преди 3 дни
  • Смайли писа Още
    Накара е да почуствам... преди 4 дни
  • Евдокия писа Още
    Удивително умно... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Хубава работа, зряла.... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Бях качил този текст... преди 5 дни
  • Юлиана Методиева писа Още
    Все повече общувам с... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Има в немския език... преди 6 дни
  • Миро писа Още
    Чернобил от глобална... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Разбира се, има много... преди 1 седмица
  • Unknown писа Още
    Уж всички сте умни... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Какви "помаци"-та това... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Нека да го кажем... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,Европа... преди 1 седмица
  • сухи писа Още
    Не може да се мери с... преди 1 седмица
  • Реус писа Още
    И едно допълнение,... преди 1 седмица
  • Реус писа Още
    Благодаря ви за... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Един спомен от... преди 2 седмици