Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 90% (2 гласувания)

 

2018 06 Putin
Снимка: Reuters

 

Как Кремъл „вкарва в пътя“ ФСБ

През април в района на Москва беше проведена серия от протести. Те не бяха нито открито политически – гражданите протестираха срещу токсичните сметища в техните квартали – нито пък особено многобройни (участваха само няколко хиляди души, в район от над седем милиона). В разгара им на улиците излязоха хора от девет града, които заобикалят столицата.

Протестите обаче изглеждаха добре координирани, а в някои градове местните власти подкрепиха хората и им дадоха разрешение да протестират. Дори за длъжностните лица беше трудно да се пренебрегнат ужасните миризми, излъчвани от сметищата, или гневните майки и бащи на отровени деца. Един от тези градове беше Серпухов, на около 80 километра южно от Москва.

Една седмица след началото на протестите в Кремъл е бил поканен Александър Шестун – служител от района на Серпухов. Там той се среща с Иван Ткачев, генерал от Федералната служба за сигурност (ФСБ), руската мощна разузнавателна агенция и наследничка на тайната полиция от съветската епоха, КГБ. Загрижен от срещата, Шестун решава да запише тайно разговора, който по-късно публикува в YouTube.

В записа Ткачев заплашва Шестун. „Ако не подадете оставка, ще бъдете премазан“, казва той. „Ще отидете в затвора. Подобно на мнозина преди вас, вие не разбирате, това е голяма [чистка].“ Намеквайки, че получава нареждания от Кремъл, Ткачев изброява няколко високопоставени служители, които вече са били задържани, включително генерал от вътрешното министерство и двама губернатори. Ткачев дори предполага, че Андрей Воробьов, губернатор на района на Москва и бивш председател на управляващата партия Обединена Русия, може да бъде следващата мишена.

Тромавият опит на ФСБ да заглуши Шестун не е изолиран инцидент. По-скоро, със своите сплашвания и избирателни репресии – ръководени от Кремъл и извършвани от ФСБ – епизодът е показателен пример за новия управленски модел, разработен от руския президент Владимир Путин през последните три години, както и ролята на разузнавателните служби в него.

Новата аристокрация

От идването на Путин на власт през 2000 г. до съвсем наскоро, ФСБ се радваше на статуса на „нова аристокрация“, по думите на бившия ѝ директор Николай Патрушев. Агенцията беше финансирана щедро, не подложена на  наблюдение и свободна да действа както намери за добре срещу реалните и възприемани като такива врагове на Кремъл. Освен това тя осигуряваше човешките ресурси – генерали и полковници – които щяха да заемат важни постове в държавните и държавно-притежаваните корпорации. За известно време ФСБ се превърна, както Ирина Бороган и аз описахме през 2010, в истинския елит на страната.

През ранните си години Путин, бивш офицер на КГБ, беше се опитвал да преобърне децентрализацията на руските разузнавателни служби, която се случи през 1990-те години – задача, която до голяма степен включваше концентриране на власт в рамките на ФСБ и позволяване на персонала ѝ да натрупва богатства и политическо влияние. Така Путин се надяваше да превърне разузнавателните служби в нещо като нова класа – лоялна към Кремъл, със собствен залог в стабилността на режима и способна да служи като балансираща сила срещу амбициите на могъщите руски олигарси.

И все пак за много от тези новопоявили се аристократи, изкушенията на властта и липсата на надзор бяха твърде силни, за да могат да им се противопоставят. Към средата на 2000-те години, тайните служби на Путин – включително ФСБ, Федералната служба за контрол на наркотиците (ФСКН) и Президентската служба за сигурност – вече се бяха хванали гърло за гърло, в непрестанна борба, взаимно шпиониране и хвърляне в затвора, в конкуренцията за облаги. Мнозина всъщност се бяха превърнали в наемници на олигарсите, които трябваше да контролират. През 2007 г. Виктор Черкесов, ръководителят на ФСКН и близък приятел на Путин, се оплака, че „воините“ на разузнавателните служби са „се превърнали в търговци“, след като негов заместник, генерал Александър Булбов, бе вкаран в затвора от ФСБ за незаконно подслушване. Но тъй като Черкесов се беше оплакал публично, той изгуби работата си.

Освен това доверието на Путин във ФСБ се оказа не на място. Агенцията не успя да предскаже масовите протести, които се проведоха в Москва през 2011, а след като протестите започнаха, тя беше безсилна да реагира адекватно на използването на социалните медии от страна на демонстрантите, за да се мобилизират и организират. Когато ФСБ изпрати искане до най-популярната социална мрежа в Русия, „В контакте“, да отстрани страниците, използвани от протестиращите, тя го направи по факс. По време на началните етапи на кризата в Украйна от периода 2013-2014, Москва изпрати екип на ФСБ да помогне на нейния съюзник, тогавашния украински президент Виктор Янукович. За Кремъл Украйна беше най-важната страна сред бившите съветски републики и задържането ѝ в сферата на влияние на Русия беше от първостепенно значение. Но служителите на ФСБ не само не успяха да помогнат на Янукович да се задържи на власт, те дори не успяха да видят, че той губи контрол над нервите си и бяха изненадани, когато избяга от столицата през февруари 2014.

Трудова дисциплина

След тези все по-увеличаващи се неуспехи, някъде около 2015 Путин започна да променя схемата. Той се отърва от някои стари приятели, които бяха поддръжници и печеливши от разширената роля на тайните служби. През август 2015 Путин изгони предишния си съюзник Владимир Якунин, бивш офицер от КГБ, от позицията му на ръководител на руския държавен железопътен монопол. След това, през 2016, той се зае с двамата Иванови, като уволни Виктор и разпусна агенцията му, ФСКН, през май, и понижи Сергей, началник-щаба, през август. Някъде по това време Путин престана и да използва ФСБ като база за набиране на важни постове в правителството и икономиката.

Целта на тези промени беше не да се направят разузнавателните служби по-малко важни; тя беше да се намали автономията им. Путин се отказваше от търсенето на стабилна постсъветска система на управление, в която новата аристокрация трябваше да играе решаваща роля. Вместо това той показваше ясно, че онова, от което се нуждае, е инструмент, прост и очевиден, за защита на режима му.

Новият модел е познат от края на Съветския съюз, когато Политбюро определяше всичко и държеше разузнавателните служби на къса каишка, с минимално поле за независими действия. КГБ, от своя страна, поддържаше елитите в състояние на неравновесие (и плашеше населението) чрез избирателни репресии – една стратегия, която най-цененият от Путин съветски лидер, Юрий Андропов, беше нарекъл „подобряване на трудовата дисциплина.“ И подобряването на дисциплината е точно нещото, което Путин започна да прави. Мнозина губернатори и държавни служители се озоваха в затвора за корупция; филмови режисьори, учени и обикновени хора бяха също хвърляни в затвора по обвинения, че са помагали на Украйна. ФСБ играе важна роля в тези репресии, но никога по своя собствена инициатива. Сега Путин, който управлява чрез Президентската администрация, определя всичко, по примера на съветското Политбюро.

Съществена част от този нов модел е да се държат в състояние на неравновесие всички, включително правоприлагащите органи и тайните служби. Миналата година ФСБ бе поразена от чистки в московската дирекция и компютърната ѝ единица – Центърът за информационна сигурност, чийто директор Андрей Герасимов бе принуден да се пенсионира. Двама от заместник-ръководителите ѝ бяха преследвани – Сергей Михайлов отиде в затвора, а Дмитрий Правиков получи условна присъда. Освен това ФСБ беше поставена в силно неудобна позиция през миналата година от широко разисквания в медиите съдебен процес срещу генерал-майор Владимир Подолски, бивш командир на легендарния отдел на специалните сили на ФСБ „Вимпел“, който беше обвинен в измама и осъден на четири години затвор.

Някои разбраха доста бързо, че страната се завръща към съветски модел. В интервю от декември 2017 по повод 100-годишнината от основаването на ЧК, прословутия предшественик на КГБ, директорът на ФСБ Александър Бортников намери топли думи за Лаврентий Берия, главния палач на Сталин, и похвали различни аспекти от голямата чистка на Сталин. Други пък поддържат нисък профил. Руската агенция за военно разузнаване, ГРУ, намалява общественото си присъствие, а наскоро създадената Национална гвардия изостави амбицията си да получи надзорни правомощия.

Полет на сляпо

Новият модел на Путин оставя само малко място за между-службено съперничество и вражди. Всички руски бюрократи, от министрите до генералите на ФСБ, до регионалните служители, са изправени днес пред едно и също несигурно бъдеще. Това би трябвало да държи елита на страната под контрол, тъй като всеки се страхува да не направи непозволено движение. За да постигне тази сигурност, Путин е готов да пожертва дори възможността за дългосрочно планиране – никой не очаква от уплашени бюрократи, или дори шпиони, да планират бъдещето.

И все пак този нов модел има друг фатален недостатък. Путин е видял края на съветския модел от позицията си на нископоставен офицер от КГБ в регионален отдел в Ленинград, а по-късно и в Източна Германия. Той се е намирал твърде далеч от центъра на властта в Москва, за да може да види от първо лице провалите на онази система, която не беше в състояние нито да предвиди, нито да предотврати съветския колапс.

Ключовият проблем за модерния съветски модел е, че информационните служби, включително КГБ, в крайна сметка престават да предоставят на върха критична информация, от страх да не кажат на шефовете си нещо, което те не искат да чуят. Ироничното в случая е, че това е проблем, който Путин никога не разбира. Той вече видя как тайните служби се провалят в моменти на криза, както по време на протестите в Москва. Но с начина, по който ги поправя, Путин прави себе си уязвим за още по-катастрофални последици.

 

Източник

 

Андрей Солдатов
Андрей Солдатов е руски разследващ журналист и политически наблюдател, главен редактор на сайта Agentura.ru. Автор е на  няколко книги за секретните служби в Русия, последната от които е Червената мрежа: войните на Кремъл в Интернет.
Посетители: 234

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • ЧОВЕК писа Още
    Госпожата Андонова... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Всичко казано по-горе... преди 3 седмици
  • Иван. Д, писа Още
    Нормално е еврейката... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още
    Само преди няколко... Понеделник, 22 Октомври 2018
  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... Петък, 05 Октомври 2018
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... Вторник, 02 Октомври 2018
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... Неделя, 30 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... Петък, 28 Септември 2018
  • Valpet писа Още

    “Днешната... Четвъртък, 27 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... Сряда, 26 Септември 2018
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... Сряда, 26 Септември 2018
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... Понеделник, 24 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... Неделя, 23 Септември 2018
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... Събота, 22 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Стотици години... Сряда, 19 Септември 2018
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018