Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2018 03 Poland
Фотография: Кристиян Добушчински/NurPhoto, чрез Getty Images

 

Снядово, Полша – Младият кмет на това малко градче, далеч в източна Полша, е безкрайно горд с новата си италианска пожарна кола, която проблясва редом с една друга, още от съветски времена. Недалеч оттук директорката на началното училище показва нови класни стаи и нова спортна зала с голямо електронно табло за резултати.

Всичко това – плюс пътища, слънчеви панели и подобрени канализационни и водно-пречиствателни системи, както и субсидии за млечните ферми – се изплаща до голяма степен от Европейския съюз, който финансира почти 60 процента от публичните инвестиции в Полша.

При такава щедрост човек едва ли би могъл да си представи, че Полша се намира в някакъв вид война с Европейския съюз. Но през последните месеци националистическото правителство на страната вече неведнъж е хапало ръката, която го храни.

Европейският съюз обвинява Полша, че поставя под голяма опасност демократичните ценности, че подкопава върховенството на закона като запълва съдилищата със собствени предани хора. Освен това западните лидери са критикували полската управляваща партия за това, че потиска буквално всички критични гласове сред държавните новинарски медии и ограничава свободата на словото с последния си закон, който криминализира всякакви твърдения, свързани с евентуалната отговорност на полската нация за Холокоста.

„Военното напрежение“ се засилва, докато Източна Европа се превръща в инкубатор на един нов модел на „нелиберална демокрация“, основите на която се полагат от Унгария. Но именно Полша – толкова голяма, толкова богата, толкова военно-силна и важна от геостратегическа гледна точка – е страната, от която ще зависи дали дългите усилия на Европейския съюз за интеграция на страните от бившия Съветски блок ще се увенчаят с успех или не.

Залозите тук, както вярват мнозина наблюдатели, са далеч по-големи от онези, свързани с британското напускане на Европейския съюз, тъй като в този случай блокът е изправен пред мъчителния въпрос дали, въпреки всичките му усилия за налагане на дисциплина, е позволил на антидемократичната вълна да се разпространи, и какво да прави в тази връзка.

Засилващият се конфликт между първоначалните западни страни-членки на блока и новите членки от Централна и Източна Европа, е основната заплаха за сцеплението и оцеляването на Европейския съюз. Това не е обикновен, а многостранен сблъсък на идентичности, истории, ценности, религии и интерпретации на демокрацията и „солидарността“.

„Това е ‚да‘ за Европа, но каква Европа?“, казва Михал Барановски, директор на варшавския офис на германската фондацията Маршал, отбелязвайки че подкрепата сред полското население за Европейския съюз достига до 80 процента, но може да бъде доста плитка.

Полското правителство, което се доминира от [партията] Право и справедливост, самата тя доминирана зад кулисите от партийния шеф Ярослав Качински, изглежда има свой собствен отговор на този въпрос. То е повече от доволно да приема финансирането, идващо от Европейския съюз, но се безпокои, че полският дял би могъл да намалее, ако страните-членки използват бюджета, за да накарат Полша да приеме общата линия. Страната ще получи почти 9 процента от бюджета на Европейския съюз между 2014 и 2020, тоест около 85 милиарда евро.

Но приглушените заплахи да престане с използвачеството едва ще принудят правителството на Качински да се промени. То отговаря на европейските критики като от своя страна обвинява Брюксел и Германия – доскорошният най-голям съюзник на Полша в Европа – че диктуват условия на новите членове и се опитват да налагат една елитистка, секуларна визия [за бъдещето на Европа]. Освен това то се е позиционирало в авангарда на централно- и източноевропейските страни, които се противопоставят на идеята за имиграционни квоти, твърдейки, че действа в защита на християнските ценности.

Управляващата партия оформя кампаниите си на основата на полската национална гордост и „изправянето от коленичещата поза“. Освен това тя представя предимно католическа Полша, която по традиция вижда в себе си жертва на историята, като „Христос на нациите“.

След като в продължение на векове е била притискана между империи и окупирана поред от фашисти и комунисти, Полша вече е готова да приеме мястото си като равен сред равни, без да търпи статуса на второкласна държава, твърди господин Качински.

„Историята е част от нашата идентичност, която хората от други части на света не разбират“, казва Славомир Дебски, директор на Полския институт за международни отношения. „Какво означава да бъдеш поляк? Ние сме нацията, която е оцеляла през Втората световна война, бидейки жертва и на двете тоталитарни системи“.

Тази комбинация от полски национализъм, религиозен консерватизъм, анти-елитизъм и атаки срещу онези, които уж се опитват да диктуват на Полша ценности и имигрантски квоти, е направила от Право и справедливост далеч най-голямата партия в една силно разделена страна с неорганизирана политическа опозиция.

Партията е повишила подкрепата си от почти 38 процента по време на изборите от 2015 до около 47 процента според последните социологически допитвания. Голяма част от този успех се приписва на инвестициите, направени в по-бедните провинциални райони, а по-голямата част от тези пари идват от Европейския съюз, както и достъпа до неговите пазари и работни места.

Но далеч повече от парите, влиянието на Право и справедливост се разраства въз основа на културните и идентичностни политики. Партията противопоставя една консервативна, католическа Полша с нейните семейни ценности, срещу безбожната, свободомислеща, смесваща половете Западна Европа.

Освен това тя обвинява миналите правителства, опозицията и градските елити, че се домогват до европейското одобрение и приемат омаловажаването на полските интереси.

Областта Снядово, която обхваща множество села на североизток от Варшава, с население от 5,500 души, е добър пример за тази подкрепа. Докато преди Втората световна война населението тук е било до 40 процента еврейско, днес това е областта на Качински.

Районът е дълбоко католически и силно повлиян от близостта до Беларус и спомените от съветската окупация по време на Втората световна война. През 2015 около 70 процента от тукашните избиратели са подкрепили Право и справедливост.

Хората ходят на църква по няколко пъти седмично, а свещениците тежнеят към страстни, политически заредени проповеди, докато държавните и църковни медии представят една силно поляризирана версия на събитията.

„Насърчаването на еднополовите семейства няма да бъде прието добре тук“, казва Марек Адам Коморовски, на 58, който е местен съветник в близкото село Ломза. „Ако сте в Европа, не можете да кажете нищо против това, но тук това не е норма. Тук семейството означава нещо друго“.

Рафал Пстроговски, 37-годишният кмет на Снядово, който е независим кандидат и вече седма година на служба, повтаря тези разбирания. „Полша е традиционна християнска страна и поляците уважават другите религии, но ние желаем нашата култура също да бъде уважавана“.

„Сред хората тук има страх, че западният секуларизъм е заплаха за нашата традиционна култура“, добавя той. „Ако нещата в Европа продължават все в тази посока, хората мислят, че имигрантската криза и терористическите атаки могат да започнат и тук“.

Славомир Сгржива, на 55, който е местен историк, казва, че дългата история на конфликт с Русия е направила Полша скептична към „всякакви левичарски или либерални политики“, и е засилила позициите на дълбоко консервативното и политизирано католическо свещеничество.

Що се отнася до битката с Европейския съюз по въпроса за правителствения контрол над съдебната система, това „изглежда абстрактно“, казва Агниешка Валчук, 45, директорка на началното училище в градчето. „Хората тук са бедни и те живеят с убеждението, че са подпомагани от правителство, което ги защитава“, казва тя.

Скорошните кавги относно новия полски закон за историята и Холокоста е друг пример за начините, по които полското правителство засяга западноевропейските чувствителности за свободата на словото, с цел да печели вътрешна популярност. У дома всичко това се разбира като опит за защита на Полша срещу онези гневни, обидени чужденци – включително евреи и западноевропейци. Показателно беше, че опозицията предпочете да се въздържи, вместо да гласува против този закон.

И макар да е твърдо за членство, Право и справедливост има визия за Европейския съюз, която е близка до британската – като съюз от национални държави, които търгуват свободно едни с други, но не се намесват във вътрешните си политики или национални култури.

В същото време Полша гледа на новата визия за Европа, идеща от предложенията на френския президент Еманюел Макрон, като на нещо, което съживява френско-германската доминация в блока, а това пък би оставило Полша встрани.

От полска гледна точка разговорите за реструктуриране правата на чуждестранните работници във Франция са форма на протекционизъм, насочен срещу новите страни-членки, но прикрит под про-европейски език. Полша отхвърля идеята за Европа „на няколко нива“ или „на две скорости“, с вътрешно ядро, състоящо се от страните в Еврозоната и външен пояс от по-нископоставени членове. Но според нея Брюксел се движи именно в тази посока.

Като цяло приоритетите на Качински са вътрешни и „за контрол над съдебната система той е готов да плати почти всякаква цена“, казва Пьотр Бурас, шеф на варшавския офис за външна политика на Европейския съюз. „Той използва много бавни средства, които са най-вече демократични, за да натрупва толкова много власт, че позицията на партията да стане недосегаема“.

По мнението на управляващата партия промените са необходими, за да се прочисти стария комунистически елит, но те „правят независимостта на съдебната система напълно съмнителна“, каза през декември Франс Тимерманс, заместник-председател на Европейската комисия.

„Конституционността на законодателството вече не може да бъде гарантирана“, допълва той, тъй като „съдебната система на страната днес се намира под политическия контрол на управляващото мнозинство“.

Европейският съюз предупреди Полша официално, заявявайки, че Варшава рискува „сериозно нарушаване“ на ангажимента си за подкрепа и споделяне ценностите на либералната демокрация и върховенството на закона – принципи, които всички страни-членки са се задължили да подкрепят.

Някои наблюдатели смятат, че Варшава и Брюксел ще успеят да намерят компромис, но засега е трудно да се види точно какъв. Според Бурас Качински е песимистично настроен относно бъдещето на Европейския проект.

„Според него ЕС е осъден на провал, така че трябва да се спасяваме както можем“, казва Бурас. „Той смята, че Съюзът не може да оцелее“.

Това безпокои госпожа Валчук, училищната директорка, която си спомня оскъдността на изборите, с които е разполагала при комунизма и се страхува за бъдещето на дъщеря си, на 16 и сина си, на 12 години.

„Страхувам се, че тази битка с Брюксел може да ограничи правото на децата ми да работят и пътуват в Европа“, казва тя. „Знам, че децата ми нямат усещане за липсата на каквото и да било, нито пък за това, че трябва да кажат нещо и да се борят за правата си, и това ме безпокои“.

Източник

 

Стивън Ерлангер
Стивън Ерлангер е американски журналист с дългогодишна практика и настоящ шеф на лондонското бюро на New York Times, след повече от пет години работа на същия пост в парижкото бюро на вестника.
Други статии от този автор
Посетители: 107

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Всеки обича пазарът... преди 1 ден
  • Броди писа Още
                      Тъкмо... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Прав е г-н... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Най-важното е никой да... преди 1 ден
  • Сухи писа Още
    Никола Георгиев има... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Отговорът на издателя... преди 1 ден
  • Жоро Ончев писа Още
    С риск да разсърдя моя... преди 1 ден
  • Броди писа Още
                       В... преди 2 дни
  • Антония Бонева писа Още
    На мен ми беше... преди 2 дни
  • Светла Петкова писа Още
    Съгласна съм с... преди 2 дни
  • Боян писа Още
    Приемам рецензията на... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Голямото изключение,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Попаднах на този... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А Турция, като всяка... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Ок, стига толкова... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Впрочем, нека обобщя... преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Драги Златко, "петата... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    И един дребен въпрос:... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Професоре, вашият... преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Цитат: "всички... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Да, разбира се,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сложна тема. Колкото е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Веднъж един... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А до каква степен в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ееее, професоре, що с... преди 1 седмица