Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 60% (4 гласувания)

 

2018 Polish women protests

 

Полша, противоречивата

Поредица на „Либерален преглед“, посветена на най-голямата посткомунистическа демокрация в Европа...

Катин от Ан Епълбаум

Ние бяхме народът от Адам Михник

Полският антисемитизъм – една нова страница от Якоб Клок-Конколович

В търсене на изгубения смисъл от Адам Михник

Как паметта на социализма работи в Полша? от Павел Шпевак

Полският лов на вещици от Адам Михник

Съседи от Ян Грос

Възвишеното и низкото, или за Полша и Холокоста от Джон Конъли

Евреи, поляци и нацисти: ужасяващата история от Тимъти Снайдър

Противоречивият полски Оскар от Филип Мазурчак

Еврейската история не е само Холокост от Джеймс Маколи

Кръстовете на Аушвиц от Женевиев Зубржицки

Наследството на „юдео-болшевизма“ от Марси Шор

Дори още по-лошо, отколкото си мислехме от Джулиан Барнс

Проблемът с Полша от Ян Вернер Мюлер

Почетният орден на Ян Грос от Ана Биконт

ПиС и полската история от Матеуш Мацини

Крайнодясното полско правителство и положението на жените в Полша от Алекс Кокотас

Полша копае дупка в паметта си от Марси Шор

Пренаписването на историята в Източна Европа от Волха Чарниш и Евгений Финкел

Прочистването на сложното полско минало от Алиса Валес

Представянето на Полша и нейното минало от Константи Геберт

На сутринта, когато започнали протестите, Барбара Новацка получила за пръв път усещането, че се случва нещо изключително. Било октомври 2016 и един неин познат консервативен журналист се обадил да попита как изглеждат нещата. Тя му отговорила, че няма представа какво ще се случи. Журналистът ѝ казал, че двете му дъщери отишли на училище, облечени в черно. Може би, помислила си Новацка, това би могло да стане нещо голямо.

Полският парламент беше издал проектозакон за забрана върху абортите шест месеца по-рано и Новацка – лявонастоена политичка и дълговременна социална активистка, е една от водещите фигури на движението, което се противопоставя срещу това. Общонационалните протести бяха насрочени за 3 октомври, но като повечето хора тя нямала особено големи надежди, че те ще успеят. Може би щяло да им се удаде да съберат добра тълпа, известно представяне в медиите; в края на краищата обаче всичко щяло да се окаже само жестикулация. Законът щял да мине.

А последиците от този нов закон щяха да бъдат мрачни: край на всякакви форми на аборт в Полша, затворнически присъди за жени, които правят нелегални аборти, криминални разследвания на „подозрителните“ помятания и ограничен достъп до предрождени прегледи, тъй като докторите биха се страхували от неволно причиняване на аборт. Подобни предложения бяха правени неведнъж в хода на последното десетилетие, но през последните дванадесет месеца политическата атмосфера се беше променила. През октомври 2015 крайнодясната партия Право и справедливост (ПИС), тясно съюзена с консервативното крило на мощната в Полша католическа църква, беше станала първата полска политическа партия, която спечели директно мнозинство в парламента от 1989 насам.

Почувствали шанса си, различните анти-аборт-групи, обединени в мрежа под название „Стоп на аборта“, обявиха няколко месеца след изборите, че ще се опитат да въведат нова забрана. За да въведат парламентарен дебат по темата те се нуждаеха от 100,000 подписа. С мълчаливата подкрепа на католическата църква „Стоп на аборта“ успя да събере почти половин милион. На 31 март 2016 Ярослав Качински, водачът на ПИС, обяви, че ще подкрепи предложението, добавяйки, че няма да задължава партията си да гласува за забрана, но с прогнозата, че повечето от членовете ѝ сигурно ще я подкрепят.

Това заявление породи вихър от реакции, които далеч надминаха рамките на малките феминистки кръгове в страната. Предложението беше породило сериозни страхове, споделяни от множество полски жени, че църквата ще започне да играе все по-голяма роля в животите им. През следващите дни в страната бяха формирани множество нови групи, докато жените разговаряха из социалните медии, за да организират маршове и събрания. Най-голямата от групите, Dziewuchy Dziewuchom (Момичета за момичета) започна съществуването си като Фейсбук-група и бързо се разшири до 100,000 члена.

„Не можех да понасям арогантността на хората от правителството по отношение на жените“, казва Ева-Кацак-Ниемчук, която е нова в активизма. Тя се е присъединила към Dziewuchy и е била на първия си протест на 3 октомври. Новацка и нейни колежки-активистки решили да отговорят [на проектозакона] със собствено предложение за нов закон, „Спасете жените“, който би освободил напълно абортите в страната. Те знаели, че шансовете за прокарването му били нищожни, но парламентарните правила постановяват, че предложенията по една и съща тема трябва да бъдат дискутирани заедно; по този начин те поне щели да бъдат чути. Доброволци започнали да събират подписи по улиците през май и в края на краищата събрали поти четвърт милион.

На 23 септември и двете предложения бяха представени в парламента под формата на дебат, широко представян от медиите. Три дни преди това лявата партия Разем беше призовала полските жени да носят черно в знак на противопоставянето си срещу проектозакона. (В Полша това е стара традиция. През 19 век полските жени са носели черно в знак на жалеене на загубата на суверенност и разделянето на страната. Много от лозунгите и визуалните мотиви на протестиращите подкопават националната символика). По социалните медии започна да циркулира специален хаштаг – #czarnyprotest [#черенпротест] – допълнително повишавайки публичната видимост на забраната и нейните последствия.

Както може да се очаква, полският парламент отхвърли „Спасете жените“ и реши да изпрати „Стоп на аборта“ до насрочения за целта комитет, за по-нататъшно четене. В отговор на това поражение активистките предложиха национална стачка, използвайки социалните медии, за да призовават жените да отсъстват от работа в понеделник, на 3 октомври, ако могат – или да носят черно, ако не могат – в знак на протест срещу предстоящата забрана. По-късно този протест щеше да стане международно известен под названието „черен понеделник“. Получи се истински порой от страсти и подкрепа – един от лозунгите гласеше „Ние искаме да обичаме, а не да умираме!“ – но това не гарантираше никакъв поврат на нещата.

В съботата преди протестите организаторките във Варшава се безпокоели, че няма да се получи достатъчно голяма група. Обадили се на Новацка, за да се уверят, че ще дойде. Никой не очаквал онова, което се случи след това.

В едно общество, инак сковано от политическа апатия, около 100,000 души взеха участие в общо 143 протеста в различни градове, градчета и села из цяла Полша. Много хиляди носеха черно на работа и в училище. Протестите бяха забележителни както поради спонтанността си – те бяха организирани в течение на по-малко от две седмици – така и поради локалния си характер. Нямаше централен организатор, нито пък обединяващ план за действие; из цялата страна жените поеха инициативата и представиха собствени идеи за начините, по които биха искали да протестират.

Само във Варшава в този ден имаше над 60 различни събития. Две жени без предишни ангажименти в политиката организираха протест пред офиса на Качински, на който дойдоха 1,000 души; други организираха четения и дискусии на феминистки текстове; мъже раздаваха сандвичи на участничките, а кулминацията на деня беше демонстрация на 30,000 души в центъра на града.

Два дни по-късно проектозаконът беше оттеглен. Това беше първото поражение на партията Право и справедливост от поемането на властта насам. Ярослав Говин, министър на науката и висшето образование, каза, че протестите „ни накараха да мислим и ни научиха на смирение“.

Активността на полските жени предизвика отзвук по целия свят. Те се превърнаха в символ на съпротива срещу надигащата се вълна от крайнодесен популизъм. Преди гласуването полски емигранти бяха организирали протести в Берлин, Лондон, Брюксел и други места. През следващите седмици жените организираха стачки в защита на правата и свободите си в Корея и Аржентина, а полската стачка беше цитирана като източник на вдъхновение за Международната женска стачка в САЩ на 8 март тази година. Барбара Новацка и колежката ѝ – политическата активистка Агнешка Джемянович-Бак – бяха наречени „водещи глобални мислителки“ от списание Foreign Policy. Друго списание, New York magazine, покани полски жени да съветват американските си колежки как най-добре да защитават репродуктивните си права. С тези протести, писа авторът на една статия, „полските жени си възвърнаха някои от правата“.

Но протестите, ако и впечатляващи, само предотвратиха влошаването на една ситуация, която и без това е достатъчно лоша. Малко са страните, в които е имало толкова постоянно и последователно подкопаване на репродуктивните права, както това става в Полша през последните десетилетия. Макар че никой в Полша не отива в затвора за правене на аборт, в страната е налице една де факто забрана, и то още от 1993 насам. Социалният натиск от страна на различни църковни групи, както и непрозрачният начин, по който е организиран процесът на одобрение, заплашват съществуващите права. Оралните противозачатъчни средства се получават с много трудности, а спешните такива днес вече изискват рецепта, след прокарването на съответно законодателство през юли.

И въпреки това в Полша е налице един сигурен начин, по който полските жени могат да утвърдят репродуктивните си права. Това става чрез купуването им.

* * *

Абортът се намира на пресечната точка между две основни тенденции, които се оформиха в полското общество след падането на комунизма през 1989. Първата от тях е социалният консерватизъм, който произтича от пробудената за нов живот католическа църква. Втората е ентусиазираното възприемане на икономическия либерализъм, което започна през късната 1989, когато Полша стана една от първите страни, които доброволно се подложиха на „шоковата терапия“ на Международния валутен фонд (МВФ). Напорът на църквата за забрана на абортите беше съчетан с желанието на неолибералите да доведат до минимум намесата на държавата в икономическия живот. От една страна абортът престана да бъде чисто медицинска процедура и се превърна в морален въпрос; от друга страна той престана да бъде медицинско право и се превърна в стока.

Натискът за забрана на абортите, които бяха законни в Полша от 1956 насам, започна незабавно след падането на комунизма. Още вторият проектозакон, въведен след падането на комунизма през 1989, беше за пълна забрана на абортите (той отпадна след широкоразпространени протести). Забраняването на абортите се разбираше като отстъпка пред църквата – един вид награда за ролята ѝ в подкрепата на съпротивата срещу комунизма. След директна намеса от страна на папа Йоан Павел II, сегашният закон за абортите беше приет през 1993, въпреки социологическите проучвания, които показваха, че 60% от поляците са против него.

При този закон абортите са позволени при извънредни обстоятелства: ако животът или здравето на майката се намират в опасност; ако зародишът страда от някакво сериозно увреждане; накрая, ако бременността е резултат от изнасилване или инцест. Жените, които правят аборти, не се смятат за извършителки на престъпление. Но ако някой предостави на жена помощ за извършване на аборт извън тези предпоставки, той или тя подлежи на съдебно преследване и наказанието е затвор.

На практика е много трудно да се получи законен аборт, освен ако човек се вписва в тези критерии. Откак законът е влязъл в сила, официално в страната е имало по не повече от 1,000 аборта годишно (в страна с почти 40 милиона жители). Преди 1989 в Полша е имало повече от 500,000 аборта годишно и повече от 97% от жените са казвали, че ги правят по социално-икономически причини.

В страната бързо се оформя черен пазар за хирургически аборти, първоначално в частните кабинети на множество гинеколози. Законът никога не е бил прилаган истински сериозно. Преследването на докторите с криминални обвинения би довело до риск от социални проблеми, а черният пазар удобно разрешава противоречието между показната католическа моралност на полското общество и съществуващата социална реалност.

Да се намерят извършители на нелегални аборти никога не е било особено трудно. След въвеждането на закона във вестниците бързо започват да се появяват множество обяви от вида: „Гинеколог: интервенции“, „Възвръщане на менструалния цикъл“ или „Пълни гинекологически услуги“, придружени от съответен телефонен номер.

Забраната на абортите се превръща в златна мина за докторите, готови да извършват процедурите незаконно. Цените за нелегално прекратяване на бременност са високи, приблизително равни на средната месечна работна заплата (понастоящем 4,256 злоти – около 2,000 лева). Незаконните аборти в Полша са по правило безопасни, те се правят от професионални гинеколози и смъртните случаи са рядкост, но извършването на процедурата е толкова по-неприятно и потискащо в една нерегулирана и изпълнена с тормоз обстановка.

Агнешка, която срещнах миналото лято в Берлин, била на 19 когато открила, че е бременна, през 1994. Намерила клиника в Лодз чрез приятели. Не можела да си позволи операцията, така че за нея платил приятелят ѝ. Докторът бил „доста страшен. Всичко беше ужасно.“ След процедурата тя кървила в продължение на три седмици  и изгубила сили до такава степен, че едва можела да ходи. Накрая ѝ се наложило да се върне в клиниката, за да може същият доктор да оправи повреденото.

„Доктори, които вземат много пари [за извършване на аборт]“, размишлява тя днес. „В това има две страни: те вършат нещо добро, защото всяка жена има право да решава самостоятелно, но от друга страна…“

Според преценки на Федерацията за жените и планирането на семейството (Федера, най-старата организация за репродуктивни права в Полша), противно на онези 1,000 прекратявания, заявявани от официалната статистика, цифрата е по-скоро 150,000. Антроположката Агата Челстовска преценява, че през 2011 нелегалните аборти са генерирали около 59 милиона долара печалби за медиците, които ги извършват.

„Щом само абортът напусне публичната сфера, той навлиза в сивата зона на частното: частни договорки, частно здравно осигуряване и – най-частният от всички аспекти – частни грижи“, пише Челстовска. „В частния сектор нелегалните аборти трябва да бъдат внимателно уредени и платени от собствения джоб. Когато една жена навлезе в тази сфера, грехът ѝ се превръща в злато. Частните ѝ грижи се превръщат в частна печалба за някой друг“.

Ванда Новицка, основателката на Федера, е казала на Честовска: „Тук говорим за огромен, необлаган с данъци източник на доходи. Това е причината, поради която медицинската професия не е заинтересувана от промяна на закона за абортите.“

Елжбиета Королчук, социоложка и дългогодишна активистка, се е срещнала по време на миналогодишните протести с млади жени, които, тъй като разполагат със средствата за това, преди това не са знаели, че абортите в Полша са незаконни. „Много жени разполагат със [свободен] достъп до аборти, така че си мислят: „какъв е проблемът?“, казва Королчук.

Докторите, които все пак бъдат осъдени, обикновено получават условни присъди и не отиват в затвора, нито пък губят разрешителното си за практика. Толерирайки черния пазар, правителството по същество е изнесло абортите в областта на една нерегулирана индустрия.

* * *

Около 2011 активистките, обслужващи телефонната линия на Федера, забелязали, че все повече жени започват да питат за клиники в чужбина. Жените, търсещи по-евтини алтернативи, ги питали също за таблетки, причиняващи помятане, както и възможностите за купуването им онлайн.

През 2012 Евелина била в ранните си 20 години и се срещала с мъж, с когото не желаела да остане заедно, когато открила, че е бременна в шестата седмица. „Не изпитвах никакво майчинско чувство“, казва тя. „По-скоро го чувствах като болест, от която трябва да се отърва.“ Обърнала се към различни полски Интернет-форуми с въпрос за достъп до аборт, както и към полскоезичните страници на два холандски сайта, Women on Waves и Women on Web, за да разбере какви точно са опциите ѝ. Научила за лекарство против остеоартрит, което може да причини помятане като страничен ефект.

Евелина успяла да получи лекарството чрез познат, който можел да издава рецепти. Казала му, че било за баба ѝ. „Единственият ми страх беше, че лекарството може и да не проработи“, казва тя. Отишла в апартамента на приятелка, близо до някаква болница, и започнала да гълта по три хапчета на двучасови интервали, накрая общо девет. Пет часа след последната доза почувствала остри спазми и започнала да кърви. На следващата сутрин отишла в болницата и била изследвана с ултразвук. Медиците ѝ казали, че няма сърцебиене. От облекчение започнала да плаче; докторът погрешно разбрал сълзите ѝ като признак на мъка.

[Уебсайтът] Women on Web е създаден през 2006 за изпращане на лекарствата Misoprostol и Mifepristone до жените, които ги желаят, така че да могат да прекратят бременността си у дома. От тях се иска дарение от 70-90 евро, ако могат да си го позволят, за да се покрие стойността на хапчетата, които обикновено пристигат след няколко седмици от производителя, който се намира в Индия. Няколко хиляди полски жени поръчват хапчета от Women on Web ежегодно, според основателката на сайта Ребека Гомпертс. (Една друга организация, Women Help Women, предлага подобна услуга). Но между Индия и Полша няма особено активен пощенски обмен и митническите служби в няколко полски региона са започнали да проследяват и конфискуват тези пратки.

Полските Интернет-форуми, които дават информация за достъп до аборти, са започнали да се появяват през ранните 2000 г., окуражавайки жените да извършват прекратяванията медикаментозно, вместо чрез хирургическа процедура. Макар че модераторите им не окуражават тази практика, форумите могат да служат и като място на търговия, където купувачи и продавачи на хапчетата могат да влязат в контакт едни с други.

След като узнала, че е бременна в шестата седмица, Баша решила да прекрати бременността си. Чрез един онлайн-форум партньорът ѝ намерил друга двойка, от Варшава, която се съгласила да им продаде хапчета, причиняващи аборт, срещу 500 злоти (около 235 лева).

Баша не знае какви точно били хапчетата, но взела две, може би три. След няколко часа започнала да изпитва силно болезнени спазми. „По време на най-силните спазми бях много уплашена“, казва тя. Най-лошото преминало, но Баша кървила в продължение на три седмици, докато отишла в болница, където ѝ направили D&C  (дилатация и кюретаж – обичайната медицинска процедура след помятане). Не е ясно защо е имала екстремна реакция, но тъй като е купила хапчетата на черния пазар, тя никога няма да узнае причините.

Причиняващите аборт хапчета като Misoprostol и Mifepristone имат за полските жени базисното предимство, че са по-евтини. Но с нарастването на търсенето им, разбира се, нарастват и възможностите за търсене на печалби и измами. Лекарите, извършващи незаконни аборти, също са започнали да продават хапчета. С помощта на преводач аз успях да се свържа с двама [онлайн]-продавачи. Единият предлагаше хапчета на цени между 400 и 600 злоти или хирургическа намеса за 4,000 злоти. Вторият предлагаше хапчета за 1,300 злоти.

Тъй като Women on Web е недостъпен в някои полски региони, а и някои от жените смятат, че нямат време за чакане, много от тях се обръщат вместо това към местния черен пазар – към продавачи без медицинска подготовка и без качествен контрол.

Д-р Ануш Рудзински, полски гинеколог, който се установил в Германия, преценява, че около 75% процента от полските му пациентки са минали през неуспешен аборт с таблетки от черния пазар. Над 1,300 полски жени прекосяват границата всяка година, за да извършат аборт в клиниката на Радзински в Пренцлау, на около 100 км северно от Берлин, близо до полската граница. Той получава 10 до 150 телефонни обаждания от Полша, всеки ден. Пациентките му идват от всички краища на страната. Повечето намират номера му онлайн.

Рудзински е напуснал Полша преди абортите да се превърнат в морален въпрос и рязката реторика, с която темата е свързана в Полша, не го вълнува особено много. „Това беше нещо напълно нормално“, каза ми той. „Никой не говореше за него. Ако някоя жена дойдеше в клиниката и поискаше аборт, тя го получаваше“.

Цените на клиничните аборти започват да спадат, тъй като клиниките в съседните страни вече са достъпни за полските жени. Една клиника във Виена има на щат специален полски преводач. Много жени пътуват до Чешката република, въпреки закона, прокаран от чешкото правителство, целящ да им попречи да идват. Най-честата дестинация обаче е Словакия, тъй като там абортите се извършват най-евтино и най-ефективно. Някои тамошни клиники вече имат дълги списъци за чакане на ред. Цените в тези клиники са по-ниски от незаконните прекратявания в Полша: 500-550 евро в Германия, 370-390 евро в Словакия. И там жените не са принудени да се чувстват като престъпнички.

Пазарите са дискриминационно нещо – онези, на които липсват пари или информация, са изключени от тях. Докато има забрана върху абортите, или дори само строги ограничения, то неизбежно ще има и жени, отчаяно търсещи някакво решение, и черният пазар ще процъфтява. Всякакви опити за либерализация на полските закони за аборта обаче трябва да се съобразяват с утвърдената власт на католическата църква в страната.

* * *

Либерализацията на абортите, която никоя от основните полски партии не поддържа в момента, изисква политическа партия, която да е склонна да наруши едно друго табу в полското общество: политическата власт на църквата. Докато полската държава се оттегли и сви в хода на икономическата „шокова терапия“, църквата тук разшири ролята си в обществото и се превърна в алтернативен център на политическа власт.

Разделението на църквата и държавата е „комунистически-вдъхновена“ система, казваше Йозеф Глемп, тогава (през 1991) римокатолически архиепископ на страната. По онова време мнозинството в страната е посещавало неделната служба всяка седмица, а църковните водачи са насърчавали енориашите си да поддържат „само онези политически групи, които подкрепят защитата на живота, от първия момент на зачеването“.

Йоан Павел II, първият полски папа и фигура с огромна популярност в родната си страна, е виждал в Полша бастион на християнските ценности и маяк на моралното обновление в Европа. Но докато безработицата се качваше до 16,4%, а доходите спаднаха рязко в хода на прилагането на икономическите мерки, населението стана все по-малко заинтересувано от моралното обновление, а все повече разтревожено от неща като изхранването на собствените семейства. През 1991 едно допитване откри, че преобладаващите мнозинства сред поляците се противопоставят на църковната доминация върху политики като например противозачатъчни средства (81%) и аборт (71%). И въпреки това престижът на църквата и контролът ѝ над публичното влияние бяха неща, които политиците трудно можеха да си позволят да игнорират.

Поставено под такъв натиск, правителството първо премахна субсидиите на противозачатъчните хапчета през 1991, с което утрои цената им. Цената на противозачатъчните средства в наши дни вече не е чак толкова висока, или поне на теория, при около 40 злоти месечно. Но някои доктори отказват да предписват такива средства, някои аптеки отказват да ги продават, а и е трудно те да се намерят в обществени болници.

Полската система на здравеопазване е раздвоена между евтин обществен сектор, измъчван от дълги чакания и ниско качество на услугите, и по-скъп частен сектор с по-добри и по-леснодостъпни услуги. Една от активистките, с които разговарях, Каролина Брзичка, каза че в нейната обществена болница, в късните 90 години, само един на четирима гинеколози би предписал хормонални противозачатъчни средства. Жените започвали да чакат на опашка от четири часа сутринта.

Според един доклад на ООН от 2015, Полша е една от страните с най-нисък достъп до противозачатъчни средства в Европа. По-малко от половината от жените тук използват някакви модерни начини за контрол над бременността. Ако някоя жена желае противозачатъчни средства без дълго чакане, тя трябва да плати за преглед в частна клиника. Прегледът струва около 400 злоти (190 лв), плюс 120 злоти (57 лева) за тримесечна доза хапчета. Рецептата трябва да се подновява четири пъти годишно, при което цената се равнява на 13% от средния доход.

Новият закон, който беше прокаран през юли тази година, ще ограничи достъпа още повече. Спешното предпазно хапче ellaOne – най-популярното средство за след-секс в Полша, и единственото, което преди това беше достъпно официално – сега вече изисква рецепта. (Виагра обаче наскоро беше освободена от предписване).

Новият закон не е технически равнозначен на забрана. Някои жени, особено в големите градове, ще бъдат в състояние да получат рецепта в кратък срок при случай на нужда, или ако могат да си позволят да платят за нея. Но повечето хора не могат да си го позволят. Ако нямате пари, ако сте от губещата страна на полската икономическа трансформация, вие сте в плен на религиозната догма.

Въпреки широката обществена подкрепа, църквата успява засега да задуши всички опити за въвеждане на сексуално образование в училищата. В едно писмо от 2014, адресирано към вярващите, полските епископи предупредиха, че сексуалното образование кара учениците да „стават редовни клиенти на фармацевтични, еротични, порнографски, педофилски и такива за аборти, предприятия“. Няколко активистки, с които разговарях, си припомняха, че вместо това в училище им е бил показван анти-аборт-филма „Тихият вик“ [от 1984]. Друга от тях, Барбара Баран, си спомни, че е била принуждавана да пее песен против абортите, изпълнявана от гледната точка на пометнат зародиш.

Но дори и така Полша има едно от най-ниските нива на раждаемост в света, според някои пресмятания най-ниското в Европа. Полското Министерство на здравеопазването наскоро издаде видео, в което зайците се представят като здравословен модел за размножителни навици. И докато влиянието на църквата не успява да помогне при размножаването на паството, то успява да създаде табу около абортите. Църковните групи тормозят пациентките, пристигащи в лекарските кабинети чрез страховити плакати. Между една четвърт и една трета от полските жени са правили аборт(и), но никой не говори за това. Една активистка ми каза, че едва след цяла година на протести е узнала, че три от приятелките ѝ са имали аборти.

Влиянието на църквата не е непременно показателно за онова, което хората желаят. Седмичната посещаемост на църковните служби е спаднала от повече от 60% процента през 1990-те до около 40% днес; спадът е особено рязък сред жените. От 2005 насам полската политика, като повреден метроном, се люлее между дясното (по време на управлението на Гражданска платформа) и крайнодясното (по време на управлението на Право и справедливост), като и двете жадно търсят покровителството на църквата и осигуряване на църковната политическа власт, макар че обществената ѝ поддръжка спада.

Всякаква „хуманност“, която правителството може да е научило от протестите през миналата година, изглежда е била краткотрайна. В момента са налице няколко предложения, целящи да затегнат още повече съществуващия закон за абортите, чрез премахване на правото на прекратяване в случаите когато зародишът има увреждания. Църквата и водачите на Право и справедливост вече сигнализираха подкрепата си, „Спасете жените“ се противопоставя чрез предложение за либерализиране на достъпа до аборти.

На 10 ноември беше разпространено едно юридическо мнение, в което се предлага всеки човек, предоставящ информация как да се използват таблетки или клиники, да бъде преследван за насърчаване на аборт. Документът е написан от Ordo Iuris – група от ултра-католически адвокати с връзки в партията Право и справедливост. Засега властите не реагират на препоръката, но тя изглежда е предназначена да окаже натиск върху активистите, предлагащи информация на жените.

Някъде по същото време полските митници започнаха да конфискуват пратки на хапчета от сайтовете Women on Web и Women Help Women. Натискът за по-нататъшно затягане на сегашния закон за абортите, заплахите срещу онези, които предоставят информация и продължаващите конфискации на таблетки показват ограниченията върху ефективната борба срещу законовите мерки против абортите. Без политическа власт няма как да се води ефективна борба.

Източник


Алекс Кокотас

Алекс Кокотас е международно активен журналист, който живее в Берлин. Негови статии са публикувани в издания като JacobinTabletThe New InquiryFull Stop MagazineThe Awl иQuartz

Посетители: 102

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Галенка писа Още
    Аз При Стаменов  имах... преди 1 ден
  • Радомир Парпулов писа Още
    Глас в пустиня ....   ... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 6 дни
  • Владимир писа Още
    sonogram - ехография
    sign... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Защо да ходим надалеч.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И това е единственото... преди 2 седмици
  • Елена писа Още
    Толкова много... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Хубаво е, че Златко не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Мдааа, целият свят... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Между другото, и... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Смилов е изключително... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Честно казано, тази... преди 2 седмици
  • Колчо Ковачев писа Още
    Страхотно добър... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Днес сутринта пих... преди 2 седмици
  • пацо и саня писа Още
    Хубав разказ, ама... преди 2 седмици
  • Rita писа Още
    Приятели, не виждате... преди 3 седмици
  • Rita писа Още
    Много силен разказ!
    И... преди 3 седмици
  • Данина писа Още
    Кръстина,къде видяхте... преди 3 седмици
  • тина писа Още
    Обидно ми е, че се... преди 3 седмици
  • Георги писа Още
    Много интересно. Само... преди 3 седмици
  • Архимандрита писа Още
    А кой им е виновен на... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Даниел Смилов дълбоко... преди 4 седмици
  • коста стаменов писа Още
    "Ранделова" или... преди 4 седмици
  • Ранделова писа Още
    Чудя се как ли би... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Казват, че Елиас... преди 4 седмици