Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Хиляди германски учени от еврейски произход са принудени да бягат от нацистка Германия. Много от тях емигрират в Турция, където допринасят за модернизирането на турската държава по времето на Ататюрк.

01


Проф. Хайлброн / в средата, с шапка/ сред турските си студенти

 

„За германците съм турчин, а за турците – германец“, казва усмихнато Енвер Хирш. По времето на националсоциализма неговият баща емигрира в Турция. Там правистът по образование създава много от валидните и до днес закони, между които и турското търговско право. Този факт днес е почти неизвестен.

Курт Хайлброн също е син на германски евреин, който през 1933 година емигрира в Турция. Там той основава Ботаническия институт в Истанбул. Лично бащата на турската светска държава Кемал Ататюрк кани известния германски професор да модернизира и Селскостопанската академия в Истанбул.

Емигриралите от нацистка Германия университетски преподаватели пристигат в Турция тъкмо навреме. В края на 1920-те години Ататюрк разработва своята визия за реформа на висшето образование. Целта му е да превърне Турция в модерна държава, а германските интелектуалци от еврейски произход активно се включват в изграждането на нова и модерна образователна система в страната, разказва режисьорката Ерен Йонсьоз, чиито документален филм „Безотечествени – на изгнание в Турция“ в момента е по германските киноекрани.

1933 и турската култура на гостоприемство

В пет житейски истории документалният филм показва колко бързо и небюрократично германците са били назначени на постове в турските университети, министерства и административни управи. Навсякъде те са били добре приети. Цели поколения турски студенти са се изучили при тях. Тази глава от германско-турската история днес е почти забравена.

 

02
Във Факултета по земеделие в Анкара са преподавали редица германски професори

 

След като Хитлер завзема властта, на еврейските учени и професори в Германия им забраняват да заемат официални длъжности в университетите и научните институти. „Законът за държавния служител“ от 7 април 1933 година изрично подчертава, че „служителите от неарийски произход трябва да бъдат пенсионирани незабавно“. За щастие, много от преподавателите са били предупредени за предстоящите репресивни мерки и успяват навреме да емигрират – през Швейцария в Турция.

Патологът Филип Шварц, който също е бил принуден да бяга от нацистите, създава в Цюрих общност, която оказва помощ на застрашените германски учени да напуснат родината си и им посредничи да намерят назначение в чуждестранни университети. По този начин той съдейства на близо 2 600 преследвани преподаватели от нацистка Германия да се спасят. За зимния семестър 1933/34 година в истанбулския университет например са били назначени 30 германски професора от еврейски произход.

„Голямото мълчание“ в следвоенна Германия

Семействата и на петте главни действащи лица в документалния филм на Ерен Йонсьоз са успели да избягат от режима на Хитлер. Децата на тези еврейски мигранти отдавна са пенсионери. Пред камерата те разказват за детството и юношеството си край Босфора, както и за преживяванията си в следвоенна Германия, където се оказват не съвсем добре дошли. Израснали в Турция, у дома се чувстват като на ничия земя. Сюзън Ференц-Шварц, Егон Барда, Курт Хайлброн, Енвер Хирш и Елизабет Вебер-Белинг са свидетели и на „голямото мълчание“ в младата Федерална република. В следвоенна Германия никой не говори за съдбата на еврейските си съграждани и емигранти. Никой не иска да повдига въпроса за вината, защото почти никой не се е противопоставял активно на депортациите на евреи.

 

03
Режисьорката на филма Ерен Йонсьоз

 

„Ние щяхме също да сме завършили живота си в Аушвиц. Такава беше алтернативата“, казва Сюзън Ференц-Шварц и свежда поглед. Когато семейството ѝ бяга в Турция, тя е само на една година. Научава за събитията от разказите на близките си.

Още с първия си документален филм „Импорт-експорт“ /2006/ режисьорката Ерен Йонсьоз се посвещава на темата за германско-турските взаимоотношения. По време на снимките се запознава с Едзард Ройтер, бивш топ-мениджър при „Мерцедес“ и син на политика Ернст Ройтер. Той е бил едва на седем години, когато еврейските му родители емигрират в Турция. На 18 години се завръща обратно в Германия. И той, както и Курт Хайлброн, се чувстват разкъсани между два различни свята. „Не мога дълго да се застоя в Германия, но също и в Турция. Затова пък постоянно пътувам между двете страни“, признава Хайлброн. „Такава е нашата съдба. Да бъдем ничии и никъде да не сме си у дома“, казва и Сюзън Ференц-Шварц. „Това е и съдба и късмет“, добавя тя.

Източник

 

Други статии от този автор
Посетители: 110

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 4 дни
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 5 дни
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 5 дни
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 1 седмица
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 1 седмица
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 1 седмица
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 1 седмица
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 1 седмица
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Накш-е-Рустам (Naqsh-e Rustam):... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Впечатляващото заглавие... преди 2 седмици
  • ЖИК писа Още
    Чакаме продължението.... преди 2 седмици
  • Здравко Попов писа Още
    Умна статия за размисъл. преди 2 седмици
  • Евдокия писа Още
    Много е хубаво, Заро.... преди 2 седмици
  • Влюбена на средна възраст писа Още
    Снежно-белият потенциал... преди 2 седмици