Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Хиляди германски учени от еврейски произход са принудени да бягат от нацистка Германия. Много от тях емигрират в Турция, където допринасят за модернизирането на турската държава по времето на Ататюрк.

01


Проф. Хайлброн / в средата, с шапка/ сред турските си студенти

 

„За германците съм турчин, а за турците – германец“, казва усмихнато Енвер Хирш. По времето на националсоциализма неговият баща емигрира в Турция. Там правистът по образование създава много от валидните и до днес закони, между които и турското търговско право. Този факт днес е почти неизвестен.

Курт Хайлброн също е син на германски евреин, който през 1933 година емигрира в Турция. Там той основава Ботаническия институт в Истанбул. Лично бащата на турската светска държава Кемал Ататюрк кани известния германски професор да модернизира и Селскостопанската академия в Истанбул.

Емигриралите от нацистка Германия университетски преподаватели пристигат в Турция тъкмо навреме. В края на 1920-те години Ататюрк разработва своята визия за реформа на висшето образование. Целта му е да превърне Турция в модерна държава, а германските интелектуалци от еврейски произход активно се включват в изграждането на нова и модерна образователна система в страната, разказва режисьорката Ерен Йонсьоз, чиито документален филм „Безотечествени – на изгнание в Турция“ в момента е по германските киноекрани.

1933 и турската култура на гостоприемство

В пет житейски истории документалният филм показва колко бързо и небюрократично германците са били назначени на постове в турските университети, министерства и административни управи. Навсякъде те са били добре приети. Цели поколения турски студенти са се изучили при тях. Тази глава от германско-турската история днес е почти забравена.

 

02
Във Факултета по земеделие в Анкара са преподавали редица германски професори

 

След като Хитлер завзема властта, на еврейските учени и професори в Германия им забраняват да заемат официални длъжности в университетите и научните институти. „Законът за държавния служител“ от 7 април 1933 година изрично подчертава, че „служителите от неарийски произход трябва да бъдат пенсионирани незабавно“. За щастие, много от преподавателите са били предупредени за предстоящите репресивни мерки и успяват навреме да емигрират – през Швейцария в Турция.

Патологът Филип Шварц, който също е бил принуден да бяга от нацистите, създава в Цюрих общност, която оказва помощ на застрашените германски учени да напуснат родината си и им посредничи да намерят назначение в чуждестранни университети. По този начин той съдейства на близо 2 600 преследвани преподаватели от нацистка Германия да се спасят. За зимния семестър 1933/34 година в истанбулския университет например са били назначени 30 германски професора от еврейски произход.

„Голямото мълчание“ в следвоенна Германия

Семействата и на петте главни действащи лица в документалния филм на Ерен Йонсьоз са успели да избягат от режима на Хитлер. Децата на тези еврейски мигранти отдавна са пенсионери. Пред камерата те разказват за детството и юношеството си край Босфора, както и за преживяванията си в следвоенна Германия, където се оказват не съвсем добре дошли. Израснали в Турция, у дома се чувстват като на ничия земя. Сюзън Ференц-Шварц, Егон Барда, Курт Хайлброн, Енвер Хирш и Елизабет Вебер-Белинг са свидетели и на „голямото мълчание“ в младата Федерална република. В следвоенна Германия никой не говори за съдбата на еврейските си съграждани и емигранти. Никой не иска да повдига въпроса за вината, защото почти никой не се е противопоставял активно на депортациите на евреи.

 

03
Режисьорката на филма Ерен Йонсьоз

 

„Ние щяхме също да сме завършили живота си в Аушвиц. Такава беше алтернативата“, казва Сюзън Ференц-Шварц и свежда поглед. Когато семейството ѝ бяга в Турция, тя е само на една година. Научава за събитията от разказите на близките си.

Още с първия си документален филм „Импорт-експорт“ /2006/ режисьорката Ерен Йонсьоз се посвещава на темата за германско-турските взаимоотношения. По време на снимките се запознава с Едзард Ройтер, бивш топ-мениджър при „Мерцедес“ и син на политика Ернст Ройтер. Той е бил едва на седем години, когато еврейските му родители емигрират в Турция. На 18 години се завръща обратно в Германия. И той, както и Курт Хайлброн, се чувстват разкъсани между два различни свята. „Не мога дълго да се застоя в Германия, но също и в Турция. Затова пък постоянно пътувам между двете страни“, признава Хайлброн. „Такава е нашата съдба. Да бъдем ничии и никъде да не сме си у дома“, казва и Сюзън Ференц-Шварц. „Това е и съдба и късмет“, добавя тя.

Източник

 

Други статии от този автор
Посетители: 68

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Надежда писа Още
    Много убедителен... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... преди 2 дни
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... преди 3 дни
  • Петров писа Още
    Стотици години... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... преди 1 седмица
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... преди 1 седмица
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... преди 2 седмици
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Наистина... преди 3 седмици
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... преди 3 седмици
  • Броди писа Още
                             ... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... преди 4 седмици
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018
  • гост писа Още
     За неуспешната... Вторник, 21 Август 2018
  • Владо писа Още
    Тук, в тази... Понеделник, 20 Август 2018
  • крокотак писа Още
    Виктор Суворов -... Събота, 18 Август 2018
  • Ивелина Ръцева писа Още
    Потъвам в Морето на... Четвъртък, 16 Август 2018
  • Петров писа Още
    Мисля, че Златко прави... Вторник, 14 Август 2018
  • Dessi писа Още
    Je vais te traduire! En français, s'il... Понеделник, 13 Август 2018
  • Нина Пенева, филолог писа Още
         Забележителна... Понеделник, 13 Август 2018
  • Златко писа Още
    Благодаря за... Понеделник, 13 Август 2018