Изгледи – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

 Ротердам, Юропорт, устата на Европа. Европа има своите надути и своите истински столици. Постановката на властта се прави в първите, заедно с ритуалите на саморекламата. Там намирате кулисите на пресконференциите, където властимущите правят своите заявления. В истинските столици няма пресконференции. Тези градове преуспяват в бизнеса на ежедневието, а не в помпозността на властта. Ротердам е европейска столица, важна за всички, но рядко забелязвана. В Ротердам Европа обръща лице към океаните и света. Тук, в делтата на Шелдт, Мез и Рейн, най-голямата река в западна Европа се влива в морето. Чрез тази делта светът прави контакт с Европа. Всички най-важни артерии в Европа водят към Ротердам, а от Ротердам към цяла Европа, преди всичко обратно по Рейн: рурският регион, Кьолн, Франкфурт, Щрасбург, Базел, Лион, Марсилия, Барселона и Милано. Ротердам е крайната точка на „синия банан“, онази зона на висока енергия и постижения, която е станала една от основните оси на Европа. Най-добрият начин да се опознае тази европейска столица е да се направи обиколка на пристанището с корабче и да се премине между огромните пирамиди от контейнери – онези градове, намиращи се постоянно в движение, издигащи се в един момент и отнасяни в следващия, за да бъдат пренесени някъде другаде.

Ротердам е градът на великия Еразъм, но преди всичко мястото, където ден след ден, час след час, Европа бива конципирана и създавана. Ако Ротердам би спрял само за момент, целият континент би изпаднал в конвулсии. Ротердам задава темпото на Европа. Именно тук всеки пакет започва пътешествието си до Европа. Европа зависи от Ротердам, където започва това движение. И Ротердам е нов град. Този град, заедно с доковете и кейовете си, някога напълно разрушен от немските бомбардировки, е една огромна нова постройка, както и цяла Европа след 1945.

Хийтроу: кръжене в небето над Лондон. Никое място в Европа не е толкова близо до света като Лондон. Вие почти винаги имате половин час да мислите за това, докато самолетът ви се приближава до летището в Хийтроу, но е принуден да се придържа към курса за приземяване. Самолетът описва бавна спирала надолу, заедно с другите самолети, очакващи реда си. Имате време да изучавате градския пейзаж докато отново и отново се въртите над едни и същи места: Гринуич, Канари Уорф, Тауър Бридж, сградата на Парламента, Хайд Парк и Уиндзорския замък; след това самолетът се отправя на север, после на изток – и всичко започва отново. Лондон помахва към света със своите самолетни терминали, с опитите да въведе ред в хаоса на цялото това движение, да го канализира и сортира. … Летището, врата към света, с всичките си лабиринти всъщност се намира повече под земята, отколкото над нея. Европа и света. Тук космополитизмът е бил придобиван и упражняван, докато се е превърнал във втора природа. В спираловидното спускане в небето над Лондон вие чувствате нещо от европейското притегляне, привлекателността на света там долу. … Задръстването, мощта, устремът.

Плувците в термалните бани в хотел Гелерт в Будапеща. Гелерт, който скоро ще бъде изкупен от мощно акционерно дружество, все още приема гости, които идват най-вече за да плуват. Лято или зима, клиентелата се състои предимно от възрастни хора. Младите предпочитат фитнес-центровете. Плувците в Гелерт идват от Австрия, Германия, Холандия и Италия. Те бяха облагодетелствани от европейското обединение още преди Европейският Съюз да се е разширил – и все още са, поне за известно време, тъй като луксозното обновление не е привършено. Пристигайки с файтони, богатите гости запълват луксозната околност. В Европа дори пенсионерите си имат своите запазени места: термалните бани на Гелерт, хотелските комплекси на испанските Балеарски острови, зимните курорти по турската Ривиера. Но процесът на поскъпване, който е подхранван предимно от пенсионерите, скоро ще сложи край на това положение – или вече го е направил. Луксозната жизнерадост на старото поколение, което иде предимно от Запада, безспорно е нещо, за което си струва да се говори. В Европа има голяма разлика дали остарявате сега или вече сте възрастен човек.

ИКЕА на Ленинградское шосе. Европеизацията се състои в произвеждането на уеднаквени стандарти за дизайн, услуги, за рутинните практики на логистиката, ритъма на работа и почивка. Цяла Европа се основава на очакването, че рутинните практики са неизменими и непоклатими. ИКЕА е свят сам по себе си, международна верига от магазини. Най-удивителното нещо при него са не лампите по лавиците, а еднородността на неговите стандарти. Те са също толкова еднакви, колкото и дизайнът на неговите мебели. Бизнеси като ИКЕА продават точност и благонадеждност. Всеки ИКЕА-магазин е еднакъв с останалите. ИКЕА на Ленинградское шосе в северната част на Москва, а сега вече и на Варшавское шосе, както и другаде; империята на еднаквите стандарти и идентичните дизайни се разширява. Тя ще бъде мярката на всички неща.

Автомагистрали. Европа бива произвеждана година след година, месец след месец, ден след ден. Движението, което я свързва, е нейната основна форма. Ако движението би спряло, дори за кратко време, Европа би се разпаднала на съставните си части. Произвеждането на Европа може да бъде най-добре наблюдавано на определени места: летища, пътища и автомагистрали. Високоскоростните връзки превръщат голяма Европа в един малък континент. Границите на отделните държави биват пресичани преди високоскоростният влак да е набрал бързина. Националната държава е прекалено малка за такива влакове.

Киев: една географска промяна. Внезапно, на границата на Европа се появяват златни куполи. Европа все още се намира в състояние на преход, тя не е завършена. От нашата перспектива в центъра ние нямаме ясна представа за това какво се случва по границите. Ние дори не знаем къде е границата. Границата е място, от което никой не се интересува. И тогава, от един ден в следващия, цялата карта се променя. Като при земетресение, при тектонична промяна, земята внезапно се надига, нещо се появява от водата. В началото става дума само за телевизионни репортажи, отразяващи изборни нередности в някакво много, много далечно място; после биват споменати конфликти, намеса, неприятности. Всеки ден и нощ, тълпи се събират на най-големия площад в града, монументално кръгло пространство, каквото може да бъде построено само в град, чийто център е бил напълно разрушен. Тълпата е в добро настроение, очите на хората светят, те носят оранжево, те обсаждат старата, корумпирана система на власт, прекарвайки ужасно студените нощи, палейки лагерни огньове. Целият град носи чай, горещи напитки и сандвичи. И тогава в един момент златните куполи на катедралата Света София се появяват иззад сцените с демонстрантите на площада. Вие можете да видите зад тях, отвъд Днепър, широки полета. „Градът на градовете“ отново е тук, точно там, където преди 1000 години е преминавал „пътят от варягите към гърците“. Киев се е завърнал на картата на Европа.

Европа на брега. Той преминава между Римини и Бари. Секциите му се наричат Коста Брава и Алгарве. Те се простират до Родос и Крит. Южният бряг на Турция отдавна е бил част от Европа. Плажовете са свързани с градовете и могат да бъдат достигнати лесно по всяко време, като предградия. От Манчестър до Аликанте, от Дюселдорф до Адана, от Берлин до Майорка, от Москва до Дубай, от Виена до Бенгази, от Варшава до Канарските острови. Онези, които ходят на такива места не откриват един нов свят, те си създават собствен. Те не са заедно, а лежат на брега – всеки сам за себе си – или изчезват в дискотеката. Европа се върти около годишната отпуска, по време на която нормалните й дейности замират за няколко седмици. Цяла Европа преминава през едни и същи процедури: регистрация, сядане в летящ контейнер, пристигане в южен климат, живот в хотел според средствата, ходене на плажа, наблюдаване на залеза, подготовка за края на почивката, изпълняване на неизбежния ритуал по раздялата. Новият образ на Европа се създава от снимки, направени с дигитални камери, които създават нов хоризонт на преживяването. Оттук нататък вие сравнявате не нови мечтани места, а ценова ефективност.

ZVAB. Abebooks. Amazon. Ровенето из антикварни магазини е заместено от търсене по собствения компютърен екран. Всяка вечер ние можем да се разхождаме из света на книгопродаването, от Винтерфелдщрасе в Берлин до кейовете по Сена, от пазара в Тюбинген до Волцайле във Виена, от Черинг Крос до Страндс на Бродуей. ZVAB е място, където се продават десет милиона немскоезични антикварни книги, Abebooks – повече от пет милиона. Изчезването на едно удоволствие, краят на едно желание и началото на една нова страст. Трансформацията на една стар човешки импулс, който беше тренирал зрително и осезателно, в един инстинкт, който е фокусиран само върху заглавия, автори и цени. И така нощният търсач се носи напред-назад между антикварния магазин на Колвицплац в Берлин и другия в Брайтън, между Ванкувър и Аделаида в Австралия. Той не е разгръщал книга, нито я е държал в ръката си, нито пък е разговарял с продавач. Огромно разширение на обхвата на търсене.

Безопасност. Вратата, през която минаваме, сега вече е двойна: традиционната, физическа врата и втората, електронната. Обществената сфера е въоръжена. Камери за наблюдение се въртят автоматично. Вратите са охранявани. В хотелските фоайета хората, които наблюдават всяко движение, лице, чанта и лична карта заемат дискретни, но и демонстративни позиции. Проверката за безопасност се е превърнала в рутина. Ние сме свикнали да показваме личните си карти и паспорти, да гледаме към камерата, да отваряме чантите и куфарите си. Където има проверки за безопасност, там има нещо важно. Машините, използвани за безопасност, са паметници на важността. Зони свободни от проверки за безопасност означават, че покритието не е пълно. Безопасността пресича границите. Тя е един от най-важните указатели за скоростта, с която Европа става едно цяло.

Парични автомати в Софийския университет. Беше в средата на 90-те години, когато за пръв път забелязах парични автомати в залата при централния вход на Софийския университет. По онова време още нямаше много такива машини, особено в университетите. Дори в Германия те не бяха разпространени по такива места. Паричните автомати се появиха внезапно, почти без преходна фаза. Преди това ви се налагаше да използвате какви ли не трикове, за да обменяте валута. Сега те изведнъж бяха навсякъде в бившия източен блок. Те функционираха без да има нужда от привикване или множество опити. Вторично обновление чрез един изненадващ удар, без загуби поради триене. Установяване на норми за нормалност. Човешките същества не се нуждаят от водене за ръката. Те могат да се справят с много неща – точно както бабичките свикнаха с картините на голи момичета, а понякога и мъже, по киоските.

Трети език. Лингва франка. Третият език, който свързва всичко, е английският, един английски, който предварително е бил свидливо стеснен до някакъв патетичен, но незаменим минимум. Хора от съседни страни, които не говорят или не разбират езиците си, разменят необходимия минимум на английски. Третият език им помага да комуникират когато няма какво да си кажат. До някаква степен той замества идиша, който беше унищожен, немския, който беше компрометиран от германската господарска раса и като следствие от това изваден от обръщение, руския, който, въпреки Пушкин и Толстой, в края на краищата беше езика на окупаторите. Английският замества латинския, който свързваше Европа в ранното модерно време. Разпространението му бива поддържано ежедневно, ежечасно, минута по минута: CNN, Moscow Times, Baltic Independent, Prague Post; хотелски рецепции, съобщения по летища, инструкции за безопасност в самолетите, езикът на паричните автомати. Вселената говори английски, европейската вселена също.

Планетата Москва. Отново и отново, Москва слисва дори редовния посетител. Човек не може да остане в крачка, да поддържа темпото. Кулите растат в небето с половингодишен ритъм. Като потоци от лава, колите се носят по улици, които някога изглеждаха непропорционално широки, но сега не могат да поемат трафика. Многоетажните сгради на Сталин сега имат конкуренция, но през нощта, когато са осветени, те блестят като Цезаровия Палат в Лас Вегас. Не е за учудване, че решението за по-строяването на Руската Кула, най-високата сграда в Европа, вече е било взето. Само лудостта на срутването, оргията на разрушаването, може да поддържа крачка със строителния бум. Икони на архитектурната история на Москва вече са станали тяхна плячка: Манежът до Александровата градина, магазинът Военторг в стил Ар Нуво, Хотел Москва от 30-те години. Никой не знае как е било възможно за такова кратко време да бъдат възстановени, обновени и осветени цели улици, цели райони. Това обаче не е илюзия, а факт. Никой не знае как е станало така, че по улиците на града има толкова много луксозни коли, но те са там – и не за рекламни цели. Москва, старият жълто-сив град, е станал ярък и разноцветен. Някога град на опашките, днес той се движи все по-бързо. Станал е толкова скъп колкото Лондон и Токио и човек се чуди както там, така и тук, как е възможно да се живее или дори оцелява. Москва е планетата, която е отлетяла и оставила Русия зад себе си. Тя е влязла в 21-ви век, докато зад нея огромната страна не може да поддържа темпото и навярно изпада обратно в 19-ти век.

Берлин. Европейското място за развлечение. По един или друг начин Берлин не се придържа към плановете за бъдещето, правени от хората, отговорни за града, т. е. да стане сърцето на Европа. Градът си има собствена глава и върви по свой път. Може да се разказва много за това как той става любимото място за развлечение в Европа. Берлин е голям. Улиците му са широки. Има място за всички. Паркирането не е проблем. Няма трудности с придвижването вътре в града. Има голямо, открито небе, защото височината на сградите се контролира, което означава, че хоризонтът не е ограничен.

Има достатъчно от всичко: улици, паркове, езера, жилищно пространство, тротоари, кръчми, улични кафета, разстояние между къщите. Тук има три опери, три първокласни симфонични оркестри, няколко първокласни театри, музеи в изобилие. Въздухът се подобри, откак множество фабрики бяха затворени. Берлин вече не е индустриален град. Тук все още има много работа по запълването на празните пространства, останали от войната и дългото време на разделение. Това е причината, поради която тук можете да намерите неща, които няма на други места. Пясъчен плаж през лятото, в средата на правителствения квартал; неизползвана земя (която в други градове би била препълнена от коли); планове за игрища за голф (на място, където някога се пресичаха три подземни линии). И преди всичко: езера, които могат да бъдат достигнати за 20 минути и концертни зали, до които можете да стигнете на велосипед. Берлин е един от малкото големи градове, които могат да си позволят лукса да направят от центъра си игрална площадка през лятото. Не минава седмица, в която градският център да не бъде затворен за целите на някакво развлечение: Карнавалът на културите, Love Parade, Кристъфър Стрийт Дей, Берлинският маратон; Курфюрстендам като пешеходна улица, Музейният остров като открито кино, фойерверки на Паржкия площад.

Освен това, в сравнение с други градове като Лондон или Москва, Берлин е невероятно евтин. Но ако той не ви харесва, винаги можете да отидете до заобикалящата го селска област на Бранденбург. За половин час вие се намирате в напълно празен пейзаж. И дори не сте далеч от морето. Узедом нарича себе си ваната на Берлин. През лятото Аалбек, Кюлунгсборн, Свинемюнде и Мисдрой се превръщат в предградия на Берлин. Вие никога не се чувствате отегчени в Берлин, който се превръща в нещо като парк за развлечения от 21-ви век, пълен с тунели, изоставени железопътни коловози, топографии на терора, сцени на ужаси – реални и постановъчни.

Изчезването на пощата, изчезването на писмото. Ние се разделяме с цяла глава от нашата култура – онази, основаваща се на писането на писма. Дори и най-съзнателните сред нас вече пишат е-мейли защото те са бързи и ефективни. Те не оставят следи, нито дори парчета хартия, които биха могли да бъдат залепени отново. Само подозрително изглеждащите неща биват запазвани от институциите, отговорни за това. Е-мейлите ще променят всичко: начинът, по който мислим за близост и разстояние, как се обръщаме към другите и им изпращаме поздрави, представите ни за интимност и дискретност. Имаше време, в което хората не се доверяваха на пощата когато изпращаха писма до Варшава или Москва. Контактът беше нещо, изискващо работа. Писмото беше формата на комуникация между приятели. Признак за обвързаност. Е-мейлът е нещо, подходящо за комуникация от общ род. Напълно непознати хора имат достъп до него. Източните страни са прескочили фазата на модернизация на добрата стара пощенска система. Те са отишли направо при електронната поща.

Черната дупка Беларус. Има места, които са изпаднали от нова Европа. Те са изгубили време и сила. Това са големи, важни, някога жизнени градове, които, като резултат от омраза, самоналожена изолация и в края на краищата война, са били похабени. Белград е пример за това – някога сборно място за Европа, а днес неузнаваем. Но тази атрофия понякога може да засегне цели региони, страни и държави. Това се случи с Беларус, макар че гръбнакът на източно-западния трафик минава през нея. Няма признаци за отслабване хватката на режима там. Нашата представа за Европа би била непълна, ако бихме затворили очи за съществуването на „черни дупки“ в средата на Европа.

Източник

Карл Шльогел
Карл Шльогер, (род. 1948) е професор по източноевропейска история в университета Франкфурт (Одер). Последните му публикации включват: Петербург 1909–1921. Лаборатория на модерността (2002) и В пространството четем времето. За историята на цивилизацията и геополитиката (2003).

Посетители

15
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 3 дни
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 3 дни
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 1 седмица
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 1 седмица
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 2 седмици
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 2 седмици
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици