1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

 Когато става дума за предстоящите парламентарни избори, италианският комик Бепе Грило е непримирим: „Не отивайте на избори, това е единственото решение, което ви остава. Който избира, става съучастник, даже и ако не го знае“, пише той в много популярния си блог www.beppegrillo.it. С борбата между Силвио Берлускони и неговия противник Валтер Велтрони Грило не иска да има нищо общо. При него двамата и без това вече се срастват в един „Велтрускони“.

Почти 60-годишният Грило вече отдавна е известен комик. Толкова хаплива беше критиката му, че държавната телевизия RAI вече от 15 години не го допуска в програмите си – за предавателя на Берлускони пък изобщо да не говорим. Но популярността му не пострада от това ни най-малко; той просто започна да обикаля театрите на страната и без усилия запълваше зали с хиляди места. Той говори с удоволствие на екологически теми или за големите и малки измами на италианските фирми. Дълго преди концерна за хранителни стоки Пармалат да обяви фалит за 14 милиарда евро, Грило беше първият, който задаваше въпроси относно състоянието на фирмата.

През септември миналата година той започна да подгрява политическите страсти. Стотици хиляди италианци последваха на 8 септември неговия призив за Vaffanculo Day (Ден на „целунете ми гъза“), за да демонстрират срещу политическата класа и да подпишат трите народни петиции. Една от тях изисква хора с присъди да не могат да участват в парламента, а друга – промяна в съществуващото избирателно право. Макар че пресата и телевизията го игнорираха и единственото място, което мобилизираше хората, беше неговият блог, само в Болоня, където участваше самият Грило, се появиха 50 000 души. В цялата страна бяха събрани 340 000 подписа за законодателния проект.

Грило се харесва на феновете си, защото се разправя безпощадно с политиците от всички партии. „Нашите служители“, нарича той саркастично народните представители, напомняйки веднага, че с 25 000 евро те биват възнаграждавани доста порядъчно. „Партиите се карат за банкрута на Alitalia, за катастрофата с отровни отпадъци в Кампаня, за радиоактивната моцарела от биволско мляко, за упадъка на правосъдието, за държавния дълг. Пропадналата политическа класа иска да вземе мерки, за доброто на страната. Това е все едно Джак Изкормвача да се пусне на хирургическата маса.“

В италианската политическа машинария има поне един човек, комуто подобен тон е безразличен: Силвио Берлускони. Самият той започна политическия си път с популистки ругатни срещу „политикастите“, които цял живот не са работили. Освен това той знае, че неговите избиратели едва ли ще последват Грило.

За сметка на това обаче отляво непрекъснато се отправят критики срещу Грило: че той си служи с популистки език, който в края на краищата само разпалва раздразнението срещу политиката. Еугенио Скалфари, основателят на ляво-либералния всекидневник La Repubblica, предполага дори, че сред последователите на Грило има тайно влечение към един силен човек. Веднъж вече „анархо-индивидуалистките“ тежнения на италианците са завършили с диктатура.

Досега обаче такива упреци не успяват да удържат комика. С неговия V-Day в Италия възникна едно истинско Грило-движение. В центъра му се намира блогът на майстора, който, макар и да се занимава единствено с италиански теми, принадлежи към най-посещаваните блогове по света. Към движението принадлежат и десетки местни „Meet-up“-групи.

Предстоящите парламентарни избори дойдоха прекалено рано за „грилите“, така че те няма да участват в тях. Още от миналата есен се планираше участието на Грило-граждански листи, които да участват в комуналните и регионални избори. Така например при комуналните избори в Рим, както и на регионалните избори в Сицилия, които се провеждат на 13 април, ще бъде представена една „Листа на приятелите на Грило“. И в двата случая листите се оглавяват от млади жени. Млада, образована, с нередовни професии – това е главната клиентела на грилите. Политици от всички партии с удоволствие ги ругаят като озлобени срещу политиката популисти. Срещу това те възразяват, че се борят за „директна демокрация“, при която най-после народните представители да бъдат истински „служители“ на народа.

Източник

Pin It
Журналистът Михаел Браун живее и работи като кореспондент на берлинския вестник taz в Италия.

Посетители

74

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    И още нещо: израз на... преди 12 минути
  • Златко писа Още
    Но едно ми се струва... преди 17 минути
  • Златко писа Още
    Възможно е. Прекалено... преди 24 минути
  • В. писа Още
    Господин Енев,... преди 33 минути
  • Valpet писа Още
    Точни факти и научни... преди 2 дни
  • Златко писа Още


    Уважавам безкрайно... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Да ви припомням ли, че... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не се кахърете, явно... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    И още: хората, които... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми професоре,... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Българинът е... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Само след половин,... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Собствената ми... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Епидемията ще си... преди 4 дни
  • Люба Александрова писа Още
    Здравейте!
    Не ми се... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Много ценна статия,... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Неолиберализмът... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Съгласен напълно! По... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Аз предлагам тук... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Благодаря ви, не... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Съжалявам, че... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ако ми позволите едно... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Напълно съгласен!... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Не случайно е казано... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Здравейте! Не влизам в... преди 4 дни