От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Балканите са място, където освен за територии и ресурси ужасно си завиждат за идентичност. Другаде Карл Велики или Симон Боливар обединяват съседни народи; тук обратно, Александър Македонски и Кирил и Методий се превръщат в терен за войни на живот и смърт, до голяма степен илюстрирайки тезата на Фройд за „нарцисизма на малките разлики“, според която твърде голямата прилика с другия (както по негово време са си приличали омешаните народности в Австро-Унгария) изисква специална енергия за удържане на собствената идентичност, т.е. обратната страна на нарцистичното самолюбуване се оказва агресията към съседа.

С възхода на интернет наред с битката за културните емблеми все повече в центъра на балканските разпри застава тялото. Расовите теории преживяват днес неочакван възход в аматьорските постинги и клипове. „Раса“ тук наричам онова псевдопонятие от 19 в., което прави връзката между телесни характеристики и културни особености, например хора с монголоидни очи непременно са подли и притворни; хора с черен на цвят кожа са мързеливи; синеоките и руси са родени господари и т.н. Отдавна знаем, че подобна връзка няма и всичко това са идеологии на колониално господство, а групирането на белези в една расова категория е съвсем произволно (има черни хора с остър нос, има бели хора със ситно къдрава коса...). Още по-удивително е завръщането на расовата теория на Балканите, където народите са толкова омешани, че е трудно да се определят някакви „чисти“ типове, камо ли случайното им разпространение да съвпадне с още по-случайните политически граници.

Любима тема на патриотите е например да дискутират дали турците са бели, и съответно имат място в Европейския съюз, или са от някаква друга „раса“ и трябва да стоят навън – във визуалната аргументация се привличат киноактьори, исторически персонажи и минувачи от улицата, които всички изглеждат по-скоро бели или по-скоро черни според интимното убеждение на гражданина-ъплоудър[1]. Друг такъв любим жанр, който комбинира расиализация, националистическа агресия и сексуалност, е кавгата за красотите, където с масирана визуална огнева мощ ни убеждават, че сръбските момичета са най-красиви или че албанските ги бива още повече. Кой знае защо тъкмо в тези спорове сексуалните обиди и грубости са по-малко отколкото в спорове за историята или географията, може би заради по-откровено субективния характер на представянията, които не претендират за научност. Т.е. налага се впечатлението, че колкото по-наукообразен е патриотичният аргумент, толкова по-агресивен е. Тези примери показват и защо телесното се връща така мощно във виртуалния свят: средствата за визуализация са станали толкова достъпни, че всеки потребител може лесно да излага аргументите си с помощта на визуални образи, които предполага се, са самата реалност (те са мит, ако следваме Барт). Така с прочетеното оттук-оттам любителят на биологическите теории веднага може да онагледи с подходящ образ на ариец, монголоид, евреин и т.н., изразяващи емоционалното му отношение към момента. Ролята на подобен натурализиращ идентичността мит днес играе ДНК-то.

Нова лудост, която се разрази из балканския субкултурен национализъм[2] в последните години, това е генетиката. Що се отнася до самата научна проблематика, става дума за една методика, развивана от 50-те години насам и преживяла бум в началото на новия век. Тя позволява да се установяват незначителни генетични промени в структурата на ДНК, които се датират и чрез които се установяват връзки между определени населения – откъдето хипотези за техните миграции и родства. Два типа генетични белези дават идея за произхода по бащина и по майчина линия[3], т.е. позволяват да се проследи патри- и матрилинеарния произход. От десетина години насам се множат проектите, които събират генетичен материал и трупат бази данни – Family tree DNAAfrican DNA, the National Geographic Genographic Project и т.н.[4] Както във всеки развиващ се клон на науката, хипотезите са разнообразни и споровете ожесточени. Това обаче, което можем да видим зад усилието на палеогенетиците, е, че човешкият род е единен и не автохтонността, а мобилността е водещата му характеристика. Силните, проспериращи култури са смесени, относително по-“чисти“ са далечни, затънтени и обикновено примитивни джобове на планетата. Но, както ще видим обаче, не точно така ще възприемат новия тип изследвания балканските фенове на генетиката.

Своеобразен обрат представлява комерсиализирането на ДНК-изследванията през последните години, което разкрива и нови светове пред киберфолкорното въображение. Става дума за услугата, която дадени фирми предлагат, да установят патри- и матрилинеарния ви произход на базата на слюнка или кръв, които им пращате. Да кажем при ancestry.com[5] разкриването на произход по бащина линия струва $ 149, по майчина – $179. Това, което хваща въображението, е фаталността на научната присъда. В наследствеността по принцип има нещо несвободно[6], не можем да избираме майка си и баща си, не можем да избираме генетическия си профил и подобни оферти играят върху това. Да добавим и че разкриването на „истинските“ родители е репертоар на мелодрамата от 18 век до към 1950-те години.


Small Ad GF 1

В богатия западен свят комерсиалната генетика таргетира индивидуалния консуматор. Например The DNA ancestryproject предлага услугата „Вие и Мария Антоанета“, при която се установява връзката между ДНК-то на клиента и това на прочутата кралица. Подобна оферта прави i-Genea, които се заемат да търсят „най-близкия родственик по мъжка линия на Тутанкамон в Европа“ (I-Genea basic € 129, premium € 399). В рекламната въвеждаща страница тази фирма разказва за други обогатяващи узнавания: швейцарец научил, че произхожда от финикийците-мореплаватели; друг, изоставен при раждането, станал „нов човек“ след като разбрал, че предците му били унгарски евреи и дори идентифицирал двама далечни братовчеди, които станали най-близкото му семейство; американец разкрил мистерията на своето руско 

2013 03 meier

Сертификат от i-Genea, Даниел Майер произхожда от пранарода на келтите.

Очевидно е, че в развитото консуматорско общество ДНК-проектите залагат върху нуждата ни от все по-голяма индивидуализация. Те дават на потребителя допълнителен ресурс за себе-разграничаване от околните: гените са пределното притежание на егото, невидими, научни, неотчуждаеми. Противно на всички исторически факти, вие изведнъж можете да станете наследник на някоя известна личност от миналото, тъй както във фройдовите „фамилни романи“ – онези често срещани предпубертетни фантазии за това, че разкривате истинските си родители – крале, принцеси, – т.е. много по-значими от реалните. (Freud 1909/1959). Нещо повече, гено-фамилният роман прави възможни фантазиите за едновременен произход от всевъзможни места, народи, „раси“, като по този начин разбива монопола на линеажа. Можем да кажем, че частните ДНК-тестове осигуряват преживяване подобно на туризма: ако последният ни разхожда из далечни места, първите ни обогатяват с усещането за произход от далечни предтечи. Впрочем най-честата реакция на човека, научил, че произхожда от неочаквана точка на глобуса, е да вземе самолета и да отиде там.

Усвояването на генетиката от балканската националистическа субкултура върви в точно обратната посока. Тук става дума не за индивидуализиране на консуматори, а за укрепване на колективни идентичности, които воюват помежду си. Впрочем нека подчертая, че потребителите на новото въображаемо, най-често младежи около 20-30 годишна възраст, рядко стават клиенти на ДНК-услугите, тъй като цените им изглеждат твърде високи за тази част на света. Данните за генетичното наследство те възприемат като един вид негласен public domain, тъй както игрите, филмите и музиката, които пиратстват.  Както обикновено, пазарът индивидуализира поведенията, публичното достояние колективизира.

В тази версия, ДНК-изследванията имат за цел да подкрепят предварително изработени убеждения и предубеждения, най-вече свързани с идеята за автохтонно население, откъдето правото на владеене на дадени територии. Както във всяка фантазия за наследяване, сексуалният момент е силен, т.е. важен аспект на „научните“ прения е това кой на чия баба е правил деца.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

В центъра на дебатите стои един стар проблем, който мъчи освобождаващите се народи на Балканите от 19 в. насам: континуитета. След многовековното несъществуване под османска власт, нововъзникващите национални държави се мъчат да докажат, че са наследнички на древна слава, от която в съвремието не е останал и помен. Тази битка повежда бащата на гръцката историография Константинос Папаригопулос; той се заема да обори баварския писател Фалмерайер, според когото славянските населения са изместили древните елини и „нито капка неразмита елинска кръв вече не тече във вените на християните в съвременна Гърция“.[7]  Как да покажеш, че има връзка между онази люлка на европейската цивилизация, с която всеки европеец е закърмен, и бедната балканска страна днес (и във времето на Папаригопулос, и днес, в годините на дълговата криза)? Поп-генетиката може да реши въпроса далеч по-успешно отколкото предишната висока култура. ДНК-картографията е твърда наука и в този смисъл е способна автоматично да поправи разкъсаните връзки. В DNA Tribes® го представят така:

Как дефинира районите в света проектът ДНК-Племена? Наместо да разчита на социално конструирани расови или етнически деления, ДНК-Племена дефинира света според обективни, математически критерии.

Научният обективизъм тук се сблъсква със същия проблем, за който говорих по повод на „расите“: наистина могат да се установят „математически“ определени белези, да се очeртае статистическото им разпределение по някакви територии, но как се прави скокът оттук към „викингския“ ген например остава проблематично. Да търсиш български гени вътре в българската територия очевидно е логически порочен кръг – намираш биологически доказателства за една културна цялост вътре в самата нея, приемайки връзката между двете за самоочевидна.

Любимият жанр на генетическите, както и на всички други идентичностни войни онлайн, е видеопрезентацията поYouTube. Сблъсъци разбира се има на всички дигитални платформи. В Wikipedia например виждаме, че за балканските народи има много по-дълги обяснения за ДНК-произхода в сравнение с например французите, за които такъв параграф просто няма или немците, където се казва едно единствено изречение. Балканците[8] пишат, редактират, дописват с истинска страст; проблемът обаче е в това, че Wikipedia предполага строги правила и процедури, които доста охлаждат ентусиазма на патриотите. На другия полюс има откровенни игри като eRepublic, където петте най-населени страни са балкански с повече от 10 000 жители, които непрекъснато пренаписват военната история на региона. Платформата за видеосподеляне YouTube се ситуира по средата: от една страна свобода от ограничения или вражески редакции, от друга сериозност на изложението, което може да се позовава на статии, изследвания и най-вече визуални материали. Любителят-учен може дори да си направи „канал“, където да се представи обстойно и да събере всичките си видеа, канал, който за разлика от личния интернет-сайт, има много повече шанс да бъде посетен заради популярността на платформата.

Видеоклипът най-често е серия от фотографии със или без анимация, снабдени с обяснителен текст, който най-често се развива пред очите ни – да речем оформен като увода на „Междузвездни войни“, който се носи далеч нататък, в космоса. В резултат, четенето ни е направлявано от волята на автора, така че не можем да забързаме или да забавим темпото, нито да прескочим нещо. Понякога на екрана се появяват бележки, най-вече библиография, която усилва усещането за научност.  Много важен аспект на жанра е фоновата музика, която според чувствителностите се избира в широкия периметър от „автентичния“ фолклор до хардкор метъла, от естрадата до рапа, от бароковия клавесин до Вагнеровия „Зигфрид“.  Макар обикновено да са добавени механично накрая, ритъма и емоцията имат важната задача да придадат единство и величие на хаотичния мултимедиен опус.  Тук има и технологически императив, дотолкова, доколкото днес презентация без звук би изглеждала „непрофесионална“, както се изрази един млад потребител.

Чиста раса ли са албанците? Изводът е – не, войнственият север бил смесен със славяни, по-култивираният юг – с гърци. Качена отArvaniteLegacy.

Визуализация, доказваща албанската автохтонност.

И тъй, виждаме разширяващи се исторически граници, портрети на герои от националния пантеон, идилична природа и така нататък; текстът излага самоочевидните (в буквалния смисъл: виждаме ги) истини, а музиката възвисява духа. Следва форумната дискусия, която е неразделна част от жанра. Тук, поне на Балканите, възниква проблемът с езика. Ако представящият е избрал родния си език, младите патриоти си остават насаме и новите коментари просто добавят аргументи за подсилване на вече изложените тези и проява на още по-тънки компетентности. Ако обаче езикът е английски[9], презентацията е покана за бой. Научните контрааргументи се излагат чрез коментари, препратки и/или други видеа (платформата разчита на отговора с видео, за да увеличава трафика си!) и всичко това свободно прелива в обиди, където българите стават BulGAYrians, гърците - GAYreeks, албанският ви опонент – AlbaNIMAL, македонецът –MONKEYdonian и т. н. Тази инвективна креативност впрочем странно контрастира с общо взето слабото (без гърците) познаване на английския език.

Как функционират видеопрезентациите на популярната генетика? Първият момент тук е шметът пред сюблимното на числата. Обясненията са кратки, поради лаконизма, неусетно наложен като норма в мрежата, но и заради скоростта, с които трябва да ги прочетем. В резултат въздействието на аргументите, позоваванията, процентите, научните светила е по-скоро сюблиминално, отколкото рационално. Както все по-често става в новия дигитален универсум, начинът да се справим с твърде многото и твърде бърза информация е визуализацията – географски карти, където концентрацията на едни или други групи е представена като изсветляване и потъмняване, концентрични кръгове, цветни торти и т.н. ДНК-картата разбира се не съвпада с настоящите политически граници; тя много повече прилича на онези идеални очертания на родината, които историческите неправди са орязали. „Една земя за два национални бляна“ – беше казал Жак Рупник по повод войните в бивша Югославия. Множеството на хаплогрупите и разнородните интерпретации за техните комбинации създават на практика една нова геометрия, в която могат да съжителстват едновременно много национални блянове – като „наследник“ на R1 групата ти се полагат едни територии, като наследник на J2 – други. (Някои потребители стигат до логичния извод, че в последна сметка всички сме наследници на всички, но те обикновено бързо загубват интерес към ДНК-драмата).

2013 03 dalmatians in croatia

„Днес далматинците в Хърватска имат същата доминираща хаплогрупа както далматинците преди 2000 години. Тази група се казва I2A1 – автохтонна група в западните Балкани от 13 000 години до днес и тази група генетиците наричат Днарска или Далматско-Динарска хаплогрупа“. От видеопрезентацията на CroPETROforever.

В генетиката се воюва на много фронтове едновременно. Тежка е битката за наследството на илирите, в която се състезават хървати, албанци и босненци; обратно румънците с всички сили се стараят да докажат, че нямат особено много общо със славяните и циганите. Изтънчена обида е това да покажеш, че противникът не просто е свързан с непрестижни народи, а изобщо няма идентичност, т.е. гените му са сбирток от всеки, който е минал оттам, без връзка с някакво древно население. Приятни емоции създава приписването на собственото население на проценти от престижни населения като викинги, тевтонци или келти[10].

Впрочем феновете на българската идентичност получиха неочаквана подкрепа от БАН през 2011[11] година с научни доказателства за това, че нямат общо с турците (по-долу ще видим, че дори самите турци нямат нищо общо със самите себе  си[12]), че имат много малка генетическа връзка с отхвърлените заедно с комунизма славяни и че са 50% траки, т.е. съвсем автохнонни, с един вид биологическо право върху територията. „Защо праотците ни (прабългарите) не са споменати в изследването на нашите корени?“ – пита Труд, както и слисаните патриоти. Някои форумджии си отговарят, че те са арийци, значи гените им са като на другите европейски групи. Според други по въпроса ще се работи тепърва. Докато пишех този текст, българската преса тържествено възвести: македонците признаха, че ДНК-то им е българско.[13] Който си е дал труда да погледне самото изследване на Златко Яковски от Института по съдебна медицина (?) в Скопие, е разбрал, че така цитираният извод е част от твърдението, че македонците са най-близки до българите и сърбите – което обаче е толкова близко до здравия разум, че не представлява никаква новина. Нека отбележим, че зад журналистическата употреба на ДНК-то тук стои един стар балкански арехип: ти не си такъв какъвто твърдиш, аз имам доказателства какъв сивсъщност

Ще се огранича с един конкретен скандал, който отваря наново раната на споменатия вече континуитет на гърците. Поводът дават няколко научни публикации[14], според които гръцкото ДНК е по-близо до африканското отколкото до съседни народи, например до македонците. От гледна точка на здравия разум това изглежда логично, доколкото елините хилядолетия взаимодействат с народите на Средиземноморието, за разлика от по-късно пристигналите славяни например. За южните ни съседи днес обаче това твърдение е не само расова обида – то актуализира споменатата теза на Фалмерайер, че древни и съвременни гърци са две различни „раси“.

Впрочем излишно е да казваме, че македонците с радост възприемат тезата на споменатия швейцарски институт i-Genea, че те са потомци на древните македонци. При това вече не бива да ги наричаме славо-македонци, защото славянското при тях било малко. За да увеличи мъката на гърците, както се изразяват по македонската телевизия, институтът казал, че само 32 на сто от гърците имат гръцки, македонски и дори арабски корени, като останалото е келтски, славянски и илирийски. Многобройни публикации, и традиционни, и дигитални обсъждат откритието като доказателство за автохнотнност и право на отделна идентичност.

„Научно доказателство за македонската идентичност“ в презентация, качена от tripleMboy.

Контра-настъплението на ахейците е светкавично. Една типична гръцка видеопрезентация въвежда темата по следния начин:

Ето още няколко генетически изследвания, които осмиват наглите твърдения на маймункедонците и ги представят на света такива, каквито са: жалка банда крадци без истинска идентичност, които отчаяно са се вкопчили в една лъжа, създадена, за да обясни тяхното присъствие на Балканите.

Нормалните за науката спорове дават повод за страстно разделяне на учените на наши и вражески, тъй както това беше правено във времето на Студената война, с тази разлика, че този път се случва спонтанно и отдолу, без всякакъв идеологически апарат – теорията е нелепа, вражеска, спонсорирана от Сорос и тъй нататък. Другият регистър са естетическите категории на смешното, гротескното. Artemiselene например громи „фарса, наречен J2“ (предполагаемия африкански генетичен белег, всъщност интерпретиран като неолитна миграция от Месопотамия, вж. бел 10). Друг гръцки клип, озаглавен The Greek DNA , добавя към научните доказателства за това, че гръцкото ДНК било „чисто“ и 99,99% бяло, визуална реторика: древни статуи се сравняват със снимки на съвременни гърци, за да се покаже, че едните и другите практически съвпадат.

„Расовият континуитет на гърците е впечатляващ“. Видеопрезентация на HELLENICBLOOD.

Албански потребител отбелязва, че физиономиите на гърците много приличат на арабските, което провокира изблик на расистки коментари по повод снимката от собствения му профил – доказателство, че мултимедията прави конфликтите все по-телесни: едните противопоставят гърци на африканци, за да покажат сходство, другите – за да покажат разликата между тях. Рудиментарният английски често носи повече конотативна, отколкото денотативна стойност:

proud to be greek motherfucker my nation is the cradle of the current europ[15].

И тук както във всички дигитални войни (а може би във всяка субкултура изобщо), сексуалните аргументи са решаващи. Така един турски потребител пише по-нататък във форума:

Не знам дали не знаете или пък ви е срам от това, но вие за жалост бяхте... поробени от турците в продължение на 400 години и съм сигурен, че в един или друг момент трябва да се е случило някакво смесване на ДНК-то, което е променило поколенията за напред... Историята се пише от човешките ръце, ДНК-то се пише с кръв.

Отговорът:

Да ме е срам???... Самите турци са били впечатлени от гръцкия дух, затова са позволявали да взимат гръцки жени и са крали деца, за да ги отглеждат като турски. Тези деца с гръцка кръв по-късно са имали деца от турски жени. Гръцката кръв е повлияла на турската, не обратното.

Но нека дадените примери и агресията на фенските сблъсъци не оставят впечатлението, че генетиката е винаги десен, ако не фашизоиден ресурс, както впрочем е твърдяла съветската идеология във времето на Сталин и Лисенко. Новото идентичностно измерение, зададено от генетиката, може да бъде използвано за точно обратното – за преодоляване на националните граници, за побратимяване на народите.

Сред турските потребители например наистина има такива, които търсят доказателства, че народът им произхожда от митичния Огуз Хан, че всички те са туранци,[16] потомци на вълчицата и тъй нататък. В техните видеопрезентации лицата са азиатски, картините героични, цифрите и процентите – опростени.  Но има такива, които правят тъкмо обратното. Такъв е младият Orkunful, който се представя като стопроцентов антифашист, антирасист, антирелигиозен и антитуранец; той открива канала си с европейския флаг и хипи-знака за мир. При него числата се използват със същата аматьорска страст, само че този път, за да ни покажат, че съвременна Турция е един генетически микс и собствено турските (азиатски, монголски, турански...) гени са само 10%, докато 90% от гените съвпадат с тези на балканските и европейски народи поради факта, че Османската империя заварва шарената и многоетнична Византия, която заляга в основата на генетичния й фонд. Оттук следва какво – че крайно десните синове на вълчицата са митомани, а мястото на Турция е в Европа. С други думи на една страна стои изключващата идентичност, основана върху предполагаемата чистота на изолираната етническа група, запазила генетическо целомъдрие през вековете; на другата – интегративната мощ на империята, която неочаквано се оказва по-демократична и прогресивна от малката общност.

По същия начин стои отношението към културата, чието притежание на Балканите се мисли като частна национална собственост. Срещу надменността на гърците, които претендират, че единствени имат връзки с древността, македонци, босненци, албанци, българи противопоставят биологическото наследство, изразено в генетичните маркери. Ние сме повече, биологическата ни маса е по-голяма, за това имаме право да сме тук и да имаме собствена идентичност. В началото на 19 в. такава е била употребата на фолклора за демократизирането на европейските общества: на една страна са били елитите, притежатели на високата култура, на другата – народите с техния фолклор, който сякаш не изисква усилие, талант, особени качества; той просто е начинът по който хората пеят, женят се, празнуват. Идеята за генетичното наследство, което имаме по право, без усилие, без дори да сме го поискали, напомня на този бунт на народите, с неговите лоши и хубави страни. Да не забравяме, че фолклорът е ресурс на демократизация, но и на национализма, фашизма, сталинизма; той е бил използван за приобщаване, но и за изолиране на човешките групи.

Според прочутия израз на Мишел дьо Серто (1990), обикновеният човек е бракониер в културата, взима това, което му е нужно, без да пита горския, интерпретира го според нуждите си. В тази перспектива практиката на новото научно бракониерство, за което мрежата ни дава все повече и повече ресурси, заслужава сериозно внимание. Генетическите фантазии не са само опит за присвояване на културата, за изработване на индивидуален лайфстайл и заобикаляне на все по-тежката власт на експерта: днес те са фронт на битката между възгледи за света. 

 

Библиография

Zola, Emile. 1969. Les Rougon-Macquart I, Paris: Seuil.

Fallmerayer, Jakob Philip. 1830. Geschichte der Halbinsel Morea wärend des Mittelalters, Stutgart und Tübingen.

de Certeau, Michel. 1990. L’Invention du quotidien, T. 1: Les Arts de faire, Paris: Gallimard.

Barthes, Roland. 1957. Mythologies, Paris: Seuil.

Freud, Sigmund. 1909/1959. Family romancesCollected Papers 5. New York: Basic Books, 74-78.


Източник



[1] Например True Turks will never be white.

[2] За субкултурните елементи в съвременния младежки национализъм виж: Дичев, Ивайло. 2010. Национализмът като субкултура? –В: СеминарБГ, бр 4/ 10/2010.

[3] Ако трябва да сме точни Y-DNA следите се предават от баща на син, MT-DNA следите от майка както на син, така и на дъщеря.

[4] Евпопейският сайт „за пътешествия и история“ Eupedia, където могат да се прочетат сериозни, макар популярно поднесени текстове по проблематиката, въвежда страницата си със следната бележка: „Информацията за произхода и връзките с етническите общности на хаплогрупите не бива да се чете като твърда фактология, а, както често става в науката, като модел в процес на непрекъсната еволюция и основан на сегашните ни знания и разбирания“.

[5] Сайтовете, цитирани тук и по-нататък, са посетени през януари 2012; съдържанието им се обновява, а някои биват сваляни от модератори, така че някои от цитиранията вероятно няма да могат да бъдат проследени.

[6] В края на 19 в. Емил Зола пише, че наследствеността трябва да се приема като природен закон, подобно на гравитацията (Zola 1969: 57).

[7] В Европа племето на елините е изтребено. Телесната красота, полетът на духа, мярата и простотата на нравите, изкуството, арените, градовете, селата, величието на храмовете, та дори и името – всичко е заличено от лицето на гръцкия континент. (Fallmerayer 1830: III).

[8] Виж например Origins of the Albanians.

[9] Донякъде това важи и за славянските езици, разбираеми за няколко националности.

[10] Нормалната логика няма да ви помогне да се ориентирате: например месопотамски гени, които биха могли да се преживяват като пряка връзка с началото на цивилизацията, не са особено престижни – „расата“ изглежда е по-скъпа на патриотите от древността.

[11] Изследването на катедра Медицинска генетика „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“ всъщност потвърждава нагласите на любителите-генетици, чиято най-важна грижа е да докажат, че нямаме нищо общо с турците, а славянското е само примес. Извършено съвместно с италиански екип, изследването случайно доказва, че сме много близки до италианците. Виж подобен преразказ и коментар в блога на gepard96.

[12] Ще повярвате ли, че дори германци са 50% келти и само 25% тевтонци! Да уточня и че в тази дебати рядко се прави разлика между турци и тюрки.

[13] Например Стандарт, 23/01/2012.

[14] Много такива трудове са събрани тук. Пример за агресивна аматьорска преработка и дискусия тук.

[15] При повечето други цитати нормализирам изказа.

[16] Техните прабългаристи.

Проф. Ивайло Дичев е роден на 28 март 1955 г. в София. Професор е по културна антропология в СУ „Св. Климент Охридски“, преподава във Франция, САЩ и други страни. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. Пише разкази, романи, есета. Носител е на наградите за есеистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002) и „Димитър Пешев“ (2005).

Pin It

Прочетете още...