Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

2012 06 IslandИсландия е нещо като човешки експеримент. Оставете 300,000 души на един остров и наблюдавайте какво става. В много отношения Исландия е странно място и онова, което се случва там, отразява в умален мащаб по-големите сили в този свят. Експертите по маркетинг понякога използват страната за тестове на продукти или маркетингови кампании – разбира се, без да ни уведомяват. Ако имат успех в Исландия, пренасят кампанията в големия свят. Същото се отнася и до идеи, литература, филми и музика. Макар и да не сме много, по някакъв начин ние сме успели да създадем модел, който не е монотонен – всъщност напротив: у нас има множество противоположности, пропорционално съизмерими с противоположностите в по-големите общества. Тук можете да видите ясно как големите идеи имат директно въздействие върху ежедневния живот на хората.

През по-голямата част от хода на вековете Исландия е имала само малко общо с големите събития от световната история. Но въпреки това тук можете да видите миниатюрен образ на световните събития. Рейгън и Горбачов се срещнаха в Рейкявик – Хофди, бялата дървена къща, където се състоя срещата на високо равнище, маркира началото на края на Студената война, разпадането на Съветския съюз и колапса на комунизма. По-късно тази среща щеше да доведе до затварянето на една военна база в Исландия, което пък остави хиляди хора без работа. Съвсем наблизо ще откриете главното управление на Кауптинг Банк – мястото, където в Исландия се срути супер-капитализмът, следвайки колапса на Леман Брадърс – малко преди цялата глобална финансова система да поеме по същия път.

На един остров недалеч от мястото, където се намира Хофди, към небето се издига гигантски лъч светлина: това е Imagine Peace Tower, създадена от Йоко Оно в чест на Джон Ленън. Оттам пък има директна гледка към фиорда Хвалфьордур, с неговия гигантски завод за алуминий, който използва повече енергия от цял град с едномилионно население. Безценни парчета земя в Исландия и Ямайка бяха пожертвани, за да се доставят енергия и суровини за този завод. И въпреки това той произвежда само миниатюрна част от онова, което светът изхвърля годишно под формата на алуминиеви кутии и опаковки. Недалеч от Хьофди се намира малка стоманена постройка, с тъничка струйка пушек, извиваща се откъм комина на покрива: единственият видим признак за геотермалната енергия, която се извлича тук от земята, за да отоплява града; самата стоманена колибка пък е само частица от една от най-големите програми за добиване на геотермална енергия, която спестява годишно хиляди тонове въглеродни горива. Смята се, че около 600 милиона души по света биха могли да ползват подобни технологии, създавайки по такъв начин около десет процента от световната енергия.

Глобалните проблеми са съвкупност от милиони локални проблеми и предизвикателства, с които хората се сблъскват в ежедневието си. Разбирането за това как ние реагираме на локални проблеми може понякога да подпомогне едно малко по-добро разбиране на начина, по който функционира светът.

В началото на двадесети век Исландия е била една от най-бедните страни в Европа. Но веднага след Втората световна война тук започва бърз процес на модернизация. Някъде около 1980 жизнените стандарти вече бяха на нивото на повечето развити западни общества. Напълно модерно общество с болници, училища, басейни, театри и дискотеки, Исландия имаше най-високата продължителност на живота по света, заедно с Япония, а детската смъртност беше сред най-ниските. Почти 80 процента от енергията, използвана в страната, беше локална, чиста и възобновяема – и това далеч преди да започнат дебатите около глобалното затопляне. Нацията беше прегърнала модерния живот и запазила езика си, имаше само малко класово разделение, голямата част от територията на страната се състоеше от непокварена природа, а хората бяха поставили на власт първата в света демократично избрана жена-лидер. Оттук нататък националните индустрии трябваше да се развиват бавно и сигурно в най-различни направления.


Small Ad GF 1

Когато настъпи глобалната финансова криза, Исландия внезапно се превърна в световна новина. Заглавията бяха зашеметяващи. Колапс, национален фалит и демонстрации по улиците. Във Vanity Fair можеха да се прочетат описания на горящи джипове Range Rover и истории за хора, запасяващи се с хранителни продукти. Всъщност никоя от тези истории не беше вярна. Говореше се за един човек, който бил подпалил луксозната си кола, а междувременно Исландия продължаваше да изнася риба. Но колапсът беше факт. Исландия беше един от най-тежките нещастни случаи на глобалната финансова криза. Исландската борса, която във връхния си момент беше достигнала 9000 пункта, след колапса се намираше на ниво 14 пункта. Въртележката беше точно толкова драматична, колкото и описанията й. 

За петте години между 2002 и 2008, исландските банки бяха се превърнали от дребни, обслужващи местния пазар фирми, в големи международни корпорации. Бяха нараснали десетократно и бяха станали дванадесет пъти по-големи от целия Брутен национален продукт на Исландия. А апетитите им бяха дори още по-големи: всяка от банките притежаваше конструкционни планове за ново главно управление, десет пъти по-голямо от онова, което е имала през 2007 г.

Банките даваха работа на едно младо поколение, изпълнено със самоувереност – тези хора знаеха как да се оправят в бизнес-кварталите на Лондон, Ню Йорк, Токио и Шанхай. Те бяха високообразовани, с докторски титли от Харвард, MIT и London School of Economics. Говореха повече езици от родителите си и знаеха как да осъществяват сложни финансови транзакции, да отправят договори, деривативи и всички ония неща, които обикновените хора не разбират. Това беше най-високообразованото поколение в исландската история, а банките изпитваха неутолим глад за образована работна сила. Те се превърнаха в черна дупка за таланти, всмуквайки най-добрите кадри. Някой добър специалист по науките за Земята (geoscientist) или физик получаваше обучение по рисков мениджмънт, електроинженери се назначаваха на позиции, свързани с финансови оценки, компютърни програмисти търгуваха с валута и осъществяваха допълнителни гаранции по дългови облигации, докато метеоролози и историци попадаха в отделите за анализ на пазара. Средният борсов агент получаваше заплата, каквато никой директор или директорка на нормална компания не би могла да плати на самия/самата себе си. Добри служители напускаха добре управлявани бизнеси, за да се присъединят към банковата авантюра. Обикновените хора се чудеха: но как е възможно една банка да печели десет милиона долара от купуването и препродаването на фирма, която няма почти никакви печалби? Анализаторите бяха винаги готови да дадат образовани пояснения. Тези хора практикуваха най-новите методи в международните финанси и ползваха най-новите схеми, преподавани в международните бизнес-университети. Същите, каквито се използваха в стари и утвърдени институции като Леман Брадърс и Биър Стърнс.

Млади, богати мъже се превърнаха в национални икони – вълшебници, които бяха в състояние да направят за една нощ печалби, хиляди пъти по-големи от годишната заплата на обикновения човек. „Успех“ беше ключовата дума. Те правеха неимоверни залози, финансираха инвеститорски изкупувания, изплащаха си огромни заплати. Използваха десетилетната добра воля на исландското общество, за да изграждат гигантски бизнес-империи. Получаваха достъп до онова, което изглеждаше като неограничени кредити от Съединените щати, Германия, Япония и Великобритания. Парите течаха през банките и ние редовно слушахме репортажи, съобщаващи колко богати са нашите новобогаташи – но не и колко високи са дълговете им. Исландската държава беше почти свободна от дългове и, като цяло, Исландия все още беше традиционна скандинавска демокрация.

По такъв начин започна една изключителна, изпълнена с крайности епоха. Един човек си купи хеликоптер и докара Елтън Джон да пее на рождения му ден. Друг поръча за четиридесетия си рожден ден рап-музиканта 50 Cent. Дюран-Дюран свириха на новогодишното парти, проведено от Кауптинг Банк в Лондон. Ландсбанки изпрати до Италия два самолета, пълни с клиенти, където им беше сервирана италианска паста, гарнирана със златни люспици. „Мислех, че само боговете ядат злато“, беше цитиран по-късно да казва един от гостите. За пръв път хората в Исландия започнаха да преживяват реално класово разделение. Банкерите живееха в различен свят. Говореше се, че в банковия свят туристическата класа в самолетите се наричала „маймунска класа“. Други пък вярваха, че истинската маймунска класа се намира в частните самолети, цитирайки староисландския епос Еда, написан през 12 век: „Парите превръщат човека в маймуна.“ Това старинно сказание се доказа като вярно много по-скоро, отколкото повечето хора биха очаквали.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

През октомври 2008 банките се срутиха една след друга и правителството пое управлението им. Глитнир Банк падна първа, после Ландсбанки и накрая Кауптинг Банк – която беше далеч най-голямата компания в Исландия. Според кредитната агенция Мудис, банкрутът на Кауптинг беше третият по големина в света от 1920 г. насам – възлизащ на малко повече от 20 милиарда долара. Банкрутът на Глитнир Банк беше петия по големина. Ландсбанки не беше много по-назад. Тези количества не са нищо в сравнение с най-големия банкрут от всички – колапсът на Леман Брадърс, който държи рекорда с малко повече от 120 милиарда долара. Но за народ от 300,000 души това са астрономически цифри.

Исландската нация наблюдаваше, шокирана, докато събитията продължаваха да се развиват. Великобританското правителство се възползва от антитерористическото законодателство, за да замрази активите на Ландсбанки в Обединеното кралство. Ландсбанки беше открила онлайн спестовни сметки във Великобритания и Холандия, и събрала милиарди евро от десетки хиляди хора, благотворителни организации и местни съвети. Законодателството беше поставено в сила след 11 септември и сега се използваше за пръв път – в контекст, който нямаше нищо общо със самоубийствени атаки, бомбени атентати, отвличания или екстремизъм. На сайта на Великобританската хазна можеше да се прочете списък на националните държави и групи, срещу които е бил приложен законът – и това със сигурност беше доста плашеща компания: Талибаните, Алкайда, Ирак, Сирия, Северна Корея… и Ландсбанки. Нямаше изписани фирми на италианската мафия, нито пък контрабандисти на оръжие или нигерийски перачи на пари; нямаше и колумбийски наркобарони. Алкайда и Ландсбанки. Прилагането на антитерористичното законодателство причини на Исландия огромни икономически щети и не подпомогна облекчаването на последствията от глобалната финансова криза. И макар че банката беше частна институция, оперираща във Великобритания, тя беше исландска, а исландските данъкоплатци бяха длъжни да гарантират тези депозити. Цялата сума се приближава до исландския Брутен национален продукт, а има и много указания, че разплащателното бреме на Исландия може да се окаже по-голямо от онова по Версайския договор. Мечтата на Исландия да се превърне в глобален финансов център се превръщаше в кошмар. Парите от финансовия мехур трябваше да бъдат изплатени с реални данъци, иззети от заплатите на хора, които не бяха имали нищо общо с цялата тази безсмислица. Обществеността полудя – хората се втурнаха на улиците и правителството беше принудено да подаде оставка и да назначи нови избори. Нивото на безработица се беше покачило, а дълговете на хората в чужди валути се бяха удвоили, тъй като националната валута се срути. Днес някои имат ипотеки два пъти по-големи от действителната цена на домовете им. Как можа да се случи всичко това?

***

Моят роман LoveStar беше публикуван в Исландия през 2002 г. Гледайки назад си мисля, че вероятно в атмосферата е имало нещо, което съм могъл да почувствам, някаква лудост, някаква надменност, някаква фантазия, която се просмукваше в нашата реалност, където можеха да се правят пари от нищо. Исландската борса нарасна от 1000 пункта през 2002 до 9000 пункта през октомври 2006 – месецът, в който публикувах книгата си Дриймланд: Самоучител за една уплашена нация. Някой може би ще се учуди от заглавието на книгата – във време, в което Исландия беше на път да се превърне в международно икономическо чудо, как нацията би могла да бъде „уплашена“?

Но още през 2002 вече беше ясно, че в Исландия ще има крах. Когато финансовата система се срути през 2008, Международният валутен фонд излезе с декларация върху причините за исландския колапс:

Изпълнителните директори отбелязаха, че исландската икономика се намира в трудна повратна точка. Продължителният икономически растеж, започнат чрез инвестиции в сектора на производството на алуминий, поддържан от бум в частната консумация и подхранван чрез лесен достъп до външно финансиране, е допринесъл за образуването на макроикономически дисбаланси и финансови уязвимости.

Колапсът на исландската икономика може да бъде проследен назад до момента, в който политиците решиха да изпитат едновременно два големи социални експеримента. Първият от тях беше един революционен петгодишен план, с почти съветски мащаби, целящ да се удвои исландското производство на електричество, за да се осигури енергия за алуминиев завод, притежаван от голяма американска компания, Алкоа. Само този акт – да се удвои електропроизводството на една развита нация – вече е достатъчен, за да се постави в ход златна треска. Енергията би била достатъчна за снабдяването на един милион домове; мащабът беше еквивалентен на енергийните изисквания на град Манчестър, Англия. Водопади, долини, терени и жизнени пространства на гъски и северни елени трябваше да бъдат наводнени зад стената на най-големия язовир в Европа – висока 190 метра, със 700-мегаватна електростанция. За нация от 300,000 души инвестицията беше колосална – около 3 милиарда щатски долара. Силата на исландската крона нарасна до такава степен, че на практика целият свят се оказа покупаем; лихвените проценти бяха увеличени, за да се поддържа ниска инфлация. Но това имаше противоположен ефект: лихвените проценти се превърнаха в магнит за капитал от целия свят и валутните акули навсякъде започнаха да търгуват в kronur. И ако преди време спекулантите се бяха оказали достатъчно силни, за да съборят великобританската лира, то сигурно можете да си представите какво би могло да се направи на една дребна валута каквато е кроната. Според правителството, алуминиевият завод и язовирът щяха да донесат на страната голямо благополучие по време на строителството – но беше всеизвестно, че щом то свърши, ще има спад.

И докато в страната се наливаха милиарди поради инвестициите в енергийната и алуминиева индустрии, политиците се хванаха за работа, приватизирайки основните банкови институции, с което прехвърлиха огромно количество власт в ръцете на малък брой хора и компании. Това беше извършено в духа на идеологията на дерегулацията и съвършенството на свободния пазар, à la Милтън Фридман. Мотото беше: „Колкото повече пари се опитва да прави всеки, толкова повече се печели от обществото като цяло.“ В началото тази идеология работеше като по магия. Банките експлоатираха оптимизма на хората в края на енергийната златна треска, като напомпаха икономиката догоре със заеми в чужди валути. Сто процента заеми за купуване на коли, сто процента заеми за ипотеки и сто процента заеми за хора, поемащи солидни, дотогава семейно притежавани компании. Заемите възлизаха на суми, многократно надвишаващи стойността на дохода от националния износ. Цените на жилищата се удвоиха за няколко години, борсата нарасна девет пъти. Обществеността реагираше на цялото това охолство със смесица от възхищение и ревност – докато пропастта между бедни и богати се увеличаваше все повече и повече. Увеличението на цените на недвижимите имоти накара мнозина да се чувстват така, сякаш са спечелили десетки хиляди долари. Исландските мъже купуваха повече Тойоти Ланд Круизър и Рейндж Ровъри от норвежците, датчаните и шведите, взети заедно.

Наблюдавахме примери за небивалия успех на шепа индивиди – въплъщение на Исландската Мечта. Един баща и син изкупиха стара исландска бирена фабрика и започнаха да произвеждат бира в Санкт Петербург. Компанията растеше и преуспяваше. Малцина успяваха да разберат как е възможно това – в един град, в който руските криминални синдикати имаха доста силно влияние. Продадоха компанията на Хайнекен. Имаха 200 милиона долара, кеш – повече, отколкото беше притежавал някой исландец когато и да било. През 2003 година те купиха Ландсбанки, най-старата банка в Исландия, и незабавно започнаха да я разширяват. Преди да свърши всичко, те притежаваха две банки, една телекомуникационна компания в България, голяма фармацевтична компания, корабна компания, собствена въздушна линия и футболния клуб Уестхем Юнайтед. Синът попадна в списъка на Форбс за най-богатите 500 души в света.

Двама братя започнаха на дребно, с продажби на ръж за Япония и Германия. Компанията растеше, като в един момент се превърна в една от най-големите компании за преработка на хранителни продукти във Великобритания. Те станаха собственици на Кауптинг, която скоро стана една от най-големите банки в скандинавските страни. Бяха изкупили финландски и исландски застрахователни компании, плюс телекомуникационна компания, и имаха десетки хиляди служители по целия свят. Последното, което хората чуха за тях преди колапса беше, че си строяли квадратна лятна резиденция с дължина от 600 метра за всяка отделна страна.

Онези, които заиграха рискованата игра и поеха компании, станаха милиардери. Докато акциите продължаваха да се качват по целия свят, почти нищо не можеше да отиде накриво. Тук в Исландия то се случваше пред очите ни: хората се променяха от обикновени управители на магазини до международни акули. През 1996 сключих сделка с една верига от супермаркети за публикуване на книга с поезия – Bonus Poetry. Книгата беше един вид литературна лудория, мистично пътуване през един от Бонус-супермаркетите, започващо в отдела за плодове, Paradiso, минаващо през Inferno, месните продукти, и свършващо в Purificato, почистващите продукти. Това беше книга за управляващата идеология; всяка идеология е идвала с поезия, но на капиталистическия реализъм му липсваше литературен жанр. Първото стихотворение в книгата беше за първобитната природа на човека, като тази природа се идентифицираше не с ловуване, а със събиране. Последните думи от стихотворението звучаха така:

Чувствам как първобитният човек се развихря
когато се нося с пазарната количка
и събирам, и събирам, и събирам…

Направих сделка със собственика на супермаркета. Той седеше в малък офис без прозорци, който споделяше с три жени, които правеха счетоводството на 12-те магазина,принадлежащи към веригата. Десет години по-късно, същият този човек даваше работа на почти 50,000 души. Притежаваше големите търговски магазини в Лондон и Копенхаген, множество бутици за облекло, верига от магазини за играчки, две вериги за бижутерия. Притежаваше черна яхта, частен самолет в същия цвят, хотел, голяма част от една банка, Ролс Ройс Фантом, най-скъпия апартамент в Манхатън и водещи медийни фирми в Исландия. Беше превърнал в практика всичко, за което ставаше дума в първото стихотворение от книгата. Първичният човек в него беше се развихрил, докато той събираше и събираше, и събираше. Когато компанията му, Баугур Груп, беше обявена във фалит, дълговете му към исландските банки възлизаха на около шест милиарда щатски долари.

Около 2006 вече беше започнало да става ясно, че цялата работа започва да излиза от контрол. Пазарът на кредити беше започнал да се затваря; нещата се влошиха още повече през 2007 и 2008. Банките изнамериха начин да се финансират сами чрез откриване на онлайн-клонове с високи лихвени проценти за потребители от Великобритания, Германия и Холандия. Възползваха се от солидната репутация на Исландия. Милиарди евро потекоха в тези влогове и всички те бяха гарантирани от исландския народ – без знанието на мнозинството.

Огромният язовир в източна Исландия беше почти завършен. За да се избегне икономическия спад след завършването на най-големия строителен проект в исландската история, правителството се засили дори още по-високо с нов петгодишен план. Енергийното производство на Исландия трябваше да се удвои отново от 2010 до 2015, с два нови алуминиеви завода, чрез което страната щеше да се превърне в един от най-големите производители на алуминий в света. Бяхме създали един вид хероинова икономика: пристрастяването ни беше да строим електростанции и алуминиеви заводи. По време на строежите в страната се вливат повече пари, отколкото когато заводите започнат производство. По време на строителството има повече работни места, отколкото при функциониращия завод.

Изведнъж едно природно съкровище след друго започна да се оказва в непосредствена опасност. Деликатни геотермални области с блестящи цветове и кипяща вода, красиви водопади, безкрайни простори – всички те бяха поставени на чертожническата дъска, за да обслужват една шепа многонационални компании, с което ги превръщаха в икономически свръхсили. Почти всичко можеше да бъде пожертвано, за да се поддържа потреблението, прекалено силната валута, потока от капитал и работа за предприемачите, както и за да се създават работни места в слабите селски общности. Рискът беше голям – само 20 процента от произвежданата енергия отиваха за потреблението на исландския народ, в сравнение с 80 процента за алуминиевите компании. И все пак трябваше да се правят още повече жертви и нашите енергийни компании да бъдат поставени в ситуация на колосални дългове. Заради алуминиевото производство – далеч най-енергоемкото производство в света – ние бяхме изправени пред неимоверни решения. Планините и природата на Исландия внезапно се превърнаха в политически натоварени въпроси. Места, които само малко хора бяха виждали и преживявали, се появяваха по първите страници на вестниците. Ако това продължеше така, то само след няколко години главните водопади и геотермални райони щяха да се превърнат в индустриални зони. Артисти, учени и просто природни ентусиасти водеха напрегната битка за запознаване на нацията с определени райони преди те да са станали жертва на разрушенията.

Китайците имат проклятие, което звучи така: дано да живееш в интересни времена. Ние в Исландия със сигурност живеем в интересни времена. Колапсът е факт. Процентът на безработица нараства, а поредицата от по-нататъшни фалити е непосредствено предстояща. И все пак в този процес на бял свят излязоха множество интересни факти и уроците, които можем да научим от колапса, са много и най-различни.

Когато създаваме прекалено много работни места чрез неумерено посегателство върху природни ресурси или задлъжняване, ние избиваме зъбите на останалите индустрии и в дългосрочен план отслабваме икономиката си. Прозрачността и информацията са жизнено важни, ако една нация би желала да взема информирани и демократични решения. Ако всеки индивид се опитва да увеличи собствената си печалба, но не се грижи за общия интерес, губят всички. Ако големите нации могат да се поучат от тези грешки, може би и ние ще сме извършили нещо полезно.

Някои скорошни изследвания показват, че борсите насърчават първичните инстинкти на човека – и особено онези на младите мъже. Те купуват акции – и ако цената им се покачва, сред купувачите се отбелязва повишаване на нивото на тестостерон. Изследователите са открили, че постоянните високи нива на тестостерон водят до ирационални или импулсивни решения с катастрофални последици. А когато цели компании са обслужвани от млади, търсещи риск мъже, това е рецепта за катастрофа – така се случи в Исландия, така се случва и на международната сцена, така ще се случва и в бъдеще, ако съотношението на половете между хората, заети във финансовия сектор, си остане непроменено. Половото равенство и една по-разнообразна възрастова база може би ще доведат до по-здрави пазари. Когато търсенето на краткосрочни печалби е нещо, заложено директно в начина, по който заработвате заплатата си, то ефектът е същия като в казино. След този колапс ние би трябвало да сме дали добър пример на всички. Новата ни премиер-министърка се превърна в международна сензация, защото тя е не само жена, но и първата в света открито хомосексуална държавна ръководителка.

Появиха се и някои интересни статистки. Службите по трафика докладват, че в Исландия пътните произшествия са намалели с 40 процента през първите пет месеца от тази година в сравнение със същия период от времето преди колапса. Сериозните катастрофи са намалели с 13 процента. Но трафикът е намалял само с 5 процента. Защо? Може би хората са по-малко стресирани, по-малко забързани – и показват повече грижа за другите. Може би в кръвта на шофьорите днес има по-малко тестостерон.

Рецесията напомни на хората за нещата, които имат истинска ценност – каква е ценността на образованието, ако умовете, считани за най-добри, току-що са довели до фалит собствената си нация? Басейните и театрите са пълни, ски-пистите заети – а безработицата доведе до увеличение на записванията в университети. Хората имат повече време за децата и градините си. Картофите за посев свършиха, заедно със зеленчуковите семена. Кройки и шаблони за плетене се разпродават както никога преди. Но това не е достатъчно, за да платим дълговете. Имаме ново правителство, половината от членовете на парламента са нови. Имаме всичко, за да задоволим основните си потребности. Училищата са тук, а заедно с тях и знанието, необходимо за преподаване. Рибите все още са в морето, енергията все още е в земята, езикът все още е достатъчно добър за разказване на истории.

Икономистите говорят за невидимата ръка на пазара, която го коригирала, когато възникнели дисбаланси. В Исландия дисбалансът е такъв, че се оформи невидима гилотина. На практика цялата власт, получена от няколко индивиди, изчезна за броено време. Целият бизнес-елит най-внезапно не може да се види никъде; една властова структура с решаващо влияние върху медиите, бизнеса, дори изкуствата, изчезна само за една седмица. На власт дойде ново правителство. Хора, които бяха активни по демонстрации, създадоха политическа партия и излъчиха представители, които бяха избрани в парламента. Един десетилетен процес на приватизация на държавни бизнеси и индустрии беше преобърнат почти напълно – без революцията да бъде идеологическа или кървава. Ние пристигнахме отново там, където бяхме започнали. Без съмнение, една такава празнота е интересна позиция – плашеща, пълна с неизвестности и възможности, пълна с несигурности. Много интересни времена.

Източник

Андри Снер Магнасон (род. 1973) е исландски писател, журналист и политически активист.

Pin It

Прочетете още...