Перспективата за въвеждане на задължителни ваксини предизвика протестно движение в цялата страна, което привлече както природозащитници, така и неонацисти и обикновени граждани.

В началото на пандемията Германия беше широко възхвалявана като модел на единство в борбата с коронавируса. Общото доверие в правителството насърчаваше гражданите да се съобразяват със забранителните мерки, маските и ограниченията за социално дистанциране.

Но плановете на новия германски канцлер Олаф Шолц да направи ваксинацията задължителна активизираха общонационално протестно движение, което всяка седмица мобилизира десетки хиляди в шествия в градове и села, дори и когато случаите на Covid нарастват до нови върхове с разпространението на варианта Omicron.

Автор(и): Катрин Бенхолд

В разгара на мигрантската криза в Европа в полицейския участък влиза брадат мъж по потник. Джобовете му са празни с изключение на стар мобилен телефон и няколко чуждестранни монети.

На развален английски той се представя като сирийски бежанец. Казва, че е прекосил пеша половината континент и по пътя е загубил документите си. Полицаите го фотографират и му вземат пръстови отпечатъци. През следващата година той ще получи подслон и изслушване за предоставяне на убежище и ще има право на месечни помощи.

Името му е Дейвид Бенджамин, казва той.

В действителност той е лейтенант от германската армия. Потъмнил е лицето и ръцете си с грима на майка си, а брадата си е нагласил с боя за обувки. Нито пък е прекосил Европа: вместо това той е изминал 10 минути пеша от дома на детството си в западногерманския град Офенбах.

Автор(и): Катрин Бенхолд

Намирайки се извън полезрението на широката общественост, група корона-скептици, заинтересовани да напуснат Германия, е обединила усилията си в приложението за съобщения Telegram. И значителна част от тях са се насочили към България, най-бедната държава от ЕС. Купуват се или се наемат имоти, като ясно се вижда, че предпочитанията са към черноморското крайбрежие между Бургас и Варна. Мечтата: живот в страна, в която не се налага да се слагат „подбрадници“ или „филтърни торбички“ върху носа и устата, където неваксинираните все още могат да получават обслужване в ресторантите и където децата могат да бъдат изпращани на „групи за свободно обучение“ на плажа.

Автор(и): екип на сп. „Шпигел“

Когато силите на Оста нахлуват в Югославия през април 1941 г., Македония е отрязана от германски колони, действащи от български бази, и е окупирана само за няколко дни. Българските войски окупират цяла югославска Македония с изключение на Горни Вардар над Скопие и северозападната област около Тетово, Гостивар и Кичево, която е предоставена на окупираната от Италия Албания, заедно с областта Косово-Метохия. При завладяването на Гърция няколко седмици по-късно българите окупират гръцката Източна Македония, с изключение на Солунската област, и малка част от Западна Македония. Останалата част от гръцка Западна Македония е под италианска окупация до разпадането на Италия през 1943 г. Районът на Солун е окупиран от германците и по-късно се превръща в щаб на генерал Льор, германски командващ югоизточната част на страната.

Германците не позволяват на българите официално да присъединят окупираните от тях части на Македония. На 16 януари 1943 г. германският вестник Neues Wiener Tagblatt пише: „Въпреки че Егейските провинции и Северна Македония (която от 1913 г. принадлежи на Югославия) бяха поставени под българска администрация … всяко окончателно решение беше оставено за в бъдеще.“ Българското правителство обаче изглежда действа, изхождайки от предположението, че югославска Македония вече е част от България; то изпраща български заселници в гръцка Македония, за да заменят депортираните гърци. Освен това – или поне така твърдят след военните действия – те изразходвали средства за обществени работи в гръцка Македония, включително за продължаване на железопътната линия от София на юг до старата граница при Кула, което вероятно не биха направили, ако не биха смятали, че владението им е трайно.

Автор(и): Елизабет Баркър

В началото на 1920 г. Българската и Югославската комунистическа партия твърдят, че имат по 30 000 членове. Гръцката комунистическа партия, която носи името „Социалистическа работническа партия“, твърди, че има само 1300 членове. Тя има секции в няколко македонски центъра, сред които Солун, Серес, Кавала и Драма.

Всяка от трите балкански комунистически партии е организирана на териториална основа в трите балкански държави, възникнали след Първата световна война (или Балканските войни). По това време няма и следа от някаква отделна македонска комунистическа организация. През юни 1920 г. един македонец от Скопие, на име Дасан Чекич, е един от хората, подписали манифест, издаден от Централния партиен съвет на Югославската комунистическа партия. Манифестът заема доста централистична позиция по проблема с националностите; тогавашната позиция на партията е, че външният свят преувеличава националните различия в Югославия; в действителност единствената борба е между пролетариата и буржоазията.

На този ранен етап комунистическите партии като цяло се придържат към такива безобидни лозунги като „Балканите за балканските народи“, без да се задълбочават в конкретни проблеми. Българите обаче проявяват енергичен интерес към насърчаване на балканската солидарност. През януари 1920 г. по българска инициатива българските, югославските и гръцките комунистически партии изпращат делегати в София, за да създадат „Балканска комунистическа федерация“. През двадесетте години под българско ръководство тази група придобива определен авторитет в комунистическия свят: решенията, вземани на периодичните ѝ срещи (обикновено в София), понякога са официално одобрявани и подкрепяни от Коминтерна.

Автор(и): Елизабет Баркър

Македонският въпрос възниква, когато през 1870 г. Русия успешно притиска Турция да позволи създаването на отделна Българска православна църква или Екзархия, чиито правомощия да се разпростират върху части от турската провинция Македония. Тази стъпка бързо въвлича България в конфликти както с Гърция, така и със Сърбия. Гръцкият патриарх в Константинопол обявява новата автокефална българска църква за схизматична, а гърците остро оспорват разпространението на българското църковно, културно и национално влияние в Македония. Сръбското правителство се оплаква от решението на Турция както по църковен, така и по дипломатически път, а след прекъсване, предизвикано от войната на Сърбия с Турция през 1876 г., също се опитва да се бори с българското влияние в Македония. Така започва тристранната борба за Македония, водена отначало от свещеници и учители, по-късно от въоръжени чети, а след това и от армии, която с периодични затишия продължава и до днес. 

Автор(и): Елизабет Баркър

„Моята цел е много ясна – да накарам неваксинираните да се ваксинират, а не да блокирам ваксинираните“, заяви г-н Шаленберг пред австрийското радио Ö1, според Асошиейтед прес. „В дългосрочен план изходът от този омагьосан кръг, в който се намираме – а това е омагьосан кръг, ние се препъваме от вълна на вълна, и това не може да продължава до безкрайност – е само ваксинацията.“

Автор(и): екип на Ню Йорк Таймс

Политиците трябваше да направят повече, за да се противопоставят на страховете и погрешните схващания. Сега изглежда, че само силният натиск може да сложи край на извънредната ситуация. Призивите за задължителна ваксинация на професионалните групи със специални отговорности стават все по-силни. Тази седмица Германската национална академия на науките „Леополдина“ призова за задължителна ваксинация на медицинските сестри. Това е мнение, което асоциациите на лекарите и някои оператори на старчески домове поддържат от известно време. В един от домовете в община Шорфхайде в източната провинция Бранденбург наскоро 16 възрастни хора починаха по време на епидемия от COVID-19.

Автор(и): екип на сп. „Шпигел“

Дясно-радикалната партия AfD излезе от изборите миналата неделя като най-силната политическа сила в източните германски провинции Саксония и Тюрингия. В какво точно грешат основните партии?

Автор(и): екип на списание „Шпигел“

В момента, в който Германия се подготвя за избори, след които Ангела Меркел ще се оттегли от поста си след 16 години на канцлерския пост, тя оставя след себе си една дълбоко променена страна, която се безпокои, че ще ѝ се наложи да се променя още повече.

Автор(и): Катрин Бенхолд

Пандемията е мащабен експеримент за това колко солидарно може да бъде едно общество. Имаше солидарност с възрастните и болните хора, защото те трябваше да бъдат защитени повече от всички останали. Но какво да кажем за солидарността с онези, които отказват ваксините и поставят собствените си резерви над здравето на обществото? На няколко пъти през миналата седмица [германският здравен министър] Йенс Шпан подсказваше как биха могли да се развият нещата. Той наистина каза, че в по-късен етап на пандемията изследванията може да престанат да бъдат безплатни за хората, които не са се ваксинирали. Заедно с други ограничения, това би могло, както във Франция, да се превърне в непряк стимул за ваксиниране на хората.

Автор(и): екип на сп. „Шпигел“

Погледната отгоре, Сърбия е рай. Столицата Белград е идилично разположена на мястото, където се сливат реките Дунав и Сава. Шумадия, историческото сърце на страната, е тучно зелена и хълмиста.

Но тази сутрин Александър Вучич не се интересува от страната под него. Президентът на Сърбия учи немски думи в правителствения си хеликоптер. Той току-що е отворил страницата за фрази, свързани със санитарните нужди, които човек може да срещне по време на ваканционно пътуване: неща като „Nema peshkira“ (Няма кърпи). Вучич казва, че е обещал на Ангела Меркел, „че ще се науча да говоря нейния език, докато тя все още е на поста си“.

Президентът е претърпял трансформация. Някога страшен националистически агитатор, сега 51-годишният сърбин е съюзник на консервативната Европейска народна партия и е възприеман като крепител на стабилността в податливите на кризи Западни Балкани. И това, въпреки че управлява страната си по все по-авторитарен начин – факт, който отразява колко плитък е списъкът с обнадеждаващи фигури в региона, който е толкова централен и пренебрегван в Европа.

Автор(и): екип на сп. „Шпигел“

Според съдебномедицински анализ на няколко мобилни устройства, правителството на Виктор Орбан е използвало ново оръжие във войната си срещу медиите в Унгария. Някои от най-инвазивните шпионски програми в света са били приложени срещу разследващи журналисти, а също и срещу кръга на един от последните останали независими собственици на медии в страната.

Проектът „Пегас“, съвместно разследване, ръководено от френската журналистическа организация с нестопанска цел „Забранени истории“, е прегледал изтекли записи, които сочат, че широк кръг от хора в Унгария са били избрани като потенциални мишени преди евентуален опит за хакване със сложния шпионски софтуер „Пегас“, продаван от израелската компания NSO Group. В редица случаи съдебният анализ потвърждава, че устройствата са били заразени с „Пегас“.

Изтеклите данни включват телефонни номера на хора, които изглежда са обект на законни разследвания в областта на националната сигурност или на криминални разследвания.

Записите обаче включват и номерата на поне 10 адвокати, един опозиционен политик и поне петима журналисти.

Автор(и): Екип на в. „Гардиън“

Статията разглежда феномена на антисемитските предразсъдъци в Полша след 1989 г. Сравнителните данни в международен план показват, че предразсъдъците срещу евреите остават видими в Полша независимо от трудната история на полско-еврейските отношения. Разгледаните в статията изследвания предоставят потенциални причини и механизми за антиеврейските нагласи в Полша, като относителни лишения, национална идентичност, основана на жертвеността, и авторитарни политически нагласи. Разгледани са също ролята на католическото духовенство и относителният спад на традиционните религиозни антисемитски убеждения, както и контрастът, който представлява политическият антисемитизъм, останал непроменен през последните две десетилетия.

Автор(и): Михал Билевич, Миколай Виневски и Зузана Раджик

За разлика от абсолютните монархии или военните диктатури, политическият режим, създаден от Владимир Путин за двадесетгодишното му управление, не разчита нито на древна традиция, нито на груба сила. По-скоро това е „изборна автокрация“ – персонализиран режим със силна вътрешна база. През последните няколко години обаче репресивното измерение на режима се увеличи значително, тъй като популярността на „националния лидер“ намаля.

Някои коментатори описват съвременната руска политическа система също и като „наследствен авторитаризъм“, поради по-слабото разчитане на официални правила и институции, отколкото на неформални мрежи за покровителство. Появата на тази система на лична зависимост и клиентела кара някои наблюдатели да говорят за възраждането на архаични практики, които обобщено могат да бъдат характеризирани като „неофеодализъм“.

Сред основните характеристики на системата са очебийността на една привилегирована „обслужваща класа“ („ново руско дворянство“, както го формулира секретарят на Руския съвет за сигурност Николай Патрушев) и установяването на твърда социална йерархия, изградена от „имения“ и корпорации, които възпрепятстват социалната мобилност. Като друга характеристика на неофеодализма се посочва условният характер на собствеността, която непрекъснато се разделя, преразпределя и често просто се отнема.

Автор(и): Игор Торбаков

Най-известният германски вирусолог е объркан. След като поднови издаването на изключително популярния си немски подкаст след летните ваканции, Кристиан Дростен каза на слушателите си, че е „много трудно да се оцени“ настоящата ситуация.

Никой не може да каже със сигурност колко хора в Германия са заразени в момента с коронавирус. Официалният брой случаи, съобщени от Института Робърт Кох (RKI), центърът за контрол на заболяванията в страната, може да се окаже два или дори 20 пъти по-нисък от истинския. „Трябва да си признаем честно, че всъщност не знаем каква точно е ситуацията с вируса в момента.“

Сигурно е само едно: Броят на коронавирусните инфекции отново нараства значително. След облекчаването на мерките за блокиране в средата на юли, всеки ден се съобщава за около 300 до 500 нови случая, но сега тази цифра се е увеличила до 1300 на ден, като дори наскоро е достигнала над 2000.

Автор(и): екип на списание „Шпигел“

През април московчани очакваха пристигането на коронавируса в състояние на определена паника, най-вече защото потокът от ужасяващи новини, идещи откъм Бергамо и Ню Йорк беше ги накарал да очакват най-лошото. Про-кремълските медии ежедневно им показваха колко лошо било италианското и американското здравеопазване, но руснаците знаеха, че повечето от собствените им клиники и болници са много по-зле. Когато в столицата беше въведено строга блокада, включваща пълна забрана на разходки за деца и хора на възраст над 65 години, изглеждаше, че много московчани одобряваха ограниченията. Улиците опустяха, нямаше и следа от играещи деца или възрастни дами.

Тъй като самите ние не вярваме, че разходката по улиците може да бъде опасна за когото и да било, продължихме да излизаме. Но се опитвахме да избегнем местата, където обикновено се виждаха полицейски патрули, а разходките ни наподобяваха по-скоро партизански набези на вражеска територия, отколкото някаква част от ежедневието. Всяко излизане навън можеше да ни струва 4000 рубли (50 евро) и не искахме да бъдем глобявани заради възможността да подишаме чист въздух. Чувствахме се самотни в празния град, но се почувствахме още по-самотни във Фейсбук сред либералните си приятели, които настояваха ограниченията да бъдат затегнати още повече и нарушители като нас – наказвани по-строго. Никога не бихме могли да си представим, че либералите ще критикуват властите за проявяване на слабост по време на криза, призовавайки за повече ограничения. Това беше нещо абсолютно ново и неочаквано. Ситуацията не се промени дори и когато собствениците и служителите от сферата на малкия и среден бизнес, като фризьорски салони и ресторанти, започнаха шумно да изразяват възмущението си от блокирането, което ги лишаваше от всякакви доходи. Руските либерали, които винаги са били известни като пламенни ученици на американския икономист Милтън Фридман и неговата концепция за мъничката роля на правителството, продължават да подкрепят блокирането, заедно с тоталитарните мерки, въведени от властите, за да държат хората на закрито и под контрол.

Автор(и): Ирина Бороган, Андрей Солдатов

На 18 март канцлерката Ангела Меркел се обърна към нацията в телевизионна реч, изказвайки се с необичайна емоция и острота. „Това е сериозно“, каза тя. „Вземете го сериозно. От деня на обединението на Германия, а всъщност от Втората световна война насам, страната ни не е била изправена пред толкова голямо предизвикателство, справянето с което толкова силно да зависи от всички нас, от нашите солидарни действия.“

Това беше момент на национално единство и солидарност – нещо, което се изживява като ценно в една политическа епоха, все още белязана от последствията от миграционната криза през 2015 г. Политиците от всички лагери бяха почти единодушни в подчертаването на тежестта на ситуацията и се съгласиха да съдействат за справянето с нея. Немският народ също разбра и ги последва.

До началото на май изглеждаше, че мерките са проработили. Дори и най-предпазливите наблюдатели на вируса си позволиха да изкажат предпазливо облекчение. „Наше задължение е да защитим гражданите на Германия колкото е възможно по-добре“, заяви Лотар Вилер, прословуто-сдържаният президент на Института „Роберт Кох“, по време на пресконференция на 5 май. „Досега се справяме много добре, както показват и цифрите.“

Автор(и): Ана Зауербрай

Към този момент Русия, страна със сто четиридесет и четири милиона души, твърди, че е извършила общо сто шестдесет и пет хиляди коронавирусни теста, което е около половината от броя, извършен в Съединените щати. Русия има по-малко признати случаи от Люксембург – и въпреки това са налице данни за много по-голямо огнище на коронавирус, отколкото изглежда според официалната статистика. Според собствената статистическа агенция на Русия, броят на случаите на пневмония в Москва е нараснал с тридесет и седем процента този януари, в сравнение със същото време от миналата година. Анастасия Василиева, ръководителка на независимия синдикат на Алианса на лекарите, каза: „Невъзможно е да се знае реалната ситуация, но едно знаем със сигурност: държавата е готова да манипулира медицинската статистика за политически цели.“ През 2015 г. Путин обяви инициатива за намаляване на смъртността от сърдечно-съдови заболявания, след което болниците отчетоха забележим спад в броя на тези заболявания, в сравнение с предишната година – и почти също толкова голямо увеличение на смъртните случаи от редки или некласифицирани заболявания. Подобни манипулации може да са в ход и днес.

Автор(и): Джошуа Яфa

Има няколко отговора, казват експертите, които представляват комбинация от статистически изкривявания и много реални различия в начина, по който страната е приела епидемията.

Средната възраст на заразените е по-ниска в Германия, отколкото в много други страни. Много от ранните пациенти са се заразили с вируса в австрийски и италиански ски курорти, и са били сравнително млади и здрави, казва проф. Кройслих.

„Започна се като епидемия сред скиорите“, казва той.

Но в хода на разпространението на инфекциите вече са били засегнати повече възрастни хора и смъртността, едва 0,2 процента допреди две седмици, също се е повишила. И все пак средната възраст на заразяване с болестта си остава сравнително ниска – 49 години. Във Франция тя е 62,5, а в Италия – 62, според последните им национални отчети.

Друго обяснение за ниската смъртност е, че Германия е тествала много повече хора, отколкото повечето държави. Това означава, че тук се откриват повече хора с малко или никакви симптоми, което увеличава броя на известните, но не и онзи на смъртните случаи.

„Това автоматично понижава статистическата смъртност“, казва професор Кройслих.

Автор(и): Катрин Бенхолд

Борбата срещу коронавируса парализира обществото и икономиката. Мерките за блокиране са добри в краткосрочен план, но те заплашват бързо да унищожат икономиката и да разрушат съществуващия социален ред. Какви трябва да бъдат следващите стъпки?

В историята на Германия никога не е имало подобна програма. По същество държавата е прехвърлила цялата икономика в интензивното отделение. В хиляди фирми част от заплатите вече ще се изплаща от правителството. Индустрии като туризма и авиацията ще се държат в плаващо състояние с помощта на публични заеми. А във фирмите, които са най-силно засегнати, сега правителството има възможност да изкупува дялове, за да ги предпази от фалит. Въпросът е дали тези мерки стигат достатъчно далеч и за колко време ще може да издържи икономиката – а също и правителството. Седмици? Месеци?

Програмата за подпомагане на [финансовия министър] Шолц ще определи как страната ще гледа назад към времената на кризата. Дала ли е държавата добър, справедлив и щедър отговор? Добре инвестирани ли са били тези 1,8 билиона или са били изхвърлени през прозореца? Успели ли са малките фирми наистина да се възползват от спасителната помощ? Макроикономистите представят кризата и противодействието срещу нея под формата на диаграми и модели. Става дума за билиони евро – невъобразимо голяма сума пари. Но дали всички изчисления и модели ще успеят да предотвратят това, което инак със сигурност би се превърнало в много осезаема екзистенциална криза за милиони хора?

Автор(и): екип на списание „Шпигел“

Превръщането ни в първия неутрален по отношение на климата континент в света до 2050 г. е най-голямото предизвикателство и възможност на нашето време. За постигането на тази цел Европейската комисия представи Европейския зелен пакт – изключително амбициозен пакет от мерки, които следва да дадат възможност на европейските граждани и предприятия да се възползват от прехода към устойчива зелена икономика. Мерките, които са придружени от първоначална пътна карта с ключови политики, включват значително намаляване на емисиите, инвестиране в авангардни научни изследвания и иновации и опазване на околната среда в Европа.

Подкрепен от инвестиции в екологични технологии, устойчиви решения и нови предприятия, Зеленият пакт може да изиграе ролята на нова стратегия на ЕС за растеж. От решаващо значение за неговия успех е участието и ангажираността на обществеността и на всички заинтересовани страни.

Преди всичко Европейският зелен пакт определя пътя към един подходящ и социално справедлив преход. Той е проектиран така, че никой да не бъде пренебрегнат в хода на предстоящата голяма трансформация.

Автор(и): Европейска комисия

Ваймарската република [1919–1933], първият кратък опит на Германия в демокрацията, преди да бъде премахната от нацистите, е популярна ориентировъчна точка в сегашна Германия.

Процъфтяваща, мощна и уважавана, днешна Германия не е онази от 1920-те, но някои паралели са забележителни. Тогава, както и сега, демокрацията е попаднала под атаката на крайно десен терор и политически убийства; миналогодишната атака срещу една синагога в Хале, както и убийството на регионалния политик Валтер Любке от десен екстремист, носят мрачни отзвуци от събитията отпреди век.

Вотът в Тюрингия имаше своя собствена историческа аналогия: именно там, в последните дни на Ваймарската република преди повече от 90 години, нацистите за първи път печелят властта на местно ниво, преди да я спечелят на национално.

И те го правят с помощта на тогавашните консервативни партии.

Автор(и): Катрин Бенхолд

Както всяко друго общество, руснаците искат да популяризират една идеализирана версия на своето минало, а не да се сблъскват с неудобни истини. Това е версия, която се задвижва от емоциите и служи като насока за социално поведение и ценности. В това отношение учебниците по история са полезен инструмент, тъй като именно чрез тях младото поколение формира своето разбиране за историята. Досега нищо не е работило в Русия по-добре от мита за Великата отечествена война, който до голяма степен е конструиран върху съветската победа над нацистите, като по този начин прави възможна идеята, че през 1945 г. Червената армия е спасила Европа от пълно бедствие. Това от своя страна се тълкува в смисъл, че Русия е имала моралното право да решава съдбата на други нации в Източна Европа.

Неимоверната сила на внушението, упражнявана от руските власти, както и оспорването на мита за Великата отечествена война, доведоха до определена свръхчувствителност, особено по отношение на изявления, които омаловажават ролята на Съветския съюз в победата над нацизма. Тази ситуация е едно от обясненията за настъпващите промени, които включват постепенното възраждане на култа към Сталин, наказанията за онези, които „разпространяват лъжи за историята“, и въвеждането на нови учебници, които представят официално приетата историческа версия. Такива действия се предприемат с дългосрочната цел да се формира едно лоялно към правителството общество, гордо с историческите си постижения и готово при нужда да го защитава.

Автор(и): Дагмара Москва

Драмата на имперския крах и затрудненията на след-имперското приспособяване са централни за разбирането на начините на мислене при управляващите елити в днешните Русия и Турция. Това са класически постимперски държави, в които имперското минало все още оказва силно влияе върху настоящето. Управляващите елити и на двете страни настояват, че стратегиите им не включват възстановяване на империята. Освен това те бързо отбелязват, че са не просто „обикновени национални държави“, и обичат да говорят за „привилегировани интереси“ в стратегическите си обкръжения. Оттук и твърдението на Дмитрий Медведев след руско-грузинската война от 2008 г., че „държавите по нашите граници, разбира се, са приоритети“, като добавя, че „нашите приоритети не свършват дотук“. Изглежда сред руските политически елити е налице определен консенсус, че, поради нейната история и традиции, руската външна политика е предопределена като великодържавна. В един неотдавнашен политически документ това е заявено категорично: „Нека си го кажем… Ние просто обичаме да играем важна роля в света. Не бива скромничко да се отказваме от великодържавността. Тя съществува; в продължение на над 300-годишната ни имперска история тя е дълбоко вписана в националната ценностна система.“

Автор(и): Игор Торбаков

István, a király , един вид унгарски Исус Христос Суперзвезда, е бил суперхит в момента на появата си, както и знак за размразяването, предшестващо края на Гулаш-комунизма. Все още е кичозна икона, но изненадващо добра за слушане, дори и за онези, които не разбират унгарски. (Музиката е много по-твърд рок в сравнение с онази на Андрю Лойд Уебър.) Сюжетът на филма е прост: старият крал умира и синът му Ищван се бори с въпроса дали трябва да преобърне Унгария към християнство, докато чичо му Копани води бунт, за да я запази езическа. Поне номинално Ищван е героят, но той изглежда нерешителен и слаб. Копани, който има физиката на кеч-борец от ерата на Хълк Хоган и прекарва филма с голи гърди, с изключение на кожена превръзка, притежава цялата харизма и всички най-запомнящи се песни на филма. Ентусиазмът на караоке-певците достигаше най-високите си точки всеки път, когато той се появяваше на екрана.

В исторически план Ищван е спечелил. Опортюнистичен конвертит и безмилостен убиец, той е видял, че бъдещето на страната му е в Европа, християнството и стабилността, която идва с приспособяването към нравите на съседите. Копани пък се е застъпвал за старите нрави и наследствените богове от номадското минало. Заради усилията му да поддържа езичеството, Ищван е разпоредил той да бъде екзекутиран и разсечен на четири, след което парчетата от тялото му са били окачени в четирите най-големи крепости на царството, за поучение на всички. Сега, хиляда години по-късно, махалото изглежда се измята в другата посока. За едно поколение, отгледано при комунизма, стремежите към Запада, към демокрацията, дори към богатството, започват да изглеждат изтъркани. Защо да бъдете малко зъбно колело в европейската машина, питат туранистите, когато можете да бъдете част от огромно, изначално братство от воини-завоеватели? По-добре да сте част от ордата, да карате земята да трепери под копита на конете ви. По-добре е, биха казали те, човек да се вслушва в призива на барабаните.

Автор(и): Джейкъб Микановски

Великият Курултай – събитие, което се провежда ежегодно близо до градчето Бугач, Унгария, се представя и като „Племенен събор на хунско-тюркските нации“, и като „Най-голямото събитие за конен спорт в Европа“. Когато пристигнах там миналия август, бях приветстван от различни ездачи: някои облечени като хуни, други като партски кавалеристи, скитски стрелци, маджарски воини, Csikós-каубои, и betyár-бандити. Общо взето, имаше представители на двадесет и седем „племена“, всички членове на „хунско-тюркското“ братство. Входът на фестивала бе белязан от осемнадесетметров портрет на самия Атила, размахал огромен меч, на фона на гигантски огън или небе, озарено от мрачното сияние на войната. Носеше малка козльова брадичка в стила на Стивън Сегал и, ако човек би се абстрахирал от военните му плитки и шлем, изглеждаше напълно като човек, когото можете да срещнете в някой будапещенски бар. Лека усмивка подсказваше, че в душата му се смесват голямото веселие и голямото насилие.

След като влязох вътре гледах шествие на конни ездачи – азери, авари, башкири, чуваши, каракалпаци – което се въртеше в галоп около амфитеатъра, огромен овал от утъпкана земя. Малко по-късно, след като бяха обявени имената на всички братски нации, започна представянето на битката при Посони. Четиристотин петдесет и четири години след смъртта на Атила, през 907 г., франкска армия нахлува откъм Бавария в сърцето на зараждащото се по онова време унгарско кралство. Унгарците ги побеждават, използвайки стар номадски трик: първо заблуждават франките да мислят, че се оттеглят, след което се обръщат в последната секунда, за да ги хванат в капан, и ги засипват със стрели, когато те са вече твърде близо, за да избягат. Оригиналната кървава баня се е водила в продължение на три дни, но в този ден от програмата на  фестивала унгарските войски трябваше да приключат нещата в хода на тридесет и пет минути.

Автор(и): Джейкъб Микановски

Преди близо година [шведската ученичка] Грета Тунберг, която по онова време беше на 15 години, започна да бяга от часове, за да протестира пред сградата на шведския парламент, Риксдаг, с окачен на врата ѝ плакат „Училищна стачка за климата“. Оттогава насам инициативата ѝ се трансформира в глобално движение. Днес вече става все по-ясно с какъв ентусиазъм много от тези младежи преследват целта си – и колко трудно е да се гарантира, че тяхното движение ще бъде също толкова устойчиво, колкото и процесите, срещу които се борят.

Но поне засега те преживяват поредица от непрекъснати успехи. Младите хора по цял свят напускат училище в петък, а в самата Германия протестиращите младежи се появиха на годишната среща на акционерите на енергийния гигант RWE (чиито електроцентрали работят най-вече с въглища), демонстрираха на историческия градски площад във Франкфурт и защитиха инициативата си в няколко от водещите немски телевизионни токшоута.

Подкрепата за движението е значителна, вече ги поддържат 26 800 учени и изследователи. В своя манифест групата „Учени за бъдеще“ заявява, че „като учени и изследователи, ние силно подкрепяме искането им за бързи и решителни действия“. Появяват се и други подобни групи, като например 900-те екологични земеделски стопани, най-вече от Германия, които наричат ​​себе си „Фермери за бъдещето“, както и „Родители за бъдещето“ и „Баби и дядовци за бъдещето“.

Автор(и): Хайке Кловерт, Анет Брунс, Франка Квеке и Андреас Васерман

Последното десетилетие беше доста грубо за Гърция. След глобалната финансова криза от 2008–2009 г. страната загуби една четвърт от своя БВП и се превърна в черната овца на Европа за това, че почти доведе [ситуацията на ЕС] до имплозия на еврозоната. Но преди около четири години страната започна спокойно възстановяване. При премиера Алексис Ципрас и неговата партия Сириза икономиката се върна към положителния растеж, популистките движения загубиха импулса си, а отношенията на Гърция със съюзниците и много от съседите ѝ се подобриха. Но успехите на Ципрас, особено във външната политика, не се трансформираха в популярност вътре в страната. И така на 8 юли гърците се събудиха с новината, че лидерът на опозицията Кирякос Мицотакис и неговата дясноцентристка партия Нова демокрация са победили Ципрас с огромна преднина.

Макар и да е далеч от някакъв коренен поврат, победата на Мицотакис дава на гърците по-добри основания да гледат оптимистично към бъдещето. Въпреки че Ципрас спомогна за възстановяването на Гърция, широкият изборен мандат на Мицотакис и впечатляващият му технократски кабинет подсказват, че той е в по-добра позиция от предшественика си да ускори положителния импулс на страната. За реформиране на икономиката и връщане на чуждестранните инвеститори трябва да се работи още много, но новото ръководство на Гърция е готово да затвори страницата на едно десетилетие, което повечето гърци сигурно предпочитат да забравят.

Автор(и): Артемис Сийфорд и Бенджамин Хадад

Представянето на испанската социалистическа работническа партия (PSOE) на испанските общи избори миналия месец, в които партията спечели мнозинството места както в долната, така и в горната камара на парламента, беше не просто забележително възстановяване на позиции за испанските социалисти. Като ограничи печалбите на Vox, крайнодясната партия, чието противопоставяне срещу имиграцията, феминизма и правата на ЛГБТ-общността отразява ценностите, които преобладаваха по време на диктатурата на Франко, победата на PSOE повдига духа също и на останалите социалдемократически партии в Европа, докато те се борят срещу нарастващия национализъм, отцепничество и скептицизъм по отношение на европейската интеграция.

Засега най-ентусиазираната реакция идва от съседна Франция, където Социалистическата партия е в пълно отстъпление от края на администрацията на Франсоа Оланд през 2017 г. Родената в Испания кметица на Париж Ан Идалго приветства PSOE като „надежда и пример за социалдемократите в Европа.“ Социалистическият ѝ колега, лидерът на партията Оливие Форе, каза: „Социалистите в Испания показват как може да се постигне ново възраждане, след като в течение на много години им се подиграваха и ги считаха за мъртви“.

Автор(и): Омар Енкарнасион

Много мюсюлмани критикуват идеята за „мюсюлмански антисемитизъм“ като нещо, което погрешно утвърждава, че омразата към евреите е присъща на вярата им. Мухамад Самер Муртаза, германски изследовател на исляма, който е писал много за антисемитизма, твърди, че европейският антисемитизъм е изнесен в Близкия изток през 19 век и е бил „ислямизиран“, едва след края на 1930-те години – един процес, по-късно усилен от арабско-израелския конфликт. Антисемитизмът е всъщност европейско изобретение, с доказана способност за мутиране. Често преплетена с икономически и социални недоволства, демонизацията на евреите е била съществена част от християнската традиция, а с разрастването на европейския национализъм през 19-ти век тя е придобила и подлъгващи расови измерения. Днес, когато световното възраждане на расистките и племенни чувства подклажда бунт срещу либералния демократичен ред, подновената конфронтация на германското общество с антисемитизма казва много не само за съдбата на тамошните изнервени еврейски общности, но също и за това доколко способна е всяка нация да поддържа в дългосрочен план едно толерантно, плуралистично общество, което може да издържа на етнонационалистическите изкушения.

Автор(и): Джеймс Ангелос

След четири дни на избори по целия континент популистите и националистите, които биха искали да ограничат правомощията на Европейския съюз, увеличиха дела си в Европейския парламент, но това не беше катастрофалния резултат, от който се страхуваха много традиционалисти.

При окончателното преброяване на гласовете се очаква популистите да получат около 25% от 751-те места, в сравнение с 20% преди пет години, както показват данните в неделя.

Но една по-висока от обичайната избирателна активност показва, че проевропейските гласоподаватели също са по-мотивирани от преди.

Автор(и): Стивън Ерлангер

Тоталната ни обруленост от живота, от белия свят и неговите вълнения ни превръща бавно и сигурно в ръкопляскащи воайори, които охотно тиражират гледки на ужаси и страдания, далеч от сивотата на маловажните ни делници. В случая гневът божи се стоварва безпощадно над главите на всички ни – и католици, и православни, и протестанти, точно в разгара на Страстната седмица. Със сигурност само този, който е пристъпвал по каменните плочи на Нотр Дам, който е чувал звуците на божествения орган, който се е поклонил на Девата, може да усети истинските размери на вчерашната трагедия. Вече не вярвам на книгите, поне не изцяло. Още по-малко на хората, чиито вълнения се простират не по-далеч от провинциалната им улица и тесногръдите школски шаблони в духа на: ех, плачете за Париж, столицата на разврата. Този път май се оказа прав онзи български поет, който възпя огъня на земните грехове, които земният ад изпращал към небесата, минавайки през храма. А една снимка – гениална, драматична, безпощадна и страстна (защото страст означава страдание) – обиколи социалните мрежи. Разтворените в болезнени гримаси физиономии на каменен светец и гаргойл, емблематичните фризове от стрехите на Нотр Дам, са проектирани на фона на адските пламъци на пожара в нощното небе на Париж. Загадъчният пожар, за чиито причини ние умуваме. А парижани пеят и страдат, вгледани в онова, което ще бъде утре, а не в това, заради което се е случило снощи. Западните хора и по-специално французите притежават редкия талант да се сплотяват в духовни кризи и социални катастрофи. Да мислят за после. А не да се вайкат, да охулват реваншистки всичко и всички или горко да се окайват, мнително да се гневят и ожесточено да обвиняват. В мига, в който катастрофата се случва, ние дребнаво се ровичкаме в недоказуеми факти, докато там търсят формулата за решение, в падението мислят за спасение.

Автор(и): Евдокия Борисова

За мнозина гърци името „Македония“ вече подсказва претенции към едноименния северен регион в Гърция. От гледна точка на македонците пък, отказът на Атина да приеме името, което са избрали за своята страна, е отричане на националната им идентичност. Конфликтът никога не е бил принципен по същество, но въпреки това касае доста много неща. Някои националисти и в двете страни са изградили политическите си кариери върху този въпрос – от бившия гръцки премиер Андонис Самарас до македонския му колега Никола Груевски, който наскоро бе осъден на две години затвор за корупция, но остава защитен от парламентарен имунитет. Нещото, което възпрепятстваше решението, беше асиметрията на конфликта. Гърция държеше козовете, тъй като е членка на Европейския съюз и НАТО, и досега нямаше достатъчно стимули да прави компромиси, а Македония често смяташе, че е изнудвана да направи отстъпки.

В крайна сметка Македония отстъпи. Тя ще бъде наричана Република Северна Македония не само в международен план, но и вътре в страната – което е сериозен  компромис. Но както е изтъкнато в текста на споразумението, изтекъл от гръцкия вестник Катимерини, гражданите на Македония все още ще бъдат наричани македонци в международни документи, а езикът им ще продължи да бъде македонски.

Автор(и): Флориан Бибер

Бух, малка общност в покрайнините на Берлин, изглежда на пръв поглед като място, което [приказното момиче] Златокоска би обявила за „точно на място“. Кварталът не е прекалено богат или прекалено беден, не е твърде скъп или прекалено мръсен, не е твърде близо до претъпкания градски център, но не и толкова далеч, че обрамчените му от дървета улички със спретнати апартаменти да са извън обхвата на ежедневното пътуване до работното място.

Вероятно това не е мястото, което хората си представят, когато мислят за възхода на крайнодесния популизъм, завладяващ Европа. Но под повърхността този уютен, безопасен квартал е силно различен от депресивните постиндустриални зони, често представяни като извори на популизма, и е показателен за силите, които заплашват да преобърнат с главата надолу западната политика, каквато я познаваме.

В тази очевидна крепост на обикновеността, Алтернатива за Германия, крайнодясната популистка партия, е спечелила повече от 22% от гласовете на местните избори през 2016 г. – повече от всяка друга партия.

Автор(и): Аманда Тауб

Посетители

89

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Благодаря за този... преди 21 часа
  • свободен човек писа Още
    В България периодично... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    Автора пише, но не... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Първо, твърдението, че... преди 2 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    Човекът в историята... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Действително... преди 3 дни
  • F22 Raptor писа Още
    Бранимир, ти... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    Златко писа:
    А освен това за ВСЯКО...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    О, аз така си говоря с... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    И накрая – с какво... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    "....само неграмотници... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Юнак млад, та наперен!... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    За твое съжаление в... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Упс, а къде тогава... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    Тук не говорим нито за... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Бранимире, вземи... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    До Бранимир Пантов писа:
    Защо няма нито един...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А най-странното (или... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 3 дни
  • До Бранимир Пантов писа Още
    цитат на Бранимир : "3.... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    Златко писа:
    За добро или зло,...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    И отново: в най-скоро... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    За добро или зло,... преди 3 дни
  • Бранимир Пантов писа Още
    Няма такова нещо като... преди 3 дни
  • Юлиан писа Още
    Даа злите антиваксъри... преди 4 дни