Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Това е Иван. На 12 години. В 6-ти клас.

 

 

От днес той е 111-ят обитател на Дома.

Доведе го майка му.

Пред очите ми, докато пиех чай с отец Иван.

 

 

Преди 2 години починал баща му и животът на семейството се обърнал с главата надолу. Майката е безработна. Без шансове да си намери работа в тази криза, както сама ми обясни.

Ходила в Социални грижи, в отдела за Закрила на детето, в SOS.

Само обещания, обещания… И предложения да го даде в Дом за сираци


Накрая близки хора й казали за отец Иван и тя решила, че това ще бъде най-доброто за детето й.

 

 

Отец Иване, можем ли да си го взимаме в събота и неделя?

Разбира се. Когато искате можете да идвате и да го взимате. Хубаво е обаче да не го прекъсвате от училище. Аз още утре ще го запиша тук, в местното.

А може ли в петък вечер да го водите до едно Читалище в кв. Дружба? Той от две години посещава Шекспировата школа, създадена от едни англичани. Такава има само в нашето село Паталеница и тук в кв. Дружба. След месец имат представление. Иван играе главната роля.

Ще го водим! Не се притеснявайте! И ще го подкрепяме, щом има такъв талант. Нали, моето момче?


След този разговор между майката на Иван и отец Иван поисках да изляза на двора. Ушите ми забучаха. Кръвта ми завря и се вдигна в главата.

Чувствах се безсилна, безпомощна и безсмислена.

Сподавих се в сълзи.

* * *

Отдавна не бях ходила при отец Иван от Нови Хан, затова отдавна и не съм ви разказвала за него и „дечицата“ му.

В понеделник с голямата ми дъщеря спонтанно решихме, че е крайно време да отидем при отеца и фиксирахме деня сряда. Просто така. Без нищо на ум.

И както все ви казвам Случайностите напоследък си вървят „под ръка“ с мен.

Ето, оказа се, че днес е Денят на Свети Мина.

Покровител на семейството и ...
на хората поели на дълъг път...

Това последното го приемам и като метафора.

Метафора за дългия път, по който поехме ние, българите, преди 20 години.

Тази сутрин като поздрав към приятелите във Фейсбук написах, че днес, 11-ти ноември, е първият ден от следващите 20 години по нашия път към пречистването… Каква ирония на случайностите…

* * *

Последното ми идване в Дома за сираци „Св.Николай“ в Нови хан беше в началото на април тази година. Тогава тук заварих около 30-тина деца до 10-12 годишна възраст.

Не ме питайте какъв беше конфузът ми днес, когато приготвените лакомства се оказаха достатъчни едва за … половината от наличните там дечица?!

 

 

53 са до 12 години, и още 30-тина в по-горната възрастова група. Общо с майките и няколкото жени от персонала – 110 човека!!!!

 

 

Под покрива на Дома, в двора на църковния храм „Св.Троица“, и „на ръцете“ на отец Иван.

Само за последните 3-4 седмици са се родили 5 бебенца!!!

* * *

Преди два месеца, разказва ми 19-годишната Ива, която гледа тук 3-те си деца, усетили кризата страховито.

В склада им били останали само няколко пакета ориз. Нямало какво да наготвят.

Никога не били виждали отецът да плаче така горчиво, споделя Ива.

Качил се на колата и до вечерта събрал храна за следващите няколко дни.

* * *

Само за две години отец Иван успя да построи масивно разширение към приюта. С голямата морална и материална подкрепа на главния архитект на София арх. Петър Диков, който безвъзмездно направи проекта и всички необходими чертежи и документи за узаконяването.

 

 

С кабинети за лекари, компютърна зала.

За съжаление все още не са довършени, защото – както можете да се сетите – няма пари.

В този момент спешно му трябват средства за още 6 прозореца, които трябва да се направят по поръчка, заради неспецифични размери. Около 160 лева струва единият.

 

 

Не е направена и електрическатаинсталация.

Преди няколко месеца от някаква фирма му обещали, че ще се заемат с това, но… така и повече не се появили.

Трябват и около 120 кв. м. ламиниран паркет.

Голям е проблемът с памперсите. 17 са дечицата, които имат всекидневна нужда от тях.

Тройка, четворка и петица – уточняват майките номерата на санитарните материали.

Само днес, пред очите ми, на отец Иван бяха връчени 5 рецепти за лекарства, за няколко деца.

* * *

След твърде емоционалните 6 часа в Нови хан с дъщеря ми трябваше да си тръгнем. В късния следобед.

С нас си тръгна и майката на „новия“ Иван.

Междувременно да ви кажа, почти всички дечица, родени тук, в Дома, носят имената Иван, Ива, Йоана…

Докато изчаквахме да излезе отец Иван, за да си вземем довиждане, до нас спря млада, красива жена. Беше с малко детенце. Носеше жълта голяма найлонова торба и явно препълнен сак.

Тук ли е Домът на отец Иван?

Да, тук е.

А той дали е тук?

Да, вътре е .


Усмихнахме се взаимно и тя влезе в двора.

Сигурно носи дрешки за дечицата от Дома, помислих си. И се зарадвах, че има такива хора.

* * *

След около 10-тина минути излезе и отец Иван.

Разделихме се с няколко думи на вратата.

И той тръгваше. Да купи лекарствата. Спешно!

 

 

Кажи ми как да я върна? Идва от Стара Загора! Ама къде ще я настанявам?!

Кого?

Тази жена с детето. Нали я видяхте?

Тази с жълтата чанта и сака?

Да! Търси подслон!

 





Приемаме с благодарност вашите дарения: пари, хранителни продукти, дрехи, памперси, книги и учебници, компютри, доброволен труд, помощ в изграждането на дома, както и обработваеми земи и гори в района ни.

За всички парични дарения издаваме съответните документи, които се признават от данъчните служби като разходи на дарителите в съответствие с данъчните закони и разпоредби на Република България.

Данни за за дарения:

Дом за сираци „Св. Николай“
при храм „Св. Троица“,
с. Нови хан, п.код 2110, БУЛСТАТ: 175236581
Банкова сметка: UNI CREDIT BULBANK,
клон Елин Пелин
IBAN: BG72UNCR 96601000411600, BIC: UNCRBGSF

Изказвам искрена благодарност към всички дарители, които ни помагат, като моля Бога да ги благослови, да им дава крепко здраве, успехи и дълъг живот. Да увеличи многократно техните блага. Амин!

иеромонах Иоан (отец Иван Иванов)

 

Галина Вълчева
Галина Вълчева е българска журналистка и Интернет-активистка.

Посетители

5
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 3 дни
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 4 дни
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 1 седмица
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 1 седмица
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 2 седмици
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 2 седмици
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици