Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Горещо време е: време за олимпиади (ако успееш да се представиш отлично, влизаш в университет!), време за предварителни изпити в университетите, време за зрелостни изпити. Всичко това за един – два месеца. И се учудваш, и сърцето ти се радва: има деца в тая страна, които вместо да мислят за дискотеки и балове, сядат над учебници, книги, речници, жертват свободното си време и учат, вярвайки в почтеността на играта, желаейки да докажат себе си.

Тръгват един по един изпитите. Да, изпитът е шанс, мили деца, изпитът е състезание, и има по-добри, има и не толкова добри. Не всеки ще спечели. Може да си добър, но може да има и по-добри. Колкото и трудно да е, поражението ще се преглътне, защото си играл по правилата, според които не всеки ще е победител!

Да, ама не, както казваше виден наш журналист. Защото правила може и да има, но не и тук, не и сега. Какво да ви кажа, мили млади хора, какво да ви кажа като преподавател, като родител и като гражданин на тази страна? И аз като вас наблюдавах с изумление гротеската, наречена изпити, и горчиво съжалявах.

Съжалявах, че толкова настоявах оценката от матурата да се приеме за вход в университета, в който работя. Защото това в повечето случаи не е реална оценка. Вие също знаете това. Тя е в резултат на нечестна игра: нечестно играят понякога съставителите на изпитите (справка: зрелостният изпит по немски език с грешка в теста, с лошо качество на звукозаписа, с несъответствия между нивото на материалите от сайта на министерството и нивото на изпитните материали); нечестно играха организаторите по места, като не създадоха навсякъде еднакви условия (в някои зали текстът за слушане е четен от преподавател, в други – не), като ви позволиха (а някъде дори и насърчиха) колективно да решавате задачите си, т.е. откровено да преписвате. Вие също не играхте честно: преписвахте, организирахте си втори мобилни телефони, за да ви подадат отговорите отвън. Може би има и други начини, вие по- добре си ги знаете. В резултат: някаква оценка, която нищо не струва. Добрите, знаещите са огорчени, че се изравняват с неположилите усилия; преписалите остават с усещането, че правила няма и неспазването е единствената възможност за оцеляване.

Съжалявах, че подкрепих детето си да участва в национална олимпиада. Защото не се разбра какви са критериите за оценяване, тъй като не бяха мотивирани пред участниците („Така е решила комисията“ не може да е отговор). Защото когато си тренирал да доказваш например демократичността на Търновската конституция, а те питат колко често се къпят българите при управлението на Ст. Стамболов, си стъписан: уж се оценява мислене, виждане на връзки между явленията и пр., а всъщност трябва да си запомнил колкото може повече факти. Усещането, че си герой в някаква лоша игра, става още по-силно, когато разбереш за участник, извървял през нощта 16 километра, за да стигне навреме за устния изпит (явно убеден в знанията си, иначе не би рискувал), а получил „добър“ на устния изпит, който е по писмено разработвания предния ден въпрос. Но когато накрая видиш лауреат на олимпиадата, който предния ден те е питал кога е приета Търновската конституция, у теб нещо се счупва. Тъй като си жертвал плановете на семейството си (участниците от В. Търново трябваше да повторят олимпиадата по история заради неуредици по провеждането й и това стана навръх Великден, на 18 април), тъй като си пропуснал шанса си за изпита по история във ВТУ, а не си го направил заради вярата в себе си, се чувстваш виновен. Виновен, защото си дръзнал да повярваш в честната игра с ясни правила.

Съжалявах, че когато журналистка ме интервюираше преди предварителен изпит на дъщеря ми, не се възползвах от случая да поставя открито въпроса за критериите за оценяване, върху които си струва да се замислим сериозно. Отличен се пише за пълно разработване на темата, много добър се пише за слаби отклонения от темата и т.н. Какво означава „слабо отклоняване“? След като пишем оценка по шестобална система и приравняваме толкова различни начини на писане и мислене (може би по-точно: на добро възпроизвеждане на чужди мисли), сме длъжни да имаме точни и възпроизводими критерии. Как е възможно една работа да се оценява едновременно с „отличен“ и „среден“ или „слаб“? И обратно: защо работа със самостоятелно мислене и работа с възпроизведено чуждо мнение се оценяват еднакво на базата на, да речем, еднакъв брой езикови грешки? Йордан Радичков споделя в свое интервю, че е получавал тройки по литература, защото не е спазвал изискванията на учителката. Може би сред младите хора, пишещи сега своите изпитни работи, са бъдещите Радичков или Хайтов? Дали фарсът „изпити“ няма да смаже голяма част от тях?

Струва си да се замислим като преподаватели, родители и общество над феномена „изпит“. И да променим онова, което накара дъщеря ми да се отрече един месец, след като написа есето си, от думите си в края му. Звучи наивно, но е писано от сърце:

Драги ми приятелю,

питаш ме за мечтите ми. Тук при нас, в родината на Ботев, днес малко трудно се мечтае... Или пък прекалено лесно, защотото поне мечтите са безплатни. Казваш ми да не се отчайвам, че целият свят е роден от мечти, но ми го пишеш от Америка, а там и черните пътища са други... най-малкото поне ги чистят.

Знаеш ли, напоследък си мисля за онези мечтатели, дори фантасти, за които четяхме като деца. Как превърнали мечтите в реалност .. и колко много искахме и ние. Но пораснахме и станахме тъжни. Ти избяга тогава, приятелю, но аз останах. Пак заради мечтите, разбираш ли - някак си не ми харесва американската.

А днес, като заговор го чувствам направо, сякаш искат да убият мечтите ми. Тъкмо си отиде инфлацията и не си даваш цялата заплатка за един автобусен билет и животът, жестокият, пак ти зашлеви пореден плесник. Някога Стефан Цанев беше казал, че не е достатъчно хлябът ни да е бял. Да, обаче днес на нас ни стига и само хляб да имаме. Научихме се на „втора ръка“ живот. Износваме дрехите на Запада, изяждаме боклука му. И се раждат страхливи момичета, които на свой ред раждат страхливи момчета, така, по презумпция. И го тикаме някак си, живота. Отдавна забравихме как се мечтае по априлски. Онази мечта, колосалната, която вдигна цял един народ и с кръвта му изписа заветните думи „Свобода или смърт“, е непонятна с мащабите си за днешните българи. И Шипка е далече, братко, много далече...

А на мен ми се мечтае, приятелю, на инат ми се мечтае. Нищо, че джобните ми едва стигат за закуски и път до училище. Нищо, че театъра все отвън го гледам и че книги само от библиотеката мога да си позволя. Напук на боб чорбата, дето честичко си ям и напук на скъсаните ми обувки ми се мечтае, приятелю... Но не, не ме разбирай погрешно. Аз не съм като теб. Не мечтая за мерцедеси и вили по плажовете. И за нови дънки не си мечтая. Иначе отдавна да съм преплувала океана. За мечти си мечтая аз. Мечти за всички. Омръзна ми да виждам само сърдити лица по улиците усмивки ми се приискаха. Дощя ми се като ни предлагат хляб или песен поне един път да посегнем към песента... Моля те, не се смей иронично и не ми казвай да спра да чета приказки. Защото аз още вярвам в онези думи, които някой някога беше казал, че бъдещето принадлежи на този, който вярва в красотата на мечтите си. И току виж и аз си насътворя един свят. И в него, приятелю, Нонка да види бялата лястовичка, циганчето да намери разковничето, Малкият принц да се върне при розата, а ти, ти братко, да се завърнеш вкъщи... Пък дотогава, стискай ми палци.

Поздрави!

 

Досещате се какъв е краят след изпитните кавалкади! Има ли нещо по-страшно за една страна, ако младото й поколение бяга навън или омерзено се включва в тази игра без правила, един вид руска рулетка, наречена българска действителност?

Людмила Иванова
Доц. д-р Людмила Иванова (род. на 17.06.1954 г. в с. Мечка, Плевенско), е завършила немска филология в Софийския университет през 1977 г. От 1978 г. е преподавателка във Великотърновския университет. Защитила докторска дисертация в Йена през 1985 г., хабилитация през 2004г. Научните й интереси са в областта на езикознанието и теорията на превода, особен интерес проявява към проблеми, свързани с ролята на езика в разнообразните процеси на комуникация.

Посетители

33
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Серкан писа Още
    Прочетох наскоро една... преди 7 часа
  • Наблюдател писа Още
    Благодаря за всичко... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Сложна... преди 2 дни
  • Серкан писа Още
    Аз никога не съм си... преди 2 дни
  • Лора писа Още
    Благодаря. Страхотен... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря и на двама... преди 2 дни
  • Серкан писа Още
    Радвам се за теб,... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Кой, аз ли? Ще го... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    И пак в същия дух:... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Вярно. На Запад пък... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Само заглавието на... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Изля се долу-горе по... преди 2 дни
  • Лин писа Още
    Страхотен завършек на... преди 2 дни
  • Росица Гичева писа Още
    Ани писа:
    От известно време ...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Здравейте, Ани!

    Не... преди 4 дни
  • Ани писа Още
    Здравейте!

    Случайно... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ухаа, току-що реших "да... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    И аз съм боледувал... преди 4 дни
  • peterpup писа Още

    Статията е супер... преди 6 дни
  • Олег Витов писа Още
    Здравейте г-н Златков,... преди 6 дни
  • Анастасия писа Още
    Благодаря за това че... преди 1 седмица
  • Peterpup писа Още
    Златко,
    Защо не... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ще повторя тук... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Chavdar...
    преди 2 седмици
  • Б. Илиева писа Още
    Всяка емоция, описана... преди 2 седмици