1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2020 02 Nevidimi hora
фото: 3inSpirit

 

Играя си на криеница с Живеенето, но никой не ме търси. Защо ли?

На 18 юли отбелязахме 181 годишнина от рождението на Апостола. В поздравителните си слова властимащите цитираха думите на Апостола, казаха за пореден път, че не са забравили „това що ни е рекъл Апостола“.

„Апостоле, ти си нашата мяра, мярата ни за време, мярата ни за българщина“ и т.н.

Само празни думи, които звучаха кухо на празничния митинг-заря в Карлово и караха сърцето ми да се свива от срам, защото много добре познавам мярата на нашите управници за проблемите на хората и животните, много добре знам какви „почитатели“ на чуждото нещастие са. Виждам и с какво „разбиране“ се отнасят към огромната трагедия и ада, в който живеят семействата, в които има човек с увреждане.

Хората с увреждания са невалидните инвалиди за нашето общество и правителство. Това са невидимите хора на България. Хората, които нямат подходящия дрескод да се разхождат по улиците, да контактуват с институции или не дай си боже, да потърсят работодатели, които биха се съгласили да ги вземат на работа. На никой не му пука за тези нещастници. Тези ХБК (хора без късмет), имали нещастието да се родят и да живеят в България са „като камък на шия, като белег от нож, като черна шамия“ и за най-близките си, дигнали ръце от техните „капризи“ за по-достоен и нормален живот. Това са хората с изтекъл срок на годност. Живите мъртви – оксиморонът, който определя най- вярно статуса им. Понякога влизат в новините, но през повечето време се опитват да ни кажат нещо с мълчанието си. Тяхната мисия в живота е да бъдат невидими. Някои от тях са глупавите умни или умните глупави на нашето време?

Извили глави към прозорците на своите домове-затвори, те са като посърнали и учудени от света птици. Птици с уморени от неразбиране и безхаберие крила.

За живота на тези хора мога да използвам и тъжната метафора „уморените коне ги убиват“, но евтаназията не е разрешена в България.

Иван Кулеков сравнява унищожаването на хората с ментални и физически увреждания в България с лагерите в Аушвиц. Без отровен газ и без пещи за горене така наречената ни демократична система ни убива с безчовечността си, с всичките си действия и бездействия.

Не ми се пише повече. По лицето ми безконтролно се стичат сълзи. Аз просто искам да се откъсна от тази реалност. Да не участвам. Да съм далече. Да отпадна от този свят. Да свия колене към гърдите си и да изчезна.

Ако нямаш пламък в душата си, сила на духа, неголяма жизнена сила, защо трябва да живееш? Защо? Ако не ти се живее, защо трябва да живееш? Когато си загубил жаждата за живеене, защо трябва живееш? Защо? Та нима някой от най – великите хора не са се самоубили? Хемингуей, Есенин, Маяковски и кой ли още не.

Отговор намирам в книгата на Ковачганев „Регресия на зачатието“.

„Смъртта не е края на живота, или по-точно казано на пътя на душата, в никакъв случай не трябва се възприема като изход от трудна ситуация. Тя (смъртта) не е начин да решиш проблем като излезеш от играта. И от най-трудната ситуация има изход, и на най-заплетения въпрос има отговор. Към самоубийство пристъпват слабите духом. Но аз уважавам хората, които не престават да си мислят за самоубийство. Това показва, че те са недоволни от живота и търсят друг начин да живеят, неприемайки самоубийството като бърз начин да се направят на герои. Само който търси намира и само който не спира да върви ще стигне.“

Разбрах, че безделието е къщичката на дявола и затова се опитвам да съм гъвкава като хартиения жерав на надеждата и се лутам между „инженерството“ на думите и японските техники за рязане на картини от хартия и сглобяване на 3D сгъваеми фигурки.

Присъда е обаче да си човек с увреждане в България. Тази присъда не е само за хората с увреждания и техните семейства, а и за цялата ни държава и за цялото ни общество.

Колко са тези, които наистина са разбрали, че системата ни убива?

Дa, важно е какво ни отнема системата, но по-важно е какво ще правим с това, което ни е останало занапред!?

 Публикува се със съгласието на авторката.

 

Pin It
Лидия Христова
Лидия Христова (1967год.) живее във Враца. Преди да седне в инвалидния стол е работела  като САD конструктор – машинен инженер , а след преквалификация и като гимназиален преподавател по ИТ и информатика. Член на Интернешънъл асоциация по кири – е. Участник с картини кири – е, сгъваеми 3D сглобени фигурки и писаници в национални и международни конкурси.

Посетители

86

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • x писа Още
    Златко писа:
    За да разполага една...
    преди 15 минути
  • почитател писа Още
    Така или иначе,... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Златко, ти си прав.... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Да не се отплесваме,... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Аз подържам другото... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    За да разполага една... преди 4 дни
  • свободен човек писа Още
    Златко, пропускаш... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Какво мислите за... преди 5 дни
  • Теодора Петранова писа Още
    Добре е да пише/мисли... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Благодря! преди 5 дни
  • Милка Кралева писа Още
    Провалът в личния... преди 5 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
    Истински... преди 5 дни
  • Вл. Трифонов писа Още
    Добре си се... преди 5 дни
  • Иван Вакрилов писа Още
    Мисля, че има признаци... преди 6 дни
  • Venera Dachkova писа Още
    Връщам се за втори път... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, позадрямал... преди 6 дни
  • Format Z писа Още
    Nineteen-twenties са... преди 6 дни
  • Бахтияр писа Още
    Силно въздействащо... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    По книгата на Агата... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    По интернета има... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Първо започвам,... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Прощавайте за дългата... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    горчиво, болезнено,... преди 2 седмици
  • Надя писа Още
    Беше време, когато ме... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    За евреите е писано... преди 2 седмици