Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

2015 03 attack mosque Sofia
Атаката на „Атака“ срещу софийската джамия, която остана ненаказана
Снимка БГНЕС

„Да вдигна микрофоните, че тук едно малко перхидролено човече, което си избелва косата…“, каза преди две седмици от парламентарната трибуна Валентин Касабов по адрес на Волен Сидеров. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева му отне думата и прекъсна заседанието.

„Част от хората от този етнос, които преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос, сега се е превърнала в освирепели човекоподобни, готови на убийство, за да ограбят“, каза вчера от парламентарната трибуна Валери Симеонов по адрес на циганите. Председателят на Народното събрание (или който е водел заседанието в този момент) не отне думата на Симеонов.

Безобразно е, че когато депутат обижда свой колега, това е достатъчен повод за реакция, а когато депутат обижда цяла група от българския народ, това минава незабелязано. Този текст е за друго, но в началото е добре да приключим с председателстващите парламента – вие сте политици и ако от вас се искаше само сляпо следване на правилника, щяха да ви заменят с компютри.

И още много безобразия

Ако нечовешкото, дискриминационно и провокативно изказване на Симеонов бе прекъснато, това можеше да предотврати последващите. Но клишето за историята, която не признавала „ако“, е подходящо в този случай. Ширещата се толерантност към нетолерантността ни вкарва в спиралата на глупавите доводи, които всеки може да намери – о, да, абсолютно всеки за абсолютно всичко. В историята има пример на циганин да е убил българин, има и обратното, има случай на българин да е убил българин, на българин да е убил турчин, на турчин да е убил българин… Нали не се съмнявате, че всеки безотговорен популист може да намери доводи за тезата си.

Неразбирането, че отговорността за действията на един не може да се прехвърля върху всеки с някакъв общ белег с извършителя, е фундаментален проблем. Разграничението между двете пък е фундаментален принцип на демокрацията, в която се надяваме, че живеем. И колкото по-често политици си позволяват подобни изказвания, а на всички останали изобщо не им светва червената лампичка за някакъв проблем, толкова повече ще чуваме глупости, от които ще ни настръхват косите.

Като екзактното нахалство

Така стигаме до изказването на Лютви Местан, с което той вероятно искаше да демонстрира загриженост за правата на човека, но всъщност призна усещането за собственост, което върхушката на ДПС изпитва към българските мюсюлмани.

„Трябва ли да сложа днес символа еврейска знача на ревера си, за да придобия конкретен образ в представата ви за ДПС като за новите евреи на България в XXI век“, попита Местан в отговор на цитираните по-горе безобразия.

Нахално е в кръчмарска свада (макар и в парламента) да присвояваш и да използваш най-ужасното престъпление, за което човешката история носи памет. Още по-нахално е да поставяш знак за равенство между цигани и турци от една страна и партията ДПС от друга. Това обаче се оказва най-удобната плоскост за всички.

„Не ги провокирайте“

Всичко това даде повод на премиера Бойко Борисов да се прояви като държавник, който съзира опасността подобно говорене да доведе и до нещо повече.

„Ако към местните избори се върви в тази посока, няма да се разминем с етнически конфликт“, каза от трибуната Борисов.

Подхлъзването стана пред очите на всички. Заплахите станаха още по-силни.

„Няма да оставя да се наредят 50 хиляди пред някоя джамия, оттам да ми говорите и да се чудим как да ви върнем в парламента“, обърна се премиерът към ДПС.

Международната обстановка е благодатна, за да могат подобен род заплахи да хванат дикиш, казано на чист френски. Но поставянето на знак за равенство между критиката към ДПС и „Не ги провокирайте!“ е опорна точка. На ДПС.

Има ли друг път?

Не е вярно, че едната възможност е запазване на позициите на върхушката на ДПС, а другата е „50 хиляди пред някоя джамия“. И нищо друго по средата. Ще изредя няколко конкретни неща, които замесените в тази грозна история можеха и все още могат да направят.

  • ГЕРБ може да заеме категорична позиция срещу всякакви ксенофобски и расистки изказвания
  • Цецка Цачева може да прекъсва всяко подобно изказване от парламентарната трибуна
  • Реформаторският блок може да спре да оправдава тези изказвания с обяснения от типа „те всъщност искаха да кажат, че…“
  • Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов можеше като вътрешен министър да арестува всички нападатели срещу джамията в София
  • Посоченият от Бойко Борисов и харесван от Делян Пеевски главен прокурор можеше да изправи пред съда нападателите, за да не бъде осъдена България в Страсбург
  • Да разследват всички нападения, провокирани от различия – етнически, верски, сексуални
  • Всички участници в управлението да спрат да слагат знак за равенство между модела #Кой, цялата партия ДПС и турците в България
  • Да формулират целта си като „демонтиране на модела #Кой“, а не като „изваждане на ДПС от властта“
  • Да вземат най-после да го дефинират този модел, без да прехвърлят отговорността за него по етнически признак

Тогава Лютви Местан ще спре да изглежда като защитник на правата на човека, а ще трябва да обяснява какво прави начело на партия, която не му е позволено да управлява и която ня#Кой превърна в ядрено оръжие, чиято цел е да плаши, докато същият ня#Кой превзема България.

Тогава обаче работата ще стане конкретна и няма да може в рамките на минути да застрашаваме и да спасяваме етнически мир от парламентарната трибуна. Тогава няма да може и да питаме „Какъв модел #Кой, какви 5 лева?“

Източник