Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Настъпващата сляпа омраза ще ни отведе в Ада, но няма кой да го каже високо...

„На нас трябват ли ни сирийци тука, уее?!“, провиква се здрав мъж с подпухнало лице. „Цигани не ни трябват“, отговаря му тълпата. После се покатерва върху оградата на чужда къща и трофейно развява българското знаме. Останалите скандират „Бъл-га-ри! Бъл-га-ри!“

Сигурно и вие ги видяхте по телевизията. Резултатът е, че три сирийски семейства с малки деца – напълно легално пребиваващи в България и с напълно легален договор за наем на къщата, бяха прогонени от казанлъшкото село Розово и сега са принудени да живеят в нелегалност.

Защо не ги искат? Много просто – ами, не ги искат! Затова ги предупредиха да напуснат селото до тази вечер, за да няма „чупене на прозорци, побоища, трепаници и чупене на глави“. И те напуснаха.

Не може да не ви е свил стомахът от тези кадри и тези думи. Показаните хора от Розово със сигурност са добри към близките си, гледат си семействата, работят си работата. Но не съм съвсем убеден какво точно биха направили, ако от тях зависеше дали да тръгнат вагоните през март 1943 г.

Толерантният българин нарича бягащите от войната хора с малки деца „тая сган“. И им отрежда съдбата „да ги правят каквото щат“.

Лицемерно ще бъде, ако чак сега се стреснем от настъпващата сляпа омраза. Случката в Розово не е нито единствена, нито е нещо различно от редовните побоища над по-тъмни хора по улиците на големите градове, от нападението над джамията в София, от протестите срещу присъствието на деца с увреждания в близост до някои населени места.

Лицемерно ще бъде и чак днес да се изненадаме от варварската омраза върху стените ни. „Ром се пие, циганин се бие“, пише от няколко години на един калкан в Редута. Хиляди са тези надписи. Общината бързо чисти Паметника на Съветската армия след всяко изрисуване, но не забелязва паметниците на прословутата българска толерантност.

Арийците от Розово бранят селото си, защото то било най-чистото и „нямало нито един циганин дори“. Нищо че името на селото идва от маслодайните рози, които били донесени от земите на... Сирия.

А откъде знаят, че сирийците са лоши ли? От телевизора.

„Не ги познавам, чувам по новините. А моята дъщеря разсъждава, че и те били хора!“, възмущава се млада розовчанка. От дъщеря си се възмущава, не от новините.

Телевизорът наистина така им говори. От парламентарната трибуна депутати обясняват как сирийските деца са обучени терористи. Цял един телевизионен канал проповядва денонощно омраза, която прелива и в други телевизии. Народното събрание обсъжда как хората с различна сексуална ориентация да бъдат поприбрани, да не се срамим много...

Държавата целенасочено си отглежда фашисти. Те не обвиняват управлението за бедността си, те повтарят опорната точка как бежанците взимали по 1000 лева на месец и така обясняват мизерията си. Те не обвиняват управлението за повсеместната престъпност, те се събират и пребиват наред циганите в селото си, без значение кой е крадец и кой не е.

И когато Human Rights Watch констатира, че отношението към имигрантите е нечовешко, същата тази държава казва „Пълни глупости“. Точно така държавата реагира и срещу филма на BBC за дома за деца с увреждания в Могилино, който по-късно всички видяха как е превърнат в лагер на смъртта.

Все още нито един т.нар. държавен мъж не е казал публично, че настъпващата сляпа омраза ще ни отведе в Ада. Защото засега това им е изгодно.

Сигурно повечето от вас са си казали „Е, чак пък толкова“, когато малко по-нагоре намесих влаковете от 1943 г. Радвайте се, че днес казваме „Е, чак пък толкова“. Утре може и да не е така.

Източник