Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Под тоя наслов, в 2-ри брой на вестн. „Славянин“ от тая година, се излага един член, който, между другото, говори че, свещенодяконът бил издаден от поп Кръстя из Лович и, уловен, закаран в София и пр.

Време се минува откакто е обнародван тоя член, и, читателите му, като виждат замълчанието поп Кръстюво срещу това, не са избегнали от да си съставят мнение за пълна истина на това, което е обнародвано.

Поп Кръстю не е се замълчал, нито приема да замълчи да не отговори на клеветите на такива подли хора, които, за да закрият недостойнството си в добри отношения, и лошевините, които под булото на патриотизма и родолюбието вършат; и, за да се препоръчат пред народа като народни труженици, та да можат да си играят с простите хора както си щат, изваждат срещу другите такива клевети, които да помогнат на злите им намерения. Той е още тогава написал отговора си на това, но, по погрешка, като го пратил на вестн. „Марица“ за обнародване, останал необнародван досега. Тъй поп Кръстю приема повторително да отговори на тия велики труженици в народното движение, които са съставили речения член, не за друго, а само за да искат да покажат пред света че, тия, а не други, са причината на освобождението ни, та с това да можат да се препоръчат за по-големи постове и да се разполагат, покрай огромните заплати, които по неразбор им се дават, но даже и с правото на сиротинята, която уж управляват като родолюбци. А за да бъде по-ясен отговорът, поп Кръстю вижда за нужно да го разчлени по-обширно и, ето какво казва той за това.

Най-напред казва че, такъв свещенодякон, с такова име, в живота си не е виждал, нито го знае, а познава добре свещенодякона Паисия, който гние не в София, а в Орхание, убит на права Бога от ръцете на несмислените наши народни двигатели. Да не са тяхна милост побъркали името и мястото?! Знае още, казва п. Кръстю, и невинното младо момче, убито посред пладне в Лович /в Денчовата къща/ от несмислена ръка, на което кръвта и днес вика за отмъщение.

Уловен край Лович и закаран в София, поп Кръстю не знае никакъв дякон, а знае Василия Левски и казва че, не е той причина на улавянето му, но причина са самите тия, които клеветят него. Които се гордеят с онова пред простите хора, което не са заслужили, а потулят това, което са извършили. Но, каквато им беше чиста и разумно вършена работата, тъй я и доизкараха. А чудното е, дето тия, при всичко това, прехласнати от гордостта си, действително мислят че са извършили голямо дело; даже и дръзноват да казват че, тия, а не велика Русия, са извършили делото, и с това като дважди канени заместиха се на постове, също като онзи добър роб, комуто рекъл господарят „влезни в радостта на господаря си“.

Но, п. Кръстю като знае добре тази работа, уприличава я на следующата приказка.

„Лъвът – царят зверски – еднаж се накани
Да иди в гората лова да си хвани,
И, целта си по-добре за да сполучи,
За добро намери да не води кучи,
Но поведе със себе си едно животно,
Което да кажа – не ще да е срамотно:
Това, дето носи на гърба си товаре,
А името му ако искаш – магаре.
Той го не поведе нещо за прилика,
Но защото може високо да вика;
Животните то с гласа си да пропъжда,
А лъва в засада само да ги хваща. –
 Магарето е везде в гората викало,
Всички животини с гласа си вдигало:
От неговий рев се всичко поплашило,
Мислили си, Бог знай какво е страшило.
Лъвът е дочаквал и редом е хващал,
Без да се е негде надалеч поклащал.
 Работа се свърши, лъвът си почива,
Ето и магарето към него отива.
То се по-наблизо до лъва привлекло –
Види лов грамада, и гордо му рекло:
„Познаваш ли сега, о мой господине,
Че всичкото това е само от мене?“
„Да те не познавам, о грозото наша,“
Рекъл лъвът „и аз щях да се уплаша.“

И тъй, поп Кръстю повторително казва че, не той, но тия самите, т. е. Ловчанските труженици са били издадниците, защото п. Кръстю ако да беше такъв, той можеше на времето да издаде работата, когато не само Левски, не само тяхна милост, но и мнозина от народа имаше да пострадат. Как тогава той не беше издадник, а стана такъв само за един Левски и то тогава, когато се обра хазната и се изловиха толкова съучастници, които се изказаха един други? Защо, като се хванаха тяхна милост из Лович и се откараха в София, и телеграфът пристигна за п. Кръстя? Отде знаеше правителството че и той е в работата? Кой обади на правителството че п. Кръстю знае всичките участници в Лович по име, както и Левски и де се той намира? Кой стана причина да уловят п. Кръстя и със зверски начин да го принуждават да обади всичко? Ако поменатите труженици с едно заплашване изказаха един други толкова души, още и невинни хора смесиха в тази работа, то с какво право и с каква чиста съвест наричат другиго издадник? Тия като бяха чисти и мъдри хора и като знаеха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата дотам? Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек и, който и при издъхването си не изказа убийците ако и да ги знаеше кои са? Кой и защо уби невинното младо момче в Лович /в Денчовата къща/ и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива? Всичките тези глупости докараха работата дотам, според Евангелието: „имже мераго мерите возмерится вам.“. Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то, с обиране къщи и хазни, и с убиване невинни хора ли трябваше да бъде? Или тия мислеха че, с това щат можат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере че е глупост, или пък че, под булото на народно движение, се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно – благодарение на късогледството и глупавщината на тогавашното правителство, което не можеше да отличи бялото от черното, но го разбираше все едно. Разумният човек може да нарече народно движение, само ония дръзновени юнаци, като Х. Димитра, Ботя, Панайота и др. които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство и изгинаха за отечеството си; както и толкова братя в Тракия, а не такивато съмнителни потайности, които се вършеха по явна посока към съсипителни следствия. Щат кажат че, така ако не станеше, другояче не можеше да стане. Да, но тогава невинните хора каква грешка имаха и, ако и тъй, но тогава с какво оправдание другиго наричат издадник?

Такивато глупави работи имаха и такъв край и, тоя край щеше да бъде по-дебел, ако п. Кръстю не постъпи някак разумно, като видя че по други начин не ще може да се погаси належащия пожар и с един изкуствен начин да убеди правителството че, не съществува такова нещо, което се дири от София, според доказването на Софийските затворници, т. е. в Лович каква работа има и кои и колко са участниците. Ако п. Кръстю беше такъв, за какъвто го тия мислеха дали тогава не можеше той да изкаже толкова работи и да увлече в примка толкова души, според както я караха тяхна милост?

Да, тия като го подозираха, и той им гледаше умът и си мълчеше, мислеха че той нищо не знаеше от работата, и като бяха глупаво уверени в това, тия, според съществуващия тогава устав, определили бяха и да се убие п. Кръстя като предател. Но, както им бяха всичките работи глупави, тъй и тогава глупаво постъпиха, като определили за убиването му едного ничтожнаго пияница, когото п. Кръстю минутно можеше да го изпрати обръснат оттам, дето беше отишъл да бръсне, ако искаше. Поп Кръстю и това преглътна, като виждаше явно че Бог пази правите от погубление.[1]

От всичко това тяхна милост не бяха разумни да разберат че, п. Кръстю не е такъв, какъвто го тия мислеха. Във време на Тракийското въстание всеки знае че, правителството беше нащрек и, гледаше само да му се внуши нещо. И тогава пак дали не можеше п. Кръстю да обади нещо? Или той нищо не знаеше, ако и да се пазеха тия от него. Белки той не знаеше поп Гордю къде и защо ходи с другаря си; или Г. Глупчо къде шеташе! Но, то се види че, тия се потрудиха самички да предварят да се изкажат един други, както в Софийското приключение и да направят да ги влачат насам – нататък.

Хей, господиновци! Шарлатаниите ви не минуват пред дяда ви попа, защото той не е Гозничански поп. Той отбира донейде черното от бялото и, той знае че, пършението ви е много голямо, а работата ви нищо. Вие на времето с голи ръце се канехте да се биете с неприятеля, като се обещавахте да пожертвувате всичко, а в последно време шарлатанията ви излезе налице, защото когато велика Русия кръв проливаше заради нас, вие след гърба и тичахте по плячки, по грабежи и спекулации, като продавахте едно парче хляб за 1 – 2 фр. и то на оногова отруденаго рускаго солдатина, който върви напред с пушка в ръка и тегли най-големи трудности, за да ни освобождава! Кажете ми кой от вас взе участие в битката тогава, когато всичко имахте, и пушки, и топове, и пари, без да имахте нужда хазни да разбивате и къщи да обирате?   Отидоха,  наистина,  и  взеха  участие  някои българчета, но кои? Вие тикнахте други да отидат да се бият, да страдат и да гинат; от които днес живи останалите презирате да се скитат голи и боси, а вие като се бояхте да не би новоосвободеното ни отечество да остане без управители, държахте се за такива и, още се не освободило едно място, или град, вие се събирахте на тумби зад гърба на освободителите Руси и правихте съвещание за, кой какъв пост ще замести в управлението, като се превземе това, или онова място. Сега назлъ, назлъ се гордейте с постове и заплати, но я ми кажете, с какъв подвиг придобихте тия постове и заплати? На простаците можете да докажете всякак, как сте ги придобили, но, кажете, молим, и на нас, които знаем всичко доколко струвате и доколко сте извършили. Кажете ни по-напред, на спроти предишното ви обещание, че ще пожертвувате и живот, и имот, и всичко за освобождението на отечеството ни, де остана то? Кажете ни, де остана самоотвержеността ви и родолюбието ви? Кажете ни, де остана желанието ви, да видите добре уредени народните ни училища и истинско свещенство. Кажете ни, де остана желанието ви, да се уредят черквите; желанието ви, да се презре чорбаджийството и своеволията; да се уреди източник за помагане на бедните; да се отвори каса, която да поддържа инвалидите на учителството и свещенството; да се турят в добър ред занаятите и търговията; да се подкрепи земеделието и скотовъдството; да се улучшат читалищата; да се съставят дружества за разни благотворни предприятия и пр. и пр. и пр. Кажете ни, всичко това де остана и какво стана? . . .

Ако вие не сте във възможност да ни го кажете, то ние не ще се освеним да го разправим на вас.

Като родолюбиви труженици за освобожданието на отечеството ни, вие в часа на освобожданието му се заловихте да покажете делом онова, за което се напред емчахте, обещавахте, пършехте, кряскахте и наговаряхте. Наместо самоотвержеността и родолюбието си, което си приписвахте, вие тичахте след освободителите Руси, не с пушка в ръка срещу неприятеля, но с разни стоки, да ги продавате на освободителите с двойна и тройна цена, за да печелите още от гърба им. Наместо да жертвувате живот и имот в тоя случай, вие тичахте по плячки и по грабежи, без да мислихте на това за сетнината.[2] Срещу желанието и обещанието ви, да видите наредени училища и свещенство, вие, с първо заемане на управителните постове, презряхте и училища, и свещенство, и черква, и вяра и се потрудихте само за онова, което да ви прикрепя на постовете и да посреща частните ви интереси. Кой е този, който ще отрече че, днешните училища и черкви не са в много по-лошо състояние, отколкото в миналото време? Като сте начело, на власт, обърнахте ли се до днес да се погрижите за черква и училище? Наместо желанието ви да умрат чорбаджийството и своеволията, можете ли да отречете вие сами, че не сте по-дърти чорбаджии и изедници и, кажете ни, в какво се състои разницата ви от бившите чорбаджии? Наместо да се погрижите за издирване на източници за подкрепяне бедните, кажете ни, какво направихте досега в това отношение? Наместо да се потрудите за отваряне каса за поддържане инвалидите училищни и черковни, освен дето това ни на ума си не сте тургали, за да подкрепите каприциите си, не трудихте ли се да унижите някои по-достойни учители, за да подкрепите шарлатаните; не трудихте ли се и не трудите ли се да поддържате някои безквасни свещеници, за да победите ония, които сами знаете какви са и да побъркате черквите? Наместо да подкрепите и помогнете на земеделието и скотовъдството, какво се погрижихте за това? Наместо да поддържате читалищата и дружествата, де ви читалища и дружества на днешно време? Погрижи ли се, помисли ли някой от вас за това, които полагахте душу свою за овци?

При тези явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам, ако не от хората, поне от съвестта им, и, без да помислят че, коги да е правото ще излезе налице, дозволяват си още да говорят тук-там /между простите хора разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си/ че, у п. Кръстя имало не знам колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно е, защо не обнародваха и това, но, то се види, тия като виждат че, прилича да излезе наопъко, не се решават да го обнародват, а само дето им уйдисва го говорят.

Както за това, тъй и за много други работи има ние още да говорим но засега спираме, за да си починем.

Лович 1879 Ноември 29.



[1] П. Кръстю е известен че, тия и сега са на мнение да извършат занаята си, но той не туря това в ума си, като знае лично приятелите си, и оставя отпосле да се разправя с тях за това. /Бележка на поп Кръстю/

[2] С първо завръщане Х. Станю от Тетевене като известен по Софийското приключение патриот, долови се до управлението в Тетевене и в малко време, докато да го усети населението, ограби и обра светът работи, за да си покаже родолюбието. Гавриил Генчов от Орхание, побегна от опълчението и дойде в Орхание, дето и сън го не улавяше от ходене по плячки и по грабежи. Тодор Пеев от Етропол, когото простаците много възхваляваха за добър и деятелен патриот, патриотизмът си и деятелността си в това показа, дето вършеше в Лович разни търговии и мъжки и женски; особено в чорбаджийското си управление като бивш окр. председател и като настоящ окр. началник. А нашите Ловчански подвижници като им се падна властта в ръцете в Лович, изпонапълниха си домовете с материално родолюбие; с патриотизма на недвижими имоти; с доброжелателство от къщни украшения; със самоотверженост от светликави полове и нови неизтрити рубли и пр. Тъй трябва човек да е, деятелен и вреден. Видите ли как помага родолюбието на човека, който го има? В две години отгоре, без капитал и без труд, дава на човека да има всичко: и капитал, и недвижими имоти, и чарди, и хергелета, и салтанати, даже и лично уважение. /Бележка на поп Кръстю/

Поп Кръстю
Кръстю Никифоров е роден в Ловеч през 1838 г. През 1862 г. завършва Духовната семинария в Белград. Като ученик помага на Раковски при отпечатването и експедирането на в. „Дунавски лебед“. В сръбската столица Кръстю Никифоров се среща с Васил Левски и с други участници в Първата българска легия. Няколко години учителства във Враца, след което е ръкоположен за свещеник и служи в Ловчанския храм „Успение на Пресвета Богородица“. Поп Кръстю взема активно участие в борбата за независима българска църква. Той пръв донася и разпространява в Ловеч съчиненията на Г. Раковски. Заклева членовете на създадения от В. Левски революционен комитет в Ловеч и става негов касиер. През 1876 г. Ловчанският митрополит и бъдещ български екзарх Йосиф I отличава поп Кръстю с офикията иконом и го назначава за свой архиерейски наместник в Орханийска /Ботевградска/ духовна околия. След Освобождението свещеникът се връща в Ловеч. През 1879 г. той написва „Требник“ – сборник от авторски произведения: стихотворения, басни, епиграми, философски размишления и публицистика, част от които са публикувани от П. Р. Славейков във вестник „Целокупна България“. Поп Кръстю Никифоров умира в Ловеч на 21 септември 1881 г. 
Други статии от този автор

Посетители

19
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Серкан писа Още
    Imagine Dragons - Natural
    NATURAL преди 1 ден
  • Нери Терзиева писа Още
    Благодаря доземи,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Да, снощи ми се случи... преди 2 дни
  • Лин писа Още
    Златко,
    надявам се до... преди 2 дни
  • марин писа Още
    Силата на Златко Енев... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Но невинен ли е тогава... преди 5 дни
  • Л Илиева писа Още
    Много силно, много... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря ти, Серкане.... преди 5 дни
  • Серкан писа Още
    Ти избираш

    Годината е... преди 5 дни
  • Серкан писа Още
    Прочетох наскоро една... преди 6 дни
  • Наблюдател писа Още
    Благодаря за всичко... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сложна... преди 1 седмица
  • Серкан писа Още
    Аз никога не съм си... преди 1 седмица
  • Лора писа Още
    Благодаря. Страхотен... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря и на двама... преди 1 седмица
  • Серкан писа Още
    Радвам се за теб,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Кой, аз ли? Ще го... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И пак в същия дух:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Вярно. На Запад пък... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Само заглавието на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Изля се долу-горе по... преди 1 седмица
  • Лин писа Още
    Страхотен завършек на... преди 1 седмица
  • Росица Гичева писа Още
    Ани писа:
    От известно време ...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Здравейте, Ани!

    Не... преди 1 седмица
  • Ани писа Още
    Здравейте!

    Случайно... преди 1 седмица