Изгледи – България

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

 

Тази книга съдържа разкази на пострадали от „възродителния процес“. Свидетелските показания на жертвите са предадени дословно – без художествена обработка и коментари. Това е тяхната истина за позорните събития, които се случиха през 60-те и 70-те години на двадесети век в долината на река Места. Истината на унижените! Истината на битите! Истината на интернираните в различни краища на България! Истината на вкараните в затвора след набързо скалъпените съдебни процеси! Истината – такава, каквато тези хора са я чули, видели и и преживели! Тази истина горчи! Тя повдига тежки въпроси с трудни отговори. В тази истина няма омраза, има болка. Болка от унижението. Болка от несправедливостта. Това ни задължава да помним всички и всичко.

Изказваме най-искрени благодарности на хората, осмелили се да се върнат към тези трудни, зa тях и техните семейства, дни и да направят обществено достояние болката, скътана дълбоко в душите им.

Благодарим им за искрените думи и за силата им да простят.


 (Във всички текстове е запазен оригиналния правопис на текста, за да се предаде автентичния говор на интервюираните. Бел. ред.)

 

„Горчиви разкази“
Изд. Фондация за регионално развитие
„Родопи – XXI век“, Благоевград, 2003 г.

2012_09_gorchivi_razkazi

Част 1

Част 2

Част 3

„Какви българи сме ние... Аз помня дядо ми как се казваше. Помня и неговия баща как се казваше“

Рамиз Юсеин Мулаасан
Роден на 01. 01. 1926 г. в село Долно Дряново,
общ. Гърмен, обл. Благоевград

По време на възродителния процес аз бях майстор към трудовите, изкараха ме голям разбойник – тогава дойдоха целият комитет да ме търсят, това се случи на моста при Сатовча. Добре ама, аз бях по-нагоре от моста и като чух забягах и един отпра след мен да ме гони. Добре ама аз съм из горе хвърлих два камана и той се изплаши и се върна назад. Оттам се връщам в село, а семейството ми го няма. Казаха ми, че е извън село избягало, ходя да ги търся няма ги. След това ми казаха друга местност, че може да са там. Ходя и там ги няма. Чак след това ми казаха, че са отишли в Крибул – жена ми е оттам и те там са избягали. На другия ден ми пратили призовка, защото тогава не можеш да откажеш. И аз отидох в Дъбница – целият комитет на съвета, всички дойдоха при мен и като ме наобиколиха и викат, че сам си такъв инатчия – ти си такъв, ти си такъв. Ние сме били чисти българи, а аз викам:

– Как ще сме ние българи бе. Аз като помня дядо ми и знам той как се казваше Мулла Алил. Живял е 75 год. Знам и неговият баща как се казвал Кутмур Мустафа, живял 100 години и пра-пра-дядо ми как се е казвал – Кючюк Алил, живял 105 год. Като ги сметнеш тези всичките години правят 300 години – ние винаги сме били мюслюмани, какви българи сме ние.

Тогава ме награбиха, взеха ми ръката и ме подписаха и от там нагоре си дойдох с крива капа. Тука като дойдох значи, семейството не искат да ме приемат, казват ти си отиде сами, та как да не идеш, няма как – дали са ти изпратили полицейска бележка това е страшна работа. И не ме приеха и аз от тук отидох пак при трудовите – да работя, докато се успокоят. Смениха ми името от Рамиз Юсеинов на Радой Юлиянов Хаджиев. Аз не го харесах и отидох да ми пишат някакво друго и го писаха Балин Мулаасанов – не без Мулаасанов така не може и писаха Бални Хаджиев, ама за Радон им казах, че не съм съгласен и с това превършихме.



„Писаха ни някви си имена каквито те си искат и край“

Имика Алиосманова Койнарчева
Родена на 13.06.1933 г. в село Абланица,
общ. Хаджидимово, обл. Благоевград.

По време на възродителния процес ми смениха името от Имика Алиосманова Койнарчева на Юлка Аленова Койнарчева. И я помне много, но и мойта свекърва ми е разправела. От нея помне и тя е била по-малка, но тогава по едно време са казали, че ще идва войска в Абланица и те со са събрали пяло село – тука на детската градина, дето е сигя на тия ливади. Заколили са много брави и волове да ги посрещнат с убаво, оти те тогава почти мажето им ги е нямало, те са ги закарали повечето преди т'ва. Останали са само жени и деца и тя ми разправя: „Като дойдава и навлязава в село, но е литяло сняг. Аз съм сьоннала на адин камен, немам си ни бубайко, ни найка нищо си нямам и влязаф там в анна комшийска коща, а в тая коша, тая жена имаше седем деца, а мажо н го немаше и като влязава войниците, тя имала малко жьолти пари, зьова (взеха) й ги и завивките, всичко и зьова – тя жинота вика и си скуби косота. И тогава изядава яденето на „Голямата ливада“ и са юрнава в селото. Сабрава, какото могат. Който мож бяше останал и него закарава, а и децата по-голямите и тя закарава и ни остана младеже и може в селото“.

След това тука идвава и започнава да сменят имената, искаш не искаш ти слагат ново име Тогава ние бягафме извън селото криефме се гонева ни, но един по един ги хвашафа и с бой, с тормоз му сменят името. Така стана и при нас мажету ни ги изполовива и под насила ни сменива имената. Пишет ти някакво си име каквото те си искат и край.




Извадил пистолета и го опрял в гърдите на жената и тя паднала в несвяст

Ибрахим Саид Пенд
Роден па 27.03.1924 г. в село Брезница.
общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград

През 1959 г. аз като си дойдох вкъщи от работа, жена ми ми казва да ходиме, че пред училището са се събрали народ, а те са се събрали с цел там, защото на ходжата къщата е там най-близко и него го имат като големец на селото и за това събрали се там цяло село, за да говорят за разфереджаването. Там беше заместника на милицията от Благоевград – казваше се Джоев. Имаше и полиция, която беше заградила хората и нашите партийни и те там убеждават народа да се разфереджават. Тогава му казах на този Джоев: „Другарю това не е хубаво, което го правите“ – само това казах, а те са ми записали името.

След няколко дни ме закарват и в Корница в милицията, тогава там ни беше общинската милицията, дошал там началника на криминалната милиция, него го познавам като бяло магаре и сега. Порукава ме там в една канцелария и ме пита за това, което не сам го и сънувал, такива неща, които не сам ги казал и вършил, а той за тях ме пита и обвинява. И ми каза оттук насетне да не се занимавам с политика и ме пусна.

Заменава два дена аз излизам да търся коня и те след мен са заградили къщата мн. 16 души са били – нашите комунисти тука местните и милицията, после ми казва жената. И започнали да ми викат „Ибрахим. Ибрахим“. Жената се чудила кой ме търси през нощта, но имах в къщата н други братя и те направо влезли в къщата. Тогава те се изплашили много. И жената им казала, че ме няма, за какво рукат тук и началника, Стойчо Пирпилев се казваше, той като я хваща за пазвите и я хвърля низ скалата надолу, като животно без да мисли, че това е жена. И й казал „Мамицата ти или ще го кажеш къде е, или тук ще мрете“, извадил пистолета и го опрял в гърдите, и като я бутнал, тя пада в несвяст. А братята ми били там, ама ги с страх да излезнат. Тогава тоя гад е казал, че до 8.00 часа не се ли явя в съвета, по-лошо ще стане. Аз се връщам и нищо не знам. По-големият ми брат ме посреща накрай селото и ми казва, че ме викат в съвета. А то някой излъгал, че аз съм избягал през границата, затова съм бил посочен и вървят да ме закарат, ами я не знам нищо.

Отидох в съвета и са събрали там. Кмета на нашето село ме кара да отидем в другата стая и вместо в друга стая ме откара на площада. Гледам там едни джип. Дойдоха двама-трима други и ме вкараха в джипа. Те започнаха да се препират, да са думкат, кой да ме откара в МВР-то, оттам ме откараха в Корница, като там накрая на селото ме прехвърлят в една Молотовка (кола). В нея имаше и лъжничани и корневченн. Те отгоре идат милицията, ама са се напили няколко и крещят: „Аа то по-лошо от турско мамка му да еба“. Оттам в милицията в града (Гоце Делчев), вкараха ме в една килия, там седях седем дена. През тези седем дена от килията не ме пушат, само до клозета да отида. Там нищо не ме питаха, не са ме и били. Аз си мислих, че ще си ма пуснат, немам нещо провинения.

На седмия ден отварят вратата на килията и ме закарват четворица милиционери, я незнам, че е имало и друг там от наш‘те, а то и ходжата бил там. Закараа ме на автогарата, където спират рейсовете. Вкараа ме в един рейс за Благоевград. Откараа ни в Благоевград, там седяхме два месеца. През тези два месеца по три пъти на ден ходя на следствие. Там ме нзследоваа и ме питат какво съм казал в джамията, а аз казах това което споменах преди малко, нищо друго не съм казал. Един следовател, аа да ме удари със стола, аа да ме удари, ще вземе с линията да ме удари. Там 60 дена ма изследоваа, нямаше бой, но не ни даваха ни баня, ни нищо. Ноктите ми станаха е толкави.

Дойде време да се гльода дяло. Те какво са писали в обвинителния акт, какво не са писали, на мен не го дадоха акта да го прочета. И за какво ще ме съдят, съдията ме пита къде се намира Гърция. Аз му казвам, че не съм одил и не знам къде са намира. И така три пъти ме питат, а там беше и нашият кмет на селото, пък и тоя не знае къде е Гърция. А то всичко е било, че когато ме хванаха в село и ми правиха обиск, аз уж съм казал: „Да ми се падните вие, както колех в Гърция, тогава ще ви кажа!“, и затова е било всичко.

И така ма осъждат две години, ходжата го осъдиа четери. Делото ми се гледаше в Гоце Делчев. Оттам пак ни закараа и в Благоевград, два-три дена там ни държаа. Оттам в Бобов дол в мината. Там седях седем месеца. Там ни питаха дали искаме да работим. Ние казваме, че искаме да работим. Наказания нямаше, но това си ни стига, че ни закарват от къщи без вина и заминаваме да работим на държавата без пари, не мога да си видя семейството и да изкарам 5 лв. за тях. От това наказание повече – какво? Изкарахме там седем месеца, понеже те ни намалиха, ние обжалвахме и там ни се гледаше второ дело. И тогава ни намалиха присъдата, на ходжата дадоха две години, на мен година и половина. От тази година и половина аз работих седем месеца, като работя два дена ми се пишеха три дена. И така изкарахме седем месеца в затвора, това беше 1959. А през 1972 г. за събитията в Корница аз не ходих, ходи сина ми, после едвам си дойдоха, а като си дойдоха бяха пребити. Бяха пуснали кучетата в тях.

Сенем Конедарева е помашка активистка, интелектуалка и защитничка на правата на собствения си етнос. Завършила е българска филология в ЮЗУ „Неофит Рилски”. В момента е докторантка по българска морфология в катедрата по български език, Филологически факултет на ЮЗУ, а преподава и български език за чужденци в Американски университет в България.
Други статии от този автор

Посетители

63
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Серкан писа Още
    Imagine Dragons - Natural
    NATURAL преди 3 часа
  • Нери Терзиева писа Още
    Благодаря доземи,... преди 21 часа
  • Златко писа Още
    Да, снощи ми се случи... преди 22 часа
  • Лин писа Още
    Златко,
    надявам се до... преди 22 часа
  • марин писа Още
    Силата на Златко Енев... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Но невинен ли е тогава... преди 3 дни
  • Л Илиева писа Още
    Много силно, много... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря ти, Серкане.... преди 4 дни
  • Серкан писа Още
    Ти избираш

    Годината е... преди 4 дни
  • Серкан писа Още
    Прочетох наскоро една... преди 5 дни
  • Наблюдател писа Още
    Благодаря за всичко... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Сложна... преди 1 седмица
  • Серкан писа Още
    Аз никога не съм си... преди 1 седмица
  • Лора писа Още
    Благодаря. Страхотен... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря и на двама... преди 1 седмица
  • Серкан писа Още
    Радвам се за теб,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Кой, аз ли? Ще го... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И пак в същия дух:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Вярно. На Запад пък... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Само заглавието на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Изля се долу-горе по... преди 1 седмица
  • Лин писа Още
    Страхотен завършек на... преди 1 седмица
  • Росица Гичева писа Още
    Ани писа:
    От известно време ...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Здравейте, Ани!

    Не... преди 1 седмица
  • Ани писа Още
    Здравейте!

    Случайно... преди 1 седмица