1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Осакатените деца на прехода пораснаха, кой ще дойде на тяхно място

(Текстът е от Сряда, 27 Март 2013 и касае зимните, а не сегашните протести).

Мога да кръстя този текст – „12 години хвърлени на вятъра” и ще бъда права. Мога да кажа, че годините са на косъм от 30 и пак няма да сгреша.

Дванайсет от най-младите си години продадох доброволно срещу жълти стотинки.

Слугувах, за да имам хляб, покрив и обуща. Казват, че на младите това им стигало.

Не помня да съм се оплаквала.

Като студент живях в столицата, без да знам къде се намират половината от театрите и киносалоните. Влизах само на безплатните прожекции и постановки, рамо до рамо с пенсионерите. В техните очи аз бях конкуренцията, тази която ще заеме мястото им, отредено за дрямка на топло.

И понеже животът е шарен, през деня ми се налагаше да взимам интервюта от актьорите и да ги разпитвам за най-новата им роля. Това беше моят личен театър на абсурда.

С книгите беше нещо подобно. Лъскави рафтове и блогове ме подканяха да си купя поне по 5 нови заглавия седмично. Всяко от тях за „скромните” 10, 15 или 20 лева.

Преди 12 години бюджетът ми за храна през деня беше 50 стотинки. Стигаше за два варени геврека и едно яйце за вечеря. Още помня цената – 5 яйца седмично по 11 стотинки всяко. В събота и неделя се хранех луксозно – мек, бял хляб, домашна лютеница и накълцан кромид. Сами можете да пресметнете колко дни ще трябва да гладувам, ако искам да имам книга от десет лева.

Не разказвам тези истории, за да ме съжалявате - всеки в България има подобни, с тях никого не може да разплачете, а предизборно се продават на килограм. Освен това, харесвам живота си, защото всичко разказано горе си е изцяло по мой избор случено.

Просто вярвам, че правилният подход към миналото е да бъде вадено на светло със самочувствие и здравословна ирония.

Днес ходя на театър по-често от някои набедени за критици люде, а през ръцете ми минават книги, с чиито корици художниците още не са се захванали.

Не, времената не са станали по-хубави, просто аз съм платила солена цена, за да живея по този начин. Имам професия, която изглежда лъскаво, но отвътре е куха, защото на драгия зрител така му отърва. Имам опит, който с нищо не ми гарантира, че утре няма да остана на улицата и отново да мина на варени гевреци. Имам малко блясък за заблуда на противника и нищо в шепите си на висшист. Имам хиляди въпроси, но за пръв път не знам към кого да се обърна.

Най-простият от тях – това ли заслужавам аз и останалите като мен деца на прехода след години правдив труд, вяра, търпение и доверчива младост? Защо се налага да съжаляваме за направените избори вчера в името на личния морал и спокойния сън след години?

Признавам, че обичам да се връщам към началото и да се смея с глас. Обичам да си спомням колко малко му трябва на един 17 годишен, за да повярва, че светът е пред него. Че всичко подлежи на промяна и че доброто е само въпрос на време.

Аз бях от онези, които вярваха. По-забавното е, че днес, 17 годишните и това право нямат. На тях всичко им е отнето предварително.

Къде ще са те след 12 години не знам.

Знам, че аз преди десетилетие, на прага на университета не съм си представяла живота по този начин. Виждах го по-хубав, по-съвестен, по-безметежен, по-широк, по-достъпен, по-вярващ. Оказа се, обаче, че в моя кълцан лук романтиката е обречена, а в днешните блажни пици на парче върлува здравословен цинизъм.

Сигурно много 30-ина годишни се чувстват като мен, излъгани в еволюцията си. Болно ми е, че призивите ни за морална чистоплътност в политиката и обществото бяха заклеймени от гласовете на самодоволните. Същите тези хора, които днес излязоха на улицата и пожелаха революции, без да са минали през своята Голгота. Разбира се, на паветата не всички бяха от трупата на „доволните съгласителни”, имаше хиляди и от моята кръвна група, но новоизлюпените недоволни винаги крещят най-силно. Те искат права, за които не са гладували. Търсят справедливост, заради която други неспокойни хора преди тях писаха, воюваха и призоваваха.

Чудно ми е къде бяха част от днешните протестиращи, когато се раждаха историите за партизанската яйчена чорба, когато пренесеният в 21 век Елинпелинов дядо Матейко крадеше кроасани за внучетата си и умря в зеленясала шубичка, когато за целите на науката телепортирахме Масларова в друго измерение, а Бойко превърнахме в танцуваща мечка?

Били са някъде на топло и с ампутирани антенки. Доволни и с пълни кореми.

Затова днес не съм на улицата, защото никога за тези 12 съзнателни години не съм спирала да се бунтувам – от скромната си закуска до поредната затръшната врата на редакция.

Мнозина около мен, също избраха по-бавния път, но поне спят спокойно, макар и с три наум за утрешния ден. Знаят, че са част от осакатеното поколение на прехода, но се гордеят с честния си труд.

Заради всичко това простичко питам – колцина днес са готови да обядват с радост филия селска лютеница, гарнирана с накълцан лук, наместо блажна пица с пармезан?

Идеален въпрос за референдум и идея за нова партия – „Кромид за всички на аванта”.

Източник

Pin It
Александра Джандева

Александра Джандева е завършила журналистика с профил радио във ФЖМК в Софийския университет. Работи като журналистка и самостоятелна авторка от 2001 г. 

Други статии от този автор

Посетители

43

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • баба Катя писа Още
    Какво да кажем за... преди 3 дни
  • илиан цаков писа Още
    Харесва ми написаното... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и окончателният... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още
    Според Евангелието -... преди 3 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много важен  текст.... преди 3 седмици
  • Pendo писа Още
    Трудно е да си... преди 3 седмици
  • Пако писа Още
    Защо няма коментари... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Най-вероятният... преди 3 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Защо ако Османската... преди 3 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Това е много красив... преди 3 седмици
  • Pendo писа Още
    Геният на Христо... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Казват, че... преди 3 седмици
  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... преди 4 седмици
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... преди 4 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... преди 4 седмици
  • Женя Кънева писа Още
    Да, и аз се обърках в... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Успеха на Христо... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Нямате го, спокойно.... преди 4 седмици
  • grainis писа Още
    Значи хем имало... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Напълно е възможно да... преди 4 седмици
  • Galia писа Още
    Много интересна... преди 4 седмици
  • Декрипто писа Още
    Хората с високият... Понеделник, 06 Септември 2021