Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

В България „мъдростта“ на циника винаги ще е по-голяма от плахия оптимизъм на неговия противоположен образ. След един от най-контролираните и грозни преходи в източна Европа няма как да е другояче. Затова и в момента всяка конспиративна теория продължава да има привидна стойност, лесно пасва на съвременната ни история. Само слепец не би видял десетките рискове пред превръщането на този изблик на автентична социална енергия в по-системен ефект. Но нещо се променя. Надали можем еднозначно и моментално да го уловим, но си дължим поне един опит.

Минимална аналитична способност и почтеност е да се види, че властелините на българския свят очевидно не са това, което бяха! Ако постоянно им се налага да измислят нови сценарии, нови пиеси, нови клоуни. Ако им се налага да влачат по села и паланки неочаквани поддръжници. Ако им се налага да разхождат в полунощ из софийските улици сивите си атакаджийски отряди, за да преследват нормалните протестиращи на България. Ако им се налага панически да произвеждат „граждански лица“, които поне малко да се доближат до усмивката и излъчването на хилядите по площадите на страната. Ако отново им се налага да мислят с какво да сменят комичните театрали на бутафорната радикалност „ала Яне“. Ако ще им се наложи да сцепят на две любимото си партийно творение. Ако ще им се наложи да правят нови медии, с които да сменят сегашния пингвинен кич и унижение. Ако на всеки няколко месеца се чудят къде са се заврат на тайни срещи, на които да мъдруват какво да се прави. Ако на всеки няколко месеца срещу тях застават хилядите лица на европейска България, върху която не се простират правата им. Ако все по-често им се налага да измислят нови и нови жанрове и партенки, с които да „захранваш“ публичността.....

Да, това със сигурност е все още една силна, твърде силна матрица. Освен политически, тя има за мощен съюзник обезверените от мизерия и безпътица милиони и изсмуканите от „реалити“ гумени глави, които едва си изписват правилно имената. Театралната клоунада си е по местата, съпровождащия хор също. Неуверените смислени граждански организации са си малцинство, както и разумните политици. Страхът си е все така по гърлата на твърде много хора. Няма лек, ясен и реалистичен вариант за превръщането на този социален феномен в по-дългосрочни политически ефекти. Невменяеми има както вляво, така и вдясно. Разпадът е толкова дълбок, че пълзенето нагоре може и да се окаже непосилно за общество като българското. Не мисля, че всички тези хора живеят с илюзията, че някога ще станат непреодолимо мнозинство. Или че ще успеят да пренаредят из основи българския свят. Със сигурност е далеч от това да бъде контра-революция срещу статуквото.

Но, тези, които са на площадите имаха нужда да се видят, да се преброят. Да се преоткрият! Да се уверят, че все още ги има и не са потънали в собственото си униние. Да видят в останалите гръбнак на някаква нормалност и хоризонт, да се видят като съобщество. Да омагьосат отново площадите и да нарисуват на тях своите мечти. Затова и няма да си тръгнат лесно! Ще искат да седят, докато са сигурни, че ще могат отново да разчитат един на друг, да се видят отново на площада при следващото безобразие. В удържането и развиването на тази енергия е дълбокия смисъл на сегашното недоволство! То трябва да роди своите успехи, митология, образи. Това е истинската антропология на този протест!

Ако се появи нещо, което е в състояние да казва „не“ на толкова безобразия, да застава срещу тях през няколко месеца, да принуждава задкулисието да се прегрупира. Това е промяна! Ако толкова много от усмихнатите, светлите хора на България се намериха и започнаха плахо да си вярват, това е промяна! Ако след протеста си събереш боклука и пожелаеш „приятна вечер“ на хората около теб, това е промяна! Ако накараш собствените ти деца да мечтаят и да виждат надежда в очите на обезверените си родители, това е промяна! Ако тези хора започнат да се виждат като част от нова глобална култура на протеста, това е промяна! Ако този път се вижда реална възможност за смяна на поне част от правилата и за отворяне на запушени пътеки, това е промяна! Ако в един протест виждат възможност и новите десни и новите леви, това е промяна. Ако на всеки „велик сив кардинал“ все по-често му се налага да калкулира риска от гражданската ярост, това е промяна.......  


Small Ad GF 1

Случващото се е възраждане на илюзиите. Още по-страшно за някои, възраждане на мечтите. Това е промяна! За да я видиш, освен всичко останало трябва и малко сърце!

Източник

Владимир Шопов (Редуата.бг) е роден на 1 април 1970 година с цялата многозначителност на тази дата. Опитва се да избяга от нея чрез писане на текстове, блогване и туитване. От време на време е канен за лектор на различни места в България и Европа. Най-много обаче държи на две неща: пето поколение софиянец и трето поколение левскар. Отговаря на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Pin It

Прочетете още...