Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...
Автор: Златко Енев
С примера на кафето и неговата вярна дружка – цигарата, искам да разкажа какво мисля за една ярка разделителна линия, наложена на хората отвън, а не отвътре: линията, която разделя до полярност тези, които наричам „здравословници“ (много често са именно „словници“, защото повече говорят и пишат за здравото, отколкото да го практикуват), и онези, които наричам „хедонистъри“ (макар че и техният хедонизъм също е повече говорен и писан, отколкото да са наистина хедонисти).
Автор: Бойка Бъчварова
Работата, която съм си избрал – а всъщност, ако трябва да бъда реалист – която избра мен, след като криво-ляво се измъкнах от кризата на средната възраст, е да будя хората. Сега, не знам колцина от вас си дават сметка за това колко малко радост и награда има в един такъв занаят. Будителят, като му се махне възрожденския варак, е просто човек, който отива неканен при хората и започва да ги раздрусва, с надеждата да ги измъкне от дрямката, която инак ги тресе като високоволтов ток. Е как мислите, с какво му отвръщат те, измъкнати – ако това изобщо е възможно – от най-сладкото нещо на тоя свят, съня?
Автор: Златко Енев
В късната есен, когато пари няма да има, разходите ще растат и наглостта на правителството, „Народното“ събрание и полицията ще е още по-голяма, всички ние ще бъдем длъжни да мятаме камъни, да потрошим сградите на Парламента, да пребием няколко полицая и депутата, да приемем, че нашите глави също ще пострадат и масово да не се подчиняваме на полицейски разпореждания. Стига дами, деца, кучета, усмивки, музика, духовитости и други такива мирновременни забавления. Всеки, който смята другояче и продължава да вярва в мирни залъгалки, е безкрайно наивен.
Автор: Манол Глишев
Един мъдър мъж беше казал, че, смеейки се, светът се разделял с миналото си. Хубаво е, мисля си, че дори и в тоя плачевни времена ние все пак успяваме да запазим способността си да се смеем. Докато продължаваме да го правим, все има надежда…
Автор: Златко Енев
Смутното ни тазгодишна лято, запечатано за поколенията от Моис Файон – един философ с камера в ръка.
Автор: Моис Файон
В книгата са събрани интервюта, репортажи и откъси от сценарии за документални филми, правени от съставителя с българи, установили се трайно в чужбина, и французи, съдействали за приемането на страната ни в Европейския съюз.
Съставител: Николай Тома
Преди две седмици по моя покана в Културна Асоциация АРТХОСТАЛ в Барселона, която имам честта да ръководя, гостува небезизвестния писател, сценарист – и от днес бивш мой приятел – Иван Кулеков.
Автори: Иван Кулеков, Красимир Дамянов
Предполагам, че не е нужно да обяснявам на нас, тоест на мен и вас, смисъла на това тъй очебийно заглавие (в края на краищата огромното мнозинство от нас са чеда на реалния социализъм). Членството си има привилегии...
Автор: Златко Енев
Започвам поредното си писание към вас с цитат от известната „България, мое страдание“ на Юлия Кръстева – не случайно, разбира се. Работата е там, че аз споделям до голяма степен чувствата, изразени в онова есе. Познавам както мъките на това безутешно презрение, така и онези на несподелимата любов...
Автор: Златко Енев
Програмата съдържа разни мерки, предложения, поправки, допълнения и преобразувания досежно държавата и касаещо обществото ни, както и изменения в конституцията, законите и подзаконовите актове на същото за същата.
Автор: Иво Беров
В началото на юни 1943 семейството ми получи съобщение от Комисарството по еврейските въпроси да замине от София за град Провадия...
Автор: Леон Бенатов
Партийни мушмороци от всякакъв калибър и цвят се репчат по телевизора, а за капак медиите изровиха и разни политически фосили от близкото и не толкова близкото минало…
Автор: Ралица Ковачева
Попаднахме на достоверна историческа информация, че т. нар. „Лампа на Аладин“ се намира в района, който разкопаваме. Надяваме се тя да намери достойното си място, като централно осветително тяло в бъдещия Музей на вампира…
Автор: Станимир Лучков
– Заповядайте – усмихва се А. на поредния участник, докато заедно с програмата му подава и пачка специално изрисувани банкноти от ленена хартия с примеси памук – Вашата субсидия от НДК Банк.
Автор: Александър Шпатов
Ако вие сте като мен, то сигурно винаги имате нещо за четене в тоалетната. Няма значение какво. Един репортер ми разказа как веднъж прекарал нощта в дома на един от експрезидентите. Изпитвал отчаяна потребност да прочете нещо и затърсил навсякъде книга или списание, но...
Автор: Чарлз Симич
Експериментална тема, където можете да публикувате собствени коментари, мисли и кратки текстове, без предварително зададен от изданието текст.
И действително, на селяните по тия страни е непонятно как може гражданин да бъде българин. Щом виждат человек гражданин, който да говори езика им, се отнасят към него подозрително, недоверчиво, защото знаят, че той не може да е българин, макар че говори български.
Автор: Атанас Шопов
В момента сме на 11 етаж на хотела в Осака, Fraser Residence (Резиденция Фрейзър). Издигнат в самия център на града, хотелът е част от верига, придържаща се към една интересна концепция...
Автор: Златко Ангелов
През юни 2011 жена ми, професор по лингвистика, беше поканена да изнесе четири лекции в два университета в Токио. Аз заминах с нея като придружител. Децата искаха да им изпращам снимки и да пиша блог по време на пътуването. Така се роди този пътепис.
Автор: Златко Ангелов
Беше началото на прелестната пролет на 1891. Даде ми се възможност най-после да предприема пътуване по някои малко известни за мен места в европейските вилаети на Отоманската империя. Жъден бях да видя много места и градове, да се запозная с много работи и условия.
Автор: Атанас Шопов
Достигаме кея на Ванкувър от южната страна на залива Бърард. Ако островът Гранвил е сърцето на града, кеят е неговата душа. Кеят е широко понятие (и място) в северната част на града...
Автор: Аврам Агов
Когато четиринадесетгодишният ми син посети Канада за първи път, той обобщи впечатленията си на неизкушен от опита първооткривател с две думи – „природа“ и „хокей“. Ще добавя още две – „граница“ и „съпричастност“.
Автор: Аврам Агов
Писмо на Митрополит Симеон Преславски до иконом Димитър, свещеник в Осман пазар (Омуртаг), за разбирателство със съседите мюсюлмани.
Автор: Митрополит Симеон Преславски
Как стана тъй, че отвратихме децата си от майка България? Как стана, че сме като изтръпнал крак – вече не усещаме общата болка по нашето, по общото, по своето… Не мога да отговарям за другите, и при мен нещата са всьо не так, как надо.
Автор: Румен Леонидов
Случайно намерени в интернет. Без претенция за авторство или съвпадение на спомените.
Автор: Анонимен
След множество дебати екипът на британския вестник Гардиън излиза със следния списък за стоте най-велики не-белетристични книги, подредени първо по категории, а след това по дати.
Единствено в работата си един артист може да намери реалност и удовлетворение, защото реалният свят е по-малко интензивен от света, който той си е измислил сам, а оттук и животът му, без прибягване към насилствени безредици, не изглежда особено значителен.
Автор: Тенеси Уилямс
Типичният българин, разбира се, е нещо като птицата Додо – дори и да го е имало някога, той/тя вече отдавна не съществува. И все пак е безкрайно приятно, когато той бъде „изтипосан“ някъде – това дава добър повод човек да си каже „ей, никога няма да се оправите, ей!“, а после да хвърли фаса си в градинката...
Автор: Анонимен
Написах тия дни в моето си вестниче нещо в смисъл, че светът не знае нищо за нас, защото пък самите ние не знаем кои сме – и изглежда пообидих тоя-оня, защото поне един, гледам, ми отговори така...
Автор: Златко Енев
Ставам посред нощ от леглото, защото не мога да спя. А не мога да спя, защото главата ми бучи от мисли. Не, не се безпокойте, че отново ще ви занимавам с грижите си. Нищо подобно. Този път не. Този път искам да ви говоря за нещо друго.
Автор: Златко Енев
Относно въпроса „Етично ли е да абонираме свои познати и приятели за ,Либерален преглед?‘“
Автор: Златко Енев
Въздух дишаме, за да го издишаме! Един се опитал да го задържи за себе си, но умрял на третата минута.
Автор: Теди Москов
Започвам тук един текст, с който – признавам – имам определени проблеми. Една част от съзнанието ми твърди, че във всичко, което ще последва оттук нататък, няма нищо унизително или нередно, а другата...
Автор: Златко Енев
Мадона, препасана с престилка и с лопатка в ръка, заобиколена от екипа си, сади нова трева на националния стадион – поставено е изрично условие, че това е единствения начин да й бъде разрешено отново да пее у нас...
Автор: Тимур и неговите командоси
Коментари
Не... преди 3 седмици