Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...

 

Проклятието на емпатията. – Има немалко хора, които не успяват да постигнат самостоятелност на мисленето не поради слабост на интелекта, а просто защото разбират другите прекалено добре.

 

За различните видове мечти. – Като наивник се разкрива писателят, който си мечтае да държи читателите си в плен, да обсеби душите им. Единствените читатели, за които си струва да се мечтае са онези, чиито души не могат да бъдат хванати в плен, обсебени.

 

Let the music do the talkin ... – Започне ли да отваря устата си прекалено много, творецът автоматично затваря устата на творбата си.

 

За справедливостта в изкуството. – Голямата литература е невъзможна без големи читатели. Казано другояче, всички читатели имат авторите, които заслужават.

 

Не се вживявай прекомерно! – Моментът, в който човек започне да вижда в себе си Жертва, е същевременно онзи, в който той подписва готовността си да стане Палач.

 

За болестта и пътя. – Нерядко е нужно човек да се разболее сериозно, за да започне да живее истински.

 

Не става само с пипе, трябва и опит. – Младостта ми изглежда някак несъвместима със скромността. Не по липса на интелигентност, разбира се. Човек трябва да е оставил зад гърба си някоя и друга по-дълбока криза, за да може да приеме на сериозно идеята за собствената си незначителност.

 

Sancta simplicitas на опита. – Нищо – или само малко – вярно в това, че опитът правел хората по-разумни. Единственото, което успявам да открия самият аз е, че колкото повече остарява, толкова повече човек става самият себе си.

 

За вратите и пътищата зад тях. – Повечето важни врати на този свят водят от света накъм самите нас. Ето защо единственият начин да се отвори една такава врата е да се престане с натискането.

 

За измамността на убежищата. – „Патриотизмът е последното убежище на негодника“, казва Самюъл Джонсън. След около две десетилетия, прекарани в наблюдение на най-различни патриотизми – европейски и други – аз бих искал да добавя само: „и негов доброволно избран ад“.

 

За относителността на времето. – Един Дон Кихот, който обикаля родината си в продължение на няколко години, е обект на насмешки и подигравки, в най-добрия случай – на милостиво състрадание. Оставете обаче същия този образ да обикаля Европа и света в продължение на няколко столетия – и той се превръща в недостижим образец на съвършенство.

 

Money can’t buy me love – Основният проблем, който имам с времето, в което живеем е, че повечето хора днес разбират свободата единствено като свобода да се правят пари. Защо ли е толкова трудно да се разбере, че повечето купени неща на тоя свят не са важни – или, което е същото, че важните неща на тоя свят не могат да бъдат купени?

 

За ползата от недоверието. – Нещата от живота, както изглежда, са разделени на две основни категории: очевидни и недостъпни. Една от по-големите заблуди на ранната младост се състои в увереността, че ходът на времето постепенно ще изличи границите между тези две толкова несъвместими области на битието. Заплахата на по-късната младост пък се състои в увереността, че недостъпното вече е очевидно.

 

Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

15
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Здравейте, Ани!

    Не... преди 22 часа
  • Ани писа Още
    Здравейте!

    Случайно... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Ухаа, току-що реших "да... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    И аз съм боледувал... преди 2 дни
  • peterpup писа Още

    Статията е супер... преди 3 дни
  • Олег Витов писа Още
    Здравейте г-н Златков,... преди 4 дни
  • Анастасия писа Още
    Благодаря за това че... преди 4 дни
  • Peterpup писа Още
    Златко,
    Защо не... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ще повторя тук... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Chavdar...
    преди 1 седмица
  • Б. Илиева писа Още
    Всяка емоция, описана... преди 1 седмица
  • Мими писа Още
    Благодаря Ви, открих... преди 2 седмици
  • Liliana Deyanova писа Още
    Blagodaria ti za texta, Zlatko, nai -... преди 2 седмици
  • Петър Пейчев писа Още
    Хубаво! 
    преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Малко хора си дават... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Здравейте, Лин, ще ви... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Оригинално заглавие... преди 2 седмици
  • peterpup писа Още
    Г-н Дуранкев,... преди 2 седмици
  • peterpup писа Още

    Здравко поздравявам... преди 2 седмици
  • Лин писа Още
    Много познато и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    "Опитът прави хората... преди 2 седмици
  • Ema Veneva писа Още
    Не мога да повярвам,... преди 2 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Надявам се повече... преди 3 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 4 седмици
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 4 седмици