Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...

 

46

Read my lips! – Усещането за собствена мощ е като наркотиците, които се предписват на смъртно болни – изпитва ли го прекалено често, човек трябва вътрешно да се подготвя за някакъв вид наближаващ край.

 

47
Анатомия на невидимото. – Устата е отвърстие, през което душата изпълнява функциите си. Включително и отходните.


48
Белезниците на лоялността. – Понякога неспособността да се дискутира една идея е сигурно доказателство за това, че човек е неин привърженик.


49
Огледалце на стената … – Повечето нещастия в живота биха били напълно непоносими, ако издържането им не ласкаеше самолюбието ни така силно.


50
Непредвидени ефекти. – Нерядко една идея става толкова по-привлекателна, колкото по-гръмогласни са нейните противници.


51
Приятел в нужда … – Има хора, които желаят неуспех на приятелите си не защото им завиждат, а за да могат след това да им докажат истинския калибър на приятелството си.


52
Отвъд пояса на сигурността. – Постигането на самостоятелно мислене е като катерене към висок връх – онова, което очаква човек там горе, не е непременно райска градина. И слизането надолу е още по-трудно.


53
Плодовете на познанието. – Зрелият автор се разпознава по това, че не се опитва да се сравнява със собствените си произведения.


54
Колкото по-тежки, толкова по-сладки. – Един от начините да се издигнем в собствените си очи е да си мислим, че ударите в живота ни не са случайни, а са били причинени лично от госпожа Съдбата.


55
Анти-Ницше . – Не всичко, което ме убива, ме прави по-слаб.


56
Паметта като противоотрова. – Забравяйки, аз оцелявам.


57
Shadowboxing. – Да отричаш суетата си означава най-вероятно, че просто не си в състояние да издържиш срещата с нея. 


58
Неравенство на силите . – Познанието, опитващо да се противопостави на суетата, обикновено е осъдено на провал.


59
Мъката на марионетките. – Осъзнаването на собствената суета е особено болезнено, когато открием, че тя е била използвана за чужди интереси – защото в такъв случай инстинктивно долавяме, че сме били изиграни заслужено.


60
Пространството все пак не е безкрайно. – Да надценим някого е най-вече досадно, докато подценяването му винаги е повече или по-малко застрашително. Това стеснява периметъра ни.

 

Краят на мъдростта. – Стига толкова минимализми! Аман!