Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...

 

18

Ничии резерви не са безкрайни. – Суетата е толкова дразнеща, защото тя краде внимание, което всеки от нас скришом е запазил за себе си.

19
Отмъстителната памет. – Колко лесно би било да се учим от грешките си. Ако само бихме могли да ги обичаме …

20
Рисковете на комуникацията. – Да се говори зле за хората е рисковано не само защото това може да накърни чувствата им, но и защото, ако преценката ни се окаже погрешна, ние едва ли ще можем да им го простим.

21
The tree of knowledge is not that of life. – Но разбира се, а как иначе? Да приемем обратното би означавало да признаем, че животът – който е всичко за нас – всъщност не е нищо повече от един краткотраен, и вероятно не особено значим, подвид на смъртта.

22
Good ol' Thackeray. – Панаирът на суетата е място, където човек може да си позволи всяка, дори и най-скъпата стока – при условие, че разполага с достатъчен запас от тамoшната валута: обожанието.

23
Езикът не познава аритметиката – много често се налага да се съкращава, за да се добави смисъл към вече казаното.

24
Дяволският кръг на идеологиите. – Всяка идеология, която обещава на хората да ги направи свободни, с неизбежност трябва първо да ги пороби: а как иначе би имала някакъв шанс да сдържи обещанието си?

25
Принципът на удоволствието, приложен към общуването. – Неприятната истина винаги има по-ниски шансове от приятната неистина.

26
Неразбирането като край и начало. – Само онзи, който преди е разбирал, има някакъв шанс за откриване на собствена мъдрост.

27
Лакмусовата проба на общуването. – В една компания от непознати умните хора се разпознават не по темите, за които говорят, а по онези, за които мълчат.

28
Perpetuum Mobile per se. – Глупостта, за разлика от слънцето, не познава паузи в активността си. Това става най-очевидно, когато тя започне да възприема себе си като добродетел.

29
Или, или. – Монетата, с която заплащаме общественото признание, е способността за независими преценки. И тук, както при всичко останало, не съществуват неизчерпаеми резерви.

30
Защо, Учителю? … – Когато учениците попитали Учителя защо е нужно да се трудят толкова усърдно, той им отговорил: „Телата на всички ни се опитват да умрат, но ние трябва да вършим нещо против това.“