Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си поискат...

 

1

Справедливост в генетиката. – Ако един човек е дърво, той си остава такъв даже и когато се превърне в дърво на познанието.

2
Горчивината на спомена. – Ако ни разделя пропаст, няма защо да правим крачка един към друг. Това няма да бъде приближаване.

3
Камшиците и стрелите. – „Когато отиваш при жена, не забравяй камшика“, казва Ницше. Горкият, сигурно не му е останало време да помисли за това, че по този начин забравя нещо много по-важно: самия себе си.

4
Закон за запазване на енергията в духовната сфера. – Броят на читателите намалява със същата скорост, с която се увеличава броят на писателите.

5
Преобърната перспектива на възприятието. – Болката, с нейната способност да ни държи будни и нащрек, е много по-близък роднина на живота, отколкото е удоволствието (отпускане – заспиване – Танатос).

6
Някои все пак могат. – На въпроса „Учителю, има ли нещо абсолютно на този свят?“ мъдрецът отговори положително: „Да, абсолютът не съществува!“

7
Парадоксът на Румпелщилцхен. – Да узнаеш името на нещо, казват, било първата стъпка към неговото покоряване. Защо ли тогава всички толкова се натискаме да направим имената си известни?

8
Careful with that axe, Eugene! – Нерядко, опитвайки се да постави глупостта на мястото й, човек неволно го заема.

9
Посткомунистическият манифест. – Пролетарии от всички страни, забавлявайте се!

10
Hand to mouth. – На всички, които ме питат „Как може да се живее от писателски труд?“, изпращам тук (единствено познатия ми) отговор: „Също като от лотария“.

11
Де оня глас, бат Павле? – „Нека бъдем смирени, суетата е най-страшният враг на човека!“ – в тези думи, които често могат да се чуят от всеки добър буржоа, се съдържа много истина: те се базират на суета.

12
The Ratcatcher. – Човекът, който търси последователи, се опитва да им задава цели. Но да ги кара да мислят самостоятелно? Пази Боже – та той си търси последователи, а не ядове!

13
Тайната на писателското просветление. – Преди просветлението: държиш в ръката си писалка. След просветлението: отново държиш в ръката си писалка. По възможност – една и съща.

14
Важно е участието, не победата. – Ако не успее да направи от себе си произведение на изкуството, един мъж поне трябва да опита да разопакова някое и друго произведение на изкуството. Ditto за дамите, разбира се.

15
Късогледството на суетата. – Нашите оценки за нещата обикновено представят самите нас в много по-голяма степен, отколкото оценяваните неща. Понякога – и не съвсем рядко – това е единствената информация, която те съдържат.

16
Икономика на морала. – Причината да говорим истината често се състои не в това, че лъжата е нещо лошо, а в това, че тя изисква прекалено много изобретателност.

17
Economy of scale. – Тайната на убедителността се крие в мащаба, а не в детайлите. Как иначе да си обясним това, че успешното зло предизвиква значително по-малко съпротива от неуспешното добро?