Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2012 03 pink viagra

 

Ако Земята беше жена, то центърът на нейното сексуално желание би трябвало да се търси в горна Швабия, между Швайнхаузен и Шемерхофен, малко прикрит и не лесен за откриване в едно местенце на име Биберах, където група хора в бели престилки работи при силен недостиг на време, за да я доведе в подходящо настроение. При това те не се интересуват от гениталиите й. Ако Земята беше жена, то тя би забелязала, че учените се интересуват от нейния мозък.

„Не се безпокойте“, казва мъжът, който е отговорен за опитите – един привлекателен, поддържан и опитен господин на около 60 години, строен, с кафяв тен, живял дълго време в САЩ и с удоволствие прекарващ свободното си време на ветроходна яхта. „Не е необходимо тестът непременно да бъде полов акт. Тук не става дума за number counting, а по-скоро за реалното сексуално удовлетворение, което жените изпитват като такова.“ Манфред Хел е ръководител на отдела медицина към Boehringer Ingelheim, втората по големина немска фармацевтична компания. В тази си длъжност той отговаря за последната тестова фаза на един медикамент, който трябва да повишава либидото на жените. За да има обаче фирмата му някакъв шанс на един пазар, който все повече започва да се съпротивява срещу „медикализацията“ на извънредните чувствени състояния, той трябва да покаже много ясно, че при Boehringer женската страст не бива обърквана с мъжкия нагон. „Жените се нуждаят от интимност, от емоционални сигнали. За тях е важно дали има съответствие в химията.“

Хел търси – освен икономическия успех – нещо не по-малко от решение на загадката на женската страст. Той вярва, ако и да се преструва на много невъзмутим, че междувременно се е приближил доста близо до отговора. Активното вещество, което неговата фирма в момента изпробва върху 5000 жени в Европа и Северна Америка, се нарича Флибанзерин и въздейства върху централната нервна система, тоест върху една област, в която досега можеха да проникват най-вече антидепресантите и невролептичните средства. Това е фармакологичният израз на едно разбиране, което се е утвърдило сред сексолозите в наше време: женското желание е нещо, свързано с главата. Нещо, което има само малко общо с тялото. Това е известно на всяка жена, която някога е имала великолепен секс, без при това пулсът й да се е разбушувал. Но сега вече това е потвърдено и от науката: налице е една пропаст, която се е отворила през последните години в данните на изследователите – и, за разлика от обичайното, тя се простира не както винаги между мъжете и жените, а този път вътре в самото женско тяло. И това е може би най-интересното откритие на сексолозите от времето, в което е бил изследван женският оргазъм насам.

В началото на търсенето се е намирал, както впрочем винаги става в сексологията, фалосът. Когато през 1998 г. на пазара се появи Виагра, фирмата Пфизър го е изпробвала и върху жени. В продължение на няколко години медикаментът, който усилва кръвообращението в половите органи, е бил изпробван при 3000 участнички в теста – и резултатите били, поне на пръв поглед, подобни на ония при мъжете: Виагра подобрява и при жените кръвообращението в решаващите места. Получава се точно същият ефект, който междувременно прави щастливи около 35 милиона мъже по земното кълбо (като се изключат ония, които употребяват официални или пиратски копия на медикамента), при 1,8 милиарда ползвания, според преценки на специалистите. С една малка разлика: жените не се чувстват щастливи. Фактът, че лигавиците им набъбват и че при това се освобождава секрет, на който обикновено се гледа като доказателство за възбуда, не означава нищо за тях. И докато Виагра помага на мъжете, които искат, но не могат, мнозина от участничките в теста дори не са забелязвали настъпилата промяна. Женското същество, започнали учените най-после да разбират, може да демонстрира всички признаци на възбуда, без при това да се чувства ни най-малко възбудено.

През 2004 г. Пфизър най-после се отказва от опита да завоюва с помощта на Виагра и другата половина от човечеството. Заявлението за пресата от онова време се чете като поредна капитулация на една определяна от мъже наука пред женското либидо. „Смущенията на женската сексуална възбуда са много по-сложни от мъжката неспособност за ерекция. За да могат те да бъдат диагностицирани, е необходимо да бъдат взети пред вид телесни, емоционални и поведенчески фактори – а това прави много трудно измерването на въздействието на някой медикамент.“


Small Ad GF 1

Това звучеше като ехо на едно старо твърдение, често приписвано на Фройд: „Големият въпрос, на който не мога да намеря отговор въпреки тридесетгодишната си практика, звучи така: Какво всъщност иска жената?“

През 1998 г. една млада секс-психоложка от Канада започва да търси отговор на този въпрос. Мередит Чайвърс, днес на 36 години, попада на данните на една холандска учена, която е сред първите, започнали да измерват гениталната възбуда при жените, сравнявайки данните с това как те се чувстват. Чайвърс прави собствени монтажи на порнографски материали за целите на изследването си: гей-, лесбийска и хетеросексуална порнография, както и сцени на съешаващи се шимпанзета. Тя намира хора, които са съгласни да им бъдат прикачени инструменти, измерващи кръвообращението на гениталите им, докато гледат тези филми.

Резултатите при мъжете показват, както се казва на английски, nothing to write home about, нищо ново. За мъжете не съществува разлика между страстта и нейната очевидна демонстрация, и двете неща съвпадат за тях със съответните им предпочитания, инак не се случва нищо. Много по-загадъчни са жените: те демонстрират признаци на телесна възбуда при всички сцени на телесна копулация, независимо от това дали при това става дума за хомо-, хетеро- или животински секс. И, което е още по-мистериозно: те твърдят, че не изпитват страст в никои случаи, освен в ония, които съвпадат със сексуалната им ориентация – макар че инструментите отчитат една повече или по-малко очевидна телесна промяна. Противно на широко разпространеното мнение, че жените са по-чувствителни за сигналите на своето тяло от мъжете, чувството и тялото тук са далеч едно от друго. 

Но дали е възможно тогава тестваните личности просто „да не са пожелали“ да почувстват онова, което им подсказва тялото (като резултат от традиционно възпитание например)? Или напротив – че мъжете несъзнателно потискат телесните си импулси при секс-сцени, които противоречат на тяхното себевъзприятие? Чайвърс попада на други студии, които изключват подобни придобити задръжки. Тя претърсва резултатите от други 130 изследвания, които по принцип се припокриват с нейните. „Това е един образец, който се повтаря от известно време насам в нашата област“, казва Чайвърс, която напоследък е станала изключително популярна с тезите си. „При женската сексуалност е налице едно принципно разминаване между чувството и тялото“.

Какво иска жената? В продължение на повечето време досега сексуалните изследвания са били правени от мъже, с които след това жената е трябвало да се сравнява. Дори нещо толкова фундаментално като женският оргазъм не е било идентифицирано в продължение на много дълго време. Някъде около 1880-те години жените, страдащи от истерия или общи смущения, биват подключвани в санаториуми и болници към инструменти, които им осигуряват удоволственото изживяване, познато под името „истеричен пароксизъм“. В началото на 20 век обяви в женски списания предлагат със затрогваща наивност електрически вибратори като един вид здравословна предпазна мярка. Бързият край на всичко това настъпва, когато малко по-късно си пробива път разбирането, че истеричният пароксизъм не е нищо друго освен оргазъм (за който отдавна е известно как може да бъде постигнат). В този момент всъщност всички вече биха могли да се успокоят, но Зигмунд Фройд пък започва да си блъска главата над проблема дали един зрял оргазъм изобщо може да бъде постигнат чрез стимулация на клитора или той, също като при мъжа, не би трябвало да възниква при самия полов акт („вагинално“). Едва с психологическите студии на Мастърс и Джонсън през шестдесетте години, при които е изследван начина на функциониране на клитора, техниката на сексуалното удовлетворение при жената постепенно започва да се еманципира от онази на мъжа. През следващите тридесет години става ясно, отчасти и под влияние на феминистките движения, че една жена, която по време на акта си помага малко сама (или се оставя да й помогнат), всъщност няма никакъв проблем. Или във всеки случай никакъв проблем, който не може да бъде решен с помощта на една инвестиция от 20 марки. Вибраторите изведнъж отново се завръщат на сцената. Същевременно в немскоезичното пространство започва да се разпространява думата „faken“ (понемчена версия на английското „да се преструвам, да симулирам“ – бел. пр.). Тя означава, че една жена, която по време на секс не се осмелява да иска пълно удовлетворение, отново има проблем – този път проблем с партньорството. Защото при една равнопоставена двойка различността на женския оргазъм, разбира се, е нещо, подлежащо на дискусия и изискващо особено внимание.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Онова, което все още липсва, е един самостоятелен модел за онова, което по правило предхожда достигането на връхната точка: желанието. Това идва отчасти и от факта, че степените на кръвообращение и овлажняване на вагината са трудни за измерване. Амстердамската психоложка Елен Лаан е една от първите, започнали да използват през 90-те години т. нар. „вагинален плетизмограф“, с чиято помощ могат да се измерват обективни и субективни възбуди. Скоро след това идват опитите на Пфизър с Виагра. Няколко крачки по-назад Мередит Чайвърс и нейните колеги и колежки стоят на ръба на онази Марианска Котловина, която междувременно е известна в топографията на женското възприятие като „the rift(„проломът“ – бел. пр.).

Може спокойно да се каже, че те и досега гледат безпомощно надолу в него. Защо жените реагират телесно на сцени, които от гледна точка на чувството ги оставят напълно безразлични или дори ги отблъскват? В момента Чайвърс не може да изкаже нищо повече от спекулации. Според един еволюционно-биологичен модел женското тяло може би се обявява за готово – щом само се появят сексуални сигнали – за да може да оцелее с по-голяма вероятност в случай на евентуално изнасилване (една форма на взаимното преспиване, която изглежда е била определяща за по-голямата част от историята на нашия вид). Телесната реакция, измервана от един вагинален плетизмограф, тогава би трябвало да бъде обозначена по-скоро като един вид пасивна готовност – остатък от еволюцията, който прави оцеляването по-вероятно. Една друга хипотеза би била тази, че жените не успяват да развият по време на живота си усещане за собствените си телесни сигнали – в противоположност на мъжете, които „просто трябва да погледнат надолу, за да разберат какво става“, както се изразява хайделбергският сексуален терапевт и изследовател Улрих Клемент. „Едно друго обяснение би било, че мъжете по-скоро предлагат (обявяват), а жените проверяват. Предлагащите трябва да бъдат готови по всяко време, докато при жените е налице и един допълнителен, проверяващ механизъм.“

За да преодолее една жена този механизъм на проверката, е без значение какво й подсказва нейното тяло. Трябва да се случи нещо в главата. Но какво точно трябва да е то, пред този въпрос учените днес стоят също толкова безпомощни, колкото и техните колеги от преди сто години са стояли пред въпроса за оргазма.

При мъжете, както многократно е било потвърдено при опитите на Чайвърс, сигналите, които им дават желание за секс, са толкова ясни, че даже не е необходимо да бъдат изброявани. Докато жените не реагират нито субективно, нито обективно на един филм, представящ мускулест, спортен мъж, разхождащ се гол по плажа. Но на какво реагират те тогава? Сила? Притежание? Коефициент на интелигентност? Ъгловата брадичка? Надеждност? Хумор?

„Всичко това са горещи кандидати“, казва Мередит Чайвърс. „Но може и да се окаже, че онова, което за мъжете е една гола жена, за жените е един определен аспект на връзката, който в края на краищата води до възбуда. Ако трябва да спекулирам, то при всички случаи бих казала, че това са многобройни фактори.“

Студиите дават указания във всевъзможни посоки. Тестостеронът прави сексуално активни не само мъжете, но и жените. Високите лицеви кости при мъжете, както и високият социален статус, изглежда са навсякъде нещо много желано. В реалните ситуации жените се осланят най-вече на неща като познатост, докато във фантазиите си често преживяват секс с непознати. През някои фази от цикъла те намират дръзките мъже за по-атрактивни, докато през други предпочитат грижовните типове. Една добра връзка винаги се е считала за основна предпоставка за женската сексуална готовност, от друга страна обаче си пробива път и разбирането, че едно хармонично партньорство не води задължително до удовлетворителен сексуален живот. Междувременно се счита за вярно по-скоро следното: женското желание произлиза преди всичко от сбепотвърждението, то се появява когато един мъж, на който току-що е било обяснено да упражнява възможно най-малък натиск, продължава да желае силно. Учените, отнасящи се критично към фармакологичните експерименти, подчертават пък факта, че целодневните детски градини биха подпомогнали сексуалния живот на младите майки в много по-голяма степен, отколкото всички медикаментозни изследвания на този свят. А Мередит Чайвърс казва, че има един определен процент жени, които ще трябва да се примирят с факта, че тяхното сексуално желание никога няма да бъде толкова силно изразено, че да изпитват внезапно желание за секс докато стоят пред щанда за зеленчуци в супермаркета, тук и сега. Може би за някои това ще се окаже трудно за приемане – но то в никакъв случай не е нещо патологично, това поне е ясно.

Предполага се, че броят на жените, страдащи от намалено сексуално желание (hypoactive sexual desire disorder) или от функционални смущения (female sexual dysfunction), е някъде между десет и тридесет процента. Очевидно е, че е трудно да се говори за „смущение“ при един феномен, който може би засяга всяка трета жена. В една статия от Journal of British Medicine от 2003 г. понятието female sexual dysfunction беше критикувано като очебиен пример за „фирмено-спонсорирано изобретяване на болест“. Диагнозата според авторите е пореден пример за приравняване на мъжката и женска сексуалност, патологизиращо нещо, което всъщност е напълно нормално при жените.

Ако Boehringer би искал да има успех със своя Флибанзерин, то тези критики разбира се трябва да бъдат взети пред вид. По тази причина Манфред Хел говори за сексуалните смущения по един начин, който със сигурност би му позволил да оцелее без увреждания след някой уикенд, посветен на женското себеопознаване. „Смущение на възбудата“ и без това е една доста глупава фраза, казва той, швейцарското „липса на мерак“ (Luschtverlust) описва проблема много по-добре. Може би нещата се нуждаят от намеса в случаите, когато въпреки добро партньорство и здраве една жена преживява значително по-малко satisfying sexual events от по-рано и преди всичко сама страда от това. При което като satisfying sexual events се вземат пред вид и неща като мастурбация или спонтанен мил секс без оргазъм.

Резултатите от последната тест-фаза на Флибанзерин били многообещаващи, казва Манфред Хел. „Ние говорим за едно измеримо повишение от едно-две събития месечно. Това е нещото, което искат да видят органите, разрешаващи производството. За нас е важно какво казват самите жени, а то е: чувствам се по-добре.“ Студиите, свързани с разрешението, ще бъдат приключени още тази година, а след това думата имат съответните органи. Най-рано през 2010 препаратът би могъл да се появи на пазара.

Опитите с медикаменти са скъпи и те стават все по-скъпи, колкото повече напредват. За Boehringer Ingelheim, който не е сред най-големите фармакологични концерни по света, тази инвестиция е свързана със сериозен риск. Един хормонален пластир от Procter & Gamble (инак по-скоро познат като производител на перилни препарати, отколкото на медицински средства), който уж повишавал честотата на сексуалните дейности до 70 %, изобщо не беше допуснат в САЩ, а в Европа – само за диагностични цели. За Хел не остава нищо друго, освен на тази експериментална фаза да звучи както оптимистично, така и не прекалено изпълнен с очаквания по отношение на държавните органи. „Ние по принцип не говорим за очаквания. Но ако в САЩ има жени, които са готови да пътуват на дълги разстояния, за да вземат участие в изследването, то изглежда е налице една определена потребност. И ако това се приравни към някакъв потенциален пазар, то значи той съществува.“

Виагра помага на мъжете да могат нещо, което те и без това желаят. Жените могат по принцип винаги, често обаче нямат желание. Дали те ще пожелаят да гълтат таблетки, които въздействат в главата, тоест там, където инак действат само медикаменти за тежко депресивни хора? В Boehringer имат всички основания да бъдат предпазливи. Учените са го установили отдавна: понякога жените могат да бъдат малко сложни.


Източник

Хайке Фалер е немска журналистка и авторка, сътрудничка на различни немски вестници и списания, сред които са Brigitte, Geo и Die Zeit. През 1997 тя получава наградата Аксел Шпрингер за млади журналисти, а през 2006 наградата на списание Emma.

Pin It

Прочетете още...