1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
Миналата година празнуването на 24 май предизвика оживена дискусия по повод мажоретките в него. Заради късите им полички и високи бели ботушки, които водеха парада. Едни защитаваха идеята като чудесна или поне безобидна – те били за празнично настроение и красота… Други протестираха срещу това доброто настроение на един празник да се подсигурява с къси полички, обидно за момичетата.

Но по-важното е нещо друго. Като сладки кукли в квази парадно-военни униформи, мажоретките като че ли бяха най-забелязващото се нещо в празника. А това вече има значение за самия празник.

Има значение как ще е организиран един празник, защото той задава символите, които определят стремежите, стереотипите и ценностите на делника.

Вярно е, че на днешно време всички празници много си приличат. Особено когато става дума за обществени празници. Трябва да има събиране на хорско множество на едно място – ок. Трябва да има музика – добре. Трябва да има парад. Наистина ли трябва? Наистина ли се налага да има разделение на изпълнители и публика отстрани, на военни униформи, на изтичане на хорски поток в някаква символична хронология?

Всичко това говори само това, че празникът 24 май е като военен празник, в който едни са чествани, а други трябва да интериоризират тяхната значимост. Това не е 24 май.

Ето други идеи за празнуване, в които разделението на чествани и публика е премахнато и се припомнят ценностите, които са дали началото на всичко, чрез ритуали, напомнящи за просвета, култура и знание:

1. Колко хубаво би било всяко училище да бъде украсено за празника, а портретите на важните личности – с венци. Но нека тези важни личности не са стандартните Левски и Ботев. Нека да има и други, които да бъдат запомняни по този празничен начин. Кои – всяко училище може да си реши. И не е необходимо да са българи. Този празник не е патриотично-национален.

2. Нека си има парад на училищата. Но не военизиран, патриотизиран и унифициран като другите паради. Какво да носят учениците е въпрос на въображението им – картонени букви,физически формули и плакати с мъдри мислиот любими философи :- ). И на учебните заведения изобщо – а студентите дали се чувстват бебета, ако участват в подобен? Може да се измисли начин това да стане така, че да не се чувстват.Това е празник, в който парадът би трябвало да е символичен начин за представяне на тези, чиято задача е да се учат.

3. Рисунки по асфалта. Главните улици да бъдат затворени, а на всичко желаещи да бъдат предоставени цветни тебешири и празни квадрати асфалт, както и зададена абстрактна тема. Не само деца. Нека има улица на радиожурналистите, на кварталната църква, на фирмите за предпечат. Това би била трайна видима следа от празника.

4. Конкурс за декоративни шрифтове, при което най-интересните спесимени биха се поставили на ключови публични места. Буквите са един от най-хубавите символи на този празник. И е уникално, че се празнуват. Това е начин да ги уважим, както и да си припомним стари непотребни букви – от кирилицата, от глаголицата, а защо не и от други азбуки. Това е празник на знанието също, а то не е в национални граници.

5. Буквена промоция. Да научим поне един човек, който не познава български, да чете кирилицата. Подходящо за живеещи в чужбина :- ). Или може да направите картички за приятелите си с името им на кирилицата украсено по желание (гарантирам, че ще се радват).

6. Месец за промоция на четенето от типа на публично четене-маратон, групи за дискусия на книги, намаления в книжарниците и подобни. Ето в какво се състои четенето-маратон. Преди три години, в годишнината на Сервантес, тук бе организирано четене-маратон на Дон Кихот. Бяха поканени различни свързани с литературата личности, както и университетски преподаватели, в различни местни библиотеки и всеки ден десетина от тях прочитаха на сбраната съвсем неформална и непринудена аудитория по една глава.

7.  Седмия начин оставям на вас да допълните.

 

Коментари от блога на Ели:

на май 20, 2009 at 11:57 am      vihrena

1. когато бях малка, ходехме на излет/пикник в бившия ловен парк над града, няколко приятелски семейства с деца в училищна възраст. Точно времето е подходящо за празници на открито, разнообразяваме се от улиците и къщите и играехме на най-различни игри. Слънце, 4-5 деца и една топка/фризби/федербал е всичко, което е нужно за разкошен празник в парка. Без да забравяме хапването и пийването, де  :)

  1. на май 20, 2009 at 4:42 pm  mislidumi

Здрасти, Размишльотинке.
Колко навреме е тази публикация!

Ето моите няколко седми предложения:

– изпичане на буквени бисквитки някъде на открито
– концерт на училищи поп или рок групи
– концерт  :)цяла нощ
– масови акции и лит. пърфоманси
– запълване на огромни букви с текстове
– планинарски поход, посветен на празника
– щампиране на тениски с букви, щампиране на уличното платно с букви…

 :)това ми хрумна сега спонтанно.

  1. на май 20, 2009 at 5:57 pm  Ена

Много ми хареса този алтернативен 24 май, който избягва военизираните паради. Единствено не съм сигурна за твърдението, че празникът не е национално-патриотичен. Не разбирам какво точно имаш предвид. Наистина, ден е на славянската писменост, което предполага празнуване не само на българската писменост и култура. Но на практика май в други славянски държави не го празнуват. Поне аз не знам. Иначе би било интересно да се отбележи приносът на чужденци, които са допринесли към българската култура. Не съм наясно кои са те, но все пак по света има не малко чужденци-българисти.

  1. на май 20, 2009 at 11:56 pm  Майя М

И аз като Ена съм със смесени чувства дали на този празник е уместно да се празнуват други култури освен българската. По-скоро съм си мислила, че би било добре малцинствата ни да празнуват своите култури по подобен начин на други дни. Разбира се, зависи и те как предпочитат.

  1. на май 21, 2009 at 4:45 am  ludipari

Авторски четения, сказки и лекции от мастити писатели по училища и читалища.

  1. на май 21, 2009 at 4:23 pm  размишльотини

Може би трябваше да кажа „не би трябвало да се смята за патриотичен национален празник“.

Кирил и Методий са чествани светски в Русия под влиянието и идея на Аверинцев (ако не се лъжа) от 80те години, а в Чехия са особено почитани. Пражката катедрала е наречена на тях, а във Велерад, средновековното седалище на Методий като архиепоскоп, съществува активно поклонничество през юли. Най-показателното в това и покана за замисляне е фактът, че в Чехия не се използва кирилица или глаголица.

Но дори не е там въпросът – въпросът е, че Кирил и Методий, освен че са дали „на вси славяни книга да четат,“ са патрони на Европа. Защо е уместно да се смята за празник само на българската култура ден, в който се чества делото на личности, които са приобщили славяните към една голяма културна общност. Колко символично е, че те не са измислили всъщност кирилицата, която използваме сега и делото им лично няма общо конкретно с България, за да си ги присвоим и национализираме. Тяхната идея не е конкретно кирилицата, а идеята за участие на свои начала в общността на един по-голям свят. Правото да участваш със свой език и глас в някакво общо(европейско и човешко) начинание. Правото на познание и всякакви други хубави идеи. Трябва да се гордеем с такъв празник и да го популяризираме.

Особено че една култура трудно има национални граници. Един мой познат се захвана да пише книга за „известни по света българи“ и се сблъска с невъзможността за дефиниране на понятието – от самите Кирил и Методий до Елиас Канети и Цветан Тодоров. Накрая се отказа заради тази невъзможност на практика да даде философска основа на начинанието. Освен това български писатели, артисти, интелектуалци винаги са черпели и учели от други географски места и ограничаването им до национални граници, паспорт и гени не ни дава нещо повече. Често се питам, a аз българка ли съм? Когато се занимавам с литературата на „чужди“ народи те не приемат гледната ми точка нито самата мен като чужденка. И когато с този мой опит се обръщам към българската литература, която не ми е специалност, от българска гледна точка ли го правя?

@mislidumi Курабийки букви – звучи страхотно  :)Има курабийки с форма на цветя, звездички, а букви е върхът  :)Това с щампите върху тениските пък ми даде идея, за която ще пиша по-после  :)

  1. на май 21, 2009 at 9:03 pm  mislidumi

 :)аз си мислех и за голяма народна буквена супа, но се сетих, че те май са латински буквички, или не са?

  1. на май 21, 2009 at 9:58 pm  Svetlina

 :)Сестра ми обожава „супа от буквички“ – има я в пакетче, пакетчетата – във всеки магазин  :)
По темата… не виждам нищо лошо в парадите… нали мотото беше „върви, народе възродени“, „духовно покори страните, които завладя със меч“. Това е по-скоро ариегардът, съвременните хора, които следват своята нишка във вермето и разнасят факела на книжовността.
Даже ме е яд, че никога няма да видя манифестациите, в които е участвала моята маминка – била е на върха на пирамидата от гимнастици и така са обикаляли града. Така се възпитава гордост, така се възпитава отношение. Денят трябва да е специален за всеки, всички трябва да вземат участие или поне да намерят своята малка причина да затаят дъх.

  1. на май 22, 2009 at 6:29 pm  Ена

Светлина,
Размисли говори за конкретен вид паради, а не че по принцип не трябва да има парад за 24 май. Иначе и аз съжалявам, че няма как хората, които нямат лични спомени от времената, когато на манифестация се ходеше задължително и последствията за отсъствие бяха много неприятни, не могат да видят нещо подобно лично, освен ако не се разходят до Венецуела или Северна Корея. Може би и в Монголия все още хората „празнуват“ задължително. Иначе и аз се радвам винаги на хора, които излизат по улиците да празнуват 24 май по своя воля и творчески. На последния 24 май в София около паметника на Левски учители раздаваха здравец на минаващите и хората се спираха да говорят с тях. Беше много хубаво и спонтанно.

  1. на май 22, 2009 at 8:16 pm  размишльотини

Мда, с тогавашните манифестации единственото отношение, което се възпитаваше беше една огромна досада от безкрайните дрилове за безупречно маршируване в права редица като войници (всички се равняват вдясно, първият гледа напред). Нали трябва училището да се представи добре пред официалните лица – защото манифестациите бяха също като военен преглед, със съответното приемане от тяхна страна. Дори и лентата „отличник“ не носеше удоволствие, убито от дните тренировка в набиване на крак, когато тайно си предпочитах да карам часове, вместо те да бъдат отменени с цел подготовка. След манифестацията единствената емоция беше всеки да се прибере колкото може по-скоро, за да пътува нанякъде със семейството си. Самите ученици не виждаха нищо друго, а ако е имало спектакли с гимнастици, те са били за трибуните и за хората отстрани.

Имам един прекрасен спомен от празнуване на 24 май и той беше в детската градина. Тя беше към училище, носещо името на Кирил и Методий. В навечерието на празника (буквално вечерта) който искаше по желание можеше да участва в украсяването на портретите. имаше истински огромни божури и ние трябваше да правим от тях гирлянди и венци. Сигурно ние мъничетата не сме помогнали особено, но беше емоция да видя големия портрет от главния вход съвсем отблизо.

  1. на май 22, 2009 at 9:21 pm  iv_2007

Svetlina: „По темата… не виждам нищо лошо в парадите… нали мотото беше „върви, народе възродени“, „духовно покори страните, които завладя със меч“. Това е по-скоро ариегардът, съвременните хора, които следват своята нишка във времето и разнасят факела на книжовността.“

Подкрепям изцяло това мнение.

  1. на май 23, 2009 at 12:59 am  bozho

>„6. Месец за промоция на четенето …“

Това би било много подходящо за един празник, свързан с книжовността. Ама къде ти. Важното е да се отчете мероприятие.

>„Колко символично е, че те не са измислили всъщност кирилицата, която използваме сега и делото им лично няма общо конкретно с България,“

Всъщност има. Глаголицата е била подготвяна именно за България. Дали по заповед, или по лична инициатива вече не се знае, но идеята е била да ги пратят в България. После политиката в Константинопол се е променила и са заминали доста по на запад.

  1. на май 24, 2009 at 11:19 am  trendoffice

Празник на площада – това е, което искам да се случва всеки 24 май. С множество безплатни събития – концерти, например.

  1. на май 24, 2009 at 2:09 pm Влюбени в науката на 24 май « Педагозите

[...] че страдате от липса на идеи, можете да надникнете в седемте предложения на Ели. Лично аз съм голяма почитателка на всичките седем, но [...]

  1. на май 26, 2009 at 10:02 am  Василена

Предложенията на Ели са супер. А кой определя как едно училище ще празнува 24 май? Предполагам, че имат доста свобода сами да решават. Особено ми харесва идеята да се дава възможност на самите ученици да „доизмислят“ празника. Сега виждам доста липса на въображение в отбелязването му.

  1. на май 26, 2009 at 1:14 pm  милк

всичко това е много хубаво. и не би струвало нищо.
за съжаление, няма властимащ, който е правоимащ и над вече с достъпност до общини, училища и институции въобще и на който българщината да е приоритетна.
не, не иде реч за ракия, пък те и ракия не пият.
поредният осакатен празник.
за мен.
а и за детето ми, което така и не разбра къде е празника.
на вън.
у дома четохме книжки.
като всеки ден.
всъщност, какво ли недоволствам – на мен явно ми празник всеки ден.

  1. на май 26, 2009 at 2:36 pm  Svetlina

О. Празникът е наистина навън. Умът ми не побира как може малкото човечЕ да не е видяло цъфналите дървета, да не е припявало празничните песни, докато е било наредено в строй в училищния двор, как пък може да не е забелязало учителките с огромните усмивки и планините букети… Сигурно чак преди две-три години разбрах, че майка ми и баща ми са сгодени на 24ти май. Дотогава в нашето семейство се е празнувал друг празник – празникът не на азбуката, а празникът на знанието.
Цяла вечер мама да глади любимата рокличка с рибарче, баба тайно да приготви букет за мама (защото е учителка), със сестрата да си измислим малко римувано пожелание (пак за мама), да се молим да ни позволят сами да надпишем картичката за класната, да завиждаме на каките от 5 клас, които имат чорапогащници с пеперуди на глезените, цялото семейство да иде във фотото, за да се снима за спомен, да ни заведат на сладкарница „Виктория“, да поставим във витринката поредната грамота, хартиена пчеличка, да правим вази от шишета и гланцово блокче, защото не съществува съд, който да успее да побере празника… това беше за мен 24ти май.
Не е трудно да се разбере къде е празникът. Там – в сърцата и усмивките на хората. Няма защо да го търсим по трибуните или да обвиняваме поличките на мажоретките. Ако не можем да усетим нещо, има шанс проблемът да не е в нещото. Жал ми е за дечко. Четящото дете трябва да празнува своя ден. Не да чака някой друг да му го отпразнува по телевизията или на естрадата пред съвета.

  1. на май 26, 2009 at 2:48 pm  милк

малкото човече е наистина малко. няма 4 години още.
а и дърветата отдавна прецъфтяха.  :D
и не чете.
чета аз.
поздрав най-сърдечен  :)

  1. на май 26, 2009 at 3:05 pm  Svetlina

Хихи  :)Буболечка малка  :)

  1. на май 26, 2009 at 3:45 pm  размишльотини

Здравей Милк, Трендофис и останалите  :)

Видях поста за 24 май на твоя блог и разбрах какво имаш предвид. Празникът наистина има лично и обществено измерение. Без второто не може, по принцип и защото този конкретен празник е свързан с някаква обединяваща идея. Празникът е ежегодната ни връзка с тази идея, която не е само наша. Затова е печално, когато общественото измерение разваля празника за децата и учениците, когато най-запомнящото се и главно в измерението става колко стройно са марширували, дали са им помахали от официални трибуни и колко време са чакали официалните лица окупирали пространствата пред паметниците на Кирил и Методий да си прочетат речта.

Пък що се отнася до фразата „духовно покори страните // които завладя със меч“, това пожелание уж от името на солунските братя към българския народ, лирично предадено от Стоян Михайловски, ми се вижда освен наивно и исторически пресилено също и доста недоброжелателно към засегнатите в случая нищо неподозиращи страни. Ако Турция, която е наследник на Османската империя, има всеучилищен химн в който се пее същото, нека се замислим дали това би ни се харесало. По същия начин и Гърция, а България все пак е била частица от византийската културно-политическа общност и такива куплети биха били фактологически съвсем подходящи. Абсолютно нелепо е тъкмо на този празник, с потенциал да бъде универсален, да се извикват такива културно-завлядяващи въжделения, защото на практика и противоречат на духа мy – неговият смисъл е културната независимост все пак… Ако искаме да да празнуваме букви отговарящи на нашия език и книги разбираеми от нас не можем да пеем насериозно такива редове.

  1. на май 26, 2009 at 6:46 pm  Ена

Точно това „духовно покори страните/ които завладя със меч“ обобщава философията на соц училището: благоговеене пред авторитети по презумпция. А е напълно възможно училището да предизвика уважение към себе си като институция, възпитавайки критическо мислене. Слава богу и тогава имаше такива учители.

  1. на май 26, 2009 at 6:58 pm  Svetlina

О, аз не съм дете на социализма. За мен химнът и особено тази част винаги са били нещо друго. Ти, съучениците ти, учителите ти, съседите ти… всички извисявате глас и заявявате пред света, че сте едно цяло, че сте силни, че има с какво да се гордеете.
Което изобщо не отменя критическото мислене.

  1. на май 26, 2009 at 7:48 pm  Ена

Svetlina.
Нямах предвид теб конкретно. Чудесно е, че намираш толкова смисъл в официално-организираното празнуване. Аз лично предпочитам да има и офоциално, и неформално-организирано празнуване. Но иначе всички сме „деца на соациализма“, доколкото идеологията и практиката му са повлияли на манталитета на няколко поколения, включително на поколението, което те е отгледало и възпитало.

  1. на май 29, 2009 at 12:14 pm  anilenas

Обновени стари идеи и актуални нови. Чудесно! Мила Еllie, ти си сърдечен и обичащ нещата, с които се захваща човек, а това е важно в живота ни. За истинското възраждане е нужен вдъхновен и упорит труд. Минава се през период на оцеляване. Сега много училища в България имат тази дилема пред себе си. Убедена съм, че вдъхновението трябва да се върне във всяко българско училище, защото без него нищо не се получава. Можем да го направим единствено с мотивацията, че в него е най-милото ни – децата, а те след няколко години няма да са вече такива, но ще носят в себе си спомени.
Този празник на духа ни пази и ни помага „да обработваме градинката си“. За да радва всяко цвете с цялата си хубост, грижата за плевенето не бива да се подценява, а да бъде постоянна. Всички знаем, че това е процес. За него имат значение и отговорното отношение на държавата /от една страна/, и всяка полезна за практиката идея на един човек, един екип, едно училище, един град…/от друга/.
Благодаря за споделените размисли по толкова важен за обществото ни проблем!
Не можем да избягаме от динамичното време, затова „Киното като път към вълнуващия текст на хубавата книга“ е моето предложение.
Страхотни идеи имате, колеги! Мисля, че и официалното /осъвременено/, и неформалното празнуване имат място в живота ни.

  1. на май 29, 2009 at 5:30 pm  размишльотини

Една интересна статия на Милена Кирова във вчерашния брой на Култура – и по темата за всеучилищния химн.

http://www.kultura.bg/article.php?id=15691

  1. на юни 4, 2009 at 11:09 am  neuromantic

Интересна статия, наистина. Излиза че празникът е или културен или национален, не може и двете т.е. или ще се празнува с въображение от затворената общност на просветените или ще има патриотизирани униформени паради. Интересен е и парадоксът с изчезващата магия на словото. Книга написана на неразбираем език е по-ценена от невежите – оставя им илюзията за концентрирана вълшебна сила до която те могат да се докоснат прекланяйки се пред олтара и. Истинската книга обаче разваля магията – тя разказва за света в който живеем, свят в който няма магии, свят в който ние сме малки прашинки захвърлени в безкрая, свят в който трябва да се потрудим здраво с мислите си за да разберем нещо за себе си и средата ни. Естествено имаме Маркес, но той минава по-скоро за наслада отколкото за просвещение. Какво празнуваме тогава всички на 24 май? Разрушителят на магията, грабителят на илюзията? Та просветеност за огромна маса от хора означава псевдоумието на Дан Браун, в което тайни печати и скрити тъмни сили дърпат вселенските конци. Трябва ли да се празнува такова слово и ако не, то любимият ми празник изобщо празник ли е за масата с униформите? Изведнъж се сетих за смъртта на Сталин и Прокофиев случила се в един и същ ден и броят на хората посетили двете погребения… Но да, романтично е да вярваме че можем да привлечем всички в празникът на буквите ни, без това да се превърне в гордо разтръбяване на потеклото ни болгарско вкл. и двамата братя, които даже не са стъпвали в България


Източник

Pin It
Ели Иванова
Ели Иванова живее в САЩ, където е преподавател по литература и култура. Освен в книги, хора и техните светове, тя се задълбава и във фотографията, човешките права и дребните незабележими неща.
Други статии от този автор

Посетители

59

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    А защо Зиновиев ли?... преди 2 дни
  • Pendo писа Още
    В същност всички тези... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Преди век и половина... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    И така, Георги... преди 6 дни
  • баба Катя писа Още
    Какво да кажем за... преди 1 седмица
  • илиан цаков писа Още
    Харесва ми написаното... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А ето и окончателният... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още
    Според Евангелието -... преди 4 седмици
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много важен  текст.... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Трудно е да си... преди 4 седмици
  • Пако писа Още
    Защо няма коментари... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Най-вероятният... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Защо ако Османската... преди 4 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Това е много красив... преди 4 седмици
  • Pendo писа Още
    Геният на Христо... Сряда, 22 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Казват, че... Сряда, 22 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... Вторник, 21 Септември 2021
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... Вторник, 21 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... Вторник, 21 Септември 2021
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... Понеделник, 20 Септември 2021
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... Неделя, 19 Септември 2021
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... Неделя, 19 Септември 2021
  • Женя Кънева писа Още
    Да, и аз се обърках в... Неделя, 19 Септември 2021
  • Pendo писа Още
    Успеха на Христо... Събота, 18 Септември 2021
  • Гост писа Още
    Нямате го, спокойно.... Събота, 18 Септември 2021