Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Млада гарга билА много лета на гурбет. Събрала пари, загладила косъма, решила да се върне по родния край на екскурзия да види как е там хавата. Четири дена летяла, четири нощи по най-луксозните хотелски покриви спала, хеле пристигнала най-накрая у нейно царство Гарваноу. И о чудеса, о гарги – Гарваноу сега станал интернационален резерват, стрелкова база, сметище и централна алъш-вериш зона на своя регион. Много важно место станал Гарваноу, мноу стратегическу. Голям поток на гарги от цял свят, идат цъкат с клюн, хапват на корем гарванова мършичка и доволному си заминават по жиу по здрау – сигурно място рабираш ли, от каубойски гарги охраняано.

Младата гарга много беше чувала за Гарваноу през всичките тези безбройни лета на гурбет, много го бяха говорили, ама чак толкова не беше очаквала. То се оказа сюрреалзъма на посткомунизъма, че най-хубавата му част – окото.

Гледа гаргата онемяла, гледа като олигофрен своите гарчоляци. Първо в очите и се набиха няколко по-стари и по-изпатили гарги от нея дето и те от гурбет се върнали, естествено за кратко, с алемански стъкла, с оландски диалози общуват, старите си събратя изследват и те не могат се начудят как дръпна тоз гарджи народ тъй бърже, тъй чутовно и толкоз нагоре се издигна. Посочиха му те веднага, добри гарги бяха, посочиха му баш заслужилите – гаргите с каскети - руски, после с каскет - испански, над каскета царска корона от мухлясъл орех и с палат на име „врана“, после с каскет тип е-фес, обвит в тоалетна хартия, много мека, много попива, със сараи, минерални спацентрове и мноу женски гарги + мноу почитателки, пленени от ума му и дългия му... джоб, после с каскет, ама свит и сложен отзад на колана на кимоното, с генералски пагони и с взет североизточен заем укрит в маршалски жезъл, а в публиката най-силно го аплодират гарджоци мутруля, гарга бивша банкерка и цел силистренски хор от гарги – сметище ще става силистра, с гербова, патентована, софийска марка, нема как.

„Моята Силистра, сметище ши става...“ – повтаря хипнотизиран гарджо, той знае добре как се печели от това – нали на сметище е работил с гарги от цел свет. Мноу доходен бизнес, мноу перспективен.

Гарджа идилия, гарджо царство. Тамам да притвори очи да се унесе в блажен сън и:

„Тез мноу са важни, дръж ги под очи“ – с художествено-елитарен стил изгракаха либерално начетените в странство алемано-оландчета. „Тези са ГАРВАНИТЕ – тук те порят, те очи вадят“.

„Хм... а оная рошавата гарга, дето пръв хамалин беше едно време де остана? … Оная бе, тъмносинята, дето само зеленчук ядеше, да има мЕсо за гарджия род? Да не го е оглозгал оня със сараите, нещо мноу се обичаха двамцата нявгаж, мноу ...“ – питаше гарджо и точно щеше да продължи да доуточнява и откъм опашката го скастри една малка, но много надъхана и вярваща до гроба трупа– „Млък, бе, запъртък. Тук е, у Драгалевци, почива, остаря, ти ко си мислиш, сам у Европата ни вкара, ей с тия си две отрудени вегетариански ръчички. Голям човек, голям лидер, друг кат него Гарваноу не е видял, нeма и да види. Другите са до един ментета, той едно време сичките ги победи и на всеки мястото му показа де е.“

Гарджо му просветна, от тук е дошла промяната и реши да изграчи, да покаже, че почва да схваща - „Ъ... Оттеглил съ значи, на младите место отстъп...“ - и пак го скастриха, този път откъм човката директно – „Абе, запартьо, ти уж си умно гардже, пък се излагаш тука, как ще се е оттеглил бе, тази гарга е днешния месия, ...“ И давай, те на свой ред гарджа глава промиват.

Тоз промива, оня промива, светна му на гарджо – ИДЕЛИ ИЗБОРИ, нови наместници и пазачи ще трябва да се слагат в резерватя.

И гледай ти – и тук стигнала думата „демокрация“ – опозицията тъй я опърпали, че заприличала на смеска от гарга,лешо и славей – за всекиго по-нещо, ама наведнъж, иначе не може. Ако ви харесва, никой не ви насилва. И гледа гарджо – опозицията натикана в най-десния от десните ъгли на резерватя. Там дето като дойдат другарите от изток и дженталманите от запад да отстрелват предолимпиадно за г-20, не се чува ни когато бумнат на гарджевите братя главата, ни като им пръснат... децята. Оооох, ох. Тъжно е „малко“, ама пък после плащат с валута, я виж ония най-главните – ГАРВАНИТЕ - какви гуши направили – на пеликани по скоро замязали, не на гарги.

Не бяха минали и 3 дена, гарджо беше обиколил гетата с най-ранобудните гарги, гетата с най-черните гарги, гетата с най-самотните гарджетата, беше видял парада на „е-т-и-г-р-а-г без задръжки“ как го пръсват кат балон гOрги с пречупено кръстче на халката... на крачето. Тези са само с едно краче, ама с гOрджа бота внос от предУрал и комплект детски костюмчета в бежово кафяво и сладка вратовръзчица, внос от задАлпите. Много лоши – мноу гарджета от гетата са им яли ботата. За тях специално го предупреди и емигрантската гарджева гилдия – значи, опасно.

Точно си беше казал гарджо, че всичко е видял, всичко е помирисал...

 

Тук ще го оставя всеки един от вас, ако има желание да си го довърши. Да видим има ли други гарги, които искат и виждат края на историята. Експеримент, и без това закъсах за тази вечер.