Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
От известно време насам живея с усещането, че предизвиквам у читателите на „Либерален Преглед“ един вид леко объркване. Нещата започнаха да придобиват ясна форма в момента, в който започнах да публикувам текстовете на Цвета Стоева, макар че и преди това имаше подобни моменти: „Хей, ти тук май нещо се майтапиш, а? Не може да бъде – сериозен човек, а да публикува такива работи?“

„Несериозните“ текстове на Цвета обаче се превърнаха в нещо като катализатор, който рязко ускори процеса на неразбирателството. Хората започнаха очевидно да се изнервят, да изискват от мен да престана с „клоунадата“, да заема позицията, която в техните очи отговаря на едно „сериозно издание“ … Докато днес се стигна до окончателния сблъсък, който ме накара да се замисля на сериозно. Без майтап, на сериозно.

Какво точно стана ли? Нищо особено, благодарение на предпазните технически мерки. Инак резултатът можеше да бъде доста плачевен. Накратко – получих поредния коментар, който ме призоваваше към „сериозност“: било време вече сам да реша доколко на сериозно искам да бъда вземан, инак хората можели да си пишат каквото искат из коментарите, нещо такова беше. В първия момент аз реших, че ми е писнало, затрих го, авторът настоя на правото си на инат, аз – на администраторските си правомощия; с две думи, здравата сплетохме рога, докато час по-късно „Прегледът“ изчезна от хоризонта (успях да го възстановя благодарение само на споменатите вече предпазни мерки). Не знам дали между тези две събития има причинно-следствена връзка, но във всеки случай изводът беше ясен – някои хора са склонни да стигнат доста далеч в желанието си да те вразумят. Някои хора говорят на сериозно. Някои хора не само настояват на сериозност, те я изискват – ако е нужно, с доста сериозни средства.

И тук започва истинската трудност. Защото, за да обясня поне от малко-малко в какво се състои неразбирателството, аз би трябвало да напиша нещо, сравнимо по обем и мъдрост с Опитите на Монтен. И, тъй като едно такова начинание е очевидно далеч по-сериозно, отколкото бих могъл да си позволя дори в моментите на най-дивата си сериозност, то не ми остава нищо друго, освен да работя с подръчни средства. Прочее, заповядайте. И извинявайте, ако има нещо.

Ще започна с един образ, който ме съпътства цял живот, още от мъгливите юношески години, когато го срещнах за пръв път в опушения малък киносалон на родното си градче. Странен човек беше този Люк – непокорният Люк, както бяха превели специалистите далеч по-богатото Cool-Hand Luke от оригинала. Един дълбоко несериозен човек, бих казал. Комарджия, пияница, любител на странни басове – всичко, всичко друго, само не и „сериозен“ човек. Гледах го – дори тогава, в крехката си юношеска възраст – със зяпнала уста, в главата ми просто не можеше да се побере нещо такова. Но как е възможно – някой, който е готов да умре за една такава глупост, няколко счупени паркингови метъра? Някой, който продължава – и продължава – и продължава – да упорства чак до последния, умопомрачително-заслепяващ момент:

„Шерифе, нашата среща е отличен пример за неспособността да се комуникира.“

А за какво е пример нашата с вас среща, мили мои? Аз все още не знам, макар и да не съм се отказал да опитвам. Може би този текст не е нищо повече от упражнение по празнодумие, а може би е нещо друго. Във всеки случай аз изпитвам ясното усещане, че не мога да ви предложа сериозността, която изисквате от мен. Със също толкова успех бих могъл да опитвам да се превърна в някоя от восъчните фигури на Мадам Тюсо.

Наскоро, при среща с две дами, които ухажвам – едновременно – аз им предложих да потанцуваме. Те се съгласиха, и дори ми предложиха да избера музиката – но останаха дълбоко разочаровани, когато пуснах един буен кючек на Горан Брегович. „Но това е несериозна музика!“, възкликна едната от тях. „Чалга!“, подкрепи я другата.

Тогава, в дълбокото си смущение и разочарование, аз не намерих сили да споря, но сега ще се опитам. Виждате ли, самият аз познавам само малко видове музика, които да са толкова сериозно нещо, колкото кючека. Кючекът, плюс някои видове самба, плюс отделни парчета от най-младия рокендрол, са едни от малкото примери за музика, която е добра както за живеене, така и за умиране. Говоря напълно сериозно. Дядо ми, прочут игралец и танцьор, е умрял, танцувайки кючек (да, това също не е преувеличение – аз идвам от семейство, в което мъжете умират прави, каквото и да означава това). Накарали го почти насила: „Бай Ченьо, срамота е, все пак сме роднини, сватба е!“ Напразно обяснявал бай Ченю, че не се чувства добре, че е стар, че сърцето му прихлопва странно – нищо не помагало. Накрая станал, разиграл се, разскачал се … После паднал, разбира се. Но това е нещо, което сигурно вече не се нуждае от разправяне.

Ах, да, кючекът. И сериозността. Разбирате ли, това което ми казвате, за мен звучи долу-горе така: „Един сериозен човек може, например, да измисли теорията на относителността. Но той не може, не бива, да свири на цигулка, а още по-малко – да се плези срещу камерите. Това не е поведение, подходящо за сериозни хора.“

И така, за всички ония, които се чувстват объркани или подразнени, когато аз се карам или майтапя из форума – или публикувам текстове, неподходящи за едно „сериозно“ издание, ето тук моята простичка формула:

Човек съм – и нищо човешко не ми е чуждо.

Ето, сега ще бъда пределно сериозен. Ето, отварям Унамуно и намирам моята формулка на латински. Ако и това не е сериозност – здраве да е!

Homo sum, et nihil humanum a me alienum puto est.

Аннадънму?

:-)
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.
Други статии от този автор

Посетители

42
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Румен Петров писа Още
    Много добър и полезен... преди 3 часа
  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 4 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 6 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 6 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 6 дни
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 2 седмици
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 2 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 3 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 3 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 3 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... преди 4 седмици
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    П.С.
    А какво щеше да... преди 4 седмици
  • Горски пътник писа Още
    Много емоции - малко... преди 4 седмици