Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Наскоро, за кой ли път, гледах отново Стенатана Пинк Флойд и Алън Паркър. Само че този път, за разлика от предишните, заедно със сина си. Опитах се преди това да го предупредя да не ми обръща внимание: общо взето, електрошокът при всяка среща с това чудо е твърдо програмиран някъде вътре в мен, той вероятно е част от операционната ми система, така че скърцането със зъби, пъшкането и въртенето във фотьойла – като пословичния настъпен червей – са неизбежна част от преживяването. А това, както знае всеки баща, не е най-добрият начин да кажеш нещо на сина си, каквото и да е то.

И въпреки това фиаското – което сега, на спокойствие, вече съм способен да обмислям и дори разбирам, поне донякъде – ме завари напълно неподготвен. Момчето също се въртеше на стола си, само че от скука, поглеждаше от време на време към баща си, който се сополивеше там в неговия си фотьойл – и коментираше откачените картини от екрана по толкова разумен начин („Ако тоя наистина иска да си пререже вените, то трябва да го направи така, а не така“), че баща му се чувстваше отново запокитен в някой от полузабравените си спомени, с всичките им стени, канали и канавки, с всичкия им беснеещ гняв, с безсилието и абсурда им … И в главата му, някак напълно против собствената воля, се редяха такива едни думички, като ехо на идещото откъм екрана:

hush, my daddy, daddy, dont you cry
sonnys gonna make all of your nightmares come true
sonnys gonna put all of his fears into you
sonnys gonna keep you right here under his wing
he wont let you fly but he might let you sing
sonnys gonna keep daddy cosy and warm

Гадни, противни, дребни мислички. Мислички, изпълнени със страх и тихичко отчаяние, изправени – неизвестно дали с лице или с гръб – пред една стена, която изглежда също толкова непреодолима и непоклатима както онази, някогашната. Господи, дали наистина сме толкова различни? Но как е възможно, та това е моята плът, моята кръв, моето семе, по дяволите! Как е възможно да му липсват напълно антените за бунта, за абсурда, непокорството, ужаса? И, ако това наистина е така, то каква е проклетата полза от това да си израсъл на свобода, на воля? Без да си бил принуждаван да опразваш против волята си чинията с буламача, треснат под носа ти без капчица любов? Без да те следят, нощно време, дали четеш с лампичка – или мастурбираш? Без да припадат всеки път, когато донесеш от училище поредното доказателство за учителска тъпота и бездушие? Без да изискват от теб жестове на синовна любов и преданост, които засядат в гърлото ти като рибени кости – непотребни, фалшиви, измислени … Без да ти показват непрекъснато как се става човек? Без да очакват от теб да бъдеш активен, без да настояват да станеш член на поредната Организация – или каквато и да било друга пералня на мозъци? Без да изискват от теб Успех?

Но каква е тогава ползата от Свободата, Господи? Или от едно обкръжение, което произвежда на конвейер човешки варианти на птицата Додо – безкрили, немислещи за полет, сити и доволни от битието си тук долу, пост-всичко същества?

Не че виждам сина си по този начин, опазил ме Господ! Нито пък си искам Стената обратно – тук в Берлин и без мен е пълно с такива. И все пак, когато отново се уловя, че отивам в библиотеката, за да му търся книги, защото без моето побутване той би прекарвал времето си 24/7 във Warcraft, аз неволно започвам да се моля, ей така, уж на шега:

„Боже, Боже, Боже, в когото не вярвам, моля те направи така, че и аз да се окажа поредният смешник, който е изгубил връзката със света; който обвинява децата си за собственото си безсилие; който упорито отказва да направи път в очакване да бъде избутан настрана. Моля те, всичко, всичко друго, само не и свят, в който царуват pigs on the wing.“

А може би просто ми е време да започна да се вземам по-малко на сериозно, а?

Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.
Други статии от този автор

Посетители

27
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    „Либерален преглед“... преди 2 дни
  • деду Въсу писа Още
    '' Не знаем точно какви... преди 5 дни
  • Румен Петров писа Още
    Много добър и полезен... преди 6 дни
  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 2 седмици
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 2 седмици
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 2 седмици
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 2 седмици
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 3 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 4 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 4 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 4 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... Сряда, 21 Август 2019
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    Сряда, 21 Август 2019
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... Сряда, 21 Август 2019
  • Петров писа Още
    Златко прави един... Сряда, 21 Август 2019
  • Златко писа Още
    Без да съм... Сряда, 21 Август 2019
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    Вторник, 20 Август 2019
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... Вторник, 20 Август 2019
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... Вторник, 20 Август 2019
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... Вторник, 20 Август 2019