1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2020 01 don quixote pablo picasso

 

Наскоро, за кой ли път, гледах отново Стената на Пинк Флойд и Алън Паркър. Само че този път, за разлика от предишните, заедно със сина си. Опитах се преди това да го предупредя да не ми обръща внимание: общо взето, електрошокът при всяка среща с това чудо е твърдо програмиран някъде вътре в мен, той вероятно е част от операционната ми система, така че скърцането със зъби, пъшкането и въртенето във фотьойла – като пословичния настъпен червей – са неизбежна част от преживяването. А това, както знае всеки баща, не е най-добрият начин да кажеш нещо на сина си, каквото и да е то.

И въпреки това фиаското – което сега, на спокойствие, вече съм способен да обмислям и дори разбирам, поне донякъде – ме завари напълно неподготвен. Момчето също се въртеше на стола си, само че от скука, поглеждаше от време на време към баща си, който се сополивеше там в неговия си фотьойл – и коментираше откачените картини от екрана по толкова разумен начин („Ако тоя наистина иска да си пререже вените, то трябва да го направи така, а не така“), че баща му се чувстваше отново запокитен в някой от полузабравените си спомени, с всичките им стени, канали и канавки, с всичкия им беснеещ гняв, с безсилието и абсурда им … И в главата му, някак напълно против собствената воля, се редяха такива едни думички, като ехо на идещото откъм екрана:

hush, my daddy, daddy, don’t you cry
sonny’s gonna make all of your nightmares come true
sonny’s gonna put all of his fears into you
sonny’s gonna keep you right here under his wing
he won’t let you fly but he might let you sing
sonny’s gonna keep daddy cosy and warm …

Гадни, противни, дребни мислички. Мислички, изпълнени със страх и тихичко отчаяние, изправени – неизвестно дали с лице или с гръб – пред една стена, която изглежда също толкова непреодолима и непоклатима както онази, някогашната. Господи, дали наистина сме толкова различни? Но как е възможно, та това е моята плът, моята кръв, моето семе, по дяволите! Как е възможно да му липсват напълно антените за бунта, за абсурда, непокорството, ужаса? И, ако това наистина е така, то каква е проклетата полза от това да си израсъл на свобода, на воля? Без да си бил принуждаван да опразваш против волята си чинията с буламача, треснат под носа ти без капчица любов? Без да те следят, нощно време, дали четеш с лампичка – или мастурбираш? Без да припадат всеки път, когато донесеш от училище поредното доказателство за учителска тъпота и бездушие? Без да изискват от теб жестове на синовна любов и преданост, които засядат в гърлото ти като рибени кости – непотребни, фалшиви, измислени … Без да ти показват непрекъснато как се става човек? Без да очакват от теб да бъдеш активен, без да настояват да станеш член на поредната Организация – или каквато и да било друга пералня на мозъци? Без да изискват от теб Успех?

Но каква е тогава ползата от Свободата, Господи? Или от едно обкръжение, което произвежда на конвейер човешки варианти на птицата Додо – безкрили, немислещи за полет, сити и доволни от битието си тук долу, пост-всичко същества?

Не че виждам сина си по този начин, опазил ме Господ! Нито пък си искам Стената обратно – тук в Берлин и без мен е пълно с такива. И все пак, когато отново се уловя, че отивам в библиотеката, за да му търся книги, защото без моето побутване той би прекарвал времето си 24/7 във Warcraft, аз неволно започвам да се моля, ей така, уж на шега:

„Боже, Боже, Боже, в когото не вярвам, моля те направи така, че и аз да се окажа поредният смешник, който е изгубил връзката със света; който обвинява децата си за собственото си безсилие; който упорито отказва да направи път в очакване да бъде избутан настрана. Моля те, всичко, всичко друго, само не и свят, в който царуват pigs on the wing.“

А може би просто ми е време да започна да се вземам по-малко на сериозно, а?

Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

53

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Светослав Живков писа Още
    Дискусиите са хубав... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Ами да напише друга... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Погледът не е на... преди 5 дни
  • Боян писа Още
    Поредната... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Присвивам се всеки... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Но не съм съвсем прав:... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Доживях и такава... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    В Евангелието Иисус... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Християнинът е човек,... преди 1 седмица
  • Кирилка Петткова писа Още
    "Налагането на... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Другарю проф., Рейгън... преди 1 седмица
  • Кирилка Петткова писа Още
    Споделям много от... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Златк писа:
    Ако искаш, след това...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Аааа, така кажи бе,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Значи да не се мъча да... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    иван сухи писа:
    Това да си докторант...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Да се обръща внимание... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    В славянската... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не са "журналисти",... преди 1 седмица
  • иван сухи писа Още
    Взаимно се надъхват... преди 1 седмица
  • иван сухи писа Още
    Това да си докторант в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Смея да твърдя, че... преди 2 седмици
  • Проф. Пенка Ангелова писа Още
    Радвам се, че започва... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Пропуснах, че онова,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    "лоялно към... преди 2 седмици