1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

Стефан Маринов
Нидершьоклщрасе 62
8044 Грац

 

 До полк. Ангел Гогов
Зам.- Началник на
отдел „Паспортен“
бул. Г. Димитров
София


9. XII. 1982

Нещо много дълго време трае първата фаза, Гогов. Кога ще дойде втората? Ти ще попиташ: „Коя е първата фаза и коя е втората, та да видим коя кол­ко трябва да трае?“ – Ами като ходеха шляхтичите да дразнят ЗОМО-вците по улиците и площадите нали все това скандираха: „Wypuscic Lecha – zamknac Wojcecha.“ .“ Ето Леха го випущиха – ходи си човечеца с челядта на не­делни литургии, а гледам Войчеха никой не го лови да го пъха в затвор. Пи­там кога ще пристъпим към втората фаза – Герек все така без компания ли ще го държим?[1]

А един наш бистричанин като гледал по телевизията как улавите крякат по улиците горното двустишие, до като ЗОМО-вците ги замерят с разплаквателни бомбички (сякаш не му стигат сълзите, които този народ-мъченик до сега е пролял) и ги къпят от хидрантите, това казал на Пена, която вър­тяла вретеното: „Па он шо сака, папскио галеник – да упущим Вуте и Нане да се щурат у свето до посиранье, а Тошу-бей со сите душманье да уньетрим на темно за назиданье. Оно не че да е зле овако, али сака овде дупце яко.“. Ти ще кажеш: „Гледал по телевизията! – На кой свят живееш, бе Стефане? – Ний по телевизията не показваме разни хулигани като се развилнеят и разбеснуват по улиците. Народа, Стефане, е тъмно стадо. Като види, че друг народ прави щуротии, току виж, че и той вдигнал крак. Нека си гледка той по телевизията знатните пастири и доярки – тогава ще си стои кротък-мирен, и ние ще си го пасем и до-и-им.“

Вярно, Гогов, тъмно стадо е народа, безпросветно. Да вземе народната власт да построи с безкористна братска помощ (брат ми в Сидней от 15 години поне веднаж една безкористна братска помощ да ми е пратил, ама Се-Се-Ре-то, дето народа си До глад го докара, разчекна се на нас помощи да праща) завод-красавец край Козлодуй, а чворовете като вдигали главния кумин с крановете, да вземат да нашарят по него с двуметрови букви: „От хуй на хуй, та в Козлодуй.“ И нали у нас все бързаме, все безпланови пла­нове гоним, не гледаме ден ли е, нощ ли е, доим го народа и по видело и по здрач – наредили да вдигнат кумина през нощта и когато козлодуйчани се събудили на заранта, всекиму в очите тоя хуй се заврял. – Написали, написали, боя, боя. Колко работи са били писани, после я излизвани, я изтривани. Ама съветските проектанти забравили до прикачат стълба към кумина, та нещо ако стане, да може работникът да се качи да го оправи. Кумина да се свали не може. И седи тоя „от хуй на хуй“ и се блещи на цял Козлодуй. Журналистите и фото-репортьорите не могат завода-красавец да заснемат[2]. От където и да клекнат да го щракат, все тоя хуй стърчи.

Как можа, Гогов, лумпенизираният козлодуйски пролетариат така да оскверни рожбата. Да е само тъмно това стадо, добре, ами отгоре на туй, Гогов, е и проклето. Ботев при Козлодуй да ляга в прахта с везаните дрехи родна земя да целува, а внуците му тоя Козлодуй с чепат хуй да сравняват. Срам и позор. Ти, Гогов, обади ми, стърчи ли още тая говнящина край тихия бял Дунав да замърсява околната среда, или намерихте цака да я изтриете. И главното разбрахте ли по почерка кой хаирсъзин го е писал, та да му покажете вие хуй що значи и да му сецне ищаха в бъдеще с поезия да се занимава и -къде – по кумини с двуметрови букви да я печата. Ти ще кажеш: „Как да го разбереме, Стефане, почерка, като буквите не са ръкописни.“ Е-ех, Гогов, че нали в България скрито-покрито нищо не остава. Че ти у нас на „Криволак“ като пръднеш и хората по „Патриарха“ на часа ще те познаят: „Гогов е, ще кажат, с такваз пръдня само Гогов пърди, друг не може да е.“ А тук не за пръдня става дума, а колчав ти лозунг на най-високия пункт в Козлодуй. Касиерката на ВИФ-а като утрепаха и ограбиха, нали до седмица-две хванах­те убиеца, а до месец и маслото му светихте. То после, вярно, разбра се, че не убития е убиеца, понеже сто-процентово алиби излязло на лице, ама много важно – кой разбрал, кой не разбрал – нали престъплението беше на­казано. Трепат ли повече касиерки в България – не трепат. Светете и вий маслото на един, на двама в Козлодуй, па да видим ще ли се роди друг ра­ботнически поет в Българско.

Гогов, остави ги тия наши вътрешни работи – те са второразрядни пробле­ми. Ами виж Риганчо и оня перест кашок Вайнбергчо каква чорба ни готвят. До сега нали бяхме по-силни, същисали се бяха на Запад – току издигаха по улиците лозунга „unilateral disarmament“ и пишеха по стените на колзетите с червени букви (тука ги мързи по кумини да се катерят):

Better red than dead.
Lieber rot als tot.
Se volete roso, se volete nero,
ma no nel cimitero.

Но сега к’во стана. Те ни поставят в матово положение. А ако решим да се хванем на голямото хоро, такъв огън и жупел ще избълват върху гла­вите ни, че на изток от Ламанша камък върху камък няма да остане. Затова, Гогов, аз предлагам най-простия и лесен вариант за излизане от безизход­ното положение: да се предадем. Много важно, че ще минем социализма в раз­ход. Щом Рокфелеровци и даласовските нефтени ковбои чак толкова са приритали да възстановяват капитализма у нас, нека се опнат да го възстановяват синковците. Хем ние ще си останем живи-здрави, хем и сеира ще е голям ка­то се забатачат в нашто блато – научи Ганю що е това „ленинский контроль и учет производимых продуктов“. Нека вкарат в България капитали – ще им ебем мамицата на концерните и на мултинационалите по бързата процедура. Че те само вашите дългове пред западните банки за да платят, бая ще се озорят. Затуй ще те моля, иди някоя вечер и напиши с жълта боя[3] по стените на колзета в градската градина от мое име следния лозунг:

Лучше живым говнеть в ебчестве классовом,
чем красннм сдохнуть в бесклассовом.

И ме подпиши. За услугата като дойда в Софийско ще ти броя 100 зелени гу­щера, та като прескочиш до някоя западна столица да не се облизваш само и да заставаш самотен пред витрините им блескави, ами и ти като тукашните мискини да можеш да влезеш да си купиш нещо.



[1] Разправяха му те не Герек:

Gerek, Gerek,
кup sebe rowerek,
uwazaj na kolka,
ze wyletisz jak Gomulka,

ама не слуша Герек народа какво му говори – не си купи колело, все на едни дълги черни лимузини се возеше, сега от Гомупка (Бог да го прости милия) кьде-кьде по-далеч излетя, в затвор седи синковеца, в затвор, Гогов, за срам и позор на полската пролетарска дик­татура. И защо Герка в затвор го напъхаха, това, Гогов, акъла ми съвсем не го побира, когато при Герек, тъй или иначе, ама все по-свясно беше. Помня, беше дошъл в Генуа през декември 1980 г. краковския театър (представиха Камюовата драматизация на „Бесо­вете“). Та административния директор, пан Станиславски, ми разправи, че през лятото, бил в България. „Е. питам, как е като сравнявате?“ „W Bulgarii, отговаря, ma co jesc, ale nie wolno mowic – w Polsce nie ma co jesc, ale wolno mowic.“ А сега в Полсце, Гогов, и нйе ма цо йешч и нйе волно мувич. Та си мисля Яруселски като излети, той къде ли ще отхвръкне.

Яру-селски, Яру-селски,
с тия твои фатки селски,
не кат Герек зад решето,
а ще виснеш на въжето.

[2] Тука в Австрия построили със сестринска американска помощ подобен завод-красавец в Шентендорф. Всичко вече нагласили, натъкмили, вдигнали кумина (надпис „Von Scheide an Scheide in Zwentendorf айде“, казват, нямало), но да вземат тия щурави австрийци да на­правят плебисцит и да теглят общонародно решение: „Не го щем красавеца – ще ни цапа по­ляните. Лифтовете и без атомна енергия могат да ни изтеглят по върховете, а за да се спускаме надолу използваме потенциалната енергия на земното гравитационно поле.“ И седи, Гогов, сестринската рожба под клен – търчат политиците да го увещават народа да се вра­зуми, даже Тельр от Америка и той се дотьтра да им обяснява, че от атомна енергия до сега никой не е пострадал, и че туй дето в СеСеРе-то избухнал атомен завод, та на една площ с диаметър 50 км жива душа не останало, това са само локуми на съветските дисиденти, ама тия корави алпийски глави вразумяват ли се. Разправят им търчи-лъжците: цял свят на атомна енергетика преминава, българите, известни фасулковци, до вчера джобни фенерчета не можеха да правят, та от нас ги купуваха, и те завод-красавец издигнали, само ний за смях на цяла Европа ставаме. Ама йодлерите изкукуригат едно „ой-ла-рипи“ и си пеят:

Die Tiroler sind lustig,
die Tiroler sind froh,
sie verdammen das Kernzeug
und schlafen auf Stroh.

[3] Жълтата боя е цвета на капитализма, понеже: 1) златото е жълто, 2) пресата им е жълта и З/на капитализма яйце му се пече на гъза, а на яйцето кое е най-сладкото -жълтъка.

Pin It
Стефан Маринов
Стефан Маринов (1931–1997) е български физик, писател – и не малък чудак – чийто „роман в заявления“ Изыди, Сатана!, издаден през 1981/82 от автора в Австрия, днес бива разглеждан от познавачите като върхово постижение на модерната сатира.
Други статии от този автор

Посетители

22

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Снежана Иванова писа Още
    Благодаря за силния... преди 15 часа
  • Златко писа Още
    Ето целия текст, в... преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 19 часа
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Преди пандемията да... преди 19 часа
  • Кунев писа Още
    Познавам Наталия. Ще... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Всяко събуждане е... преди 1 ден
  • Valpet писа Още
    Хубаво пише Джина... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Не беше съвсем точно... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    А, разбрах. Е, в такъв... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Има важна разлика... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Що е "бохемски"... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Най-хубавият и... преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Сериозна оценка, г-н... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не съм изненадан от... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    “Хората свикнаха да... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Разказът не е издаван... преди 2 седмици
  • Георги писа Още
    От коя книга е този... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Няма ли мъже, няма и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А това момче, младо... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз съм тук достатъчно... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Златко внимавай! ... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Отпушихме темата за... преди 2 седмици
  • Любопитен Коментатор писа Още
    Историята писа:

    Вярвах и се надявах,...
    преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Хората свикнаха да... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    Харесвам този автор.... преди 3 седмици