1 1 1 1 1 Оценка 100% (5 гласувания)
Pin It

 

2021 06 Kindheitserinnerungen

 

Травматичните преживявания от детството са нещо като белези от рани, които – дори и ако са заздравели добре – са неотстраними и обикновено ни съпровождат до гроб. Някои от тях, ако са преживявани системно и в продължение на целия процес на израстване, формират най-дълбоките и най-непреодолими вътрешни принуди, с които след това живеем и им се подчиняваме като механични кукли.

Една от основните ми собствени принуди е компулсивната стиснатост и неспособност „да хвърлям“ остарели или непотребни неща. Не е точно патологична – къщата ми не е пълна с непотребни боклуци, но много елементи на поведението ми, като например почти неудържимата лакомия, с която се боря цял живот, със сигурност идват именно от детството, в което непрестанният рефрен се състоеше от една единствена, вечно напявана и тежка като наковалня думичка: „Няма“.

Няма това, няма онова, всъщност няма нищо. До гроб ще ме съпровожда спомена за това как веднъж отидох при баба си да ѝ поискам десет стотинки за кифла, а тя ми каза: „Ще ти дам, но да кажеш на татко си довечера да ми ги върне“. По-късно дойдоха липсите на духовна храна – няма книги, няма филми, няма музика, отново няма нищо.

Четях списание „ЛИК“ като луд, само за да се измъчвам след това от усещането, че всичко, за което пишеше в него, се намираше на хиляди километри разстояние, в някакви вълшебни страни, в които хората можеха да прочетат статия за Стравински, примерно, а след това да изслушат и самата музика, и сами да решат дали им харесва. Или да чуят за „Забриски пойнт“, а след това да отидат в най-близкото кино и да го гледат. Да намерят всяка книга, която ги интересува. Изобщо, да бъдат в състояние да се съсредоточат върху собственото си развитие, вместо върху тази непрестанна борба с недоимъка и оскъдицата. Да живеят, вместо да ровят.

Така върви и до днес. Никакви планини от материални и всякакви други придобивки не са в състояние да убедят изплашеното ми до смърт несъзнателно човече, че не живее в свят на убийствена оскъдица. Каквото и да правя, то си остава абсолютно убедено, че гладната смърт го дебне на всяка крачка – и тъпче, и хвърля вътре в себе си всичко, което му попадне – храна, информация, удоволствия, радости, скърби, изобщо всичко, което му падне под пръстчетата, с неуморимата безучастност на механичен конвейер. Живея в свят на недоимък, независимо от това, че плувам в океан от излишъци. Задушавам се от всевъзможни липси, просто защото съм неспособен да регистрирам нещо друго, освен вечната заплаха, че утре ще бъда лишен от всичко.

Съдба или избор? Кое от двете управлява животите ни, по дяволите?

 

Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

166

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пендо писа Още
    Като читател искам да... преди 1 ден
  • почитател писа Още
    Така или иначе,... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Златко, ти си прав.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Да не се отплесваме,... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Аз подържам другото... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    За да разполага една... преди 1 седмица
  • свободен човек писа Още
    Златко, пропускаш... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Какво мислите за... преди 1 седмица
  • Теодора Петранова писа Още
    Добре е да пише/мисли... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодря! преди 1 седмица
  • Милка Кралева писа Още
    Провалът в личния... преди 1 седмица
  • Татяна Ангелова писа Още
    Истински... преди 1 седмица
  • Вл. Трифонов писа Още
    Добре си се... преди 1 седмица
  • Иван Вакрилов писа Още
    Мисля, че има признаци... преди 1 седмица
  • Venera Dachkova писа Още
    Връщам се за втори път... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, позадрямал... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Nineteen-twenties са... преди 1 седмица
  • Бахтияр писа Още
    Силно въздействащо... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    По книгата на Агата... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    По интернета има... преди 2 седмици
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Първо започвам,... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Прощавайте за дългата... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    горчиво, болезнено,... преди 2 седмици
  • Надя писа Още
    Беше време, когато ме... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    За евреите е писано... преди 3 седмици