1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2020 12 Zlatko
Опит за усмивка в края на една намръщена година...

 

Не знам какво самите вие сте научили от пандемията, за мен основната поука беше да не говоря чак толкова много за неща, от които разбирам малко. Първоначалната ми увереност, че за справяне с пандемията е нужно просто хората да надвият страховете си, постепенно беше заменена от осъзнаването, че в такава ситуация универсални решения няма. Че онова, което „работи“ на едно място (Швеция, примерно), не може да бъде пренесено автоматично на други. Че дори и когато човек не изпитва никакви страхове (може би от глупост), това не му/й дава никакво право да укорява останалите в страхливост. Че пред лицето на една подобна какофония най-добрата позиция е онази на непрестанното – и лишено от самоувереност – учене, непрестанното възприемане на все нови, все по-малко познати неща.

Това, както и запасяването с (безконечно?) търпение. А също и гледането напред, скептицизма към собствените способности да се обозре една толкова гигантска, толкова нова и непозната за всички ситуация.

Питам се дали във всички тези прозрения има нещо ново или те са просто по-заострени формулировки на неща, които уж всички знаем. Изправен пред края на една година, която повече от всички други от последните, да речем 30, ме конфронтира с осъзнаването на собствените ограничения, започвам все по-често да се питам дали увереността в азбучните истини на „модерното мислене“ наистина заслужава повече уважение от онова „камъкът си тежи на мястото“, с което се изчерпваше житейската мъдрост на родителите ми. И дали способността за по-нататъшно развитие и растеж, която винаги съм възприемал като основна даденост на живота си, не е започнала малко по малко да отънява и залинява, като износена, прекалено много прана стара дрешка?

Нуждая се от промяна, от поне частично премахване на това усещане за живот в клетка, повече от всичко друго в този момент, но единственото, което успявам да разбера е, че за да се стигне дотам, първо трябва да се преживее предписания ВЪТРЕ в клетката срок.

Броя дните и месеците, без дори да си давам сметка за това…

 

 
Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

72

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Кунев писа Още
    Моят учител за... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    За младежките... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Един напълно... преди 3 дни
  • Марина Московкина писа Още
    Наслада бе за мене да... преди 5 дни
  • Стефан писа Още
    Приемането на исляма... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    Г-н Енев, толкова... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Развълнува ме, бате... преди 1 седмица
  • Д-р Георги КАРЕВ, д.... писа Още
    Аплодисменти от... преди 1 седмица
  • Милена Бончева, Кава... писа Още
    Не искам да обиждам... преди 1 седмица
  • драган събев,търгови... писа Още
    Кво не дадах от... преди 1 седмица
  • Белия капитан писа Още
    Защо сте забравили да... преди 2 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Златко, все пак съм... преди 2 седмици
  • Песимист писа Още
    "Компирите", като и ако... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Защо Бай Тошо реши 99 %... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Из днешния „Ню Йорк... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Опитах търсачката на... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ха стига толкова, от... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    За Златко, който ни... преди 3 седмици
  • цвятко цеков писа Още
    Абе оставете най... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Още две думи:
    Не... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Във фразата „В... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Както се казва в един... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Да бе, Кунчо, че и тебе... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско около 2... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    В нашето всекидневие... преди 3 седмици