1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
Дюстабан съм. Плоско ходило. Не мога да стоя дълго време права, а камо ли с часове да марширувам. Получавам силни болки в прасците. Не е за разправяне. В началото на тази седмица обаче изведнъж, както си стоях на място пред телевизора, болката пак се появи. Потегли от петите нагоре. Разбрах и причината – по телевизията министърът на образованието ни поздравяваше със светлия празник на културата и славянската писменост 24 май. Мърдаше очила и мустаци също като Граучо Маркс. Уж говореше за възвишената роля на образованието, а най-отпред на катедрата му се мъдреше знамето на НАТО.

Какво общо има с болката в краката ли? Ами тя се появяваше в ученичеството ми винаги около 24 май. Седмица преди това ни строяваха в двора на гимназията и почваше маршировка. Подготовка за манифестацията. Учителят по военно подскачаше около ни и се дереше. В тия дни човечецът даваше всичко от себе си, само и само редиците да са прави като конец. Както на повечето учители по военно и на този се приписваха думите „Ще марширувате от оградата до обяд“. Ние наистина го правехме. От оградата – докато почнат да ти се вият цветни кръгове пред очите. Това обикновено се случва по пладне, когато слънцето се вдигне.

След празника учителят по военно идваше с кърпа, увита около врата. Шептеше. Звездният му миг бе преминал и силите го бяха напуснали след манифестацията. Съжалявах го, но в същото време дълбоко го ненавиждах. Заради дюстабана ми.

Мислех, че всичко това е вече минало. Но телевизорът ме опровергава – пред образователния министър стои военно знаме. Преставам да го слушам, защото явно думите му за българската наука ще са предпоследни. Замирисва ми на военно обучение. На трамбоване от оградата до обяд.

Вече пети ден болката в краката не ме отпуска. Но пък от друга страна стойката ми се изправи. Ранете назад, коремът глътнат. Усещам, че се движа из къщи с бодра стъпка.

Онзи ден малкият ми син се прибира у дома и размахва знаменце на НАТО. Раздавали им ги в училище. Гледам го – и той ходи бодро. Може би това да е смисълът на образованието, казвам си. Да ходим бодри и изпъчени.

Вечерта двамата ми сина се скарват над кое легло да виси знаменцето. Детска им работа. Уж пораснаха, пък още се дърлят за глупости. Малкият е много ядосан. Взима лист хартия и му написва гневна бележка: „Бате, ти си масен къртов“. Искал е да каже „мазен картоф“, но какво значение има вече правописът в система, където маршировката стои на по-почетно място от знанието. Още повече, когато ти се налага да отвоюваш своето с юмруци. Големият му се присмива за невежеството. Но малкият успява да го измами и да му свие знамето. Победителите не ги съдят, ако и плоскостта да не е в ходилата, а в главата.

По телевизията върви анкета с възторжени граждани. Репортерът ги пита колко букви има в българската азбука. Гражданите се колебаят между 28 и 32.

Стига си затъпявала с тая телевизия, казва мъжът ми. Марш в кухнята, шегува се той. Краката ме наболяват, но тръгвам. Нали не искам да ме изхвърлят от строя. Дали да не измоля знаменцето от детето и да го закача в кухнята. Ще ме държи изпъчена. Ще си обознача територията. Ще бъда като министър на образованието.

Хайде, чао, че ще ми изгорят къртовите…

Pin It
Жанина Драгостинова
Жанина Драгостинова (род. 1962) е българска журналистка и писателка. Дебютната й книга Твоята история. 52 седмици от началото на 21. век събира 52 очерка, публикувани преди това във в. „Дневник" и сп. „Паралели". В края на 2006 г. издателство „Колибри" издава сборника й Моята история. Де е България?.
Други статии от този автор

Посетители

150

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 5 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 2 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 2 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 2 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 3 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Да се публикуват... преди 3 седмици